№ 1494
гр. София, 19.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110209903 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е. С. М., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление (НП) №24-4332-012096 от 04.06.2024 г., издадено от Началник Сектор към
СДВР, Отдел „Пътна полиция” на Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП-СДВР), с
което на основание чл.183, ал.6, вр. ал. 5, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя са наложени кумулативно административни наказания „глоба” в размер на
200,00 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок
от 1 /един/ месец, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, а на основание Наредба №Iз-
2539/17.12.2012г. на МВР са му отнети 13 /тринадесет/ контролни точки.
В депозираната жалба е изложено категорично несъгласие с установената от
наказващия орган като относима към казуса фактология. Въззивникът настоява, че в
момента на достигане до кръстовището светофарната уредба е сменила светлинния си
сигнал от зелен към жълт и доколкото не е бил в състояние да спре безопасно, поради
забелязан в предходен момент, придвижващ се непосредствено след него друг лек
автомобил, той е продължил движението си. Релевира искане за цялостна отмяна на
издадения санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
процесуален представител - адв. Х. - САК. Възползва се от правото си да даде обяснения, в
които излага собствена версия за случилото се. Поддържа жалбата си с изложените в нея
аргументи. В хода по същество процесуалният му представител пледира за отмяна на
издадения санкционен акт, поради напълно оборената презумпция, въведена с разпоредбата
на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Акцентира върху показанията на свидетеля Н., с които се
установявало, че водачът е преминал правомерно през кръстовището, където се твърди, че е
извършено нарушението.
Въззиваемата страна - Началник сектор в СДВР, ОПП-СДВР, редовно призована, не
изпраща процесуален представител. Преди даване ход на делото в първото съдебно
заседание е постъпило писмено възражение срещу подадената въззивна жалба. С него е
1
изразено становище за отсъствие на допуснати процесуални нарушения и доказаност на
всички елементи от фактическия състав на предявеното с наказателното постановление
срещу жалбоподателя административно нарушение. Отправена е молба за потвърждаване на
издадения санкционен акт.
Съдът, като провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди
събраните доказателствени материали и доводите на страните и взе предвид разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 18.05.2024 г., около 21:37 часа, в гр. София, по ул.“Адам Мицкевич“, преминаваща
в бул. „Д-р Петър Дертлиев”, с посока на движение от ул.”Хан Кубрат” към бул.“Европа“, Е.
С. М., ЕГН **********, управлявал лек автомобил „СЛ“, с рег. № ХХХ. Превозното
средство било собственост на неговата майка свид. Е. П. Н., ЕГН **********, която
придружавала сина си, превозвайки се на задната дясна седалка в автомобила. След
преминаване през кръстовище, образувано от бул.”Европа” и ул.”Адам Мицкевич”
(последната продължаваща в бул.“Петър Дертлиев“) и регулирано със светофарна уредба,
работеща в нормален режим, автомобилът бил забелязан от полицейските служители при 09
РУ - СДВР - М. Ю. М. и А. И. К., които по същото време се намирали в близост с
управлявания от тях патрулен автомобил. Те спрели водача след кръстовището, на бул.“Д-р
Петър Дертлиев“ до №6, след което пристъпили към неговата проверка. В нейния ход,
поради неизяснени причини, те приели, че той е преминал през горепосоченото кръстовище
на забранителен сигнал, излъчван от светофарната уредба.
Полицейският служител М. съставил срещу жалбоподателя Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), Серия GA №972047 от 18.05.2024 г., в който били
отразени обстоятелствата по извършване на нарушението, квалифицирано като такова по
чл.6, т.1 от ЗДвП. Документът бил подписан от актосъставителя и свидетеля по него – А. И.
К. и бил връчен на жалбоподателя. Последният го подписал, но посочил, че има възражения.
Междувременно, в разговор с полицейските служители поискал да му бъде възпроизведен
запис от видеорегистратор, монтиран в патрулния автомобил, но служителите отказали да
му предоставят достъп до тези данни.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН допълнителни възражения в писмена форма не
постъпили пред наказващия орган.
Въз основа на съставения АУАН, на 04.06.2024 г. Началникът на Сектор към СДВР,
Отдел „Пътна Полиция“ при СДВР издал и атакуваното наказателно постановление (НП)
№24-4332-012096, в което били описани обстоятелствата по констатираното нарушение, при
пълно съответствие с фактическата обстановка, очертана в иницииращия
административнонаказателното производство акт. Доколкото било установено, че срещу М.
е издадено наказателно постановление с №24-4332-002100/07.02.2024 г. за нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП, влязло в сила на 09.03.2024 г., в постановлението квалификацията била
допълнена и с твърдението, че деянието е предприето в хипотезата на повторност. На
жалбоподателя били наложени кумулативно наказания на основание чл.183, ал.6, вр. ал. 5,
т.1 от ЗДвП - „глоба” в размер на 200,00 лева и „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, а съгласно
Наредба I3-1959/17.12.2012 г. било постановено отнемането на 12 /дванадесет/ контролни
точки след влизане в сила на наказателното постановление.
Правораздавателният акт бил връчен на М. на 27.06.2024 г. Жалбата срещу него била
2
подадена на 02.07.2024 г. чрез наказващия орган.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите
М., К., Н. и обясненията на Е. М., както и от приобщените към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: справка-картон на водача Е. М., Заповед
№513з-7686/08.09.2022 г. на директора на СДВР, заповед №8121к-13318/28.10.2019 г. на
министъра на вътрешните работи, заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, писмен отговор от Столична община, вх.№247972/31.07.2024 г. и вх.
№252118/05.08.2024 г., писмен отговор от Отдел „Оперативен дежурен център“ - СДВР, с вх.
№252685/05.08.2024 г. по описа на СРС, пълномощно за процесуално представителство,
писмен отговор от Столична община, вх.№341299/28.10.2024 г. по описа на СРС, с
приложения, писмен отговор от ОПП – СДВР, вх.№381523/26.11.2024 г., с приложения.
При проведените непосредствени разпити на свидетелите М. и К., те заявиха, че не
пазят съхранени спомени за случая, а това обстоятелство обуслови предявяването на АУАН
бл. №972047/18.05.2024 г., съгласно разпоредбата на чл. 284 НПК. Предупредени за
наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК двамата формално потвърдиха авторството
на положените от тях подписи в съставения акт. Въпреки това, направиха категорични
изявления, че нямат съхранен спомен за описаните фактически констатации, нито за
обстоятелствата, при които са наблюдавали и проверили водача. Изтъкнаха като аргумент
изминалия значителен период от време и сходството на случаите, с които ежедневно се
сблъсквали при изпълнението на служебните си задължения. В тази насока двамата
свидетели заявиха, че единствено могат да боравят с предположения за обстоятелствата, при
които е било е реализирано управлението на моторно превозно средство от водача. В
потвърждение на този факт е дадено цялостното изложение на всяко от разпитваните лица,
за въвеждането на почти всеки пасаж от което се употребява глаголът „предполагам“, а дори
и използваното от двамата глаголно време и наклонение, указващи дистанция от
непосредствени наблюдения. Полицейските служители заявяват, че не могат да възстановят
спомени относно мястото, от което са наблюдавали водача, дали са го забелязали в
движение, или са били установени на пост в района на кръстовището, съответно на какво
разстояние от него и под какъв ъгъл са били позиционирани, как са го спрели, дали е бил
единствен участник в движението, преминаващ през кръстовището, или е имало и други
пред и/или зад него, бил ли е придружен от друг пътник в автомобила си, съответно в който
момент са забелязали червената светлина на светофарната уредба - преди, към или след
момента на достигане на и преминаване през стоп - линията от водача. Подобно съдържание
на показанията обаче съдът не би могъл да цени като достоверен източник на факти. То не
позволява и възприятията им да бъдат сравнени и съпоставени с тези, пресъздадени чрез
показанията на привлечения в процеса друг свидетел - Е. Н., обясненията на самия водач,
въвеждащи различна хронология на събитията, а така също и с циклограмата на
светофарната уредба, за да се проверят за достоверност. В наказателния процес, към чиито
основни принципи, регламентирани в Наказателнопроцесуалния кодекс на Република
България препраща разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, не се допуска доказателствената
дейност на съда да почива върху презумпции и предположения.
Предвид изложеното, заявената от полицейските служители липса на спомени
препятства установяването на фактите относно реда за съставяне на АУАН. Предоставените
от свидетелите сведения не носят съдържателна информация относно конкретното
проявление на описаното нарушение. Издаденият от тях акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) самостоятелно не би могъл да се ползва с
доказателствена сила, в случай че отразената фактология не позволява да бъде изведена от
други доказателствени източници. Събирането на допълнителни сведения за фактите е
възпрепятствано и от констатацията, че записите от монтирания върху патрулния автомобил
видеорегистратор, съответно тези, администрирани от Столична община и СДВР в зоната на
3
кръстовището, не са съхранени, изрично посочено в отговорите на СДВР и областната
администрация, приобщени по делото. Този факт обективно не позволява те да бъдат
подложени на експертно изследване, включително и с оглед сравнението на часовите
интервали, фиксирани върху евентуално заснетите кадри с циклограма на светофарната
уредба, която в този случай би могла да послужи като критерии за съпоставка. Изхождайки
от това разбиране, съдът намира, че от съдържателна гледна точка показанията на
свидетелите М. и К. не предлагат нужната информация, дали въобще и кога точно водачът е
бил забелязан да преминава през кръстовището, какъв е бил светлинният сигнал към
момента на достигане до стоп – линията и къде се е намирал автомобилът на М., когато е
настъпила неговата смяна (преди, в или след кръстовището). В този смисъл, тези гласни
доказателствени средства не могат да се противопоставят на обясненията на Е. М., в които
той е категоричен, че е навлязъл на разрешителен за него сигнал в кръстовището,
възразявайки, че не следва да бъде държан отговорен, ако цветът на светлината се е сменил в
следващ момент, докато все още е бил в пътния участък. В негова подкрепа, впрочем, са
дадени показанията и на превозващата се в автомобила му свид. Н.. Тя е категорична, че е
наблюдавала внимателно управлението на своя син и маневрите, които той е предприел по
навлизане в кръстовището, са били изпълнени в съответствие с действието на светлинните
сигнали. Подчертава, че при настъпване на стоп- линията от превозното средство сигналът е
позволяват нейното преминаване в съответната ситуация. Разказът на свидетеля е
последователен и с логически изградена структура. Той разкрива пълен унисон и с този на
водача по въпросите, касаещи отделните елементи от пътната обстановка, позволяващи
нейното възпроизвеждане за нуждите на фактическото установяване в хода на съдебното
следствие. Показанията са дадени в синхрон и с приложената циклограма на светофарната
уредба, отразяваща отсъствие на отклонения в последователността на светлинния режим за
процесната дата. Доколкото така обсъдените свидетелски показания не могат да бъдат
оборени от неинформативните сведения на полицейските служители, те следва да се
възприемат като правдиви.
Обсъдените пропуски възпрепятстват еднозначното изясняване на обстоятелствата
по делото. Те подчертават доказателствената необезпеченост на отразените в акта
фактически констатации. В тази връзка следва да се отбележи, че АУАН не се ползва с
презумптивна доказателствена сила /разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи на
нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН във вр с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което
същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените задължителни указания от
върховния съд в тази насока – т.7 от ППВС №10/1973 г., по н.д.№9/1973 г./, поради което
разкриващата се доказателствена непълнота не може да обуслови безусловното възприемане
на отразеното в него. Констатациите, закрепени в иницииращия производството документ
подлежат на доказване с всички допустими способи за събиране и проверка на
доказателствен материал, установени в НПК. Невъзможността да бъде проверена
правилността на същите указва единствено необезпеченост на тезата на наказващия орган за
извършеното нарушение. Последното се налага още повече, когато представената в акта
фактология не позволява да бъде изведена от други доказателствени източници. С тези
съображения този съд приема, че възраженията на жалбоподателя, с които оспорва тезата на
наказващия орган, останаха необорени.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
4
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН
или наказателното постановление.
Съдът след извършена проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на
длъжностните лица, които са ги издали, видно от представените по делото заповеди на
министъра на вътрешните работи и директора на Столична дирекция на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН
в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-
годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 – месечния давностен срок. Ето защо са
спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, за законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Съдът констатира, че са съобразени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити,
съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е
съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на изложението и се обосновава
извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото
нарушение, които обезпечават в пълнота правото на нарушителя да разбере фактическите
параметри на предявената му отговорност. Ангажирани са дата, място и конкретни действия
на жалбоподателя, които се отнасят към предявеното му деяние. Постигната е и нужната
кореспонденция между изведената фактология и приложената правна квалификация на
деянието.
Макар правораздавателният акт, с който е приключила извънсъдебната фаза на
административнонаказателното производство, да е съставен без допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, настоящата съдебна инстанция счита, че се разкрива
недоказаност на фактическите обстоятелства възприети в обвинителната теза на наказващия
орган, което обусловя отмяната на атакуваното наказателно постановление.
Нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП създава задължение за участниците в движението да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Допълнителни указания за действието и
използването на немигаща светлина с червен цвят, означаваща „Преминаването е
забранено“, са дадени в чл.31, ал.7, т.1 от Правилник за приложение на Закона за движение
по пътищата. В тази хипотеза водачите на ППС са длъжни да спрат преди стоп-линията,
преди пешеходната пътека или преди линията, на която е поставен светофарът, когато стоп-
линия и пешеходна пътека не са очертани, а когато светофарът е поставен в средата на
кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището.
В случая, видно от АУАН, нарушителят е управлявал лек автомобил, в участък от ул.
“Адам Мицкевич“, преминаваща в бул.“Д-р Петър Дертлиев“, в чиито рамки движението е
било регулирано от светофарна уредба, работеща в нормален режим. Сведения за този факт
се откриват дори в обясненията на жалбоподателя. Отсъстват обаче достатъчно убедителни
доказателствени източници, които да подкрепят твърдението, че Е. М. е игнорирал
задълженията си като участник в движението, свързани именно със съобразяване значението
на светлинните сигнали.
При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото гласни
доказателствени средства и писмени доказателства този съдебен състав не може да достигне
до несъмнен извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Показанията
5
на полицейските служители М. и К. са небалансирани и не съдържат информация в частта
относно момента, в който те са възприели поведението на въззивника. При възпроизвеждане
на личните си наблюдения върху обстановката на движението на М. двамата свидетели не
дават конкретни сведения относно обстоятелствата, при които са възприели водача и неговия
автомобил. Те не успяха да възстановят спомени дори след предявяване на съставения
АУАН, нито потвърдиха верността на неговата текстова част. Изявленията им бяха
хипотетични, което впечатление се утвърждава именно от заявеното от всеки от тях, че само
може да „предполага“ какво точно се е случило. Както бе споменато по-горе, иницииращият
административнонаказателното производство документ не се ползва с презумптивна
доказателствена сила. Отразените в него констатации подлежат на доказване и не могат да
бъдат обвързващи за съда при изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване.
Принципът, установен в нормата на чл.14, ал.1 от НПК, за вземане на решения по вътрешно
убеждение, пораждащ действието си на общо основание и в процеса по ЗАНН, изисква
съдът да се произнесе въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. Поради това доказателствата и средствата за тяхното установяване
не могат да имат предварително опредЕ. сила, съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.
Когато фактическите констатации по АУАН не са признати от наказаното лице, а са оспорени
чрез възражения по чл. 44, ал. 1 ЗАНН и жалбата му по чл. 59 и следващите от ЗАНН,
описаното в акта нарушение подлежи на доказване с други допустими по закон
доказателствени средства. „Отделно, тъй като с акта, съгласно чл. 36 ЗАНН, се образува
административнонаказателното производство, същият не може да се самодоказва точно,
както не се самодоказва обвинителният акт в наказателния процес.“ (така Решение №1953
от 25.03.2021 г. на АССГ, по адм.д.№574/2021 г.). Предвид това АУАН няма материална
доказателствена сила в процедурата по оспорване на актовете по чл.58д от ЗАНН, а следва
да се цени единствено с оглед процесуалната законосъобразност на
административнонаказателното производство (в този смисъл са решения: решение
№3115/10.05.2013г., по адм.д.№863/2013г., VI к.с., Решение №4292/27.06.2013г., по адм. д.
№4340/2013г., II к.с., Решение от 29.06.2009г., по к.а.н.д.№2821/2009г., ХII к.с., Решение от
07.11.2008г., по к.а.н.д.№5485/2008г., II к.с., Решение № 160/26.04.2023г. и други).
Обстоятелството, че в случая отговорността се реализира за административни нарушения,
разкриващи по- ниска степен на обществена опасност от престъпленията и поради това
санкционирани в рамките относително облекчена откъм формалности процедура, не
представлява аргумент за допустимост на занижен доказателствен стандарт. Тази теза е
застъпена от дълги години и в теорията (вж Илкова, Р., Панов, Л. „Процесът по ЗАНН“,
София, Сиела, 2009). В случая по делото не са събрани други доказателствени източници,
които да обосноват отразените в акта констатации. Полицейските служители не заявяват,
дали и кога именно са възприели неизпълнение на задължението да съобрази светлинния
сигнал, излъчван от светофарната уредба от страна на въззивника и къде се е намирал водача
в зоната на кръстовището при смяната на светлините – дали към момента, в който водачът е
достигнал до стоп – линията е излъчвана червена светлина, дали сигналът се е сменил,
когато М. вече е навлязъл в кръстовището, или към момента, в който е излязъл от него. Те не
сочат дори къде са били позиционирани или са били в движение, за да реализират своето
наблюдение върху поведението на участниците в движението и спрямо своята позиция
имали ли са възможност във всеки един момент да наблюдават светофарната уредба,
пораждала задължения да водачите в посоката на придвижване на въззивника.
Провеждането на разграничение между така изложените хипотези се явява от значение. В
случай че възприятията са придобити в момент, в който водачът е бил навлязъл или е
излизал от кръстовището, респ. в случай че светофарът е сменил сигнала си от зелен към
жълт при достигане на жалбоподателя до стоп – линията на кръстовището, то тези факти не
биха могли да обосноват наличието на извършено нарушение по ангажираната от органите
хипотеза. Полицейските служители не предоставиха обяснение и защо са отказали да
6
предоставят на жалбоподателя достъп до данните от видеорегистратора. Няма и пояснение
защо записът от същия не е съхранен за нуждите на проверката, още повече при наличието
на възражения от страна на сочения като нарушител. Липсата на информативност на
получените сведения от разпитите на свидетелите лишава съда от възможността да формира
безспорен извод за наличието на извършено административно нарушение и неговите
параметри. В този смисъл, съдът намира, че твърдените от административните органи
фактически положения относно преминаване на забранителен сигнал на светофарна уредба
са останали доказателствено необезпечени, поради което отговорността на въззивника е
ангажирана неправилно и в разрез със закона. В настоящото производство носител на
тежестта на доказване е съответният наказващ орган. Недопустимо е тя да се размества,
поради което и не следва да се очаква, че жалбоподателят е длъжен да представя
доказателства срещу обвинителната теза, още повече когато не знае какви са аргументите, с
които тя се обосновава.
Всичко това е показателно за незадълбоченото изследване на обстоятелствата,
касаещи вменените на жалбоподателя две административни нарушения и невъзможност да
се установят по безспорен начин относимите към тях факти. От тази гледна точка не е
постигната пълна доказаност да деянията и вината на дееца, необходими за реализирането на
неговата отговорност. Предвид това, издаденият правораздавателен акт от 04.06.2024 г.
следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
По отношение на контролните точки:
Съгласно константната съдебна практика отнемането на контролни точки не фигурира
нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, поради
което и то не се явява санкция, подлежаща на самостоятелно обжалване, а е фактическо
действие с контролно - отчетен характер. При отнемане на контролни точки съответният
административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението
му задължително следва факта на налагане на наказание за извършено нарушение. Мярката
не разкрива самостоятелен характер, а настъпва по силата на закона, като последица от
извършването на определено по вид нарушение на ЗДвП и то след като извършването на
нарушението е установено със стабилен акт - влязло в сила НП. Поради това отнемането им
не съставлява част от административното наказване, което може да се контролира по
съдебен ред. Съгласно нормата на чл. 189, ал. 14 ЗДвП обаче за неуредените в този закон
случаи по обжалването на наказателните постановления се прилагат разпоредбите на ЗАНН,
поради което обжалването на НП в частта му, в която е отбелязан броя на ex lege отнетите
контролни точки, следва да бъде предприето по реда на ЗАНН, а на контрол ще подлежи
само точното отбелязване на броя контролни точки, които следва да бъдат отнети. В
конкретния случай, предвид наличието на основания за отмяна на издадения санкционен акт
в неговата цялост, следва да бъде отменено и постановеното отнемане на контролните
точки.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО,
2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-4332-012096 от 04.06.2024 г., издадено от
Началник сектор при ОПП - СДВР, с което на Е. С. М., ЕГН **********, на основание чл.
183, ал. 6, вр.ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 /сто/ лева и „Лишаване от право на
управление на моторно превозно средство“ за срок от 1 /един/ месец, за нарушение на
забраната по чл.6, т.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно и неправилно.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8