№ 999
гр. ***, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Б.П.Б.З.
при участието на секретаря Е.Н.К.
като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20251720101313
по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от С. Б. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, ул. “***“ № *** чрез пълномощника й адв. Д., срещу „***“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***“ № ***, следните искове:
1/ иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 и т. 20 ЗПК да бъде прогласен за нищожен на Договор за потребителски кредит № *** г.,
поради противоречие със закона, а в случай, че бъде отхвърлен да бъдат разгледани
евентуално предявените:
- иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК да бъдат прогласени за недействителни клаузите на чл. 7, т. 1, вр. чл. 7, т. 2.3
относно дължимата застрахователна премия по Договор за потребителски кредит № *** г.
поради противоречие със закона, и
- иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да бъде прогласена за
недействителна клаузата за възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит №
*** г., поради противоречие с добрите нрави;
2/ кумулативно предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 1501,83 лв., платена без основание, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 31.03.2025 г. до
изплащането.
В исковата молба се излага, че на 03.06.2024 г. ищецът сключил с ответника договор за
1
потребителски кредит № ***, по силата на който последният се задължил да му предостави
сумата 4000,00 лв., като съгласно чл. 7, ал. 1 от договора ищецът дължи застрахователна
премия 705,42 лв., с която общият размер на кредита е 4705,42 лв., подлежаща на връщане в
срок до 05.12.2025 г., т.е. 18 календарни месеца Съгласно чл. 9, т. 1 от договора лихвеният
процент е 51,14 %, съгласно чл. 10 ГПР е 64,26 % и общата сума, дължима от потребителя е
6833,47 лв. Сочи се, че всяка погасителна вноска е 379,64 лв., като последната е 379,59 лв., с
падеж 5-то число на месеца. Твърди се, че сумата по кредита в размер на 4000,00 лв. е
усвоена от ищцата, която е направила няколко вноски по кредита и го е погасила предсрочно
като общо платената сума е в размер на 5501,83 лв.
Твърди се, че процесният договор е нищожен, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като липсва ясно и точно формулиране на компонентите, включени в ГПР и
поради невключване на застрахователната премия при изчисляване на размера на ГПР. Сочи
се, че с бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са
в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК, което се явява в противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от
Директива 93/13 ЕИО. Позовава се на решение С-377/14, според което застраховка, която
обезпечава риска на кредитодателя, не би могла да бъде част от общия размер на кредита и
включването на един разход вместо в общия разход на кредита в общия размер на кредита,
води до изкривяване на процентното изражение на ГПР, а неправилното посочване на ГПР е
равносилно на липса на такъв. Според решение С-714/22 при непосочване на ГПР
предоставеният кредит се счита свободен от лихви и разноски. Навежда довод, че е
нарушено и правилото на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като не е посочен лихвеният процент
на ден.
По отношение на евентуално предявените искове за прогласяване за недействителни на
посочените клаузи от договора, сочи, че е нарушено изискването за шрифт на
застрахователната премия като част от договора /не по-малък от 12/, а уговореният размер на
възнаградителната лихва /51,14%/ противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава три
пъти законната лихва /която в случая се равнява на 41,34%/.
Тъй като чистата стойност на кредита възлиза на 4000,00 лв., а ищцата е направила три
вноски по кредита и погасила предсрочно остатъка, като общо платената сума е 5501,83 лв.,
моли надплатената сума от 1501,83 лв. да й бъде върната, на основание чл. 55 ЗЗД.
По изложените съображения, моли за уважаване на исковете и присъждане на
разноските за производството. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 ЗАдв., а в случай на отхвърляне на исковете изцяло или отчасти, моли да
бъде съобразена практиката на СЕС, според която чл. 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от
Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат
върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били
върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради
неравноправния й характер.
2
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Признава, че е сключил с ищеца процесния договор за
потребителски кредит, но твърди, че ГПР е правилно изчислен и посочен. Твърди, че при
включване в ГПР на застрахователната премия, ГПР би бил 108.23%, което счита за
ирелевантно, тъй като същата не следва да се включва в него. Оспорва твърдението на
ищеца, че липсва яснота относно лихвения процент, тъй като законът на изисква той да бъде
посочен като сума, а следва да се посочи в проценти. Възразява срещу твърденията, че
клаузата на чл. 7.2.3 от процесния договор в частта за застрахователната премия е нищожна,
като сочи, че договорът за застраховка е сключен по желание на ищеца, а не е задължително
условие за сключване на договора. Твърди, че договорът за застраховка е сключен по реда на
ЗПФУР като е предоставен на кредитополучателя под формата на електронен документ и
размерът на шрифта е ***. Отделно от това сочи, че се касае за два договора, като в КЗ не е
предвидено изискване за шрифт на договора за застраховка. Оспорва твърденията, че
размера на ГЛП нарушава разпоредбата на чл. 26, ал., предл. 3 ЗЗД. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и да му бъдат присъдени разноските за производството,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът, като съобрази Решение на СЕС по дело C‑321/22, според което чл. 7, § 1 от
Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че „не се допускат национална правна
уредба и нейното тълкуване в съдебната практика, съгласно които предявеният от
потребител иск за установяване на непротивопоставимостта на неравноправни договорни
клаузи…се отхвърля, а потребителят сe осъжда да заплати съответните съдебни разноски,
тъй като липсва правен интерес поради наличието на друг способ за защита, позволяващ
събирането на сумите, които вече са платени на този продавач или доставчик въз основа на
посочените клаузи“, намира, че отнесено към настоящия случай, следва да се приеме, че
предявените установителни искове са допустими независимо от извършените плащания по
договорите.
По основателността:
С доклада по делото са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между тях е сключен договор за потребителски кредит от
03.06.2024 г., във връзка с който е сключен договор за застраховка, както и че в посочения в
договора за кредит годишен процент на разходите не е включена дължимата от потребителя
застрахователна премия. Безспорно е, че в случай, че застрахователната премия бъде
вклчена в ГПР, той ще надхвърли пет пъти законната лихва, както и че ищецът е заплатил по
договора за кредит на ответника сумата 5501,83 лв.
За установяване на твърденията си страните са представили стандартен европейски
формуляр за предостяавяне на информация за потребителски кердити от „***“, заявление –
декларация за установяване на договорни отношения, договор за потребителски кредит №
3
**********/03.06.2024 г., в който е инкорпориран погасителен план към него, декларация за
определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице
към застрахователна програма „Защита на кредитите“ и „Защита на сметките“ за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „***“ ЕАД от 03.06.2024
г., сертификат № 1***2024/03.06.2024 г., Общи условия за ползване на допълнителни
медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“,
предоставени от “Mediguide international ediguide international към застрахователна програма
„Защита на кредита“ на кредитополучателите на потребителски кредит, предоставен от
„***“ ЕАД от 03.06.2024 г. Представени са преводни нареждания за плащане от С. Б. Т. в
полза на „***“ ЕАД, както следва: на 05.07.2024 г., 02.08.2024 г. и 04.09.2024 г. суми от по
379,64 лв. с основание захранване на клиентска сметка за плащане по кредит и на 27.09.2024
г. сумата 15985,57 лв. с основание пълно предсрочно погасяване по договори ***; ***; ***,
като в отговора на исковата молба ответникът признава, че с последното плащане е погасена
сумата 4362,91 лв. по процесния договор за кредит.
От тях се установява, че съгласно чл. 7.1 от договора ответникът се е задължил да
предостави на ищеца в заем сумата от 4000 лв., както и сумата 705,42 лв., представляваща
размер на застрахователна премия, от която 179,82 лв. по договор за застраховка *** и
525,60 лв. по договор за застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА. Общият размер
на кредита е посочен като 4705,42 лв.
В чл. 7.2.1 от договора е предвидено, че средствата по кредита се превеждат от
кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на сключване на договора по сметка на
потребителя, открита в „***“ ЕАД и кредитът се счита усвоен от Потребителя в деня, в
който кредитните средства постъпят по посочената в договора банкова сметка. В случай, че
потребителят е заявил желанието си да получи средствата по кредита на каса на ИЗИПЕЙ
АД, то с едновременното подписване на този Договор и маркирането на полето за съгласие в
този член, потребителят дава изричното си нареждане и съгласие средствата по кредита да
бъдат преведени по сметка на ИЗИПЕЙ АД и да бъдат на негово разположение за
получаване срещу представяне на лична карта на Потребителя и посочване на
индивидуализиращия номер на договора. Ако в срок от седем календарни дни от
сключването на този договор Потребителят не получи средствата по кредита от каса на ИЗИ
ПЕЙ АД, на осмия ден средствата ще бъдат върнати по сметка на Потребителя, описана в
чл. 7.2.1.
Съгласно чл. 7.2.3 в случаите, в които Потребителят е пожелал да сключи някоя от
застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани
от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща
застрахователна премия по конкретна застраховка, се превежда от кредитора за сметка на
Потребителя по банковата сметка на съответния застраховател или застрахователния
посредник, за което потребителят дава изрично нареждане и съгласие със сключване на
договора.
В чл. 9.1. е предвидено, че лихвеният процент, с който се олихвява кредита, изразен
4
като годишен лихвен процент е 51.14 %, като лихвата се изчислява ежемесечно на база 30
дни в месеца и 360 дни в годината.
В чл. 10 е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 64,26%. Общата
сума дължима от потребителя по кредита е 6833,47 лв.
В чл. 19 от договора е предвидено,че потребителят не е длъжен да сключва застраховка,
като по свое желание и собствено усмотрение може да сключи някоя от застраховките, или
да се присъедини към застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството
му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора
за потребителски кредит.
От погасителния план, инкорпориран в договора, се установява, че общата
предоставена в заем сума от 4705,42 лв., ведно с договорната лихва в общ размер на 2128,05
лв. подлежи на връщане на общо 18 броя равни месечни вноски от по 379,64 лв., с
изключение на последната, която е в размер на 379,59 лв., всяка с падеж 05-то число от
месеца, с първо плащане на 05.07.2024 г. и краен срок на договора 05.12.2025 г.
В деня на сключване на договора за потребителски кредит ищецът се е присъединил
към застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на
кредитополучателите по потребителски кредити, предоставяни от „***“ ЕАД.
При гореустановената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 33Д, във вр. с чл. 22 от ЗПК за
прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *** г. поради
противоречие със закона:
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, регламентира какво представлява годишният процент
на разходите, а разпоредбата на § 1, т.1 от ЗР на ЗПК, разписва определение какво
представлява „общ разход по кредита за потребителя. Съгласно посочената разпоредба „общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Чл.
5
19, ал. 4 от ЗПК, предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Алинея 5 от чл.
19 от ЗПК регламентира по императивен начин, че клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Предвид изложеното, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите
на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 64,26 %, но от съдържанието му
не може да се направи извод за това по какъв начин е формиран самият ГПР. Посочено е, че
са взети предвид допусканията, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение 1 към договора начин. В случая бланкетното посочване единствено на крайния
размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1
и чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.е. липсва яснота какъв е действителният ГПР по договора за кредит и
конкретно включена ли е застрахователната премия в него.
На следващо място, по делото е безспорно, че във връзка с договора е сключен договор
за застраховка, застрахователната премия по която не е включена в ГПР, а в случай, че бъде
включена, ГПР ще надхвърли пети пъти законната лихва.
Съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 СЕС, с оглед на
съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед
на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3,
буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не
отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. В
същото решение се посочва, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита
за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР", когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит.
Съдът счита, че в конкретния случай разходите на потребителя за заплащане на
застрахователна премия, както и начисляваната от кредитора възнаградителна лихва върху
тях попадат в обхвата на § 1, т. 1 от ПЗР на ЗПК и представляват общи разходи, които следва
да бъдат включени в ГПР по кредита. Това е така, тъй като кредиторът, действащ като
застрахователен агент по смисъла на чл. 294, ал. 1, т. 1, изр. 1 от КЗ на застрахователя,
6
предоставящ застрахователните услуги, от една страна срещу заплащане от последния
посредничи за сключване на застраховката с потребителя, а от друга - предоставя на
застрахования кредитополучател кредит за заплащане на застрахователната премия за
застраховане на риска от настъпване на събития, водещи до невъзможност той да погасява
получения от него от застрахователният агент, но в качеството му на банка, потребителски
кредит. Върху сумата за застрахователната премия, банката начислява възнаградителна
лихва, която се явява печалба. Тя получава и възнаграждение от застрахователя, чиито
застрахователни услуги разпространява/чл. 294, ал. 1, т. 1 от КЗ/. От друга страна
потребителят заплаща задължението си по договора за застраховка на месечни вноски към
застрахователния агент под формата на месечни погасителни вноски за сумата, предоставена
му като част от поискания от него кредит за заплащане наведнъж на застрахователната
премия, като същевременно липсват доказателства ответникът да е заплатил тази
застрахователна премия по банкова сметка на застрахователя към момента на сключване на
договора. Съдът счита, че от така формулираната с договорите за потребителски кредит и за
застрастраховка конструкция, следва извода, че сключването на договора за застраховка и
начина на заплащане на дължимата по него застрахователна премия имат за цел скритото
предоставяне на непоискан кредит за сумата, представляваща стойността на
застрахователната премия и съответно генериране на допълнителна печалба за кредитора и
допълнителен разход за потребителя. Последният следва да бъде включен в ГПР. При това
положение действителният ГПР по договора надвишава максимално допустимия такъв
съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, затова на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 4,
във вр. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД целият договор за потребителски кредит е
нищожен.
Предвид изложеното, не е налице процесуалното условие за разглеждане на
предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД да бъдат прогласени за недействителни клаузите на чл. 7, т. 1, вр. чл. 7, т. 2.3 относно
дължимата застрахователна премия по Договор за потребителски кредит *** г. поради
противоречие със закона, и чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да бъде прогласена за недействителна
клаузата за възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит *** г. поради
заобикаляне на закона.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата 1501,83 лв., платена без основание, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба – 31.03.2025 г., до изплащането:
Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
С доклада по делото е обявено за безспорно, че ищецът е заплатил на ответника по
процесния договор за потребителски кредит сумата 5501,83 лв., което се потвърждава и от
събраните доказателства.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
7
или други разходи по кредита. Чистата сума по процесния договор за кредит е 4000,00 лв. и
на основание чл. 23 от ЗПК само тя е дължима от потребителя – ищец. В изпълнение на
договора за потребителски кредит той е заплатил на ответника общо 5501,83 лв., поради
което сумата от 1501,83 лв. е платена без основание и по силата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
подлежи на връщане.
По горните съображения, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
Като правоувеличаваща последица от предявяването на иска следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху вземането от подаване на исковата молба до
плащането.
По разносите:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените разноски за държавна такса в размер на 248,29 лв., на който размер
възлиза държавната такса по разгледаните искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, първият с цена на иска 4705,42 лв., а вторият с цена 1501,83
лв. Във връзка с цената на иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да се отбележи, че това е
стойността на договора, определена от общия размер на заетата сума, а не сборът й с всички
акцесорни вземания, тъй като противното би означавало да се изследва всяка една договорна
клауза, предвиждаща плащане в хода на изпълнение на договора. Отделно от това
възнаградителната лихва е дължима за ползването на заетата сума за целия срок, което не е
така при предсрочно погасяване на договора.
На осн. чл. 38 ЗАдв. ответникът следва да бъде осъде да заплати на адв. А. З. Д.
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна защита на ищеца. Съобразно
приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от
минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при
определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на
адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството
на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /в същия
смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС,
Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990 по
описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, относими по аналогия и в
настоящия случай/. Посочената практика се поддържа и от въззивната инстанция в
Определение № 571/05.08.2024 г. по ч.в.гр.д. № 413/2024 г. на ОС-***.
С оглед цената и броят на исковете, приключване на делото в едно открито съдебно
заседание, обявените за безспорни факти и липсата на процесуални действия в открито
съдебно заседание по събиране на доказателства, съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждението за осъществената защита на по делото възлиза на 1220,72 лв.
/минималният размер по всеки от разгледаните искове по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
8
адвокатските възнаграждения/. Съдът намира, че посоченият размер е справедлив, тъй като
от една страна е съобразен с размерите по посочената наредба, служеща като ориентир при
определяне на възнагражденията, а от друга страна не е налице основание за определяне на
възнаграждението в по-нисък размер с оглед броя и вида на исковете. Същевременно с оглед
фактическата и правна сложност на делото, не е налице основание за определяне на по-
висок размер на възнаграждението. Върху така определеното възнаграждение следва да бъде
начислен ДДС, с което възнаграждението възлиза на 1464,86 лв. с ДДС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит № *** г. сключен
между С. Б. Т., ЕГН **********, и „***“ ЕАД, ЕИК ***, поради противоречие със закона, на
осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***“ № ***,
ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. “***“ № 15, сумата 1501,83
лв. /хиляда петстотин и един лева и осемдесет и три стотинки/, платена без основание по
недействителен Договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба – 31.03.2025 г. до изплащането.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***“ № ***,
ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. “***“ № 15, сумата 248,29
лв. /двеста четиридесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/ - представляваща разноски
за производството по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***“ № ***,
ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. З. Д. от САК, с личен номер ***, със съдебен адрес: ***, сумата
1464,86 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки/ -
представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС за оказаната безплатна правна
помощ на ищеца, на осн. чл. 38 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – *** в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
9