Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………/18.01. 2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХХХІІІ състав,
в открито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и двадесет и
втора година в състав :
Административен съдия : Мария Ганева ,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 2412/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
186 , ал. 4 от ЗДДС.
Образувано
е по жалба на „Димет Фууд“ ЕООД , *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ***, представлявано от управителя Д.С. К. , срещу заповед № 175-ФК/21.10.2021 г. на
началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП
, с която на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС му е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/ „запечатване на
обект“ – павилион за закуски в гр. Варна
, ***за срок от 30 дни .
Подателят на жалбата счита
заповедта за материално незаконосъобразен адм. акт , тъй като няма безспорна установеност на описаните в
заповедта факти. Прилагането на мярката препятства възможността на търговеца да
се възползва от привилегията на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, а освен това мярката е наложена още преди да е образувано
административно-наказателно производство . Твърди се неспазен принцип на
съразмерност и на целта на закона поради бланкетно посочени мотиви за определяне на срока на мярката. Затварянето на търговския обект
за 30 дни ще доведе до значителни или
трудно поправими вреди за търговеца. Като съществено нарушение на
административнопроизводствените правила се сочи
неяснотата дали има допуснато предварително изпълнение на мярката.
Отправеното към съда искане е за отмяна на наложена ПАМ .
В съдебно заседание жалбоподателят не се
представлява , но депозира писмено
становище, от чието съдържание е видно, че
поддържа жалбата , прилага се
списък на разноските, като се претендира тяхното присъждане .
Ответникът- началникът на отдел
„Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП ,
редовно призован, не се явява или представлява , но депозира писмен отговор за
жалбата с позиция на нейната
неоснователност, като се претендира присъждане на юриск. възнаграждение .
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Подадената жалба е
процесуално допустима . Същата изхожда
от лице с активна процесуална легитимация- адресат на заповедта, с която му е
наложена принудителна адм. мярка „ запечатване на обект“ , засягаща
неблагоприятно субективното му право на упражняване на търговска дейност . В
този контекст е налице правен интерес от
провежда на съдебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Тя е
връчена на адресата на 01.11.2021 г. видно от извършено отбелязване върху
заповедта, а на 02.11.2021 г. е подадена жалба до териториално компетентния
адм. съд , респективно потестативното процесуално право на оспорване е
упражнено срочно.
Разглеждайки по същество жалбата, съдът счита същата за неоснователна предвид
следните съображения :
На 20.10.2021 г. в 09.00 ч. е
била извършена контролна покупка от
Радостин Радиев / инспектор при ГД „ Фискален контрол“ на НАП/ на 1 бр. рогче и 1 бр. закуска с шунка на обща стойност 2.80 лв. от павилион за закуски
в гр. Варна, ***, стопанисван от „Димет Фууд“ ЕООД , като
цената е била заплатена в брой ,
но не е била издадена фискална касова
бележка от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта ФУ или касова бележка
от кочан.
При последвалата проверка на
търговския обект е била установена разлика
между наличи парични средства в
касата и отчетените такива по ФУ в размер на 21.75 лв.
Бил е съставен констативен
протокол № 55321/20.10.2021г., в който са били
вписани изложените по- горе фактически данни.
Бил е съставен и акт за
установяване на административно нарушение за същите факти/ л. 10 от преписката
/.
Ответникът представя по делото
наказателно постановление № 510203/F543851/11.05.2020 г. на началник отдел „ Оперативни дейности “ при ЦУ на НАП , влязло в сила на 23.01.2021г.
, от което е видно ,че на „Димят Фууд „ ЕООД е била наложена имуществена санкция от 500 лв. на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС, заради това, че на 09.03.2020
г. в павилион за закуски
в гр. Варна, пазар „Чайка“ ,
стопанисван от това дружество, не е било
изпълнено задължението за отбелязване на
промяна в касовата наличност на
фискалното устройство чрез служебно въвеждане
на сума от 70 лв.
Административният орган представя
по делото справка от информационните масиви на НАП , сочеща че към 21.10.2021
г. „Димят Фууд“ ЕООД има непогасени
публични задължения с произход -ДДС, ДОО, имуществени санкции по влезли
в сила наказателни постановления , в общ размер от 8 236.39 лв. и лихви
за забава от 718.34 лв.
На 21.10.2021 г. началникът на
отдел „Оперативни дейности“ –Варна към ГД „ Фискален контрол „ на ЦУ на
НАП е издал заповед , с която въз основа
на цитираните по-горе фактически данни от констативния протокол , е
наложил ПАМ „запечатване на търговски
обект“ за срок от 30 дни на основание чл. 186 от ЗДДС.
Като мотиви относно продължителността на
постановената мярка в заповедта се сочат естеството на извършеното
правонарушение , неотразяването на реално извършените търговски продажби,
водещо до неправилно определяне на
дължими налози; местоположение на
търговски обект в двора на ІV ДКЦ-Варна
, наличието на друго данъчно нарушение,
установено с НП № 510203-
F543851/11.05.2020 г. ; съществуването
на непогасени от дружеството публични вземания в голям размер , установената
положителна разлика между фактическа и
разчетена касова наличност от 21.75 лв.
Ответникът с решение
№ 175-1А от 12.11.2021г. е поправил обжалваната заповед в смисъл запечатването
на обекта да се извърши в 3-дневен срок
от влизане в сила на заповедта, а не от нейното връчване.
Със заповед ЗЦУ – 1148/25.08.2020 г. на изп. директор на
НАП на основание чл. 186, ал.3 и 4 от ЗДДС на началниците на отдели
„Оперативни дейности “ при ГД „ Фискален контрол “ при ЦУ на НАП е делегирано правомощие по издаване на
заповеди за налагане на ПАМ „ запечатване на
обект“ по чл. 186 от ЗДДС / л. 2 от преписката/.
В хода на съдебното производство
бе открито производство по чл. 193 ГПК по оспорване верността на констативния
протокол относно извършена търговска продажба , за която не е издадена фискална
касова бележка , но поради последвало оттегляне на оспорването от жалбоподателя
това производство бе прекратено / л. 16 ,21, 31-32 от делото/ т.е. с обратна
сила се заличава оспорването на верността на констативния протокол от жалбоподателя.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни
изводи:
С атакувания индивидуален адм.
акт е разпоредено налагането на принудителна мярка по запечатване на обект ,
нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС.
Съгласно алинея трета на цитираната правна норма ПАМ по
ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна
възможност по делегиране на правомощието
по налагане на подобна мярка . Представената по делото заповед от 25.08.2020 г.
на изп. директор на НАП сочи за подобно
прехвърляне на правомощие в полза на началниците на отдели „Оперативни
дейности“ при ГД „ Фискален контрол “. В случая оспорената заповед е издадена при условията на
валидна делегация и надлежно оправомощаване с оглед събраните писмени
доказателствени източници . В обобщение заповедта по налагане на ПАМ изхожда от
компетентен адм. орган.
Оспореният адм. акт е постановен в писмена
форма съобразно правилото на чл. 59 от АПК като съдържа не само фактическото, но и правно основание
на взето решение по налагане на мярката. В достатъчна степен на яснота в
разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка ,
за нейния срок на правно действие и за
адресата на правното задължение. В обстоятелствена част на акта подробно ,
точно и ясно са описани фактическите
данни, въз основа на които е упражнено
публичното право по налагане на мярка на държавна принуда с отразяване на
информация за дата, място на извършено
правонарушение , с данни за търговския обект и за неотчетената посредством
издадена фискална бележка търговска продажба .
В мотивите на заповедта се обективира и
конкретна обосновка не само за наложената принудителна адм. мярка, но и
съображенията на органа относно нейната продължителност / стр. 3 и 4 от
обжалваната заповед /. Тяхната обоснованост има отношение към материалната законосъобразност на мярката ,
но не и към изискванията за форма на акта . Заповедта има мотиви относно срока
на принудителната мярка , които не
само адресатът на заповедта е могъл да
узнае и да изложи становище по тях в жалбата до съда , но и които съдът може да
провери и анализира откъм основателност .
В контекста на гореизложеното
спазени са изискванията за форма
на адм. акт.
Съдът не констатира
допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Спазено е предписанието на чл.
35 от АПК. Административният акт е
издаден след изследване на относимите за случая факти и обстоятелства.
Подателят на жалбата
релевира като съществено процесуално нарушение
неяснотата на заповедта дали има допуснато нейно предварително
изпълнение , но допускането на подобно
изпълнение става с отделно разпореждане , което се обжалва по особените правила
на чл. 60 АПК, а не по реда на оспорване на индивидуалните адм. актове и в тази
връзка няма касателство към процедурата
по издаване на оспорената заповед, а освен това твърдяната от оспорващия
неяснота е отстранена , тъй като ответникът е издал решение
за поправка на ЯФГ № 175-1А от 12.11.2021г.
При проверка за
материалната законосъобразност на заповедта съдът се съобрази с разпоредбата на
чл. 186, ал.1 , т.1 от ЗДДС , която
гласи, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до
30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което:1. не спази реда или начина за:
а) издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба;
б) въвеждане в
експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните
устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност;
в) ежедневно отчитане
на оборотите от продажби, когато това е задължително.
В чл. 25 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. е разписан реда за издаване на фискален касов бон като се
предписва , че независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по
чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен
превод по чл. 3, ал. 1. Фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава
при извършване на плащането. Лицата по
чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на
клиента издадената фискална касова
бележка. Фискалната касова бележка от ФУ или касовата бележка от ИАСУТД се
издават в един екземпляр за клиента. Копие на всяка отпечатана бележка се
съхранява на контролна лента на електронен носител (КЛЕН).
Достоверността на описаните в
констативният протокол юридически факти на извършена търговска продажба и на
неиздадена фискална касова бележка за
продажбата не беше опровергана от страна на жалбоподателя. Този протокол е
официален свидетелстващ документ
предвид правилото на чл. 50, ал.1 ДОПК. В този смисъл е и практиката на ВАС по
адм. дела № №2352/2020г. и 3468/20202 г.
Протоколът се ползва с материална доказателствена сила и съдът е длъжен
да приеме , че фактите са се осъществили по описания в документа начин т.е. че
на 20.10.2021г. в търговски обект на жалбоподателя е извършена продажба на
стоки , платена в брой , като не е била издадена фискална касова бележка.
В контекста на
гореизложеното е реализиран фактическият състав по упражняване на публичното
право по налагане на нормативно предвидената форма на държавна принуда-
запечатване на търговски обект .
Лишено от основание е
оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на ПАМ , тъй като е бил
поставен в невъзможност да се възползва от привилегията по чл. 187, ал. 4 ЗДДС
. Според последователната и непротиворечива
практика на ВАС налагането ПАМ не е
обусловено от издаването на нак.
постановление . Плащането на имуществена санкция по издадено НП има касателство
към изпълнението на мярката, защото води до
нейното прекратяване, но няма отношение към нейната законосъобразност /
адм. дело №№ 9509/2019 г. ; 9364/2019 г. ; 9854/2019 г. ; 10930/2019 г. /.
Законодателят не е
въвел като елемент от фактическия състав по налагане на принудителната мярка „
запечатване на търговски обект“ съществуването на висящо административнонаказателно
производство, поради което няма значение за законността на мярката дали към
датата на нейното постановяване има съставен АУАН.
Противното на позицията на
оспорващото лице съдът не счита , че е нарушен принципа за съразмерност по чл.
6 от АПК при определяне срок на адм. мярка. Продължителността на същата следва да бъде разумно
съотношение на пропорционалност между
засегнатите интереси на дружеството и
охрана на обществени отношения , касаещи данъчното облагане.
Според принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК административният акт не може да засяга права и
законни интереси в по-голяма степен от най- необходимото за целта, за която се
издава акта. Запечатване на търговския обект за по-кратък срок от определения
не дава нужната продължителност за провеждане на промени в организацията на
търговската дейност, а и краткият срок на действие на мярката не съдейства за
постигне задачите на ПАМ по
предотвратяване и преустановяване на адм. нарушения и техните вредни последици
, каквато е целта на принудителната адм. мярка . След като необходимата цел на
акта по см. на чл. 6 от АПК в конкретния случай е спазване на реда и начина за
отчитате на търговски продажби , то определянето на по-кратък срок на действие
на мярката от посочения в оспорената
заповед не постига търсения възпиращ
ефект.
Правилно при
определяне на продължителността на мярката
адм. орган е отчел характера на
извършено правонарушение . В Наредба № Н-18/2006 г. се съдържа правна
уредба на редът и условията за регистриране и отчитане на продажби в търговски
обекти. В случая неправомерното поведение се изразява в неиздаване на фискален
касов бон за извършена продажба и има за последица неотчитане на счетоводни
приходи , които имат значение за размера на данъчна печалба, която пък е основа
за облагане с корпоративен данък. Подобна деятелност има значими вредоносни
последици , тъй като води до отклонение от данъчно облагане , както е посочил и
ответникът по правния спор.
На следващо място,
правилно ответникът по правния спор е съобразил и факта, че търговският обект
се намира в двора на ІV диагностично-
консултативен център в централната част на гр. Варна- голям областен град, в
който център има много кабинети на лекари- специалисти и
ежедневно се посещава от множество граждани . Освен това в съседство на посочено ДКЦ е и МБАЛ „ Света Анна- Варна “
АД – лечебно заведение със 7 клиники , приемащи ежедневно за лечение пациенти ,
които пък са посещаване от техни близки по време на болничния престой.
Именно това
местонахождение , свързано с голям поток от граждани, дава обяснение защо още в
началото на работния ден на 20.10.2021
г. /09.00 ч./ контролните органи са установили разлика от 21.75 лв. между
налична и разчетена касова наличност , след като в обекта се продават закуски
т.е. стоки с цена около 1-2 лева.
Несъмнена установеност на нерегистрираната търговска продажба , описана в
мотивите на заповедта, съобразена с положителната разлика между реална и
регистрирана парична наличност предполага извод за системно неиздаване на фискални
касови бележки при търговски
продажби в обекта .
Възможно обяснение за
това последователно неправомерно поведение е факта, че дружеството
непогасени публични задължения в голям
размер и с укриването на приходи се цели
осигуряване средства за изплащане на тези
вземания, но подобен подход по укриване на приходи и избягване на тяхното данъчно облагане не съответства на
нормативните правила.
Допълнителен аргумент
в насока на съждението за последователно незачитане от жалбоподателя на
правовия ред в смисъл на несъобразяване правилата за внасяне на данъци, здравноосигурителни вноски , за спазване реда за регистриране и отчитане на търговски
продажби е извършено предходно адм. нарушение през 2020 г. , за което му е
наложена имуществена санкция. Неспазването на изискванията на Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. не е изолиран случай
в дейността на търговеца и той е наказан с влязло в сила НП заради неспазване
на чл. 33 от
посочения подзаконов нормативен акт.
Тези данни
предполагат заключение, че създадената организация на работа в обекта пречи за установяване на
действителните приходи на търговеца .
Тази организация свидетелства за последователно, систематично поведение
по незачитане на нормативните изисквания за регистриране на търговски продажби
за целите по облагане действителните приходите от търговската дейност . Именно
за постигане на промяна на утвърдената неправомерна търговска практика в обекта
на „ Димят Фууд“ ЕООД е необходимо мярката да се наложи за срок от 30 дни.
Постановената мярка основно
засяга частните интереси на жалбоподателя , но нейният срок трябва да кореспондира с легитимната цел по
спазване на утвърдения ред на данъчна дисциплина. Видът на извършеното
правонарушение- неотразяване на реални продажби, води до нереално определяне на дължимите към
държавата налози . Бездействието на търговеца рефлектира върху правилното
отразяване на търговския оборот , който
има значение и за прякото данъчно облагане по ЗКПО , а данъците обезпечават не
само покриване на разходите по функциониране на държавен апарат , но и
осигуряват средства за социално подпомагане , пенсии, парични обезщетения при
неработоспособност и други социални плащания. В този контекст определената
продължителност на ПАМ защитава особени важни не само държавни , но и
обществени интереси .
Извършеното нарушение е сериозно
, защото води до недостоверно отчитане на
счетоводни приходи с касателство към данъчното му облагане . Подобно поведение не може да не бъде съобразено при
преценка на срока на мярката на държавна
принуда, защото тази мярка трябва да постигне конкретно зададени от
законодателя цели – предотвратяване на нови нарушения и преустановяване на
осъществени такива. Тази форма на
държавна принуда не е самоцелно решение за проява на държавнически правомощия , а обслужва целта
по възпиране на правните субекти да
извършват административни нарушения . В случая именно максималният срок та
мярката от 30 дни гарантира постигане на целта по предотвратяването на нови
нарушения от търговец , който е извършил
съществено правонарушение , водещо до укриване на приходи; за който настоящият
случай не е изолирано явление, понеже е наказван за предходно административно
нарушение заради неспазване на един и същ
нормативен акт- Наредба № Н-18/ 2006г.; който не спазва нормативните
срокове за погасяване на публичните си задължения има непогасени такива
задължения в голям размер; който и към момента на проверката на контролните
органи на 20.10.2021 г. освен , че не е издал фискална касова бележка, е
извършил и друго правонарушение поради
разликата между налична и разчетена касова наличност.
Налагането на
принудителна мярка в максималния срок от 30 дни осигурява съблюдаване целта на
закона , защото гарантира спазване на нормативно въведеното задължение по Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на всяка продажба в
търговския обект .
Лишено от основание е
и оплакването на жалбоподателя за неспазване
целта на закона. Предвид извършеното правонарушение конкретната
преследва цел с ПАМ е спазване реда и начина за издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Въвеждането на
адм. санкция при противоправно бездействие обслужва правомерната цел по
съблюдаване на нормативните правила относно регистрирането на търговски
продажби и е гаранция за изпълнение на правна регламентация, регулираща
тези обществени отношения .
Постановеното
запечатване на търговски обект е принудителна
адм. мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН . Съгласно предписанието на тази
правна норма целта на адм. мярка е предотвратяване и преустановяване
на адм. нарушения и техните вредни
последици. Подобна форма на
държавна принуда , реализирана поради неспазване на разписаните правила за
поведение, цели предотвратяване на последващи правонарушения под формата на
адм. нарушения. В този контекст
обжалваната заповед преследва съответстваща на закона цел.
На следващо място, според решение
№ 14222 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5047/2018 г. предвидената
принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в", чл. 185, ал. 2 и чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС има за цел предотвратяване на
нарушения . Тя се налага при условия на обвързана компетентност за
административния орган, поради което доводите за несъответствие на мярката с
целта на закона имат правно значение на критика на закона, но не освобождават административния
орган от задължението при констатирано нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, да наложи предвидената в ЗДДС
принудителна административна мярка.
Неиздаването на фискален касов бон
има вредоносен резултат, защото неотчетеното на извършена продажба влияе върху размера на търговския оборот,
който служи като основа за облагане на търговеца с корпоративен данък . В тази
връзка за преустановяване на подобно поведение запечатването на търговския
обект е съответстваща на правната уредба мярка , за да се гарантира промяна в
организацията на работа в обекта .
След като законодателят е въвел
правила за регистриране на търговските продажби , същите подлежат на изпълнение
, включително и посредством прилагането на държавна принуда. Невъзможността на
нарушителя да извършва търговска дейност чрез запечатване на обекта е с
временен характер и неблагоприятен за нарушителя резултат поради собственото му
неправомерно поведение по спазване на правовия ред. Мярката е част от
инструментариума на държавата за гарантиране изпълнение на нормативна уредба и
за преустановяване на последващи
правонарушения. След като търговецът не спазва въведените правила на
отчитане на продажби , същият следва да понесе негативните последици от
временното запечатване на обекта , а в настоящия случай контролните органи са установили не
само неиздаване на фискална касова бележка
за извършена търговска продажба,
но и предходно неспазване на предписанието на чл. 33 от Наредба №
Н-18/13.12.2006, г.
Наложената мярка предполага
временна невъзможност за търговска дейност и по-малко подлежащи на облагане
приходи , но това според законодателя това е оправдана неблагоприятна последица
по осигуряване на данъчни постъпления ,
защото цели надлежното регистриране занапред на всяка търговска продажба и
данъчно облагане на реалната търговска
печалба. Именно поради преценката за съответствие на този вид държавна принуда с целите на чл. 22 от ЗАНН нормотворецът е включил
запечатването на търговски обекти като част от мерките по чл. 186, ал.1 от ЗДДС.
В обобщение степента на засягане
на частните интереси на дружеството за
14-дневен срок кореспондира с характера на охраняваните обществени отношения в
областта на данъчното законодателство и защитава в рамките на необходимите
предели държавния интерес по спазване на правилата за регистриране и отчитане
на търговски продажби от значение за
данъчното облагане на правните субекти , а бланкетното оплакване , че
налагането на мярката ще доведе до значителни или трудно поправими вреди за
търговеца няма отношение към
производството по издаване на заповедта, а към нейното последващо изпълнение.
В разпоредителната част на
атакуваната заповед се съдържа забрана за достъп до обекта, който подлежи на
запечатване . Това произнасяне кореспондира с
правилото на чл. 187, ал.2 от ЗДДС, съгласно което при прилагане на
принудителната административна мярка се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях
складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се
прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения, както е в
настоящия случай.
Предвид изхода на спора и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК оспорващото лице следва да заплати на ответната страна по
правния спор юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр.
чл. 24 от Наредбата за правната помощ вр. чл. 144 от АПК.
Предвид
гореизложеното Варненският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Димет Фууд“ ЕООД , *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от управителя
Д.С. К. , срещу заповед №
175-ФК/21.10.2021 г. на началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП
, с която на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС му е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/ „запечатване на
обект“ – павилион за закуски в гр. Варна
, ***за срок от 30 дни .
ОСЪЖДА Димет Фууд“ ЕООД , *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ***, да заплати на Национална агенция
за приходите юрисконсултско възнаграждение от 100 / сто / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.
Административен съдия: