М О Т И В И
към Присъда от 01.06.2020 г. по ВАНД № 112/2020 г. на СлОС
Производството е въззивно и е по реда на чл.378, ал.5
във връзка с чл.313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязло в сила
първоинстанционно решение, постановено по реда на глава ХХVІІІ-ма от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Е.М.
*** като защитник на обв. П.Ж.В. срещу Решение № 61/05.02.2020 г., постановено по АНД №
30/2020 г. по описа на РС – Сливен.
С атакувания
съдебен акт първоинстанционният съд е освободил обвиняемата П.Ж.В. от наказателна отговорност на основание
чл.78а от НК за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 предл. 2 т.
1 предл. 1 от НК, за това, че на 08.10.2019 г. в
гр. Сливен, без надлежно разрешително по
ЗКНВП, държала високорисково наркотично вещество – коноп /канабис,марихуана/ с
нето тегло на растителна маса 0,186 грама и съдържание на активния наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 8,30 % на
стойност 1,12 лв., получени по метода на математическо изчисление съгласно
Приложение № 2 от ПМС № 23/1998 г. като случаят бил маловажен, поради
което на обвиняемия е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лв.
Със същото решение обв. В. е осъдена да заплати направените по делото
разноски в размер на 103,31 лв. в полза на ОД на МВР – Сливен.
Във въззивната жалба срещу съдебното решение се настоява, че случаят попада
в приложното поле на чл.9, ал.2 от НК. По същество няма наведени доводи. Иска
се от въззивната инстанция да бъде отменено атакуваното решение и обвиняема да
бъде призната за невиновна, поради наличие хипотезата на чл.9, ал.2 от НК.
В с.з. въззивната жалба се поддържа от защитника адв.М. и от обвиняемото
лице П.Ж.В..
Представителят
на ОП – Сливен намира решението на СлРС за правилно и законосъобразно и
предлага същото да бъде потвърдено.
Във въззивната инстанция беше събрано писмено доказателство, а именно
Постановление от 04.02.2020 г. на ОП Сливен, с което е било прекратено
досъдебно производство водено срещу Д.П.Г.за престъпление по чл. 354а, ал. 1
изр. 1, алт. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК поради малозначителност.
Въззивната инстанция, след като обсъди както поотделно, така и в съвкупност
събрания по делото доказателствен материал и извърши цялостна проверка по реда
на чл. 313 сл. от НПК на правилността на решението намира, че въззивната жалба
е допустима, доколкото е подадена от надлежна страна в наказателния процес и в
срока по чл. 319 НПК, а разгледана по същество, въззивната жалба
е основателна.
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на
постановление на РП – Сливен, с което е предложено обв. П.Ж.В. да
бъде освободена от наказателна отговорност и да ѝ бъде наложено
административно наказание за извършено от нея престъпление по чл.354а ал.5
вр.ал.3 предл.2 т.1 предл.1 от НК.
Фактическата обстановка е подробно
изяснена от първоинстанционния съд и не се оспорва от страните. По делото са
събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи
съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по
делото е проверен и приобщен от съда по предвидения в закона ред.
Въз основа на същия се установява следната фактическа обстановка:
На 08.10.2019 г. около 17.30 часа в гр. Сливен, обв. В.
и мъжът, с когото тя живеела на съпружески начала – свид. П.П.
след като предварително се свързали по телефона с Т.Б., от когото си купували
марихуана, отишли на адрес гр. Сливен, ****. От него искали да си закупят
канабис за лично ползване. Съгласно уговорката с Б. на входа на блока се появил
свид. Д.Г., който предал едно станиолено топче с
растителна маса на свид. В., която го прибрала в чантата си, срещу сумата от 20
лв. След това обвиняемата, заедно със свид. Петров се качили в автобус от
градския транспорт, но там били поканени да слязат от свид. Мирослав Стоянов и
свид. Христо Петров, които били служители на РУ МВР Сливен и били част от
организираната полицейска операция по оперативен сигнал за разпространение на
наркотици от лицето Т.Б..
След като напуснали автобуса, обв. В. и свид. П.П. били отведени до РПУ където им била извършена проверка и
обв. В. доброволно предала намиращото се у нея станиолено
топче, съдържащо зелена суха листна маса. За целта бил съставен протокол за
доброволно предаване от 08.10.2019 г. ( л. 10-11 на ДП).
Бил извършен оглед на веществено доказателство, обективиран в протокол за оглед на ВД от 08.10.2019 г.
(л.26-27 от ДП), при който било установено с полеви тест, че растителна маса
реагирала на канабис и станиоленото топче било
запечатано в полиетиленов плик, означено като ВД 1 с № В6263 на ОД на МВР Сливен.
По данни от извършената съдебно-химическа експертиза
от БНТЛ при ОД на МВР Бургас ( л. 30-31) в станиоленото
топче, запечатано в полиетиленов плик, означено като ВД 1 с № В6263 на ОД на МВР Сливен съдържало канабис
с концентрация на активнодействащо наркотично вещество
тетрахидроканабинол 8,30% и маса от 0,186 гр. При извършването на експертизата
бил употребено цялото количество растителна маса.
Съгласно
приложение № 2 към ПМС № 23/1998 г. държаното количество марихуана следва да се
оцени на 1,12 лв. при цени 6 лв. за грам без значение процентното съдържание на
активното вещество.
В
обясненията си след привличане в качеството на обвиняема В. е заявила, че се
признава за виновна и съжалява за извършеното. Посочила е, че се чувствала
притеснена от новото училище и се е подвела, че е модерно да се пуши марихуана.
По
досъдебното производство е представена характеристична справка, от която е
видно, че обвиняемата е ученичка в ****, не е осъждана или освобождавана от
наказателна отговорност, няма криминалистически
регистрации. Чистото съдебно минало е удостоверено и с приложена по делото справка
за съдимост на П.Ж.В..
За деянието на Д.П.Г., който бил дал на обвиняемата станиоленото
топче, съдържащо наркотичното вещество и приел
сумата от 20 лв. е било образувано досъдебно производство 1227/2019 г.
по описа на РУ на МВР Сливен. На Господинов било повдигнато обвинение по чл.
354а, ал. 1 , изр. 1, алт.1, вр. с чл. 20, ал.2
от НК. На 04.02.2020 г. наказателното производство срещу него било
прекратено с мотив че същото имало ниска обществена опасност поради
количеството и ролята на дееца, както и поради личността на дееца.
Тази
фактическа обстановка, която в голямата си част първостепенният съд е възприел
в мотивите към своя съдебен акт изцяло кореспондира с изложената такава в
постановлението на прокурора за освобождаване от наказателна отговорност и се
подкрепя от събрания в досъдебното производство доказателствен материал –
писмени и гласни доказателства, заключение на назначената по делото експертиза.
На база възприетите фактически констатации, първостепенният съд е приел, че деянието,
за което обвиняемата В. е привлечена и предадена на съд е осъществено както от
обективна, така и от субективна страна. Обвиняемата на инкриминираната дата без
надлежно разрешително е държала високорисково наркотично вещество – 0.186 грама
нето тегло коноп /марихуана/ на стойност 1,12 лв. с концентрация на активно
действащия компонент тетрахидроканабинол 8,3%.
В конкретният случай първостепенният съд е възприел обвинителната теза и е
счел, че случаят е маловажен, без да излага подробни съображения в тази насока.
Въззивният съд обаче счита, че конкретиката на казуса попада в
обхвата на чл.9 ал.2 от НК, тъй като се касае за малозначително деяние, поради
което същото не представлява престъпление.
За да стигне до този извод настоящата инстанция съобрази изключително
ниската степен на обществена опасност на самото деяние, свързана с количеството
– 0.186 грама и стойността на държаното от обвиняемия наркотично вещество –
1,12 лв., предназначението му – за лична употреба. Отчетена бе и
ниската степен на обществена опасност на самия деец. В случая се
касае за млад човек, ученичка, завършващ средно образование, с чисто
съдебно минало. Обв. В. няма криминалистически
регистрации. В. доброволно е предала на полицаите държаното от нея наркотично вещество
и е съдействала на органите на МВР. Необходимо да се подчертае, че обв. В. е
проявила критично отношение към стореното, признавайки за извършеното и изразявайки
съжаление за същото.
Първостепенният съд не е оценил всички изброени по-горе обстоятелства и е
счел, че обв. В. е осъществила престъпление по смисъла на чл.354а ал.5 вр.ал.3 предл.2,
т.1 предл.1 от НК, като е намерил, че случаят е маловажен. Съвкупната преценка
на всички тези обстоятелства, съобразена и с практиката на ВС на РБ и
ВКС дава основание на въззивната инстанция да приеме, че се касае до
изключително ниска степен на засягане на обществените отношения,
защитени с разпоредбата на чл. 354а НК и изключително ниска степен
на обществена опасност на самия деец.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първата инстанция, че
поради принципното вредно въздействие на наркотичните вещества и тяхното масово
разпространение на територията на гр.Сливен е изключено приложението на чл. 9,
ал.2 от НК. По делото няма доказателства за съпричастността на обвиняемата към
който и да е от тези два факта.
Конкретно
инкриминираното деяние формално осъществява обективните признаци на
противозаконно държане на високорисково наркотично вещество и с оглед на това
несъмнено попада в обсега на наказателно-правната забрана по чл. 354а НК. Т.е.
то безусловно е противоправно. Липсва обаче съответстващо на тази противоправност ниво на обществена опасност на извършеното.
Оценката на едно деяние като общественоопасно зависи
от обективните негови свойства и най-вече от свойството му да застраши или да
причини вреда на защитени обществени отношения. Криминализирайки
държането на високорискови наркотични вещества без съответното разрешение,
законодателят е имал предвид проявите, при които вероятността от настъпването
на вредоносен ефект върху правно защитените блага е висока. А конкретният
случай не е такъв. Държането на 0,186 гр. марихуана, не разкрива присъщото на
престъпленията по чл. 354а, ал. 1 – 5 НК ниво на обществена опасност. То носи
твърде нисък потенциал за увреждане на правно защитените с посочената норма
социални блага – човешко здраве, обществен морал, сигурност. Няма някакво
специфично съчетание на елементи на деянието или специфика в обстоятелствата,
при които е извършено то, които да налагат друг извод за степента на неговата укоримост и да оправдаят използването на санкционните
механизми на наказателното право спрямо подсъдимия. При категоричните данни по
делото за предназначението на веществото – именно за собствена на самата
обвиняема употреба, степента на обществена опасност на извършеното няма как да
се преценява дистанцирано от личността на В., която е в млада, ученическа
възраст.
Тези
изводи на съда са в унисон с взетото от ОП решение да се прекрати
производството срещу Д.П.Г., със сходни мотиви.
По тези съображения въззивният съд прие, че РС – Сливен, постановявайки съдебния
си акт е нарушил материалния закон като е признал обвиняемия за
виновен за престъпление по чл.354а ал.5 вр.ал.3 предл.2, т.1 предл.1 от НК и го
е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба.
Поради това на основание чл.334, т.2 от НПК във вр. с чл.336, ал.1 т.3 от НПК отмени постановеното решение от РС в
частта, с която П.Ж.В. в е призната за виновна и е освободена от наказателна
отговорност като ѝ е наложено административно наказание глоба като вместо
това призна обвиняемия за невинен и го оправда по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.354а ал.5 вр.ал.3 предл.2, т.1 предл.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.190 от НПК въззивният съд, признавайки обвиняемия
за невиновен, е длъжен да отмени атакувания съдебен акт и в частта, с която
лицето е осъдено да заплати направените по делото разноски, които остават за
сметка на държавата.
Така мотивиран, въззивният съд постанови съдебния си
акт.
Мотивите
са изготвени на 03.06.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: