Присъда по дело №2083/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 248
Дата: 16 май 2023 г. (в сила от 1 юни 2023 г.)
Съдия: Виолета Стоянова Парпулова
Дело: 20231110202083
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 248
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
и прокурора С. В. П.
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА Наказателно
дело от общ характер № 20231110202083 по описа за 2023 година
въз основа доказателствата по делото и закона,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. И. Т. , ЕГН **********, роден на ******** г. в гр.
******, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, разведен,
работи, с постоянен адрес гр. ******, *********, за ВИНОВЕН в това, че в периода от
01.08.2021 г. до 30.11.2022 г. включително, в гр. София, след като бил осъден с решение от
25.01.2017 г. на ******ски районен съд, XIV граждански състав по гражданско дело №
3194/2016 г., влязло в сила на 25.01.2017 г., да издържа свой низходящ - сина си Л. Г. Т.,
като заплаща месечна издръжка в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. за всеки месец, чрез
неговата майка и законен представител Е. Х. Т., съзнателно не изпълнил това свое
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 16 /шестнадесет/ месечни
вноски по 150 /сто и петдесет/ лв. всяка, за периода от месец август 2021 г. до месец
ноември 2022 г. включително, с общ размер 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лв. -
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, като преди постановяване на присъдата подсъдимият Г.
И. Т. е изпълнил задължението си и не са настъпили вредни последици за пострадалия Л. Г.
Т., поради което на основание чл. 183, ал. 3 вр. ал. 1 НК НЕ МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ.
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. И. Т. , ЕГН **********, роден на ******** г. в гр.
******, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, разведен,
работи, с постоянен адрес гр. ******, *********, за ВИНОВЕН в това, че в периода от
01.08.2021 г. до 30.11.2022 г. включително, в гр. София, след като бил осъден с решение от
1
25.01.2017 г. на ******ски районен съд, XIV граждански състав по гражданско дело №
3194/2016 г., влязло в сила на 25.01.2017 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Й. Г. Т.,
като заплаща месечна издръжка в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. за всеки месец, чрез
нейната майка и законен представител Е. Х. Т., съзнателно не изпълнил това свое
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 16 /шестнадесет/ месечни
вноски по 150 /сто и петдесет/ лв. всяка, за периода от месец август 2021 г. до месец
ноември 2022 г. Включително, с общ размер 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лв. -
престъпление по чл. 183, ал. 1, пр. 3 НК, като преди постановяване на присъдата
подсъдимият Г. И. Т. е изпълнил задължението си и не са настъпили вредни последици за
пострадалата Й. Г. Т., поради което на основание чл. 183, ал. 3, вр. ал. 1 НК НЕ МУ
НАЛАГА НАКАЗАНИЕ.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия Г. И. Т., ЕГН ********** да
заплати в полза на държавата, по сметка на СДВР, сумата от 170, 40 /сто и седемдесет лв. и
четиридесет ст./ лв., представляваща направени по делото разноски.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Софийски градски съд в 15-
дневен срок от днес по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 2083/2023 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав

Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинения и внесла за разглеждане в
Софийски районен съд обвинителен срещу подсъдимия Г. И. Т., ЕГН ********** за две
престъпления с правна квалификация по чл. 183, ал. 1, пр. 3 НК.
Първоинстанционното съдебно следствие е проведено по реда на Глава Двадесета от
НПК.
В хода на съдебното следствие подс. Т. депозира обяснения, съгласно които твърди,
че в рамките на инкриминирания период не плащал дължимата за децата си издръжка по
причина, че не знаел къде живеят и нямал контакт с тях. Относно начина, по който
издръжката следвало да бъде заплащана, посочва, че не бил определен в съдебното решение
на гражданския съд, като по договорка със свидетелката Т. следвало да я заплаща чрез
изпращане на пощенски запис или по банков път.
Преди приключване на съдебното следствие подсъдимият представя доказателства за
изплащане на пълния размер на дължимата според обвинителния акт издръжка по
отношение и на двете деца, в размер на по 2 400 лв. за всяко, или в размер на 4 800 лв.
общо.
В дадения ход по същество прокурор П. намира обвиненията за доказани безспорно и
пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да не му бъде налагано наказание,
предвид наличието на хипотезата на чл. 183, ал. 3 НК по всяко от тях.
Подс. Т. се присъединява към казаното от прокурора и в последната си дума
предоставя на съда.
Като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени
средства и способите за доказване, и при съобразяване с разпоредбите на чл. 301 и
следващите НПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Г. И. Т., ЕГН ********** е роден на ******** г. в гр. ******. Същият е
българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, разведен, работи, с
постоянен адрес гр. ******, ****.
Подсъдимият Г. И. Т. е баща на малолетния Л. Г. Т. и непълнолетната Й. Г. Т.. Тяхна
майка и законен представител е свидетелката Е. Х. Т..
Подс. Т. бил осъден с решение от 25.01.2017 г. на ******ски районен съд, XIV
граждански състав, постановено по гражданско дело № 3194/2016 г., влязло в сила на
25.01.2017 г., да издържа своите низходящи - децата си Л. Г. Т. и Й. Г. Т., като заплаща
месечна издръжка в размер на по 150 /сто и петдесет/ лв. за всеки месец за всяко от тях, чрез
майка им и законен представител Е. Т..
Въпреки че бил осъден да заплаща издръжка съобразно цитираното съдебно решение,
подсъдимият съзнателно не изпълнил задължението си за периода от 01.08.2021 г. до
30.11.2022 г. включително, в гр. София, в размер на повече от две месечни вноски, а
именно: 16 /шестнадесет/ месечни вноски по 150 /сто и петдесет/ лв. всяка - за периода от
месец август 2021 г. до месец ноември 2022 г. включително, с общ размер 2 400 /две хиляди
и четиристотин/ лв., по отношение на Л. Г. Т., и 16 /шестнадесет/ месечни вноски по 150
/сто и петдесет/ лв. всяка - за периода от месец август 2021 г. до месец ноември 2022 г.
включително, с общ размер 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лв., за Й. Г. Т..
В рамките на посочения период децата Л. Г. Т. и Й. Г. Т. и тяхната майка и законен
представител Е. Т. живеели в гр. София, където подс. Т. следвало да изпълнява
задължението по заплащането на месечна издръжка съобразно постигнатата с Х. уговорка,
1
като превежда дължимите за издръжката суми с пощенски запис или по банков път.
За инкриминирания период Т. не бил неработоспособен, нито имало обективни
пречки, препятстващи плащане на дължимата на децата Л. Г. Т. и Й. Г. Т. издръжка.
По доказателствата:
Съдът прие изложената фактическа обстановка за установена въз основа събрания и
приобщен по делото доказателствен материал, при преценка на доказателствата,
доказателствените средства и способите за доказване поотделно и в съвкупност, както
следва: гласни - обясненията на подс. Г. Т. и показанията на свидетелката Е. Т.; писмени -
жалба до СРП; изпълнителен лист; материали по образувано изпълнително производство;
решение от 25.01.2017 г. на ******ски районен съд, XIV граждански състав по гражданско
дело № 3194/2016 г., влязло в сила на 25.01.2017 г.; удостоверения за раждане; справка от
ТД на НАП Бургас; справка от Агенция по вписванията; извлечения от банкови сметки на Е.
Т. в „***“ ЕАД и „***“ АД; протокол за доброволно предаване; копия от вносни бележки;
преводи по „***“; справка за съдимост; копие от служебен бон, издаден от „***“ за
пощенски запис за сумата от 4 800 лв., и способите за доказване - заключението на съдебно-
икономическата експертиза.
От решаващо значение за формиране на фактическите изводи на съда е на първо
място решението на гражданския съд, с което е постановено прекратяване на брака между
подсъдимия Т. и свидетелката Х., и е определен размерът на дължимата от подсъдимия
издръжка спрямо всяко от децата му Л. Г. Т. и Й. Г. Т..
Показанията на свид. Е. Т., депозирани в хода на досъдебното производство и
приобщени чрез прочитане на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 НПК, също следва да
бъдат кредитирани, доколкото кореспондират с писмените доказателства и направеното от
подсъдимия признание относно факта, че в инкриминирания период от време не плащал
дължимата за децата си издръжка. В аналогична насока са и извлеченията от банковите
сметки на свидетелката, от които е видно, че за посочения период от време не са постъпвали
парични преводи от страна на подсъдимия. Предвид корелацията на обясненията на Т. с
останалия приобщен по делото доказателствен материал, съдът ги прецени като достоверни
и ги кредитира, в това число относно начина, по който със свид. Т. се били уговорили да
бъде изплащана издръжката.
Обстоятелствата, свързани с имотното състояние на подсъдимия през
инкриминирания период от време, се изясняват посредством събраните писмени
доказателства в тази насока - справки от НОИ, НАП и Агенция по вписванията.
Освен това, посредством находящите се по делото писмени доказателства - платежни
нареждания, се установяват правените от подс. Т. плащания преди да спре да изплаща
издръжката, както и заплащането на пълния размер на инкриминираната в обвинителния акт
издръжка по отношение на всяко от двете му деца преди приключване на
първоинстанционното съдебно следствие.
Относимо към установяване размера на последното е и заключението на съдебно-
икономическата експертиза, което съдът прецени като обективно, поради което го
кредитира.
Фактическа констатация относно миналата съдимост на подс. Т. - че не е осъждан и
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.
78а НК, съдът формира въз основа справката му за съдимост.
От правна страна:
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът призна подс. Г. И. Т. за
виновен в извършване на престъпленията по чл. 183, ал. 1 НК, по които са му повдигнати
обвинения.
2
От обективна страна се доказа, че в периода от 01.08.2021 г. до 30.11.2022 г.
включително, в гр. София, след като бил осъден с решение от 25.01.2017 г. на ******ски
районен съд, XIV граждански състав по гражданско дело № 3194/2016 г., влязло в сила на
25.01.2017 г., да издържа свой низходящ - сина си Л. Г. Т., като заплаща месечна издръжка в
размер на 150 /сто и петдесет/ лв. за всеки месец, чрез неговата майка и законен
представител Е. Х. Т., Т. съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 16 /шестнадесет/ месечни вноски по 150 /сто и петдесет/
лв. всяка, за периода от месец август 2021 г. до месец ноември 2022 г. включително, с общ
размер 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
Аналогичен извод се формира въз основа доказателствената съвкупност и по
отношение Й. Г. Т., спрямо която се доказа, че в периода от 01.08.2021 г. до 30.11.2022 г.
включително, в гр. София, след като бил осъден с решение от 25.01.2017 г. на ******ски
районен съд, XIV граждански състав по гражданско дело № 3194/2016 г., влязло в сила на
25.01.2017 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Й. Г. Т., като заплаща месечна
издръжка в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. за всеки месец, чрез нейната майка и законен
представител Е. Х. Т., Т. съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 16 /шестнадесет/ месечни вноски по 150 /сто и петдесет/
лв. всяка, за периода от месец август 2021 г. до месец ноември 2022 г. включително, с общ
размер 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лв., с което осъществил от обективна страна
състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
Във връзка с обективната страна на деянията следва да се отбележи, че с оглед
принципната съставомерност на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, е необходимо
наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който деецът да е бил осъден да изплаща
издръжка на свой съпруг, възходящ или низходящ, брат или сестра. На следващо място,
деецът следва да не е изплатил най-малко две месечни вноски по съществуващото
задължение. Тоест началният момент, от който деянието е съставомерно, е неплащането на
две поредни месечни вноски от задължението за издръжка. Инкриминираните престъпни
деяния по правната си природа са продължени престъпления, чиято изпълнителна форма е
бездействието през инкриминирания период.
В процесния случай, съгласно влязъл в сила съдебен акт - цитираното по-горе
решение на ******ски районен съд, подс. Т. е бил осъден да заплаща на децата си Л. Г. Т. и
Й. Г. Т., чрез майка им и законен представител Е. Т., месечна издръжка в размер на по 150
лв. за всяко. Считано от датата на влизане на решението в сила, подсъдимият е имал
качеството на осъден да заплаща издръжка.
Първоначално Т. е предприел действия по изпълнение на задължението си, видно от
писмените доказателства и показанията на свид. Т. в съответната насока. Но за
инкриминирания период е преустановил изплащането на дължимите месечни вноски, без да
е било налице законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, с което
съставът на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК е осъществен от обективна страна по
отношение на всяко от децата му.
Предвид правната природа на процесните деяния, те следва да се считат за
довършени към 30.11.2022 г., която дата е определена от прокуратурата като крайна за
инкриминирания период по всяко от повдигнатите спрямо Т. обвинения.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, с пряк умисъл. Наличието му
се извежда по недвусмислен начин от една страна от обстоятелството, че е знаел, че след
влизане в сила на цитираното по-горе съдебно решение е осъден по надлежния ред за
заплаща на всяко от децата си издръжка в съответния размер, и от друга - предвид факта, че
не го е направил в рамките на инкриминирания период. Доводът, релевиран в обясненията
му, че не знаел местонахождението на децата, не е относим към задължението за заплащане
на издръжка, доколкото последната не е била дължима на точно определен адрес, а по
3
банков път или чрез пощенски запис /съгласно постигнатата със свид. Т. договорка/.
Изпълнена е и субективната съставомерност на деянията, предвид формалния им
характер, който по дефиниция предполага единствено субективното предвиждане от страна
на дееца на неизбежното неплащане на издръжката в размер на две месечни вноски, без
законодателят да държи сметка за наличието на обективна невъзможност за това. Това е
така, тъй като задължението за издръжка по чл. 183, ал. 1 НК не е обвързано от настъпването
на промени в имуществената сфера на дееца, за разлика от субективната страна на деянието
по чл. 183, ал. 2 НК, което е резултатно, и при което е необходимо деецът нарочно да се е
поставил в обективната невъзможност да дава дължимата издръжка.
Относно наказанието:
Предвиденото съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК наказание е до една година
лишаване от свобода или пробация. Същевременно ал. 3 предвижда, че деецът не се наказва,
ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не
са настъпили други вредни последици за пострадалия.
В процесната хипотеза се установи, че подс. Т. е изплатил целия размер на
дължимата по отношение на всяко от децата му издръжка преди приключването на
съдебното следствие пред настоящия съдебен състав, за което се представиха съответни
доказателства. Освен това, за Л. Г. Т. и Й. Г. Т. не са настъпили вредни последици, тъй като
нито от показанията на свид. Т., нито от другите доказателства по делото могат да бъдат
формирани изводи в такава насока.
С оглед на това съдебният състав прецени, че в случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НПК, доколкото се прилага за първи път спрямо подсъдимия в
рамките на настоящето производство. Поради това не му наложи наказание и по двете
обвинения.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в тежест на
подсъдимия Г. И. Т., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата, по сметка на СДВР,
сумата от 170, 40 /сто и седемдесет лв. и четиридесет ст./ лв., представляваща направените
по делото разноски.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
Съобщи за изтекли лични данни