РЕШЕНИЕ
№ 1520
гр. Бургас, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20252120101223 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по повод на искова молба, подадена от
„ЮВИЯ“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С***, р-
н. ****, представлявано от управителя В. К. - Ч., чрез адв. М. Т., срещу
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление: гр. Б**, кв. ***, представлявано от Ц. В. М..
Ищецът сочи, че е собственик на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в гр. Ч***,
местност ****, с площ от 584, 47 кв.м., комплекс ****, видно от нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот в груб строеж №**, том **, рег.
№11296 от 01.11.2021 г. на нотариус Ц. А..
Описва подробно поземления имот и сградата, в която се намира
самостоятелния обект. Сочи, че измерването на водата се извършва по
показанията на общия водомер и по индивидуалните водомери, отчетени от
ответното дружество. Разликата между общия водомер и индивидуалните
такива се разпределяла автоматично от компютърната програма,
пропорционално на отчетените водни количества по индивидуалните
водомери и включвала за плащане към индивидуалните фактури.
Твърди, че на 16.07.2024 г. било извършено засичане на общия водомер в
комплекса. Установено било наличие на значително завишено общо
количество вода, за което се твърдяло, че е потребено, по общия водомер в
размер на 9830 куб.м. От индивидуалните подотчетни водомери било отчетено
1213 куб.м. Поради това одтаващото количество вода за разпределение между
всички индивидуални обекти, като било в размер на 8617 куб.м. Сочи, че
1
разликата от показанията на общия водомер на водопроводното отклонение и
сумата от показанията на индивидуалните водомери надвишавала 20 %. На
16.07.2024 г. било извършено отчитане на измервателните уреди от инкасатор
на ответното дружество. По време на проверката било сторено оспорване на
верността на отчетените данни. За така посочения пълен размер на отчетените
куб.м. не била съставена фактура, а директно били разпределени между
отделните обекти. За процесния период не е имало аварии, не били налице
други събития, довели до употреба на такива значителни количества вода,
каквито били фактурирани от ответника.
Посочва, че на 29.07.2024 г. била извършена подмяна на главния водомер
с №*** с абонатен номер ***, за което бил съставен двустранен протокол за
подмяна на общ индивидуален водомер. Издадени били фактура от ответното
дружество, от която било видно, че за отчетен период 25.06.2024 г. –
16.07.2024 г. за водомер ***, сумата от разпределението на обекта била в
размер на 2567, 75 лв.
Оспорва изцяло показанията, обективирани във фактурата, оспорва и
ценообразуването на отчетеното от ответника количество вода. Във връзка с
неверните констатации било депозирано възражение до ответното дружсетво,
като към момента ново изчисление не било извършено, не била извършена и
проверка относно годността на водомера. Твърди, че предвид липсата на
категорични данни за действително изразходваното количество вода през
процесния период по данни на основния водомер и възможна повреда във
водопроводната инсталация, не било налице основание за заплащане на
обективираната сума в издадената фактура.
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо по отношение на
ответника, че ищцата ищцата не му дължи следните суми: 2567, 75 лева /две
хиляди петстотин шестдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща суми от разпределение за отчетен период от 25.06.2024г. до
16.07.2024г. за водомер №****. Претендират се разноските, направени в
исковото производство. Представят се писмени доказателства. Прави
доказателствени искания.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който изразява становище за недопустимост на исковата
претензия, като я оспорва и като неоснователна.
Сочи, че между страните няма спор относно местоположението на
имота на ищцата в сграда в режим на етажна собственост, поради което е била
начислявана вода от „разпределение“. Оспорва фактите и обстоятелствата, на
които се основава исковата претенция. Счита, че ищецът не е представил
доказателства по отношение на това, че е налице техническа неизправност на
водомерите, че са налице индивидуални водомери във всеки един
самостоятелен обект от комплекса. Правни необосновани били твърденията на
ищеца относно установеното надвишаване на допустамата според закона 20 %
разлика между отчетеното количество потребена вода от общия водомер и
отчетите по индивидуалните водомери, от който факт същите се опитвали да
аргументират теза за отпадане на задължението за заплащане на отчетеното и
доставено от ВиК оператора количество вода. Излага подробни доводи в
2
насока, че установяването на разлики по – големи от 20 на сто не е основание
за неплащане на изразходваното количество вода.
Представя справка – извлечение от електронен карнет №*** за
отчетеното количество вода по индивидуалния водомер №*** за имот с
административен адрес гр. Ч***, местност ***, която справка установява
преминалото количество вода за процесния период. Твърди, че посоченото в
електронния карнет количество вода е реално преминало през измервателните
устройства и било потребено от ползвателя на ВиК услуги в процесния имот.
Прилага справка – извлечение от централния водомер, с които се
удостоверявало отчетеното и доставено количество вода в комплекса. От
справките – извлечения било видно, че на централния водомер било отчетено
количество вода 7246 куб. м., от успоредния 2584 куб.м. или общо 9830 куб.м.
Отбелязва, че успореден водомер се монтира, за да поддпомага
централния, когато се потребявало голямо количество вода. От сбора на
отчетеното количество вода по индивидуалните водомери, вслучая 168 броя,
било отчетено 1325 куб.м. и остатъкът в размер на 8505 куб.м. се разпределял
пропорционално по индивидуалните водомери съобразно разпоредбите на
чл.25 от ОУ и чл.32, ал.2 във вр. ал.3 във вр. ал.4 от Наредбата. Видно от
данните, съдържащи се в представените справки, за периода от 20.09.2023 г. до
16.07.2024 г. се извършвало само служебно отчитане на централния водомер,
тоест без реално да е извършен физически отчет на преминалото количество
вода през измервателното устройство. Поради тази причина, в оспорвания от
ищеца протокол от 16.07.2024 г. фигурирала значителна разлика в последващо
и предходно показание по водомера. Но положително можело да се твърди, че
консумацията на вода било факт при наличието на положителна разлика
между последващо и предходно показание на измервателните уреди.
Счита изложените в исковата молба твърдения и направените от ищеца
оспорвания на метрологичната годност и техническа изправност на
измервателните средства за бланкетни, недоказани и неоснователни. Сочи, че
достваката, монтажът, проверката, поддържането и ремонта на
инвидидуалните водомери се извършвал от и за сметка на потребителите.
Излага подробно доводи в тази насока.
Моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Претендират се разноските. Прави
доказателствени искания.
В съдебно заседание на основание чл.214, ал.1 от ГПК е направено и
прието изменение на иска, като ищецът е преминал от установителен в
осъдителен иск.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен нотариален акт №**, том **, рег. № 11296, дело
№623 от 01.11.2021 г. на нотариус Ц. А., видно от който ищцовото дружество
е закупило самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.
Представена е фактура №**** от 31.07.2024 г., издадена от ВиК ЕАД
Бургас с клиент „ЮВИЯ“ ЕООД за водомер **** за периода от 25.06.2024 г. до
3
16.07.2024 г. Потребено количество вода е в размер на 96 куб.м. на стойност
400, 03 лв., като е начислена и вода от разпределение в размер на 616, 21
куб.м. на стойност 2567, 75 лв.
Представени са протокол от 16.07.2024 г., както и протокол от
17.06.2024 г. за партида *** и партида *** и ***. Представено е уведомително
писмо на основание чл.32, ал.2 и ал. 5 и чл.39, ал.2 от Наредба №4/2004 г. на
МРРБ за това, че разликата в показанията на общия водомер на
водопроводното отклонение и сумата от показанията на индивидуалните
водомери надвишава 20 % за месец юли 2024 г.
По делото са представени двустранни констативни протоколи от
29.07.2024 г. за подмяна на общия водомер.
По делото е представена справка – извлечение от ВиК дружеството за
показанията на водомер ***, отчетени с мобилно устройство за периода
25.06.2024 г. до 16.07.2024 г., както и справка – извлечение за централен
водомер №****, отчетени с мобилно устройство. Видно от последната спрявка
за периода 25.06.2024 г. до 16.07.2024 г. отчетеното количество е 7246 куб.м.,
като за предходния период от 22.05.2024 г. до 24.06.2024 г. отчетеното
количество е 660 куб.м., а за предходните периоди отчетеното количество е
значително по – малко /вариращо от 4 куб.м. до 83 куб.м. за периода от
24.08.2023 г. до 20.09.2024 г./. Представена е и справка – извлечение за
централен успореден водомер за периода 24.08.2024 г. до 16.07.2024 г., от
който е отчетено количество от 2584 куб.м.
По делото е прието заключението по съдебно – техническа експертиза,
което съдът кредитира като компетентно, пълно и обосновано. Вещото лице
посочва, че захранването с вода в комплекс **** – гр. Ч*** е осъществено от
водопровод по ул. ****. Изградено било едно водопроводно отклонение с
водомерен възел. Той бил с монтиран общ водомер, който бил разположен във
водомерна шахта, находяща се в поземления имот до 2 м. от уличната
регулация. В комплекса, след общия водомер на водопроводното отклонение,
имало монтирани подотчетни индивидуални водомери в самостоятелните
обекти, както за поливната система и басейна. Общият водомер, с който било
отчитано изразходваното количество вода до 29.07.2024 г. бил комбиниран
водомер тип Apator PoVoGaz, със знак за оценено съответствие „СЕ“. След
проверка в лаборатория за проверка „АРТТЕСТ – Б“ – гр. Б***, СПЗ – Л***,
район ****, било издадено свидетелство за проверка № БП 21-5/05.08.2024 г.,
че „съгласно направените измервания водомера не съответства“.
Вещото лице подробно описва механизма на работа с мобилното
устройство, както и това какво представлява и се индивидуализира
водоснабдявания обект. Вещото лице посочва, че общото изразходвано
количество преминало през измервателното устройство за посочения период
от 25.06.2024 г. до 16.07.2024 г. в апартамент №Н 3 е 51, 93 куб.м., от които 96
куб.м. отчетени по водомер и 616, 21 куб.м. начислени от „разпределение“.
Вещото лице описва механизма на извършване на разпределението на
начислените по общия водомер количества вода. Отчетеното количество било
фактурирано по одобрените от КЕВР цени на водоснабдителните услуги.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
4
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Тази разпоредба
постановява, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Спорното право, претендирано от ищцовото дружество, възниква от
фактически състав, включващ обедняване на едно лице, обогатяване на друго,
наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между двата
субекта. Т. е. разглежданият иск би бил основателен, ако ищецът докаже, че
неговият патримониум е накърнен, като в корелативна връзка с това е
увеличен актива в имуществото на ответника, без да е налице правно
основание за такова разместване на материални блага. Основанието за
евентуално имуществено разместване – при доказване на такова разместване,
следва да се докаже от ответната страна.
Установява се по категоричен начин, а и не се оспорва от ответната
страна, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в комплекс ***, за
който и самостоятелен обект била издадена фактура №*** от 31.07.2024 г. По
делото не се спори и относно това, че ищецът е потребил отчетените и
фактурирани количества вода от индивидуалния му водомер в размер на 96
куб.м. Не се спори и относно това, че ищецът е заплатила цялата сума по
издадената фактура.
Спорът между страните е това дали са дължими от ищеца сумите,
претендирани на основание начислени количества вода от „разпределение“ по
фактура №**** от 31.07.2024 г., което количество е било в размер на 616, 21
куб.м. на стойност 2567, 75 лв. Това е и сумата, която се претендира от ищеца.
По отношение на това дали начисляването по партидата на ищцата на
616, 21 куб. м. вода от разпределение е правилно извършено и в съответствие
с изискванията на регулиращия отношенията между страните подзаконов
нормативен акт – чл. 30 и следващите от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, съдът намира следното:
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., за сгради етажна
собственост, какъвто е настоящият случай, изразходваното количество вода се
заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на
водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след
това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се
извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът
на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с
писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-
кратък от три работни дни преди деня на отчитането. Ал. 3 на същия член
предвижда, че отчетеното по ал. 2 количество вода се разпределя между
отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на
всички индивидуални водомери след общия водомер при условията и по реда
на Наредбата.
Съгласно чл. 32, ал. 5 от Наредбата, при разлика в отчетеното
5
количество вода по ал. 2 и в сбора на отчетите по индивидуалните водомери по
ал. 3, по-голяма от 20 на сто, в 7-дневен срок операторът уведомява
упълномощения представител на етажната собственост, като при подаване на
молба от упълномощения представител на етажната собственост в 10-дневен
срок от уведомяването за установяване на причините операторът определя
комисия, в която се включват молителят и представители на оператора. В ал. 6
е предвидено, че в 14-дневен срок комисията съставя протокол, в който
отразява установените причини и предложенията за тяхното отстраняване.
Когато установените причини се дължат на неизправност в сградната
инсталация, те се отстраняват от потребителите в етажната собственост, които
заплащат разходите за извършената проверка.
Съгласно чл. 39, ал. 2 от Наредбата, при водопроводни инсталации,
присъединени към водопроводно отклонение с общ водомер, и при наличието
на индивидуални водомери, като при създадена възможност от оператора се
приемат и самоотчети, разпределението на количеството вода се извършва и
заплаща, както следва: в срок 24 часа се отчитат количествата вода, преминали
през общия водомер и през индивидуалните водомери; за потребителите,
чиито индивидуални водомери не са отчетени в срока по т. 1 или не са
подадени самоотчети, се определят служебно данни, равни на средния
месечен разход от последните два редовни отчета;
разликата между данните, отчетени по общия водомер, и сумата от
отчетените количества по индивидуалните водомери и данните по т. 2 се
разпределя пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери
количества и начислените служебно данни по т. 2; определените разлики по т.
3 и тяхната цена се записват на отделен ред и се начисляват в общата сума за
всеки потребител при условията на чл. 32, ал. 5.
Принципно установяването на значителна разлика между отчетеното
количество вода от общия водомер и сбора на отчетите по индивидуалните
водомери, която да е по-голяма от 20 на сто по смисъла на чл. 32, ал. 5 от
Наредбата не рефлектира върху дължимостта на сумите от разпределение.
Така и в чл. чл. 32, ал. 7 от Наредбата е посочено, че установяването на
разлики по-големи от 20 на сто, не е основание за неплащане на
изразходваното количество вода.
Въпреки това, следва да се посочи, че за да е налице основание за
заплащане на претендираните от ответното дружество суми, следва да бъдат
действително отчетени количествата вода, преминали през централния /общ/
водомер в сградата в режим на етажна собственост. Наредбата предпоставя
наличие на метрологично годни водомери, за да може да се претендират
действително разходваните количества вода в претендираните от ответното
дружество суми и размери. В тази връзка по делото е категорично установено,
че общия водомер, монтиран в комплекс ****, в който е находящ
самостоятелния обект на ищеца, не е метрологично годен. Това обстоятелство
се установява от лаборатория за проверка „АРТТЕСТ – Б“ – гр. Б***, СПЗ –
Л***, район ***, в рамките на която било издадено свидетелство за проверка
№ БП 21-5/05.08.2024 г., от което се установява, че „съгласно направените
измервания водомера не съответства“. Това обстоятелство е констатирано и от
6
заключението по приетата съдебно – техническа експертиза.
Следва да се посочи и, че в съдебно заседание вещото лице изрично
посочва, че допустимо би било до 150 – 200 % разлика, но 600 % разлика е
прекалено висока. Това е допълнителен аргумент в насока негодността на
монтирания централен водомер. Така или иначе негодността на същия е
установено посредством цитираното по – горе свидетелство за проверка № БП
21-5/05.08.2024 г. Отделно, прави впечатление, че в представените от
ответното дружество справки – извлечения е налице действително голяма
разлика между отчетените количества вода за периода 25.06.2024 г. до
16.07.2024 г. и останалите периоди. От всичко изложено, следва да се приеме,
че монтирания в сградата централен водомер не е метрологично годен.
Следва да се посочи, че съдът не споделя доводите на ответното
дружество, че водомерът е отчел по – малко от реално преминалото
количество вода. Такъв извод не би могъл да се направи от представените по
делото доказателства, вкл. и от коментираното свидетелство за проверка №
БП 21-5/05.08.2024 г. Относителната грешка на водомерът е в размер на 17, 76
% при допустимо отклонение от 5 %. От това следва, че водомерът е отчитал
повече над допустимата грешка от 5 % или отчетените количества вода са в
повече. В този смисъл е и заявеното от вещото лице при изслушване на
заключението по делото /в съдебно заседание от 02.06.2025 г. /л.90 от делото/.
Също така и въпросът дали в комплекса има самостоятелни обекти, в рамките
на които не са монтирани индивидуални водомери, не е основание за промяна
на горните изводи, доколкото и така или иначе е категорично установено, че
централният водомер не е метрологично изправен. Действително по делото са
налице данни, че в комплекса има като цяло повече от 177 самостоятелни
обекти, тоест вероятно не във всички има монтирани индивидуални водомери,
но това не е аргумент за начисляване на повече количества вода на останалите
етажни собственици. Напротив, установяването на това би означавало, че
начисляваните количества вода, вкл. в процесната фактура, са допълнително
завишавани. Възприемането на това за допустимо, би означавало да се приеме,
че етажните собственици, които имат монтирани индивидуални водомери,
следва да понесат разходите от разпределение на тези, които нямат такива,
което е недопустимо и не следва да бъде възприемано. По тези съображения,
съдът не възприема възраженията на ответното дружество в този смисъл.
Налице е спор между страните, чия е отговорността за поддръжка на
централния водомер. Отговор на този въпрос се съдържа в разпоредбата на
чл.32, ал. 10 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., съгласно който операторът на
водоснабдителната система монтира, поддържа и контролира водомерите на
водопроводните отклонения, по които се отчита и заплаща изразходваното
количество вода. Отделно от изложеното, в чл.34, ал.1 от Наредбата е
посочено, че водомерът на водопроводното отклонение и общият водомер в
сгради - етажна собственост, подлежат на задължителен метрологичен
контрол съгласно ЗИ. В разпоредбата на чл.44, т.3 от Закона за измерванията е
посочено, че лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да ги
заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по
метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка. По
7
отношение на общия водомер това е именно ВиК операторът.
Не така стои въпросът по отношение на индивидуалните водомери,
където в разпоредбата на чл.34а, ал.2 е посочено, че периодичните проверки
по ал. 1 се извършват по искане и за сметка на потребителите от Българския
институт по метрология или от лица, оправомощени за това от председателя
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по реда на ЗИ.
От съпоставката на двата режима – този по отношение на нодопроводните
отклонения и общият водомер в сгради - етажна собственост, както и този по
отношение на индивидуалните водомери, могат да се направят следните
изводи: отговорността по поддръжката на общите водомери е на ВиК
оператора, а отговорността по поддръжката на индивидуалните водомери е на
потребителите.
От посоченото следва, че отговорността за поддържането на
монтирания в процесната ЕС общ водомер в техническа изправност и
метрологична годност е била на ВиК оператора. От приетите по делото
доказателства се установява с категоричност, че монтираният общ водомер не
е метрологично годен, тоест не е налице яснота относно действително
преминалите през общия водомер количества вода. На „разпределение“ между
отделните индивидуални водомери подлежи действително разходваното
количество вода, отчетено през общия водомер, като предвид неизясняването
на този въпрос, не би могло да се претендира от ВиК дружеството
заплащането на начислените по „разпределние“ суми вода.
Следователно ответното дружество не доказва основанието за
получаване на фактурираните суми за вода от „разпределение“, поради което
същият се явяват недължимо платени от страна на ищцата и следва да бъдат
върнати като такива от ответното дружество.
Следва да се посочи, че издадените от ответното дружество фактури и
справки – извлечения са частни свидетелстващи документи, при това
издадени от ответното дружество, тоест същите не биха могли да служат като
годно доказателство за действително изразходваните количества вода, още
повече предвид липсата на други доказателства за това обстоятелство и
установяването на негодността на монтирания централен водомер.
За пълнота, следва да се посочи, че съдът не намира за основателни
възраженията на ответното дружество за приложение на разпоредбата на
чл.162 от ГПК, като същата не би могла да намери приложение в настоящата
хипотеза. На първо място, съгласно разпоредбата на чл.162 от ГПК когато
искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия
размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на
вещо лице. Посочената разпоредба намира приложение само и единствено,
когато искът е доказан по основание. Следва да се посочи, че доказването
следва да е пълно и главно, а не косвено, нито да почива на предположение,
като посочените положение се застъпват категорично от правната теория и
съдебната практика. По делото не са представени доказателства за отчетеното
количество вода по общия водомер, за да се направи извод досежно наличието
на разлика /и размерът й/, която да подлежи на разпределение между всички
абонати в процесната сграда /В този смисъл и Определение № 392 от
8
22.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 105/2010 г., II т. о., ТК/. Следва да се посочи, че
ищецът не оспорва начисленото по неговия индивидуален водомер количество
вода. За да подлежи на заплащане количество вода „от разпределение“ следва
да се установи разлика между данните отчетени по общия водомер и сумата от
подотчетните количества по индивидуалните водомери. Така и съгласно
разпоредбата на чл.39, ал.2, т.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., съгласно който
разликата между данните, отчетени по общия водомер, и сумата от отчетените
количества по индивидуалните водомери и данните по т. 2 се разпределя
пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери количества и
начислените служебно данни по т. 2; в т. 4 е посочено, че определените
разлики по т. 3 и тяхната цена се записват на отделен ред и се начисляват в
общата сума за всеки потребител при условията на чл. 32, ал. 5.
В настоящия случай и предвид изводите на съда за неизправност на
общия водомер не би могло да се установи именно при условията на пълно и
главно доказване наличието на разлика между общия водомер и сборът на
начисленото количество по индивидуалните водомери. Следва да се посочи,
че изводите на съда не могат в никакъв случай да почиват на предположения,
нито да се основават на данни от предходни отчетни периоди. Още повече, че
данните, с които съдът разполага за предходни периоди, което се установява от
приложените от ВиК дружеството справки, касаят служебно начисляване на
количества вода, а не реално потребено такова. При това положение и не може
с категоричност да се установи наличие на разлика между количеството
преминало вода през централния водомер и сумата от отчетените количества
по индивидуалните водомери. В случая и именно обсъжданата „разлика“
съставлява основанието за начисляване на сумата от ответното дружество.
Именно предвид изложените доводи, съдът намира, че формирата
съдебна практика, обективирана в Решение № 191 от 6.10.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 496/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 124 от 9.04.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 4703/2014 г., IV г. о., ГК, както и Решение № 1103 от 29.07.2020 г. на ОС -
Бургас по в. гр. д. № 901/2020 г., не намира приложение към настоящия казус.
В посочените съдебни актове е установено по предявени осъдителни искове,
че е потребявано количество вода и на таза база е формиран извод, че е налице
доказване на основанието, но не и на размера на предявените искове. В
настоящия случай обаче не е спорно, че е потребено количество вода, за което
е и начислено такова от ВиК дружеството. Това обстоятелство не е спорно от
страните по делото, като вкл. ищецът е заплатил начисленото по
индивидуалния водомер количество вода. Въпросът е не дали е потребено
количество вода, а дали е налице разлика между начисленото по общия
водомер и това по сборът от индивидуалните водомери, което не е установено
с категоричност.
На следващо място, следва да се посочи, че нормата на чл.162 от ГПК
изрично посочва, че „искът следва да е установен в своето основание…“. В
настоящият случай няма предявен иск за осъждане на „ЮВИЯ“ ЕООД да
заплати количества вода „от разпределение“. Действително съдебната
практика приема, че чл.162 от ГПК намира приложение и при предявен
насрещен иск или възражение за прихващане, но такива не са предявени,
9
поради което и посочената разпоредба не би следвало да намери приложение
като цяло в настоящия случай. В конкретния случай се касае до въпрос за
доказателствена тежест, като ответникът е следвало да докаже основанието на
имущественото разместване, което в случая е именно наличието на разлика
между показанията на отчитания по общия водомер и сборът на водата,
отчетена през индивидуалните водомери, както се посочи и по – горе.
При това положение, съдът намира, че възраженията в този смисъл за
приложение на разпоредбата на чл.162 от ГПК са неоснователни и не следва
да бъдат взимани предвид при разрешаване на правния спор.
По тези съображения, исковата претенция се явява основателна за
пълния предявен размер от 2567, 75 лв. и като такава следва да бъде уважена.
С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени направените от ищцата разноски в
исковото производство, които са в размер на общо 1047, 71 лв. На ответното
дружество не следва да бъдат присъждани разноски.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК
***** със седалище и адрес на управление: гр. Б***, кв. ****, представлявано
от Ц. В. М., на основание чл. 59 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮВИЯ“ ЕООД с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С***, р-н. ****,
представлявано от управителя В. К. - Ч., сумата от 2567, 75 лева /две хиляди
петстотин шестдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/, с която
ответното дружество се е обогатило за сметка на ищеца, начислена и
заплатена по фактура №*** от 31.07.2024 г., като такава от разпределение за
отчетен период от 25.06.2024г. до 16.07.2024г. за водомер №***.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК
***** със седалище и адрес на управление: гр. Б***, кв. ****, представлявано
от Ц. В. М., ДА ЗАПЛАТИ на „ЮВИЯ“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. С***, р-н. ****, представлявано от управителя В. К. -
Ч., сумата от 1047, 71 лв. /хиляда четиридесет и седем лева и седемдесет и
една стотинки/, представляващи сторени съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10