Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен,
01.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛЕВЕН, втори
граждански състав, в публичното заседание на първи април през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при
секретаря Наталия Николова , като
разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №5878/2020г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК .
Производството е
образувано по искова молба на „***.“ ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори ***и ***, чрез *********,
против ***. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че на ***. между
страните бил сключен Договор за потребителски кредит №***, по силата на
който „***.“ ***предоставило сумата от 1000
лв. на ***. по банкова сметка, ***.
Твърди се, че потребителят пожелал и сключил и застраховка „живот“ в размер на
49,50 лв. и застраховка *** в размер на
50,49 лв. Посочва се , че общото задължение по договора възлизало на сумата от
1420,12 лв. , която сума била разсрочена на 15 погасителни вноски, като 14 от
тях били по 94,67 лв., а петнадесетата – 94,74 лв. Твърди се, че между страните бил уговорен и
годишен лихвен процент в размер на 21,97 %
посочва се, че ответницата преустановила плащанията по договора, а на ***. настъпил падеж за всички
задължения, но последните не били погасени.
Посочва се, че по заявление по чл.417 ГПК на ищеца било образувано ч.гр.д.№ 118682020г.
по описа на РС Плевен, в хода на която била издадена заповед за изпълнение.
Било образувано изпълнително дело № 321820г. по описа на ***№***, в хода на
което заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Иска се от съда да признае за установено, че
в полза на „***.“ ***съществуват вземания към
***. за следните суми: сумата от 858 лв. главница, сумата от 85,25 лв. –
договорна лихва за периода ***. – ***. , сумата от 101, 74 лв. – обезщетение за
забава за периода ***.- ***., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението (***.)
до окончателното изплащане на вземането.
Към исковата молба са
приложени като писмени доказателства следните документи: заверено копие на
договор за потребителски кредит № *** от ***.; заверено копие на рамков договор
за платежни услуги за физически лица от ***.; заверено копие на декларация от ***.;
преддоговорна информация за програма „Защита живот, ***/хоспитализация“;
заверено копие на застрахователна програма и полица № ***; заверено копие на
заявление – декларация за установяване на договорни отношения; списък на
разноските; заверено копие на пълномощно № ***.
На основание
чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на
ответника.
В
законоустановения месечен срок не е
постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява.
Взема становище в молба с вх.№ ***., в която страната моли съда да постанови неприсъствено решение и
уважи предявените искове.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява
и не взема становище по проекта на съда за доклад по делото.
От твърдяното в исковата молба и приложените
по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация
на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е
заведен пред Районен съд гр. Плевен като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
Съдът, след като повторна проверка за
редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е и се
установява от материалите по ч.гр.д.№1186/2020г. описа на РС-Плевен, че на ***.
„***.“ ***подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против ***.. Била
издадена заповед за изпълнение № ***.
като длъжникът бил осъден да заплати на кредитора „сумата от 858 лв.
главница, сумата от 85,25 лв. – договорна лихва за периода ***. – ***., сумата
от 101, 74 лв. – обезщетение за забава за периода ***.- ***., законна лихва
върху главницата от датата на подаване
на заявлението (***.) до
окончателното изплащане на вземането, както и 25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение“.
Безспорно е и се установява от
материалите по ч.гр.д.№1186/2020г. описа на РС-Плевен, че
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК била връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК по изпълнително дело № 2020***0400321, както и
че с определение № ***. съдът е указал на заявителя възможността по чл.415,
ал.1 т.2 ГПК и е спрял изпълнението по
изп.дело. съобщението е получено от „***.“ ***на ***. и в
законовия месечен срок е подадена настоящата искова молба с вх.№ ***.
Не се спори по делото относно обстоятелството,
че ищецът е ***, вписан в Регистъра на
лицензираните банки и клонове на чуждестранни банки в република
България.
Безспорно по делото е, че
между страните на ***. бил сключен договор за потребителски кредит за общо ползване № ***, по
силата на който „***.“ ***предоставила кредит на ***. в размер на
1000 лв. , както и застраховка „***“ за
сумата от 49,50 лв. и застраховка „ ***“ за сумата от 50,49 лв. или общ размер на кредита 1231,99 лв. била уговорена и еднократна такса за оценка
на риска в размер на 132 лв. , дължима в деня на подписване на договора за
кредит, която се финансирала от кредитора и следвало да бъде възстановена от потребителя с дължимите месечни вноски
съгласно погасителен план. Съгласно чл.
9.1. от договора , лихвеният процент, с който се олихвявал предоставения кредит,
изразен като годишен лихвен процент е 21,97 %.
Било уговорено между страните лихвата да се изчислява ежемесечно по
метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на
база 30 дни в месеца и 360 дни в годината.
Съгласно уговореното в чл.9, т.4 от договора при просрочие потребителят
дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума
за периода на просрочие. Бил уговорен годишен процент на разходите 47,31 или общо дължима сума в размер на 1420 ,12 лв.,
която при просрочие се увеличава с лихвите и разходите по чл.15 от договора („разходи за
държавни такси за образуване на съдебно производство, разходи за държавни такси
за издаване на изпълнителен лист, разходи за такси за образуване и водене на
изпълнително производство, разходи за адвокатски и/или юрисконсултски
възнаграждения, направени в хода на съдебното
и/или изпълнителното производство; други разходи, посочени по вид и
размер в изпълнителния лист, или предвидени от закона“). Видно от договора в чл. 11.2 било уговорено
дължимите суми да бъдат заплатени от потребителя на 15 вноски, като първата от
тях е с падеж ***., а последната – ***. Първите четиринадесет вноски били
уговорени по план в размер на 94,67 лв.,
а последната – в размер на 94,74 лв.
Спори се между страните дължи ли ответника и в какъв размер сумите по
издадената заповед за изпълнение, в какъв размер, въз основа на какво
основание.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира,
че е сезиран с искове
по чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземания в
полза на ищеца срещу ответника на сумата от 858 лв. главница, сумата от 85,25 лв. – договорна лихва за
периода ***. – ***. , сумата от 101, 74 лв. – обезщетение за забава за периода ***.-
***., законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението (***.) до окончателното изплащане на
вземането,за които суми е издадена Заповед №***. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №1186/2020г. по
описа на РС Плевен.
Съдът намира, с оглед на направеното от ищеца искане
за постановяване на неприсъствено решение, че са налице предпоставките на
чл.238 ал.1 от ГПК. На двете страни са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.
Съобщението
ведно с препис от разпореждане №***., препис от
исковата молба и приложенията към нея, ответникът е получил на 04.01.2021г. и не е представил в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба. С призовка, получена на 09.03.2021г. ведно с
Определение № ***. ответникът е уведомена за
датата на откритото съдебно заседание на
01.04.2021г. ***. не се е явила в първото съдебно заседание и не е
заявила желание производството да се разгледа в нейно отсъствие, както и не е
взела становище по исковата молба.
Съдът намира, че
от събраните в хода на делото писмени доказателства може да бъде направен
извод, че между страните е сключен твърденият от ищеца договор и че
правоотношенията между страните се уреждат от него. Ищцовото дружество е
изпълнило задължението си. В тежест на ответницата е да докаже, че е платила
сумата съгласно условията на договора. Ответницата не е сторили това, поради
което следва да се приеме, че същата дължи на ищцовото дружество претендираните
суми в пълен размер.
С оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените с нея
писмени доказателства, исковете се
явяват вероятно основателни. Настоящото неприсъствено решение не следва да се мотивира по същество, като е
достатъчно съдът да укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
това.
Гореизложеното води до извода, че исковете на „***.“ ***против ***. следва да бъдат уважени като основателни.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва ответницата
следва да бъде осъдена да заплатят на ищеца направените деловодни разноски в
исковото производство, както следва: сумата от 25,00 лв. платена държавна такса сумата от 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, както и деловодни разноски в заповедното производство в размер на 25 лв. държавна такса и сумата от
50 лв. юрисконсултско възнаграждение или общо сумата от 250 лв. деловодни разноски
в двете производства.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на „***.“ ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори ***и ***, съществуват
вземания против ***. с ЕГН **********, адрес: ***, за следните суми: сумата от 858 лв.
главница, сумата от 85,25 лв. – договорна лихва за периода ***. – ***., сумата
от 101, 74 лв. – обезщетение за забава за периода ***.- ***., законна лихва
върху главницата от датата на подаване
на заявлението (***.) до окончателното изплащане на вземането,за
които суми е издадена Заповед №***. за
изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр. д. №1186/2020г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ***. с ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на „***.“ ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори ***и ***, сумата от 250 (двеста и петдесет) лв. – общо
направени деловодни разноски в исковото и заповедното производство.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
На основание чл.239, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението
ведно с материалите по ч.гр.д.№ 1186/2020г. по описа на РС Плевен да се
изпратят на съответния съдийски състав.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: