Присъда по дело №102/2023 на Районен съд - Поморие

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 14/29.06.2023 година по НОХД
№102/2023г. на РС Поморие.
Районна прокуратура Бургас, ТО Поморие е внесла обвинителен акт по
Досъдебно производство № 3203М - 161/2023г. по описа на РУ-гр.Поморие,
вх. № 6344/2023г. на РП- гр. Бургас, пор. № 81/2023г. по описа на ТО - гр.
Поморие, с който е повдигнато обвинение срещу Р. И. Щ., роден на
28.11.1979г. в гр. Сливен, с ЕГН **********, българин, с българско
гражданство, неженен, реабилитиран, без образование, безработен, с
постоянен адрес: гр. С..., за това че:
на 07.05.2023г. около 01.30 часа в гр. Поморие, в обществена тоалетна,
намираща се зад сградата на читалище „Светлина 1939“, извършил действия с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение
на лице, навършило 14 годишна възраст - С. Н. Х. с ЕГН **********, с адрес:
гр. Поморие, ул. ..., облизвайки я по врата, като употребил за това сила и чрез
използване на безпомощното й състояние, притискайки я към стената и като
се облегнал се върху нея - престъпление по чл.150, ал.1, предл. първо от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав
протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК
подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с
оглед на което съдът на основание чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение
досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки
се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че по
отношение на подсъдимия следва да се определи наказание „Лишаване от
свобода" за срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимия - адв. М. от БАК, моли при определяне на
наказанието да бъде съобразено доброто процесуално поведения на
подсъдимия, направените самопризнания, както и изразеното съжаление.
Моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 58а от НК, като бъде
определено наказания към минимално предвидения за деянието размер, като
изтърпяването на същото бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.
Подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от неговия
защитник, като моли да му бъде наложено условно наказание „Лишаване от
свобода“. Изразява съжаление за стореното.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
1

средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите
на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият е Р. И. Щ., роден на 28.11.1979г. в гр. Сливен, с ЕГН
**********, българин, с българско гражданство, неженен, реабилитиран, без
образование, безработен, с постоянен адрес: гр. С....
На 06.05.2023г. в гр. Поморие се провеждал празника на града. Около
23,00 часа на 06.05.2023г. свидетелката С. Н. Х. отишла при свой приятел
свиделя К.И.А. на ул. „Княз Борис I“ до ЦДГ „Веселушко“, където имало
изградено временно заведение тип „шатра" за празника, предлагащо скара и
напитки. Поръчали си храна и напитки и разговаряли. Около 01,30 часа на
07.05.2023г. решили да си тръгват. Свидетелката Х. отишла до обществена
тоалетна, намираща се зад читалище „Светлина 1939“. Тоалетната
представлява бяла постройка с изграден малък коридор, следван от една
врата, след която има още един коридор с изградена мивка и изградени две
тоалетни отделения с клекала. Вратите на нито едно от тези отделения не се
заключвали, а осветлението било постоянно включено. Когато влязла в
тоалетната свидетелката С. Н. Х. държала вратата, тъй като не се заключвала.
След това излязла от тоалетното отделение, насочила се към предпоследната
врата на тоалетната и при отварянето , подсъдимият Р. И. Щ. нахлул през
вратата, бутнал я с две ръце в горната част на тялото в областта на раменете,
притиснал я към стената, облегнал се върху нея и започнал да я облизва по
врата. Свидетелката Х. се изплашила много, започнала да крещи, успяла да
избута нападателя си и излязла през вратата преди него, като той излязъл след
нея и побягнал в обратна посока.
На помощ на Х. се притекли нейните познати – свидетелят В.А€П.,
свидетелят К.П.О€ и свидетелят Т.Г.Х., които чули виковете и се насочили
веднага към тоалетната. На входа на тоалетната се разминали с извършителя
на престъплението – подсъдимия Р. И. Щ., който побягнал през тревата. В
това време от тоалетната излязла С. Н. Х. и казала на тримата,че именно този
мъж е нахлул в тоалетната при нея и се опитал да я изнасили, но тя започнала
да вика и той избягал. В този момент при тях отишъл и свидетелят К.И.А..
Чувайки казаното от Х., свидетелите В.А€П., К.П.О€, К.И.А. и Т.Г.Х.
започнали да тичат след подсъдимия Р. И. Щ., който продължавал да бяга
през тревата в посока бензиностанция ,,SNG". Taм на тротоара,в близост до
бензиностанцията го догонили, като подсъдимият Щ. се спънал в едно
тротоарна плочка и паднал на земята. Свидетелите В.А€П., К.П.О€, К.И.А. и
Т.Г.Х. го заградили, за да не може да избяга и веднага се обадили на тел. 112,
като съобщили за случилото се. Подсъдимият Р. И. Щ. въобще не се
2

съпротивлявал, бил неадекватен, с изцъклени очи и празен поглед.
При проведена беседа от страна на свидетелите А. А.Т. и Ивайло
Стаматов Стоянов-полицаи при РУ-гр.Поморие, подсъдимият последният
направил пълни самопризнания за извършеното от него деяние,описал
механизма на извършването му,както и последващите събития
Малко след това на местопроизшествието отишли служителите на РУ-
гр. Поморие свидетелят Н.П.Х. и свидетелят С.М.Д., които установили
самоличността на въпросния мъж - Р. И. Щ. с ЕГН:**********, с адрес гр. С...
и го задържали в сградата на РУ-гр.Поморие.

По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено
установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с
което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно: свидетелски показания на свидетелите С. Н. Х.
/л.21-22 от ДП/, Н.П.Х. /л. 27 от ДП/, В.А€П. /л. 28/ К.П.О€ /л. 29/; С.М.Д. /л.
30 от ДП/; К.И.А. /л. 31 от ДП/; В.Ц.П. /л.32 от ДП/; А. А.Т. /л. 33 от ДП/,
обясненията на подсъдимия, протокол за разпознаване на лица и предмети
/л.25 и 26 от ДП/, справка за съД.ст и справка от РП Бургас, както и всички
други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство
доказателства на основание чл. 373, ал .3 НПК, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на
подсъдимия Щ. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството
на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на
чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ
на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както
авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние,
така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Престъплението по чл.150 НК се намира в раздел VIII „Разврат" на
3

глава II от Особената част на Наказателния кодекс. Блудството,
инкриминирано в разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от НК, съпроводено с
използване на сила или заплашване, е двуактно престъпление, тъй като само
по себе си блудството с лице, навършило 14 години, не е престъпление, ако е
извършено доброволно. Непосредственият му обект се изразява в
накърняване на свободата на пострадалия при избор на полов партньор и на
полово поведение. Упражняването на принудата и заплашването се явяват
част от изпълнителното деяние.
В конкретната хипотеза, за да осъществи инкриминираните действия
по възбуждане и удовлетворяване на половото си желание без съвкупление,
подсъдимият е използвал на сила, като е бутнал пострадалата с две ръце в
горната част на тялото в областта на раменете, притиснал я към стената,
облегнал се върху нея и започнал да я облизва по врата. Ето защо и деянието
на подсъдимия Щ. е съставомерно от обективна страна, тъй като същият е
извършил описаните в обстоятелствената част действия, целейки да възбуди
или удовлетвори половото си желание, без съвкупление.
Съдът не установи деянието да е извършено и чрез използване на
безпомощното състояние на пострадалата. В тази връзка следва да се има
предвид, че безпомощното състояние е обективно обстоятелство, което не
позволява на пострадалия да се съпротивлява и брани, нито да избегне
действията спрямо себе си, като състоянието, когато например човек спи,
изпаднал е в безсъзнание и др. От събрания по делото доказателствен
материал не може да се приеме, че свидетелката и пострадала С. Х. се е
намирала в такова състояние, напротив, същата се е съпротивлявала, викала е
за помощ и така е успяла от отблъсне подсъдимия. Предвид това и доколкото
самопризнанията на Щ. не се подкрепят от събраните по делото
доказателства, съдът оправда последния по обвинението, че е използвал
безпомощното състояние на пострадалата.
От субективна страна, за да е осъществен съставът на престъплението
по чл.150 НК, е необходимо деецът да е имал и специална съставомерна цел
при извършване на деянието - да възбуди или удовлетвори полово желание,
като не е необходимо тази цел да е постигната, за да бъде ангажирана
неговата наказателна отговорност. От доказателствата по делото се
установява, че тази цел е била налице в съзнанието на подсъдимия, който е
желаел, както да възбуди, така и да удовлетвори половото си желание. Той е
обективирал намерението си да извърши действия, които са насочени към
възбуждане и удовлетворяване на половото му желание без съвкупление.
Деянието е извършено от обвиняемия при форма на вината „пряк умисъл" по
смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като той е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и
4

е искал настъпването им.

По вида и размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия
съдът определи наказанието при прилагане на чл. 58а, ал.1 НК във вр. чл. 54,
ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия Щ. обстоятелство,
съдът отчете интензитета на осъщественото посегателство и времето и
мястото на извършване на деянието. Освен това, деянието е извършено в
тъмната част на денонощието и на място, на което няма други лица, които
биха могли да окажат помощ на пострадалата. Всичко това навежда към
извода за по - висока обществена опасност на деянието.
Налице са обаче и смекчаващи отговорността на Щ. обстоятелства.
Като такива на първо място съдът отчете липсата на предходни осъждания
(доколкото подсъдимият е реабилитиран) и оказаното съдействие на органите
на предварителното разследване. Също така съдът взе предвид изразеното от
подсъдимия съжаление за стореното, което по мнение на съдебния състав не е
формално. Това навежда на извода за действително изградена критичност на
дееца към извършеното от него деяние и желание същият да коригира
поведението си.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при прилагане
на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/
години, като след извършване на редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК наложи
окончателно наказание от 2 /две/ години. Съдът определи на основание чл. 66,
ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание да бъде отложено с
определяне на изпитателен срок от 5 /пет/ години.
Определяйки наказание в посочения размер, съдът намира, че така
определеното наказание би постигнало целите както на генералната, така и на
индивидуалната превенция спрямо лицето.

По веществените доказателства:
Доколкото на досъдебното производство не са събрани веществени
доказателства, съдът не се е произнасял по отношение на същите.

По разноските:
Доколкото на досъдебното производство не са сторени разноски, а
такива не са сторени и в съдебното производство, то съдът не се е произнасял
5

по отношение на същите.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	14
Дата:	29 юни 2023 г. (в сила от 14 юли 2023 г.)
Съдия:	Лазар Кирилов Василев

Дело:	20232160200102
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 юни 2023 г.

Присъда по дело №102/2023 на Районен съд - Поморие

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите