Присъда по дело №150/2024 на Районен съд - Петрич

Номер на акта:	28
Дата:	11 март 2025 г. (в сила от 27 март 2025 г.)
Съдия:	Андроника Илиева Ризова - Ръжданова

Дело:	20241230200150
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 март 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 28
гр. Петрич, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -

Ръжданова
СъдебниГ. Б. Чучуров

заседатели:Фея Л. Динева
при участието на секретаря Людмила Маламова
и прокурора Н. Ив. Ш.
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Наказателно дело от общ характер № 20241230200150 по описа за 2024
година
и въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Г. А., роден на *.*.19** г. в гр. П., с постоянен и
настоящ адрес в гр. П., ул. „К.“ № *, вх.*, българин, български гражданин,
разведен, неосъждан, с основно образование, управител на ЕТ „Л.-К. А.“ гр.
П., ЕГН – **********, за ВИНОВЕН в това, че на 11.04.2023 г. около 18.00-
18.30 часа в гр. П., на ул.“Р.“ в района пред нон-стоп „Е.“ чрез нанасяне на
удари с ръце (юмруци) в областта на главата е причинил средна телесна
повреда на Г. В. М.- на 49 години от с.С., общ. С., изразяваща се в счупване на
челюстта му (травматични счупвания на предна стена на челния синус вдясно,
на предната и на латералната стена на десния горночелюстен (максиларен)
синус, на латералната стена на ляв максиларен синус, на долната челюст
1

(мандибула) двустранно с дислокация (разместване) на фрагментите, счупване
на носни кости и др.) което му е причинило трайно затруднение на дъвченето
и говоренето, като деянието е извършено по хулигански подбуди (в светлата
част на деня, на уличното платно, пред множество лица-пътници и водачи на
случайно преминаващи в този момент автомобили) -престъпление по чл.131
ал.1 т.12 пр.1 вр. с чл. 129 ал.2 във вр.с ал.1 от НК, поради което и на
основание чл. 303 от НПК го ОСЪЖДА за извършеното престъпление по
чл.131 ал.1 т.12 пр.1 вр. с чл. 129 ал.2 във вр.с ал.1 от НК като му НАЛАГА
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години.
На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието
„Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ години.

На основание чл. 52 от ЗЗД, ОСЪЖДА подсъдимия К. Г. А., да заплати на
гражданския ищец Г. В. М. с ЕГН **********, сумата от 10 000 лева /десет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди от престъплението чл.131 ал.1 т.12 пр.1 вр. с чл. 129 ал.2 във вр.с ал.1 от
НК, ведно със законната лихва за забава от датата на престъплението
11.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
пълния размер ОТХВЪРЛЯ гражданския иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА подсъдимия К. Г. А., роден на *.*.19** г. в гр. П., с постоянен и
настоящ адрес в гр. П., ул. „К.“ № *, вх.*, българин, български гражданин,
разведен, неосъждан, с основно образование, управител на ЕТ „Л.-К. А.“ гр.
П., ЕГН – **********, да заплати по сметка на РС-Петрич държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск в размер на 400 /четиристотин/
лева, както и сумата от 5.00 /пет/ лева, в случай на издаване на изпълнителен
лист.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия К. Г. А. /със снета
по делото самоличност/, да заплати по сметка на ОД на МВР Благоевград
сторените по делото разноски в общ размер на 397.61 лева, от които 116.81 лв.
за ВТЕ и 280.80 лева за СМЕ и 50 /петдесет/ лева по сметка на РС Петрич за
изслушване на вещо лице, както и сумите от по 5.00/пет/ лева по сметка на РС
– Петрич, в случай на издаване на изпълнителен лист.
2

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок от днес
пред Окръжен съд - гр. Благоевград.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД 150/2024 г. по описа на РС Петрич

Производството по делото е образувано въз основа на внесен в РС-
Петрич обвинителен акт срещу К. Г. А. от гр.П., за извършено престъпление
по чл. 131, ал.1, т.12, пр.1 вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
С разпореждане съдът е насрочил разпоредително заседание, за вземане
на становище по въпросите на чл.248 НПК.
Пред съда производството протече по общия ред.
ТО- Петрич към РП- Благоевград се представлява от прокурор Н. Ш.. В хода
на съдебните прения същият поддържа обвинението като излага аргументи за
осъществен състав на престъпление от подсъдимия. Предлага подсъдимият да
бъде признат за виновен, за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 във вр. с
чл.129, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК, като му бъде наложено наказание «Лишаване
от свобода» за срок около три години, което счита че е напълно
законосъобразно относно деянието на подсъдимия, което не следва да се
изтърпи ефективно. Относно предявения граждански иск в размер на 40 000
лева, счита че същия е основателен, като предоставя на преценка на съда в
какъв размер същия ще бъде уважен на основание чл.52 ЗЗД. Напълно смята,
че не следва да се кредитират показанията на св. С., който е бил заличен от
списъка на свидетели, тъй като не е било възможно същият да бъде намерен в
посочения от него адрес.
Подсъдимият К. Г. А. се явява лично и с редовно упълномощен защитник- адв.
К.. Защитникът на подсъдимия оспорва фактическата обстановка, заявява, че
същата не отговаря на истината, като посочва, че пострадалият е този, който
първо е нападнал подсъдимия след като го е обиждал. Твърди, че в
показанията на разпитаните свидетели, а именно на пострадалия и на жена му,
са налице разминавания, тъй като са противоречиви помежду си. Счита, че
подсъдимият не е извършил по никакъв начин това деяние, като смята, че не се
доказа по безспорен начин същото. Счита, че гражданският иск в размера в
който е подаден не съответства с причинените вреди и следва да бъде
сериозно редуциран. Подсъдимият в последната си дума, моли за справедливо
наказание.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Подсъдимият К. Г. А. е на 52 години, от гр. П.. Същият е едноличен
търговец и управител на ЕТ „Лени-К. А.“ със седалище в гр. П., с основна
дейност таксиметрови услуги. Неосъждан е /реабилитиран/.
Неговата търговска дейност е започнала от 2010г. За тази дейност
подсъдимият разполага с 4 автомобила, редовно и законно вписани в
публичния регистър на търговците, с които извършва таксиметрови превози.
1

От дълго време неговата местостоянка, както и през 2023г., е на ул.
„Рокфелер“ в гр. П., в района на нон-стоп „Емполи“.
От друга страна пострадалото лице Г. В. М. е от с.С., общ. С., на около 49
години, неженен /живее на семейни начала/, неосъждан, който е бил в трудови
правоотношения с подсъдимия, тъй като М. в работил като шофьор във
фирмата на подсъдимия преди известно време за периода около седем месеца.
Недоволен от условията в тази си работа пострадалият потърсил и
намерил вспоследствие по- подходяща работа, като това действие не е било
прието положително от подсъдимия. В тази връзка и след като М. напуснал,
при техните случайни засичания и разминавания с различни автомобили
подсъдимият се държал грубо с него, като е отправял обидни и нецензурни
реплики и жестове към пострадалото лице, като това поведение подсъдимият
си позволявал на обществени места и при непознати хора. Освен това, той не
се е спирал да говори пред него, а говорел зад гърба му м присъствието на
общи техни познати.
В тази връзка, св. Д., която е жената, с която М. съжителства, решила да
предприеме някакво действие, за да може това поведение от страна на
подсъдимия да спре и да приключи това неудобство, насочено срещу лицето
на нейния съжител- М.. Поради тази причина, тъй като същата е братовчедка
на жената на подсъдимия, решила да й позвъни с цел подсъдимият да се
успокои и да се помири с пострадалия. Нейната братовчедка обаче, не е
вдигала телефона и не й връщала и обаждане, който факт нажежил повече
обстановката.
При това положение, пострадалият след като Д. на 11.04.2023 г., след
17.00 часа, като го е прибрала от работа и му съобщила, че нямала никаква
обратна връзка с братовчедка си, решил да позвъни на подсъдимия и да
поиска среща с него, на която да го помоли да спре с осъществяваната спрямо
него вербална агресия. След 18.00ч. на посочения ден св. М. позвънил по
телефона на подсъдимия А. и поискал да се срещнат и да се разберат, като
последният му съобщил, че се намира на пиацата пред нон- стоп „Емполи“, и
го е чакал.
Двамата с автомобила на св. Д., тръгнали към тази посока, като
последната се придвижила към кръговото кръстовище в района на магазин
„Лидл“ в гр. П., като пред магазина „Офис уан“ спряла автомобила и св. М.
слязъл от него, а Д. възнамерявала да заобиколи кръговото кръстовище и да
паркира някъде наблизо до пиацата пред нон-стоп „Емполи“.
В момента който св. М. пресякъл пеша пешеходната пътека на ул.
„Рокфелер“, която се намира от лявата страна на кръговото кръстовище и води
до нон-стоп „Емполи“, подсъдимият А. стоял до будка за вестници, намираща
се на няколко метра от нон-стоп „Емполи“ и разположена на ръба на тротоара
откъм уличното платно.
След като пострадалият приближил подсъдимия и протегнал ръка за
2

здрависване, подсъдимият без никаква причина, му нанесъл удар с ръка в
областта на главата. След удара пострадалият направил крачка назад между
паркирани на пътя автомобили и се завъртял с гръб към нападателя си.
Подсъдимият, отново се приближил до него, след което му нанесъл още два
последователни удара с юмруци – първо с дясната ръка, а после с лявата ръка
в областта на главата. След това и за негова защита пострадалият тръгнал към
осевата линия между двете улични ленти на пътното платно, като
подсъдимият не се спрял от това и отново го последвал, след което му нанесъл
удар с крак в гръб, в задните части. А. продължил с противоправните си
действия като хванал пострадалият и го задърпал обратно посока към будката
за вестници, като направили няколко крачки непосредствено един до друг и
му нанесъл отново удар, в резултат на който М. паднал на земята, като цялото
действие се разигравало на уличното платно, пред погледа на всички лица,
пътуващи с автомобилите си в обратна посока.
След като М. паднал на земята, подсъдимият го оставил да лежи на
пътното платно и се обърнал към тротоара. Тогава св. В. Д., която видяла
побоя над М. и междувременно била паркирала автомобила си наблизо,
изтичала към подсъдимия и се приближила към него, като искала да го
изблъска настрани.
След като разбрал това, подсъдимият се обърнал и към нея, като я
оскубал и също я повалил на земята. В този момент пострадалият М. се
опитал да стане, но отново паднал на земята. Св. Д. станала от земята и отново
тръгнала към подсъдимия, като го ударила с ръка. Тогава подсъдимият хванал
св. Д. и започнал да я дърпа към тротоара. За да спре с тези си действия,
намесили са хора, които са били отстрани като му казали да спре да бие и
двамата пострадали. След като присъстващите успели да издърпат
подсъдимия настрани, Д. помогнала на М. да се изправи, а А. продължавал да
сипе обиди и закани спрямо двамата. В този момент на мястото пристигнали и
полицейски служители, които случайно се намирали от другата страна на
кръговото кръстовище и осъществявали действия по линия на КАТ. От
случайни минувачи полицейските служители разбрали, че е имало суматоха и
побой пред нон-стоп „Емполи“ и поради това незабавно отишли на
посоченото място. Когато полицаите пристигнали, констатирали, че по лицето
на М. има кръв в областта на носа и устата и фъфлел, като казал, че вероятно
му е счупена челюстта. С цел установяване на фактическата обстановка,
всички установени на място лица били заведени в РУ-Петрич, а след това св.
Д. закарала пострадалия до болницата в гр. Петрич, откъдето ги пренасочили
за МБАЛ-гр. Сандански. След прегледа на пострадалия на другия ден по
препоръка на медицинските лица постъпил на лечение в болница «Пирогов» в
гр. София заради установената при прегледите травма в областта на челюстта.

По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
3

на събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно:
показанията на разпитаните свидетели Г. М., В. Д., Д. С., Кр. З., М. К., Ил. П.,
от заключенията по извършените по делото съдебно- медицинска експертиза,
видео- техническа експертиза, приобщените по делото медицински
документи, справки и свидетелство за съдимост, 11 броя снимки.
Съдът, взе предвид и записите от охранителните видокамери, в които са
запечатани всички тези действия, поставени от Общинска администрация-гр.
Петрич в района на местопроизшествието, като записи от камерите са били
изискани от разследващите органи и подложени на експертен анализ по време
на разследването. Безспорно е установено по заключението на вещото лице, че
всичко е започнало след замахането на ръка на лице «2», както е посочено в
Протокола, тъй като не са могли от камерите да бъдат разпознати лицата,
което лице № 2 във видеозаписите фигурира със бяла на цвят горна дреха. От
снетите показания след това, се установява, че лицето с бяла горна дреха е бил
подсъдимия А., като и също така, че А. е този който е ударил пострадалия М..
Назначена е била и съдебно- медицинска експертиза, от заключението на
която, направено от вещото лице се установява, че в резултат на нанесените
от подсъдимия А. удари пострадалият Г. М. е получил травматични счупвания
на предна стена на челния синус вдясно, на предната и на латералната стена
на десния горночелюстен (максиларен) синус, на латералната стена на ляв
максиларен синус, на долната челюст (мандибула) двустранно с дислокация
(разместване) на фрагментите, счупване на носни кости и др. Тази лицева
травма е отнела трайно и е затруднила в значителна степен основни функции,
а именно дъвченето и говоренето, като всички тези увреждания са
осъществили критериите на самостоятелния медико-биологичен признак
счупване на челюст. Всички увреждания, описани в медицинската
документация, локализирани в лицевата област на главата, са получени в
резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики
имат и части от човешки крайници, със значителна по интензитет травмираща
сила, като е налице причинно-следствена връзка между установените
травматични увреждания и нанесените удари с ръце (юмруци) от обвиняемия
при инцидента на 11.04.2023г. В съдебно заседание, изслушаното вещо лице,
чрез видеоконферентна връзка, потвърди всичко изложено в заключението си
В хода на съдебното производство, се разпитаха свидетелите. По реда на
чл.281, ал.1, т.2 НК бяха прочетени показанията на някои от свидетелите,
поради обстоятелството, че е минало известно време от случилото се и поради
тази причина не си спомнят доста от фактите.
В тази връзка, съдът следва, да изложи кои гласни доказателства
кредитира и защо. На първо място, не следва да се приема за достоверна
тезата на защитата, че между показанията на пострадалия и неговата
съжителка е налице противоречие. Именно пострадалият в дадените
показания излага, че е употребил алкохол този ден, но това по никакъв начин
не може да послужи като доказателство за това, че същият, както се твърди от
4

защитата, е бил повлиян от употребения алкохол, и че той е отишъл при
подсъдимия с цел да се скарат. Това по никакъв начин не кореспондира с
останалия събран доказателствен материал. Безспорно е установено, че по
никакъв начин пострадалият не е повлиял поведението на подсъдимия, не го е
провокирал, а напротив - той само му се обадил за да си разрешат проблемите
относно предходно отправяни реплики, които са повлияли негативно върху
психиката на М., както и същият посочи в своите показания.
Съдът кредитира изцяло показанията на полицейките служители С. и З.,
от които се установява, че същите не са преки очевидци на нанесения побой,
но са се отзовали на сигнал за помощ, участниците са били на място, като
пострадалият се е оплакал, че е ударен и наранен.
Св. К. свидетелства за това какво е видял на записите, което съдът
кредитира, докато заявеното му по отношение на извършените беседи съдът
не обсъжда, с оглед забраната в закона.
На следващо място, съдът счита, че в показанията на св. П. има неясноти,
като например същият излага, че всичко е започнало след когато пострадалото
лице почна да псува и обижда А., и след което му е посегнал да го удари, и
поради това А. започнал да го напада, като е бил само един удар и нямало
други от това което е видял. На следващо място подчертава, че нямало
движение в този час, а видно от записите от камерите, предявени в съдебно
заседание, си личи, че движението е било доста натоварено тъй като
случилото се, се осъществило в час- „пик“ на денонощието. В допълнение, не
съответстват нараняванията на пострадалия като да са причинени само от
един нанесен удар, както твърди свидетеля. Също така, не може само с едно
преплитане на краката на пострадалия той да получи такива травми, тъй като
видно от съдебно- медицинската експертиза механизмът на получаване на
описаните травматични увреждания е след като лице се удари или падне със
сила върху твърди предмети, и също и след като са нанесени удари с юмруци.
Поради тази причина, съдът не може да кредитира напълно неговите
показания, отчитайки и това, че свидетелят П. и подсъдимия са били в добри
отношения от дълго време и даже може да се каже, че са били в приятелски
такива поради връзката на бащата на свидетеля, който е работил дълги години
във фирмата на подсъдимия, в тази връзка те са познават от дълго време. Т.е
съдът счита, че в неговите твърдения, има неяснота и противоречие с
останалия доказателствен материал, тъй като не може по обективен начин да
изясни конкретно обстоятелствата, които са се осъществили през това време.
А установено е от св. К., който е бил разпитан в съдебно заседание, че М. не се
вижда да е ударил А..
Относно показанията на свидетеля С., съдът прие, че следва да го заличи
от списъка за призоваване поради факта, че същият не е бил намерен на
посочения адрес, а след подадена информация, се установило, че същият се
намира извън РБългария. В тази връзка изключва от доказателствения
материал показанията му от досъдебното производство.
5

Съдът дава вяра на двете заключения по изготвените видеотехническа и
съдебно-медицинска експертиза, изготвени в досъдебното производство,
които изясниха в пълнота действията от страна на подсъдимия А. и причинно-
следствената връзка между извършеното и настъпилите травми, същите са
еднопосочни и непротиворечиви. Съдът няма основание да се съмнява в
добросъвестността и професионалната компетентност на експертите. Съдът
кредитира и всички протоколи за извършените процесуално следствени
действия, които са изготвени в съответствие с предвидения в НПК ред.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото,
съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приетата за
установена фактическа обстановка, отчитайки заявените позиции на
страните и съобразявайки приложимия закон, намира за установено
следното от правна страна:
От така изложената и установена фактическа обстановка по делото,
съдебният състав намира, че по несъмнен и категоричен начин се доказва, че
подсъдимият К. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Касае се до умишлено причинена средна телесна повреда- причинени телесни
увреждания, довели до счупване на челюстта на пострадали М., вследствие на
нанесени удари с ръце /юмруци/ в областта на лицето.
От обективна страна деянието се изразява в извършеното на 11.04.2023г.
във времето около 18.00-18.30 часа в гр. П. нанасяне на удари с ръце в
областта на главата на друго лице, а именно на Г. М. от с. С., общ. С., в
резултат на което било причинено счупване на челюстта му.
От обективна страна деянието е квалифицирано също така и като
извършено по хулигански подбуди с оглед обстановката и механизма на
престъплението. Това е така, тъй като деянието е извършено в светлата част на
деня, на уличното платно, пред множество лица-пътници и водачи на
случайно преминаващи в този момент автомобили. Деянието е извършено на
публично място – на централна пътна артерия, пред множество хора, като е
демонстрирано грубо нарушаване на обществения ред, както и явно
неуважение към обществото, чийто законови и етични норми не допускат и
категорично отхвърлят подобна физическа саморазправа, която в случая
според обвинението е целяла демонстрация на физическо преимущество.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл. Подсъдимият е пълнолетно и вменяемо лице. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си; предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици – причиняването на средна телесна повреда,
като е искал и целял именно тяхното настъпване. От субективна страна
подсъдимият е съзнавал, че с деянието си насочено към пострадалото лице,
паралелно е показвал и стремеж към открито пренебрегване на обществения
6

порядък. Наличието на предхождащ личен конфликт, изразяващ се в
антипатия към пострадалия, в настоящия случай не изключва хулиганските
подбуди у дееца, който при самия процес на причиняване на телесната повреда
е целял да покаже себе си, да смае, да впечатли другите хора, да предизвика
страх у всеки, който дръзне да му се противопостави. В тази връзка следва да
се посочи и че хулиганските мотиви не са несъвместими с чисто личните (реш.
№ 65/2010г. на ВКС по н.д. №718/2009г. и др.)
Съдебната практика е изяснила безпротиворечиво смисъла на
квалификацията „хулигански подбуди“, едно деяние е такова, когато е
предшествано по мотиви, изразяващи се в явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на обществото и човешката личност.
Хулиганските подбуди като субективен елемент от фактическия състав на
престъплението се обективират в изпълнителното деяние на престъпните
прояви, в предшестващите и последващи същите събития и действията на
подсъдимия. В конкретния случай е безспорно установено по делото
наличието на влошени отношения между пострадалия и подсъдимия. Липсват
обаче доказателства с поведението си пострадалия да е провокирал
нанасянето на телесната повреда. Изразената от подсъдимия позиция, че е бил
нападнат от пострадалия и че последния е бил пиян и е започнал да прави
проблеми и да го псува, по никакъв начин не е доказана по настоящото
производство, а и също така видеозаписите, които са ползвани за
осъществяването на съдебната експертиза не показват никакво такова
действие, което да провокирало подсъдимия за да постъпи с такава реакция
спрямо пострадалия. Ето защо, съдът счита тези изявления на подсъдимия
само като израз на защитната му функция в процеса и опит да омаловажи
собствените си действия, които както твърди в собствените си обяснения ги е
направил, за да се самозащити от поведението и посягането на М., който пръв
го е нападнал. Единственото което настояващия решаващ състав може да
възприеме като самозащита, е действието на св. Д., която е скочила върху А.
за да може да спаси мъжа си, и впоследствие удара й в главата на А.. При така
обсъдената защитна позиция на подсъдимия съдът намира, че по делото не е
установен конкретен повод за нанасяне на телесните увреждания на
пострадалия. Същите са причинени на публично място и са станали достояние
на много хора. Установените по делото множествени телесни увреждания,
причинени на пострадалия в една животозастрасаваща област, каквато е
главата, характеризират деянието като такова с висок интензитет, надхвърлящ
всякакви влошени лични отношения. Действията на подсъдимия по нанасяне
на телесната повреда сочат, както на незачитане на телесната повреда
неприкосновеност на личността, така и на ясно изразено пренебрежение към
обществените правила и човешката личност.
Освен това, по никакъв начин, не може да се приеме, че пострадалият е
започнал този конфликт видно и от видеозаписите предявени в съдебното
следствие, които безспорно показват, че всичко е започнало от страна на
подсъдимия, без даже пострадалото лице да може да реагира, тъй като както
7

твърди и последния в своите показания, не очаквал по никакъв начин да бъде
нападнат поради причината, че когато двамата са говорили по телефона са
разбрали да отиде да намери подсъдимия за да се разберат, относно обидите
които адресира срещу него, както когато са се срещали, така и чрез други лица.
Безспорно е видно от този видеоматериал, че всичко е започнало от страна на
подсъдимия. Освен това, по никакъв начин настоящият състав, не може да
приеме че М. е нанесъл побой върху подсъдимия след като започнал да го
псува, поради причината че пострадалият е бил в нетрезво състояние. В
показанията си, св. С. /полицейски служител/, посочи че не е усетил миризма
на алкохол при М.. От всичко гореизложеното дотук, се установява, че по
никакъв начин не е установено, че М. е посегнал към подсъдимия.
За да бъде налице физиологичен афект, решението за извършване на
деянието възниква внезапно, като при самото вземане на решението деецът се
е намирал в такова състояние, което се характеризира с кратковременно, бурно
протичащо, извънредно интензивно емоционално състояние, в което деецът е
със силно намалена способност да ръководи постъпките си и същият е лишен
от възможност трезво да обмисля фактите и обстоятелствата и съзнанието му
е овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се определя предимно
от тях. Касае се за бурна нервна реакция, възникнала непосредствено след
упражненото насилие, тежка обида или клевета, или друго противозаконно
действие, при което деецът не е в състояние и няма време да обмисли
спокойно своето поведение.
Именно такива обстоятелства в хода на настоящото производство не бяха
установени и настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай се
касае за обикновено ядосване от страна на подсъдимия, в резултат на
цялостното поведение на пострадалия- а именно, че както било споменато, че
същият напуснал фирмата на подсъдимия и поради тази причина последният
не можел да го възприеме като нормално, и се породил гняв срещу
пострадалия М..
Тезата на защитата, че се касае за човек който е бил в нетрезво състояние
напълно се сугестира от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-
медицинската експертиза, тъй като видно от същото и неговите отговори, за
да бъде причинено увреждането трябва да бъде в резултат от нанесени удари с
ръце /юмруци/, със значителна по интензитет травмираща сила, както е
съобщено и в свидетелските показания. Всичко това според настоящия
съдебен състав изключва да се касае за умишлена лека телесна повреда и
непредпазлива средна такава, която както се твърди от страната на
подсъдимия е настъпила при защитаването му от посягането на пострадалото
лице.
По вида и размера на наказанието:
За състава на престъплението, за което е предаден на съд подсъдимият, се
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от две до десет години. Съдът
счита, че общественото деяние извършено от подсъдимия е с висок
8

интензитет. Съдът не може да не вземе предвид възрастта и трудовата
ангажираност на подсъдимия, тъй като същият е в работоспособна такава, и
както е видно е едноличен търговец на таксиметрова компания, това означава,
че същият следва да полага усилия както за поддържането на собствения си
бизнес, но също така и за неговите служители на които следва да им заплаща
възнаграждение, в този смисъл следва същият да не бъде лишен от тези
ангажименти които има. Във връзка с това, съдът взе предвид, и семейното
положение на подсъдимия, от което е видно, че той има три деца, от които
едното е непълнолетно, и същият въпреки че е разведен живее отново с друга
жена на семейни начаа. Т.е. от тези данни се стига до извода, че същия следва
да полага грижи за децата си и новото му семейство. Съдът, при налагане на
наказанието си взе предвид и здравословните проблеми на подсъдимия.
Анализирайки всичко гореизложено, съдът прие че най- подходящото
наказание за подсъдимия е „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което
следва да се отложи за срок от четири години, вземайки предвид личността му
и обстоятелството, че А. е реабилитиран.
Съдът намира, че с оглед на изложените обстоятелства, релевантни за
индивидуализацията на наказанието, именно така наложеното на подсъдимия
наказание би способствало за най- пълното постигане на целите на
наказанието визирани в чл.36 НК и наложеното на подсъдимия наказание
няма да се яви несправедливо на извършеното от него.
По гражданският иск:
По отношение на предявения граждански иск от страна на пострадалото лице
за претърпените от последния неимуществени вреди в резултат на деянието по
чл.131, ал.1, т.12, пр.1 във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, съдът
счита,че същия е допустим и частично основателен по следните правни
съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат
на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична
санкционна последица, свързана с нарушаване на определени задължения,
произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото
правило да не се вреди другиму- чл. 45 от ЗЗД. В кръга на претендираните
неумуществени вреди влизат най- общо казано всички отрицателни
последици, настъпили на пострадали, при наличието на които възниква
разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се
дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от деянието /чл.51 ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от
страна на подсъдимия, в резултат на съзнателна човешка проява. Размерът на
обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за
всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието на
подсъдимия, въпреки че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да
се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с
необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено. Чл. 52 от ЗЗД
указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди
9

по справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само
размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на
справедливостта /вж. т.13 от Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС/.
Понятието на справедливост на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а
именно характерът на увреждането, начинът на извършването,
обстоятелствата при които е извършено то и допълнителните неудобства,
моралните страдания, които са били причинени вследствие нанесения побой.
Предвид това и във връзка с претенцията за обезщетение на неимуществени
вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така
претендираният граждански иск за неимуществени вреди да бъде уважен до
размер на 10 000 лева, като се вземат предвид претърпените страдания,
неудобства и емоционален дискомфорт в резултат на деянието на подсъдимия
и причинната връзка между тях. В останалата си част до пълния предявен
размер съдът счете, че гражданският иск за неимуществени вреди следва да
бъде отхвърлен.
Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на
деликта- престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в
забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът
дължи законната лихва, определена от Министерския съвет за съответния
период на забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият размер на
гражданският иск следва да бъде присъден ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на увреждането, а именно- 11.04.2023 г.
до окончателното изплащане на тази сума.
При разпределянето на направените по делото разноски съдът отчете
разпоредбата разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК, според която когато
подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските
по делото, включително разноските, направени от гражданския ищец, ако е
направено такова искане. С оглед изложената разпоредба съдът прие, че
подсъдимия следва да заплати на пострадалия /граждански ищец и частен
обвинител/ сумата от 400 /четиристотин лева/, представляваща деловодни
разноски върху уважения размер на гражданския иск, както и 5 /пет/ лева в
случай на издаване на изпълнителен лист.
Също осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР
Благоевград сторените по делото разноски в общ размер на 397.61 лева, от
които 116.81 лева за ВТЕ и 280.80 лева за СМЕ и 50 /петдесет/ лева по сметка
на РС Петрич за изслушване на вещо лице, както и сумите от 5 /пет/ лева по
сметка на РС- Петрич, в случай на издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Съобщи за изтекли лични данни