Решение по дело №1366/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на Д.М. А., [ЛНЧ], действаща лично и като майка и законен представител на малолетните деца: Ш.М. А. с [ЛНЧ], Р.М. А. с [ЛНЧ],Р.М. А. с [ЛНЧ], граждани на Сирия, адрес: РПЦ - Харманли, [населено място], [жк], против Решение № 11990/18.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

В жалбата се сочи, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му. Като основания за отказа в акта на административния орган били изложени съображения, че не са били налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне на бежански статут и хуманитарен статут. По-конкретно, Държавната агенция за бежанците считала, че не можело да се направи обоснован извод за наличието на вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Сирия. Макар административният орган да оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, той не определял насилието във всички части на страната като безогледно. Въз основа на това бил направен извод, че били налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, вр. чл. 9, ал. 5 ЗУБ – възможност за ползване на ефективна закрила в част от държавата на произход. Анализът на изложената в решението обстановка в Сирия бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на жалбоподателката. Административният орган разглеждал общо данните, съдържащи се в издадената от него справка относно състоянието на провинцията, от която произхождала жалбоподателката. Същевременно органът не изследвал обстоятелствата, свързани с последното й местоживеене в Сирия и региона на страната, в който евентуално би била върната със семейството си. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване по чл. 8, ал. 8, вр. чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, административният орган не отчитал законово заложеното условие за нейното прилагане – териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за жалбоподателката. При прилагане на сочените разпоредби органът трябвало да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част от държавата. Освен това трябвало да извърши обоснована преценка за действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област. В оспорения административен акт липсвало изследване на възможността жалбоподателката да пътува до конкретно посочения регион на Сирия в настоящия момент. Нямало анализ на риска от подобно пътуване или законността на влизането в страната именно в тази обособена част от държавата, която била счетена за сигурна. Същевременно не били анализирани и пречките за установяване в конкретната област на Сирия, които били от финансов и битов характер, предвид материалните затруднения на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Изложените съображения в атакувания административен акт били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими само към една област в Сирия, стигал до заключение за състоянието на безогледно насилие в цялата страна. В същото време не се кредитирал фактът, че причините за напускане на страната били свързани с актове на несигурност и насилие именно в конкретното място на живот, което не било изследвано от административния орган. Следователно атакуваното решение било издадено в нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС, според които към момента на произнасяне на заявлението за убежище приемащата държава трябва да вземе под внимание както общите условия в обособената част от държавата на произход, така и личните обстоятелства на кандидата. В решението на административния орган липсвала обоснована връзка между твърдените факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното местоживеене на жалбоподателката в Сирия, и обстановката в област Хасака. Същевременно органът си противоречал в анализа си, опитвайки се да докаже, че при евентуално завръщане кандидатът би могъл да води нормален живот. Поради това не били разгледани по същество причините за напускане на местоживеенето на жалбоподателката вследствие на основателен страх от преследване именно там. Посочва се, че административният орган не обсъдил всички факти и обстоятелства и произнесъл решението си при липса на мотиви и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Моли се за отмяна на обжалваното решение.

 

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и заявява, че тя и нейното семейство напуснали Сирия, търсейки убежище в България поради ескалиращите военни конфликти. Напуснали родното си място заради навлизането на турски сили и активните бомбардировки, като се преместили в [населено място], но там били подложени на натиск от кюрдските въоръжени сили за мобилизация на съпруга й.

Назначеният на жалбоподателката процесуален представител пледира за отмяна на обжалваното решение, подчертавайки, че административният орган не е взел предвид динамичната и несигурна ситуация в Сирия и не е разгледал задълбочено рисковете, пред които семейството е изправено. Същият акцентира върху засилените бомбардировки и етническите прочиствания в североизточна Сирия, както и върху необходимостта да се осигури защита за децата, които са в уязвима възраст.

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, в представен по делото писмен отговор, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Навежда доводи в насока направен от административния орган задълбочен анализ, обхващащ всички релевантни факти и обстоятелства от административното производство. Не били допуснати административно производствени нарушения, правилно бил приложен материалният закон, поради което жалбата следвало да бъде отхвърлена.

 

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, заявява, че административният орган правилно е констатирал липсата на лична заплаха или преследване срещу жалбоподателката и нейното семейство поради религия, произход или политически убеждения. Отбелязва, че мобилизацията за военна служба сама по себе си не представлява основание за международна закрила и че липсват доказателства за състояние на безогледно насилие, което да оправдае предоставянето на хуманитарен статут. Предлага жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба УРИ 105450-4599/06.08.2024 г. по описа на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ – София, жалбоподателката заедно с трите си малолетни деца е поискала предоставяне на закрила в Република България. На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ молбата е изпратена до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), където е регистрирана с рег.№ УП-33808/12.08.2024 г. Чужденката е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-33808/12.08.2024 г., в който е вписана с имената Д.М. А., от женски пол, родена на [дата]. в [населено място], Сирия, с идентичен постоянен адрес, гражданин на Сирия, етническа принадлежност - *, религия – ***, основно образование, професия – домакиня, семейно положение – [семейно положение], без документи за самоличност. В регистрационния лист са вписани и данните на трите й деца - Ш.М. А., роден на [дата]., Р.М. А., родена на [дата]. иР.М. А., родена на [дата]. Личните данни на чужденката са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

С писмо № Х-16-1202/13.08.2024 г., на основание чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето, директорът на РПЦ – Харманли е уведомил Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли за подадената молба за закрила от Д.М. А. като майка на трите малолетни деца Ш. М. А., Р. М. А. и Р. М. А. и че предстои да се проведе интервю с майката на децата на 19.08.2024 г., като е поискал съдействие до приключване на административното производство по предоставяне на закрила и при последващи процедури да бъде определен социален работник, който да действа в качеството си на гарант за защита на правата и интересите на децата и да даде становище или да предостави социален доклад.

С Писмо рег. № УП-33808/28.08.2024 г. от Специализирана дирекция „М“ – ДАНС е изискано писмено становище по постъпилата от Д.М. А., в лично качество и като майка на трите малолетни деца, молба за закрила. В писма с рег. № М-14924/26.09.2024 г., № 14925/26.09.2024 г., № 14926/26.09.2024 г. и № 14956/26.09.2024 г. на За Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на жалбоподателката и съответно на всяко от трите й малолетни деца, в случай, че отговарят на условията по ЗУБ.

Със Заповед № ЗД/Д-Х-Х-644/15.08.2024 г., Заповед № ЗД/Д-Х-Х-645/15.08.2024 г. и Заповед № ЗД/Д-Х-Х-646/15.08.2024 г., издадени от Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли, на основание чл. 26, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане и във връзка с чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето, е определен поименно социалния работник в отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли, който да присъства при провеждането на интервюто.

С жалбоподателката е проведено интервю на 25.09.2024 г., в което същата е потвърдила всички данни, които е предоставила при попълването на регистрационния лист. Във връзка с документите й за самоличност посочила, че в Сирия притежавала лична карта, но не я взела със себе си. Съпругът ѝ А. М. Ш., регистриран с отделна молба за закрила в РПЦ – Харманли, бил с нея, както и трите им деца. Чужденката имала и един брат, който получил статут в България и по-късно заминал за Германия. Тя напуснала Сирия заедно с цялото си семейство през юли 2024 г., като нелегално преминали границата с Турция. Там останали десет дни, след което на 30 юли 2024 г. влезли незаконно в Република България. След това вървели пеша три дни, а когато трафикантът ги изоставил, се предали сами на полицията. Последният адрес на чужденката в Сирия бил в Хасака, където семейството ѝ живяло до напускането на страната. Тя била родена в [населено място], област Хасака, където живяла до 2019 г., след което се преместили. Омъжила се за А. М. Ш. в Сирия, като сключили граждански брак през 2018 г. Чужденката не притежавала разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не била подавала молба за международна закрила или друга форма на закрила в друга държава освен в България. Никога не била арестувана или осъждана. Била от кюрдски произход и изповядвала сунитски ислям. Никога не била преследвана или заплашвана заради етническата си принадлежност или религия. Основната причина да напусне Сирия била войната, която довела страната до икономическа криза и несигурност. През 2019 г. семейството ѝ се преместило в [населено място], за да избяга от сраженията в родния ѝ [населено място], но и там продължавали периодични сблъсъци между кюрдските сили и арабските племена. Неспокойната обстановка и страхът за децата ѝ, които не можели да посещават училище, я принудили да търси сигурност в мирна страна. Чужденката нямала роднини или близки познати, които да са пострадали вследствие на въоръжени действия, но не виждала възможност за безопасен живот в Сирия. Политическият контрол в района ѝ се осъществявал от кюрдските въоръжени сили. Не можела да си спомни точно последния инцидент, свързан със сигурността, но в града редовно имало сблъсъци. Тя изразила категорична позиция, че не желае да се завърне в Сирия, тъй като там не виждала бъдеще за децата си. Подала молба за закрила в България, защото я считала за мирна европейска държава.

За децата са изготвени и представени в хода на административната процедура Доклади за оценка от социален работник в отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли.

Със Становище рег. № УП-33473/05.11.2024 г на интервюиращ орган при РПЦ – Харманли, на председателя на ДАБ при МС е предложено на търсещите закрила да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 11990/18.11.2024 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателката и трите й деца, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 27.11.2024 г. на жалбоподателката срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запозната с текста на решението на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 02.12.2024 г. и регистрирана с вх.№ УП-33808/02.12.2024 г. по описа на ДАБ при МС.

В хода на съдебното производство се представи Справка вх.№ МД-02-124/12.12.2024 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия, след падането на режима на президента Б. А., издадена от дирекция "Международна дейност" при ДАБ, както и Социален доклад ДП/Д-Х-Х/261-004/13.12.2024 г., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли.

 

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му и обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Не са налице допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.

Установява се от доказателствата по делото, че пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с жалбоподателката е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещата закрила като разбираем и владян от нея, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола й е прочетено също в присъствието на преводача и на разбираемия за търсещата закрила език.

Спазени са и процедурните изисквания на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, като в административното производство, в което се засягат правата или интересите на малолетните деца на жалбоподателката, административният орган е уведомил Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на децата, която Дирекция е определила свой представител, присъствал на проведеното с жалбоподателката интервю. Преди вземане на процесното решение, от социален работник към отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли са изготвени социални доклади от извършени проучвания за положението на децата, представени пред административния орган.

Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от страна на орган на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето с процесното решение и съгласно същото, ДАНС не възразява да се предостави статут на лицето при наличие на законовите предпоставки за това.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденката да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това преследване да е поради някоя от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на жалбоподателката данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващата не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма – действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателката бежанска история и не се установяват по делото. Изложените от жалбоподателката мотиви за напускане на страната й по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Тя не е заявила спрямо нея да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната й на произход – Сирия. Не е била заплашвана и върху нея не е било оказвано насилие, както и самата тя заявява в интервюто. Същата не е осъждана или преследвана по етнически или религиозни причини в Сирия.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната фактическа хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Д.М. А..

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденката, следва да се отбележи, че в случая от нейна страна не се твърди в държавата си по произход да е изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз в случая не са налице, тъй като споделената пред интервюиращ орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия е налице конфликт и че той достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в Сирия, в конкретен регион там, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. В тази връзка, с оглед възраженията в жалбата следва да се посочи, че ответникът не е тълкувал неправилно и превратно Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г., доколкото бежанската история на търсещия закрила не може да бе определена като такава, обосноваваща прилагане на изложеното по-горе от визираното решение на Съда на Европейския съюз по отношение на жалбоподателя.

Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ въз основа на обективираната информация в Справка № ЦУ-1841/23.08.2024 г. и Справка вх. № ЦУ-1852/27.08.2024 г., издадени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно Сирийска арабска република, включително състоянието на сигурността в района на Хасака. Предвид изложеното в тях е приел, че в провинция Хасака, където е живяла Д.М. А. с малолетните си деца все още има ситуации на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи. Независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността в провинция Хасака била стабилна и не можело да се говори за наличие на високо насилие. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на лицето. Не се установявало спрямо заявителката да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието й на територията на държавата си по произход, тя би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. При преценка на личните елементи от бежанската история на кандидатката, тя не могла да докаже, че е била лично засегната от безогледно насилие в качеството й на цивилно лице. В тази връзка е прието, че същата не е била изложена на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу нейния живот, поради наличието на съществуващия въоръжен конфликт.Прието е, че завръщането й в Хасака е законно, физически достъпно, релевантно и разумно и че там тя би могла да се адаптира отново в обществото.

Съдът намира изложените от административния орган съображения за обосновани, тъй като са изцяло съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в Сирия и в частност с тази в района, в който е живяла жалбоподателката до напускането на страната, относима към датата на издаване на обжалваното решение.

От информацията в приложените справки, относими към датата на издаване на обжалвания акт, се установява, че в Сирия е налице вътрешен конфликт и има случаи на насилие, но те не обхващат цялата територия на тази държава. Следва да бъде отбелязано, че дори и да е налице въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице, това не във всички случаи е предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо Д.М. А., доколкото към настоящия момент в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самата жалбоподателка не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността й в Сирия, както по отношение на нея, така и по отношение на малолетните й деца.

От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателката я поставят в такава рискова група, чиято дейност да я изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващите информации за все още наличен конфликт в страната по произход на оспорващата и данните за спорадични проблеми със сигурността там.

Предвид наличната информация за актуалното положение в Сирия към датата на издаване на обжалвания акт, неоснователно в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на процесното решение поради липса на мотиви в него относно съществуваща възможност жалбоподателката да пътува в Сирия и да се установи в конкретен регион на страната. Тук трябва да се отбележи, че доводите в жалбата в насока евентуалната невъзможност за пътуване между населените места в Сирия и за невъзможност за установяване в дадено населено място там, не се подкрепят с доказателства, каквито съгласно член 4, параграф 2 вр. с параграф 1 във връзка с член 8, параграф 2 и параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, държавата-членка може да счита за необходими при преценяването на молбата за международна закрила. Ето защо, не може да се сподели твърдението, че решението е издадено в нарушение на член 8, параграф 2 от посочената директива, в това число и с оглед вземането под внимание на общите условия в достъпните сирийски провинции и личните обстоятелства на жалбоподателката за закрила.

По изложените съображения съдът намира за обоснован извода на административния орган, че за лицето не се установява наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Изводите, че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са законосъобразни, и макар да не са напълно актуални към настоящия момент, в крайна сметка разпоредителната част на акта е правилна.

Липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, а именно – член от семейството на жалбоподателя да има предоставена международна закрила.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в хода на съдебното производство е представена Справка вх. № МД-02-124/12.12.2024 г., съдържаща информация относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия след падането на режима на Б. А..

Съдът намира, че предвид настъпилите промени в политическата обстановка в Сирия в последните седмици, информацията в справката следва да бъде съобразена при настоящото произнасяне. Според данните, новата власт в Сирия, начело с ислямистката група „Хаят Тахрир ал Шам“ (HTS), е благосклонна към населението в страната, като обявява, че „…. хората, включително религиозните или етническите малцинства в частност, не би следвало да се страхуват от тяхното управление“, като бунтовниците обещават да изградят „родина за всички, включително всички секти и социални класи“. Посочва се, че Националната коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили, представляваща вече бивши опозиционни групи, е заявила, че се е ангажирала да „завърши прехвърлянето на властта към преходен управляващ орган с пълни изпълнителни правомощия, проправяйки пътя към свободна, демократична и плуралистична Сирия“. Налице са и данни в справката за плавно и мирно предаване на държавната власт от страна на досегашните членове на правителството на преходно правителство. Цитира се изявление на пратеника на ООН за Сирия, който заявява, че „Реалността е такава, че HTS, а също и другите въоръжени групировки, изпращат добри послания към сирийския народ... за единство, за приобщаване“. Следва да се отбележи и че в справката се съдържат данни за все още съществуващи въоръжени сблъсъци в части от Източна Сирия. Има и информация за атаки на израелската армия на територията на Сирия, като цели на ударите са предполагаеми правителствени обекти за химическо оръжие и ракети, а унищожаването им се прави, за да не се допусне възможност за попадането им в ръцете на екстремистите.

Анализът на данните от Справка с вх. № МД-02-124/12.12.2024 г. води до извода, че към настоящия момент на територията на страната по произход на жалбоподателката не е налице насилие, което да се приеме за достигащо нива, обосноваващи предоставяне на закрила на гражданите, идващи от Сирия, на основание чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Напротив, информациите за тази страна дават основание настоящият състав на съда да приеме, че обстановката след оттеглянето (свалянето от власт) на Б. А. е по-скоро сравнително спокойна. Настъпилите нови обстоятелства не са довели до съществена промяна в обществено-политическия живот в Сирия, която да рефлектира негативно на гражданите ѝ. От фактическа страна няма индикации за това, че след идването на власт на новите управляващи в страната са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост (основания по чл. 8 от ЗУБ). Информацията от справката и от различните информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в Сирия да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца (основания по чл. 8 от ЗУБ). Смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие (основания по чл. 9 от ЗУБ). Засега тенденциите за общото положение в Сирия са по-скоро положителни, като в тази насока са и информациите от множество общодостъпни средства за масово осведомяване.

Като се има предвид актуалната обстановка в Сирия, съдът не намира основания да приеме, че положението там се характеризира с обстоятелства, обосноваващи прилагане на чл. 8 или чл. 9 от ЗУБ по отношение на оспорващата.

Конкретно по отношение малолетните деца е необходимо да се посочи и следното: Както правилно е посочено в обжалваното решение, от основополагащо значение е принципът за висшия интерес на детето в съответствие и със Закона за закрила на детето. В случая най-висшият интерес на децата е защитен - спазена е процедурата по провеждане на производството и същото е проведено с участие на представители на отдел "Закрила на детето" при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли. Административният орган е обсъдил доказателствата, относими към изискванията да бъде защитен най-добрият интерес на децата, но съпоставени с приложимите за хуманитарен статут норми, правилно е преценено, че тези доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на такъв статут. Както изрично е възприето в практиката на ВАС - Решение № 11313 от 17.10.2024 г., постановено по адм. дело № 3843/2024 г., изискването за спазване на посочения принцип не може да се интерпретира като императив за предоставянето на закрила без оглед на изискванията по специалния закон. При определяне на висшия интерес на децата държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството – така Решение № 9134 от 23.07.2024 г. по адм. дело № 2062/2024 г. на ВАС. Съответно при наличие на установена по делото възможност за вътрешно разселване в Сирия, то децата, завръщайки се с родителите си в Сирия, биха могли да се отглеждат в семейната си среда от двамата си родители и сред своята култура и религия, като ще имат възможност да общуват и с останалите си роднини по майчина и бащина линия.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, жалба срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М. А., [ЛНЧ], лично и като майка и законен представител на малолетните деца: Ш.М. А. с [ЛНЧ], Р.М. А. с [ЛНЧ],Р.М. А. с [ЛНЧ], граждани на Сирия, адрес: РПЦ - Харманли, [населено място], [жк], против Решение № 11990/18.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.