РЕШЕНИЕ
Номер 294323.10.2020 г.Град Б.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Б.Трети въззивен граждански състав
На 24.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Габриела Тричкова
Александър Трионджиев
Секретар:Мая Димитрова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20201200500783 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на М. А. Г. , Б.,
*********,против решение №1680/20.02.20г на РС-Б. по гр.д.
№2195/19г,подадена чрез особен представител,с пр. осн.чл.258 и сл. от ГПК.
С атакувания акт са уважени предявените искове, като в полза на ищеца
се присъдени и разноските по делото.
Недоволна от атакувания акт е останала жалбоподателката, която го
намира за незаконосъобразен,настоявайки за неговата отмяна и отхвърляне на
предявените искове, като й се присъдят и разноските по делото.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и подържа
атакувания акт, настоявайки за неговото потвърждаване, за което също
подробно се аргументира.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
1
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.
Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и
3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне
на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ
на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е
приела, че с представения договор за банков потребителски кредит на
физическо лице №51/20.03.12г и ОУ, въззиваемото АД предоставя на
жалбоподателката кредит в размер на 15 000евро за срок от 10г.
Страните са уговорили условията за ползване, обслужване и
издължаване на кредита – главница и лихви. Последното по арг. на чл.7 от
договора е следвало да се извърши до 14.03.22г съгласно двустранно
подписания погасителен план.
Според чл.17 от договора при неизпълнение на което и да е от
задълженията по договора или ОУ и/или при пълно или частично неплащане
на което и да е парично задължение по кредита, цялата непогасена част от
кредита, ведно с лихвите за просрочие, автоматично стават предсрочно и
незабавно изискуеми.
С нотариална покана рег.№4716/20.09.16г, връчена на въззивницата
чрез залепване на уведомление на 09.11.16г по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
кредитора е обявил предсрочната изискуемост на задълженията възлизащи
общо на 11 179,26 евро,от които:11 068,16 евро главница и 111,10 евро лихви,
канейки я към доброволното им плащане в 7-дневне срок.
Анализирана е съдебно-счетоводната експертиза, в която вещото лице
подробно е описало дължимите от въззивницата суми по основания и
размери.
Видно от приложените по делото материали по ч.гр.д.№308/17г по
описа на РС-Б., по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
ГПК въззивното дружество е получил от БРС исканата заповед за изпълнение
и изпълнителен лист срещу кредитополучателя за следните суми: 11 068,16
евро, произтичаща от неизплатено задължение по договора за банков
потребителски кредит от 20.03.12г, ведно със законната лихва, считано от
15.02.17г до окончателното й изплащане; 488,07 евро лихви за периода
2
14.12.15г – 14.02.17г; 452лв направени разноски за държавна такса и
1 042,84лв за адвокатско възнаграждение.
Въпросната заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез
залепване по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и по арг. на чл.415, ал.1,
т.2 ГПК е иницииран настоящи процес.
При тези данни РС обосновано е счел за доказани предпоставките за
признаване съществуването по реда на чл.422 ГПК на вземане за главницата
в размер на 11 068,16 евро и за договорни лихви в размер на 470, 51 евро за
периода 14.06.16г – 09.11.16г, основани на договора за банков потребителски
кредит на физическо лице №51/20.03.12г и ОУ. Изложените в тази връзка
съображения,вкл. игнориращите възраженията на ответната страна, се
споделят изцяло от настоящият състав,тъй като са основани на закона,
теорията и константата съдебна практика.Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК
въззивния съд препраща към мотивите на БРС.
Неоснователни са оплакванията за неправилно прието от РС
превръщане на кредита в предсрочно изискуем, поради непълната проверка на
нотариуса досежно местоработата и мястото за осъществяване на стопанска
дейност на длъжницата.Тези изводи се обосновават от разпоредбата на чл.47,
ал.3 ГПК, която в тогава действащата си редакция(ДВ, бр. 59/2007г) не визира
такова изискване – едва с изменението от ДВ, бр. 86 от 2017г законодателя
въвежда изискването за служебна проверка местоработата местослуженето
или мястото за осъществяване на стопанска дейност на неоткритата страна.
Не намират опора в законна и данните по делото доводите на
въззивницата за нищожност на посочените клаузи.РС правилно и
законосъобразно е отхвърлил възраженията за нищожност, като развитите в
тази връзка мотиви се споделят изцяло от настоящия състав, който счита за
излишно преповтарянето им и по арг. на чл.272 ГПК препраща към тях.
Автономната въззивна проверка също не установи нищожност както на
посочените клаузи, така и на останалите, не само на заявените
основания.Поради това възраженията за нищожност в т.4 от жалбата също се
явяват несъстоятелни и не водят до търсените последици.
В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и
3
законосъобразен, поради което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се
потвърди изцяло.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните,които са от значение за правилното решаване на спора.
На осн.чл.78, ал.2 ГПК жалбоподателката дължи на въззиваемото
дружество единствено претендираните разноски за особен представител,
които пред настоящата инстанция възлизат на 1 206,74лв.
Отделно дължи на БОС държавна такса за въззивната жалба, възлизаща
в случая на 481,66лв.
Водим от горното Б.ския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1680/20.02.20г на РС-Б. по гр.д. №2195/19г.
ОСЪЖДА М. А. Г. , Б., *********, да заплати на „УниКредит
Булбанк“АД, ЕИК *, съд. адрес в гр.С., бул.В., * ет.* (*), ап.*, сумата от 1
206,74лв, представляващи направени по делото разноски пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА М. А. Г. , Б., *********,да заплати по сметка на БОС сумата
от 481,66лв, представляваща държавна такса по въззивната жалба, както и 5лв
за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5