Решение по дело №2330/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1257
Дата: 26 октомври 2022 г. (в сила от 26 октомври 2022 г.)
Съдия: Елизабет Петрова
Дело: 20221000502330
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1257
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева

Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502330 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463 вр.чл.278 от ГПК.
С решение от 08.07.2021г, постановено по гр.д. № 238/2022г по описа на
Окръжен съд-Видин, II-ри въззивен гр.състав , е оставил без уважение жалбата на Е.
М. С. против разпределение на суми от публична продан, извършено от ЧСИ В. Т. по
изп.д. № 20177240400471.
Решението на ВОС се обжалва с жалба от Е. С., представлявана от адв. Д., която
оспорва реда, по който ВОС е проверявал законосъобразността на разпределението.
Поддържа, че съдът не е отговорил на оплакванията в жалбата за допуснати нарушения
при приложението на чл.136 от ЗЗД. Поддържа,че незаконосъобразно ЧСИ не е
отделил средства за погасяване разноските по гражданското дело, по което успешно е
била проведена защита по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. Поддържа, че тези
разноски са от 2265лв и следва да се погасят по реда на чл.136,т.1 от ЗЗД. Оспорва
извода на съда,че вземането за издръжка на първоначалния взискател не се ползва с
предподчтително удовлетворяване пред вземането на присъединен взискател, като
възбраната на продадения имот на първоначалния взискател е вписана по- рано от тази
на присъединения взискател. Оспорва разпределената от ЧСИ сума за погасяване на
разноски от 816.40лв – такси по изпълнението. Оспорва, че не й е разпределена сума за
1
погасяване на разноски за осъществяване на погасителния способ, довел до
постъпването на сумата, която се разпределя. Моли съда, след като съобрази
изложените оплаквания , да отмени решението на ВОС и да извърши ново,
законосъобразно разпределение на постъпилата сума.
Ответниците по жалбата М. С. и Ц. М.а оспорват жалбата като неоснователна.
М. С. депозира и собствено възражение, представляван от адв. Г., с което
оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на ВОС да бъде потвърдено.
Съдът като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото ,
намира за установено от фактическа и правна страна следното :
Изпълнително дело е образувано 2008г, преобразувано след това, последно с №
471/2017г , по молба на М. М.а като майка на Е. С. въз основа на ИЛ от 16.10.2008 г,
издаден от РС-Видин за принудително събиране от М. С. М. на издръжка в полза на
детето Е. в размер на 40лв месечно, впоследствие – 80.00лв- месечно от 2009г,
140.00лв месечно от 2012г .
Представен е и втори ИЛ от 13.05.2010г , издаден от ВРС по гр.д. № 1284/2009г
за заплащане на сумата от 120лв- разноски по дело, дължими се от М. М. С. на М. Е.
М.а.
Видно от ИЛ от 09.12.2016г , издаден от ВРС по гр.д.№ 2686/2015г М. С. М. и
М. М. С. са осъдени солидарно да заплатят на Е. С. сумата от 1670.50лв-разноски и
593.72лв- разноски, направени пред ВОС.
Представено е удостоверение, изд. от ЧСИ Т. по изп.д. № 762/2016г за сумата,
която М. С. дължи на Е. С. към 13.03.2018г- 5859.67лв- главница, лихви- 534.40лв,
такси- 631.39лв. Удостоверението следва да послужи на Е. С. за присъединяване към
изп.д. № 471/2017г.
С молба от 02.02.2021г по изп.д. № 721/2017г М. М. С. , представляван от майка
си Ц. М.а моли да бъде присъединен като взискател към изп.д. № 471/2017г въз основа
на удостоверение по чл.456 от ГПК.
Според представеното удостоверение по чл. 456 от ГПК М. С. М. е осъден да
заплаща издръжка на М. М. С., с посочени размери на главницата, лихвите разноски и
такси
Видно от разпределение от 11.05.2021г по изп.д. № 471/2017г на разпределение
подлежи сумата от 12 736лв представляваща цена на имот, продаден на публична
продан, след решение на ВРС, с което договор за дарение на имот от М. С. М. на М.
М. С. е обявен за недействителен по отношение на Е. С.. Посочено е, че вземането на
Е. С. е в размер на 6705.97лв, на присъединения взискател М. М. С.- 11 203.92лв, на
присъединения взискател Е. С.-9725.44лв. Има данни в разпределението по делото за
цедиране вземането на Е. С. на Е. С.. Посочено е още, че върху имота има вписани
2
възбрани в полза на Е. С. и М. М. С.. Посочени са задължения за данък сгради-21.32лв
и публични задължения-1336.06лв на М. С., непосочени какви конкретно. Сумата от 12
736лв е разпределена по чл.136,т.1 от ЗЗД за такси и разноски- 1291.73лв и 834.32лв,
направени от Е. С., за 100.12лв- по т.26 от ТТРЗЧСИ върху разноските, за 816.40лв-
неплатени обикновени такси в полза на ЧСИ и 420.92лв- такси на РС Видин ДСИ. На
осн. чл.136.т.2 от ЗЗД сумата от 21.32лв-данък сгради и 12.00лв- по т.26 от ТТРЗЧСИ.
На осн. чл.136, т.5 от ЗЗД остатъкът от сумата от 9239.19лв се разпределя съразмерно
на вземанията- 4997.95лв за Е. С. и 3419.02лв за М. С., като върху сумите се изчислява
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Разпределениято е предявено на страните на 11.05.2021г.
Елена С. е депозирала своята жалба срещу разпределението на 13.05.2021г.
Със сега обжалваното решение ВОС е разгледал жалбата против
разпределението, извършено от ЧСИ Т. по реда на чл. 435 от ГПК и е оставил жалбата
без уважение.
Настоящият съдебен състав е изискал справка от ЧСИ Т. за размера на
разноските на първоначалния взискател за осъществяване на публичната продан, за
размера на разноските за обезпечаване на иска, за участието в производството на
взискатели с привилегии по чл.136,т.2-4 от ЗЗД и за размера на разноските на
взискателя , провел исковата защита по чл.135 от ЗЗД.
Съдът намира, че жалбата , депозирана против разпределението от 11.05.2021г,
както и жалбата против решението на ВОС са своевременно депозирани , от
заинтересована от произнасянията страна , поради което производството се явява
процесуално допустимо .
Неоснователно е оплакването на жалбоподателят за това, че ВОС е разгледал
жалбата на друго правно основание. Действително в обжалваното решение съдът е
посочил правно основание на производството , което разглежда чл.435 от ГПК-
обжалване на действия на ЧСИ, а не чл.463 от ГПК- обжалване на разпределението.
Развитите от ВОС съображения обаче са именно касаещи разпределението , извършено
от ЧСИ съобразно реда на привилегиите по чл.136 от ЗЗД. Ето защо, следва да се
приеме, че съдът е разгледал и се е произнесъл именно по отношение
законосъобразността на извършеното от ЧСИ Т. разпределение на суми, което прави
решението на съда допустимо. Съдът се е произнесъл по спора, по който е сезиран, а
не е разгледал незаявен пред него спор. Въпрос по същество е дали произнасянето е
правилно или не.
Съгласно чл.460 от ГПК разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който
се определя редът за удовлетворяване на вземанията на взискателите и какви суми се
полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, когато събраната по
изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели .
3
Съдебният изпълнител извършва разпределение като най-напред отделя суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.
Редът на предпочитателно удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда
на привилегиите по чл.136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото
за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред.
Съгласно указанията по тълкуването и приложението на закона, дадени с
ТР по т.д. № 2/2013г на ОСГТК на ВКС, т.6, необходимите разноски на първоначалния
взискател по осъществяването на изпълнителния способ, от който се разпределят
средства са с привилегия по чл.136,т.1 от ЗЗД. Изяснено е, че ако по изпълнителното
дело не е поискано извършването на други изпълнителни способи или ако се
разпределят постъпленията от най-скъпата вещ или най-голямото вземане на
длъжника, в този ред се включват и таксите по образуването на изпълнителното дело,
както и възнаграждението на един адвокат. В този ред на привилегировани вземания се
включват и вземанията за разноските по исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД независимо
от това, кой ги е извършил – първоначалния взискател или някой от присъединените
взискатели. Според тълкувателното решение разноските по исковете по чл. 134 и
чл.135 ЗЗД се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Тази привилегия не
е приложима когато в разпределението участват заложни и ипотекарни кредитори, на
които оспорените с иск сделки не са противопоставими поради поредността на
учредяването на залога или ипотеката, както и други присъединени кредитори със
специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 и 4 ЗЗД. Такива по делото не се установява
да участват.
Съобразявайки се с така изложеното съдът прави следното разпределение:
Постъпила е от публична продан на недвижим имот сума от 12736лв.
С привилегия по чл.136,т.1 от ЗЗД се ползват разноските на първоначалния
взискател по осъществуване на изпълнителния способ и разноските по провеждане на
иска по чл.135 от ЗЗД, вследствие на които се е стигнало до публична продан на имота.
Съгласно писмото, служебно изискано от състава на съда, това са разноски , свързани с
продажбата на имота от 1291.73лв-такси, платени от взискателя, 834.32лв-разноски на
първоначалния взискател, включително и за адвокатско възнаграждение и 2266.22лв-
разноски за защитата по иска по чл.135 от ЗЗД, направени от първоначалния взискател.
Общо сумата по тази точка на първоначалния взискател възлиза на 4392.27лв. За така
събраната сума се дължи такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, изчислена при съобразяване на
забележка 1, доколкото се събира издръжка за минал период и не е приложима
забележка 2. Изчислена по този начин- за цялото задължение от 27635.33лв таксата по
т.26 възлиза на 1878.12лв- пропорционално на събраната сума таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ възлиза на 298.50лв.
4
В този ред на събиране на вземания- чл.136,т.1 от ЗЗД следва да се погасят още
вземанията от 816.40лв- такси за реализиране на изпълнителния способ, дължими се от
длъжника на ЧСИ Т. по реда на чл.79,ал.2 от ГПК и 420.92лв- такси, дължими се на
ДСИ при РС-Видин, направени във връзка с изпълнителния способ.
Вземания по чл.136, т.2 от ЗЗД – съгласно удостоверение от ЧСИ такова вземане
е за данък сгради в размер на 21.32лв , дължимо се на Община Видин и таксата върху
удовлетвореното вземане по т.26-12.00лв.
Не се установяват вземания с привилегии по т.3 и т.4 от чл.136 от ЗЗД
Вземанията за издръжка се удовлетворяват по реда на чл.136,т.5 от ЗЗД.
Доколкото остатъка от сумата, която се разпределя не може да удовлетвори в пълен
размер вземанията на взискателите за издръжка, то те следва да се удовлетворят
съразмерно. Липсва основание на вписаната възбрана да се предоставят последици
като на учредени залог или ипотека- съгласно чл. 153 от ЗЗД при учредени няколко
залога или ипотеки върху вещ кредиторите се удовлетворяват предпочтително в реда
по чл.136,т.3 от ЗЗД. Последиците от вписаната възбрана са процесуални, а не
идентични с учредената ипотека. Ето защо , в разглеждания случай следва да се
приеме,че остатъкът от сумата следва да се разпредели съразмерно за погасяване на
вземанията на двамата взискатели с право на издръжка.
Остатъкът от сумата е 6774.59лв. При пълен размер на вземанията от 27635.33лв
и остатък от 6774.59лв приложимият коефициент е 0.245142. При този коефициент на
Е. С. се дължи сума от 4028.03лв, от която се дължи такса по т.26 от ТТРЗЧСИ /
пропорционално изичслена от цялото вземане/ в размер на 273.75лв или на взискателя
остава сума от 3754.28лв. На М. М. С. се дължи сума от 2746.55лв, от които такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ – 186.66лв или му се дължи сума от 2559.89лв.
С оглед изложеното следва да се приеме,че жалбата на Е. С. е частично
основателна. Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат, поради което
решението на ВОС следва да бъде отменено, както и разпределението на ЧСИ Т. от
11.05.2021г и съдът следва да реши спора по същество като извърши ново
разпределение, съобразно гореизложените мотиви.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 22 от 08.07.2021г по гр.д. № 238/2021г по описа на
Окръжен съд- Видин, ІІ въззивен граждански състав и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ разпределение на суми от публична продан, извършено от ЧСИ В. Т.
по изп.д. № 20177240400471 по протокол от 11.05.2021г и
5
РАЗПРЕДЕЛЯ сумата , получена от публична продан от 12 736лв , както
следва:
На основание чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД на Е. М. С. с ЕГН ********** - 1291.73лв-
обикновени такси, платени от взискателя, 834.32лв-разноски на първоначалния
взискател, включително и за адвокатско възнаграждение и 2266.22лв- разноски за
защитата по иска по чл.135 от ЗЗД или общо сумата от 4392.27лв и за така събраната
сума - такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 298.50лв в полза на ЧСИ Т.
На основание чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД- на ЧСИ Т. сумата от 816.40лв- такси за
реализиране на изпълнителния способ, дължими се от длъжника на осн. чл.79, ал.2 от
ГПК и
на ДСИ при РС-Видин 420.92лв- такси, дължими се от длъжника на осн.
чл.79,ал.2 от ГПК.
На основание чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД- на Община Видин данък сгради в размер на
21.32лв и таксата върху удовлетвореното вземане по т.26-12.00лв , дължими се на ЧСИ
Т.
На основание чл.136,ал.1,т.5 от ЗЗД- на Е. М. С. с ЕГН ********** - сумата от
3754.28лв за частично погасяване вземането за издръжка и 273.75лв- такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ Т.
На основание чл.136,ал.1,т.5 от ЗЗД- на М. М. С. с ЕГН ********** - сумата от
2559.89лв за частично погасяване вземането за издръжка и 186.66лв- такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ Т.

Решението е окончателно на осн. чл. 463,ал.2, изр. последно от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6