№ 2230
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВИН
при участието на секретаря МГК
като разгледа докладваното от ВИН Административно наказателно дело №
20221110215891 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 4471686 издаден от СДВР на М. Л. М, с ЕГН
********** е наложено наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева на осн. чл. 189,
ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2 т.3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в
срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, по съображения за изтекъл давностен
срок по чл.34 ЗАНН, ненадлежно оформяне на протокола за използване на техническо
средство, използване на неодобрен тип техническо средство и годността на същото, липса
на приспаднат толеранс при измерване на скоростта. Наред с това се прави искане за
определяне на случая като маловажен и приложение на чл.28 ЗАНН, предвид добрите
характеристични данни на жалбоподателя като водач на МПС.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, не изпраща
представител. Депозирано е писмено становище, в което се поддържа искането за отмяна по
съображенията изложени в жалбата. Прави се искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна, СДВР, редовно призовани, се представлява
от юрисконсулт Алипиева, която моли за потвърждаване на електронния фиш като правилен
и законосъобразен. По делото са постъпили писмени бележки, в които се излагат
общоважими твърдения за естеството на електронния фиш, на АТСС, за спазване на
процесуалните правила и материална законосъобразност на ЕФ.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.02.2021г. в 15:36ч. по участък от Републиканската пътна мрежа, а именно- път
II-18 СОП т.е. бул. „Околовръстен път“, в гр.Соия, в посока от бул.“Ботевградско шосе“ към
бул.“Цариградско шосе“ се движел лек автомобил марка „**“, модел „*******“ с
регистрационен номер ******, собственост на жалбоподателя М. Л. М. По същото време в
1
района на булеварда до бензиностанция "Шел-Казичене", бил осъществяван контрол за
спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел TFR1- М,
с номер на устройството № 560. Системата била въведена в експлоатация от служител на
ОПП-СДВР, а измерването било извършено в периода от 14.00 до 16.00 часа на посочената
дата, съгласно приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
за контрол на скоростта.
Преминавайки в района на контрол, посоченият, товарен автомобил с рег. № ****** се
движел със скорост от 76 км/ч, след отчитане на отклонението, при максимално разрешена
скорост при максимално разрешена скорост от за 50 км/ч., въведена с пътен знак В26.
Скоростта на движение на моторното превозно средство била установена с посоченото по-
горе техническо средство, чрез изготвяне на видеоклип с № 18555, отразяваща, дата, точен
час, адрес и географски координати, както и скорост и регистрационен номер на превозното
средство, като от същия е изготвен снимков материал, отразяващ движението на МПС.
Въз основа на посочения снимков материал и справка за регистрация на МПС, на
основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя М. М в качеството й на
собственикът на МПС бил издаден атакувания електронен фиш.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – електронен фиш серия К № 4471686,
справка за регистрация на МПС, Заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш,
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от
06.02.2021г., Ежедневна форма на отчет, Протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол № 4-38-20/20.10.2020г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
справка за генериране и връчване на ЕФ, справка за нарушител-водач за жалбоподателя М.
Л. М, Справка от АПИ, ОПУ-София относно организацията на движението и поставените
пътни знаци на бул.“Околовръстен път“, с приложена към същата схема, веществени
доказателствени средства– фотоснимки, изготвени с техническо средство, заснемащо
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, дигитална снимка на техническото средство и пътния знак, веществено
доказателство-видеозапис от техническо средство.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени
доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие. Същите са официални документи или автоматично
генерирани фотоснимки, чиято автентичност и достоверност съдът не поставя под
съмнение. Заснетия от техническото средство видеоклип на нарушението е приложен по
делото, и при прегледа му в хода на съдебното следствие се установява по категоричен
начин, марката, модела, регистрационния номер, скоростта на движение на превозното
средство, така както са описани в атакувания електронен фиш. Предвид еднопосочния
характер на доказателствените източници и по аргумент за противното от разпоредбата на
чл.305, ал.3, изр.2 НПК съдът намира, че не дължи обсъждането на всеки от тях поотделно,
като при съвкупната им преценка по безпротиворечив начин се установява изложената по-
горе фактическа обстановка.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, а предвид липсата на
разписка или друг документ, отразяващ датата на връчване на ЕФ, следва да се приеме за
своевременно депозирана, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество и в
рамките на правомощията на съда по чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, се явява неоснователна в
2
искането за отмяна.
На първо място не са допуснати процесуални нарушения свързани със съдържанието
на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити,
изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно:
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
На следващо място, доколкото съгласно легалната дефиниция на & 6, т. 63 от ДР на ЗДвП,
електронния фиш е "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили
и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.",
т.е. същият се генерира автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява
изявление на конкретно физическо лице, поради което именно не съдържа издател, а за
законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната
система или неговата длъжност.
Що се отнася до липсата на дата на издаване, от една стана същата е видна от
справката в АИС-АНД, като ЕФ серия К, № 4471686 е генериран на 11.02.2021г. и връчен на
22.11.2022г. С оглед на това не се поставя под въпрос своевременното издаване и връчван
на ЕФ, включително в рамките на сроковете по чл.34 ЗАНН, а още по-малко стои въпросът
за изтичане на погасителна давност. Дори обаче да се приеме, че не следва да се прима за
достоверна отразената в АИС- АНД дата на генериране на атакувания ЕФ, предвид
значително по-късното му връчване на санкционираното лице, то следва да се отбележи, че
предвид спецификата на електронния фиш, и в частност различията в процедурата по
издаването му, към същия не се прилаган общите правила за форма, съдържание и срокове,
като след установяване и заснемане на нарушението, на преценка подлежи единствено
общият давностен срок, изчислен по правилата на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 НК, за който
няма съмнение, че не е изтекъл в случая.( в този смисъл и константната практика на АССГ,
например- Решение № 3875 от 10.06.2022г. по адм.д. № 1744/2022г., Решение № 3819 от
09.06.2022г. по адм.д. № 1496/2022г., Решение № 6170 от 29.10.2021г. по адм.д. №
56667/2021г., Решение № 7369 от 27.11.2019г. по адм.д. № 10613/2019г., Решение № 1984 от
13.04.2020г. по адм.д. № 1355/2020г., Решение № 6196 от 09.11.2020г. по адм.д. №
6434/2020г., Решение № 7443 от 21.12.2020г. по адм.д. № 8928/2020г., всички по описа на
АССГ, както и редица други. )
Електронен фиш е връчен на лицето вписано в регистрационния талон като
собственик на МПС, предвид на което правилно и с оглед специфичните правила на ЗДвП е
определен субекта на отговорността.
Съдът намира, че избрания за реализиране на отговорността на жалбоподателя
процесуален ред, а именно чрез издаване на Електронен фиш, а не на АУАН и НП по
правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална към
момента на деянието. Нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, в редакцията от 01.04.2019г. предвижда
че “при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение”. Понятието за автоматизирано техническо средство или система е
легално дефинирано в §6, т.65 от ДР на ЗДвП, въведена също с изменението на ЗДвП от
13.03.2015г. Видно от посоченото в цитираната разпоредба, техническото средство може да
3
бъде както стационарно, така и мобилно-”прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес”, както и в настоящия случай.
Мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M, с инвентарен номер 560, монтирана в
служебен патрулен автомобил с рег. № ******, е въведена в експлоатация от присъствалия
на мястото на контрол служител на СДВР, което обаче не противоречи на реда за използване
на автоматизирани технически средства от категорията на мобилните, включително с оглед
разпоредбите на чл.9, ал.3 и ал.4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. За същата е представено както Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, издаден от Българския институт по метрология на
основание чл.32 от ЗИ, така и Протокол от проверка удостоверяващ изправността на
конкретно използваното устройство към датата на контрол. Видно от посочените документи,
използваната система представлява одобрен тип техническо средство, съгласно
приложеното нарочно Удостоверение № 10.02.4835. Действително цитираното
удостоверение за одобрен тип е с валидност до 24.02.2020г., т.е. преди датата на контрола,
но съгласно изричната разпоредба на чл.30, ал.5 ЗИ, когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят
на одобрения тип, се считат от одобрен тип, т.е. не е необходимо последващо одобрение. На
следващо място видно от Протокол № 4-38-20, същото е преминало периодична проверка за
изправност на 30.10.2020г. в съответствие с чл.4, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., и е технически изправно и годно точно да отчита скоростта на движение на
МПС. С оглед на изложеното възраженията на жалбоподателя за неизправност или други
недостатъци на използваната при контрола АТСС не могат да бъдат споделени.
При осъществения на 06.02.2021г. чрез мобилната система за видеоконтрол модел
„TFR1-M“, с инвентарен № 560, контрол върху скоростта на движение на превозните
средства, са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства за контрол на
правилата за движение, относно начина на извършване на контрола. Видно от приложения
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта,
съставен по образец, на 06.02.2021г. за времето от 14.00 до 16.00 часа контрол върху
скоростта на движение на пътните превозни средства е осъществяван чрез техническо
средство, което работи в автоматичен режим, като след като бъде приведено в действие,
същото функционира без намеса на контролен орган. С оглед на това, от една страна е
спазена предварително определената процедура, установена в цитирания подзаконов
нормативен акт, като следва да се изтъкне, че посочената наредба детайлно регламентира
реда за използване на мобилните системи за видеоконтрол, а използваното техническо
средство, при установяване на нарушението функционира без намеса на контролен орган т.е.
същото отговаря на изискванията към техническите средства по чл.165, ал.2, т.7
ЗДвП(редакция към датата на деянието), съгласно даденото от върховната съдебна
инстанция тълкуване и заложените в ТР № 1 от 2014г. на ВАС, критерии. Поради това за
установените чрез използваното техническо средство нарушения, е приложим специалния
ред за реализиране на административно наказателна отговорност, чрез издаване на
Електронен фиш. Следва да се изтъкне, че уточнението на чл.189, ал.4 ЗДвП, относно
отсъствието на контролен орган и нарушител, касае процеса по генериране на самия
електронен фиш, а не на установяване на нарушението.
Предвид на изложеното съдът намери, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила по издаване на Електронния фиш, нито пък нарушения на
процедурата по установяване на нарушението с АТТС. От приложения протокол се
установява местоположението, режима на работа, посоката на задестване на техническото
средство, като в допълнение на същия е приложена и дигитална снимка на самото
4
устройство, както и на пътния знак, а отстоянието от същия е надлежно отбелязано в
протокола. Видно от четирите фотоснимки, направени при установяване на нарушението, в
центъра на същите, а респективно и в обсега на техническото средство е именно лекия
автомобил с рег. № ****** и използваната система за контрол на скоростта, разполага с
вградено разпознаване на номера на МПС и не съществува основание за съмнение по
отношение на установените при експлоатацията й данни. Тук е мястото да се отбележи, че
актуалната номативна уредба не съдържа изискване за обозначаване на мястото на контрол
с нарочен път знак(Е24 или Т17), като същото е отпаднало с отмяната на чл.7 с ДВ
бр.7/2018г. в сила от 16.01.2018г.
Електронният фиш е законосъобразен и от материална страна. В хода на
административнонаказателното производство на жалбоподателя АГ е било повдигнато
обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като съгласно
атакувания електронен фиш е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, вр. чл.21,ал.1 от ЗДвП,
тъй като моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“, с рег. № ****** се е
движило със скорост над максимално разрешената. Съгласно приложените справка и схема
на Агенция пътна инфаструктура, Областно пътно управление - София, скоростта на
движение по бул. "Околовръстен път" е 90 км/ч, но в участъка на бензиностанция "Шел
Казичане", с пътен знак В26 е въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч. Техническото
средство за контрол на правилата за движение по пътищата е отчело скорост на движение в
посочения участък от 79 км/ч, видно от представените фотоснимки, като след отчитане на
допустимото отклонение от 3км/ч, е прието, че същият се е движил със скорост от 76 км/ч.
Следователно, автомобилът управляван от жалбоподателката се е движил със скорост,
превишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък с 26 км/ч, с което е
нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, въвеждаща изискване към водачите да се
съобразяват освен с общите ограничения на чл.21, ал.1 ЗДвП, така и с допълнително
въведените такива с нарочен пътен знак.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл,
тъй като М е съзнавала общественоопасния характер на деянието - управление на МПС със
скорост над максимално допустимата, съобразно въведеното ограничение предвиждал е
общественоопасните последици - застрашаване на обществените отношения, свързани с
безопасността на движение по пътя, и пряко е целял настъпването им, доколкото съзнателно
е пренебрегнал наличието на ограничение на скоростта за движение и е шофирала с
избраната от нея скорост.
С оглед на изложеното, отговорността на жалбоподателя е законосъобразно
ангажирана по реда на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, който в редакцията действала към датата
на нарушението, предвижда за нарушения на максимално допустимата скорост за движение
при превишаване между 21 и 30 км/ч да се налага наказание глоба в размер на 100 лева, за
нарушения извършени извън населено място, каквото е и настоящото, доколкото
нарушението е извършено в участък от бул. Околовръстен път, попадащ в обхвата на
републиканската пътна мрежа. Санкцията е абсолютно определена, поради което не
съществува възможност размерът й да бъде изменен от съда, с оглед, на което не се нуждае
от допълнително обсъждане. Най-сетне, не може да бъде споделено направеното в жалбата
искане за определяне на нарушението като маловажно и приложение на чл.28 ЗАНН, като от
една страна същото по никакъв начин не се отличава от обичайните нарушения от същия
вид, а от друга приложението на цитираната разпоредба към нарушенията по ЗДвП е
изрично изключено от нормата на 189з ЗДвП.
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата се явява
неоснователна и процесният електронен фиш следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание чл.63д,
ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане
5
на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за това е
нормата на чл.63д, ал.5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено според
правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на представителство на
административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото производство,
въззиваемата страна- СДВР е била представлявана от надлежно упълномощен за това
юрисконсулт, като са депозирани писмени бележки. Съдът намери, че справедливият размер
на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за заплащането на
правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 80 лева, доколкото
по делото е проведени едно съдебно заседание. Същото следва да бъде присъдено в полза
на СДВР
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4471686 издаден от СДВР на М. Л. М, с
ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева на осн. чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2 т.3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА М. Л. М, с ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 80/осемдесет/
лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6