Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260077 31.05.2022 година град
Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският районен
съд LIV граждански състав
на шестнадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИ УЗУНОВ
при секретаря Станка
Добрева
като разгледа
докладваното от съдията Узунов
гражданско дело № 3655/2019
година по описа на БРС,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е във втора фаза
по извършване на делбата. С влязло в сила съдебно решение № 260151/31.08.2020г.
по гр. № 3655/2019г. по описа на Бургаския районен съд е допуснато извършването
на съдебна делба между Н.К.К., ЕГН **********, Т.Р.К., ЕГН ********** - двамата с постоянен адрес: *** и П.К.П., ЕГН
**********,***, по отношение на съсобствения им недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******.1.15, находящ се в гр.
Бургас, ******, който се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ******, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с брой
нива на обекта 1, с площ от 79.94кв.м., с прилежащи части – избено помещение
№3, с площ 2кв.м. и 0.97% ид.ч. от общите части на сградата; Ниво: 1, при
съседи: на същия етаж – имоти с идентификатор № ******.1.32 и № ******.1.16 и
под обекта – имоти с идентификатор № ******.1.13 и над обекта – няма, при
квоти, както следва: за П.К.П., ЕГН: ********** - 1/6 ид.ч. /една шеста идеална
част/, за Н.К.К., ЕГН: ********** - 1/6
ид.ч. /една шеста идеална част/ и за Н.К.К., ЕГН: ********** и Т.Р.К., ЕГН: *********
общо, в режим на СИО - 4/6 ид.ч. /четири шести идеални части/.
Съделителите Н.К. и
Т.К. считат, че делбената вещ следва да бъде изнесесна на публична продан.
Същите са предявили
претенции по сметки за заплащане на сумата в размер на 3396 лева, представляваща
средномесечен наем, изчислен от вещото лице по назначената експертиза в първата
фаза на производството на 283 лева месечно – обезщетение за ползите, от които
са лишени ищците, поради едноличното използване на делбения имот само от
ответника за периода от 19.09.2019г.
(дата на получаване на исковата молба от ответника) до 16.09.2020г.
(дата на влизане в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК).
Правното основание
на претенцията е чл. 31, ал. 2 от ЗС вр. с чл. 346 от ГПК.
Съединен в
производството е още и иск за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата
в размер на 2111,19 лева, представляваща изплатена сума на „Топлофикация –
Бургас“ АД за притежаваните 5/6 ид. части по заведено ч.гр.дело № 7550/2020г.
по описа на БРС за доставена топлинна енергия на делбения имот, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане, както и за сумата в размер на
1163,12 лева, представляваща изплатена сума на ВиК – Бургас по заведено
ч.гр.дело № 6736/2021г. по описа на БРС за доставена до делбения имот и потребена
вода, ведно със законната лихва до окончателното изплащане.
Правното основание
на претенцията е чл. 346 от ГПК.
Другият съделител
оспорва така направените претенции като недоказани. Счита, че задълженията за
вода и енергия на делбения имот следва да се претендират в отделно
производство, тъй като не се касае за разходи, които да са за поддържането на
имота или за увеличаване на неговата стойност. На свой ред предявява претенция
по възлагане на процесното жилище в негов дял с мотив, че е живял в имота до
откриване на наследството, в момента го обитава и не притежава друго жилище.
Правното основание
на претенцията е чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира следното:
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-техническа
експертиза, която съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно
изготвена от лице с нужните специални познания и като неоспорена от страните,
се установява, че процесното жилището е неподеляемо. Според същото заключение
средната пазарна стойност на допуснатия до делба недвижим имот е в размер на 121
900 лева без ДДС.
При това и досежно
способа за извършване на делбата съдът намира следното:
Съгласно чл. 349, ал. 2 от ГПК ако
неподеляемият имот е жилище, всеки от съделите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да
бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се
уравняват с друг имот или с пари.
Възлагането по реда
на чл. 349, ал. 2 от ГПК, като способ за
извършване на делбата, е допустимо при наличието на четири кумулативни
предпоставки: 1/. съсобственият имот да е неподеляемо жилище; 2/.
съсобствеността да е възникнала по наследяване; 3/. наследникът да е живял в
жилището при откриване на наследството и 4/. да не притежава друг жилищен имот
към момента на извършване на делбата. В тежест на ответника по делото беше да
докаже отрицателния факт, че делбеният имот е единственото му жилище. Не се
представиха доказателства в тази насока, предвид което искането е
неоснователно, а за да е основателно такова искане е необходимо кумулативното
наличие на всички изискуеми от закона предпоставки за възлагане.
При положение, че не съществува възможност
всеки от съделителите да получи реален дял, имотът е неподеляем и не може да се
постави само в единия от дяловете, същият следва да се изнесе на публична
продан – чл.
348 ГПК. Ето защо трябва да се постанови решение в този смисъл.
По отношение на исканията за сметки:
Съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с дела си.
Във връзка с
претенции по сметки по делото са ангажирани писмени доказателства. Представено
е споразумение за разсрочено плащане на съдебни задължения, сключено между
ищцата Н.К. *** АД, както и служебна бележка, издадена от „Топлофикация –
Бургас“ АД, от която е видно, че ищцата е издължила своята 5/6 част от задължението в размер на 2111,19 лева. По
делото е представена и справка от „ВиК – Бургас“, от която се установява, че за
делбения имот има съдебно установени задължения в размер на 1163,12 лева, както
и фискален бон за същата сума, от което е видно, че ищцата Н.К. е заплатила
задълженията към „ВиК – Бургас“.
Твърдяното от
съделителката К. плащане на задълженията се установява от представените по
делото писмени доказателства, с оглед на което претенцията следва да се уважи
до заявения размер.
Направено е искане
за определяне на привременна мярка, с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК.
Съгласно чл.344 ал.2 от ГПК в решението по ал.1 или по-късно, ако всички
наследници не ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по
искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се
ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването.
В конкретния случай искането
изхожда от легитимирано лице, доколкото от доказателствата по делото се
установи, че ищците са съделители, които не ползват съсобствения имот.
По отношение размера на
претенцията, от извършената във фазата по допускане на делбата съдебно - техническа експертиза се установи, че
пазарният наем за целия имот средно месечно би възлизал на 340 лева или
съобразно правата си върху имота ищците биха могли да претендират 283 лева,
като сума, която им се дължи, за това че не го ползват. Поради това съдът
намира, че претендираното от неползващите съделители обезщетение в размер на
3396 лева за периода от 19.09.2019г. до 16.09.2020г., т.е. за 12 месеца по 283
лева или в общ размер на 3396 лева, следва да бъде уважено в пълен размер.
Основателна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на лихва за забава за периода от
19.09.2019г. /дата на получаване на исковата молба от ответника/ до
16.09.2020г. /дата на влизане в сила на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК,
постановено с Решение № 260151/31.08.2020г. по настоящото дело, което
определение е получено от ответника на 08.09.2020г./ в размер на 343,38 лева.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 4%
от стойността на неговия дял от делбения имот, но не по-малко от петдесет лева.
Според експертизата пазарната оценка на имота е 121
900 лева.
Ето защо Н.К.К. и П.К.П. следва да заплатят държавна
такса от 812,67 лева, доколкото имат по 1/6 ид.ч. от имота, т.е. стойността на
квотата им се равнява на 20 316,67 лева на всеки. От своя страна,
доколкото Н.К.К. и Т.Р.К. притежават в режим на СИО 4/6 ид. части, т.е. частта
им е 81 266,68 лева, то същите следва да бъдат осъдени да заплатят
солидарно държавна такса в размер на 3 250,67 лева.
Доколкото претенциите на
ищците по чл. 31, ал. 2
ЗС са уважени в пълен размер, съобразно правилата на чл. 78 ГПК,
следва ответникът да бъде осъден да плати в полза на съдебната власт държавна
такса върху исканията по сметки в общ размер на 270,29 лева.
Във връзка с претенциите за
заплащане на разноски, направена от ищците в настоящото производство, следва да
се посочи, че в практиката на ВКС непротиворечиво се приема, че по смисъла на чл. 355 ГПК /чл.
293а ГПК-отм. / съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване
на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи
лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и
други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и
ликвидиране на съществуващата съсобственост, като всеки съделител понася сам
направените разноски за процесуално представителство от адвокат /така Определение №
167/14.06.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 1727/2016 г. на ВКС, 1 Г0/.
По отношение за заплащане на таксата за вписване на исковата молба и таксите за
преписи от същата, доколкото са извършени във връзка с дадени указания на съда,
се явяват необходими разноски по прекратяване на съсобствеността и следва да се
разпределят между всички съделители /така Определение №
685/23.10.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 4028/2015 г. на ВКС, 4 Г0/.
Ето защо, по отношение на таксите в общ размер на 689,50 лева /10 лева за
данъчна оценка, 20 лева за скица от СГКК, 12 лева – държавна такса за преписи
на искова молба, 47,50 лева – държавна такса за вписване на искова молба, 150
лева – внесен депозит за СЧЕ, 50 лева – довнесен депозит за СЧЕ и 400 лева –
внесен депозит за СЧЕ/, заплатени изцяло от ищците, следва ответникът да бъде осъден,
съобразно квотата си в съсобствеността, да заплати на ищците разноски в размер
на 114,92 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 348 и чл. 346 от ГПК, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция
по чл. 349, ал. 2 от ГПК на съделителя П.К.П.,
ЕГН: ********** за възлагане в негов дял на делбения имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******.1.15 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на изп.
директор на АГКК, адрес на имота: гр. Бургас, ******, който самостоятелен обект
се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ******, с
предназначение на обекта: жилище, апартамент, с брой нива на обекта 1, с площ
от 79.94кв.м., с прилежащи части – избено помещение №3, с площ 3кв.м. и 0.97%
ид.ч. от общите части на сградата; Ниво: 1, при съседи: на същия етаж – имоти с
идентификатор № ******.1.32 и № ******.1.16,
под обекта – имоти с идентификатор № ******.1.13 и над обекта – няма.
ПОСТАНОВЯВА ИЗНАСЯНЕТО НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******.1.15 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-9/30.01.2009г. на изп. директор на АГКК, адрес на имота: гр. Бургас, ******,
който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ******, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с брой
нива на обекта 1, с площ от 79.94кв.м., с прилежащи части – избено помещение
№3, с площ 3кв.м. и 0.97% ид.ч. от общите части на сградата; Ниво: 1, при
съседи: на същия етаж – имоти с идентификатор № ******.1.32 и № ******.1.16, под обекта – имоти с идентификатор № ******.1.13
и над обекта – няма, който имот е допуснат до делба между Н.К.К., ЕГН **********,
Т.Р.К., ЕГН и П.К.П., ЕГН ********** при
следните квоти: за П.К.П., ЕГН: ********** - 1/6 ид.ч. /една шеста идеална
част/, за Н.К.К., ЕГН: ********** - 1/6
ид.ч. /една шеста идеална част/ и за Н.К.К., ЕГН: ********** и Т.Р.К., ЕГН: *********
общо, в режим на СИО - 4/6 ид.ч. /четири шести идеални части/.
ОСЪЖДА П.К.П., ЕГН **********,***
да заплати солидарно на Н.К.К., ЕГН ********** и Т.Р.К., ЕГН ********** - двамата с постоянен адрес: ***, сумата от общо 3396 лева /три хиляди триста
деветдесет и шест лева/, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване
на собствените на съделителите Н.К.К. и Т.Р.К.
5/6 ид. ч. от делбения имот за периода от 19.09.2019г. до 16.09.2020г. като
средномесечния наем е изчислен на 283 лева, както и сумата 343,38 лева /триста четиридесет и три лева и тридесет и осем
стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 19.09.2019г. до
16.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 3396 лева до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА П.К.П.,
ЕГН **********,*** да заплати
на Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2111,19 лева /две
хиляди сто и единадесет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща припадащата се част от стойността
на изплатените от Н.К. задължения към
„Топлофикация Бургас“ АД за доставена топлинна енергия на делбения имот, ведно
със законната лихва до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА П.К.П.,
ЕГН **********,*** да заплати
на Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1163,12 лева /хиляда
сто шестдесет и три лева и дванадесет стотинки/, представляваща припадащата се част от стойността
на изплатените от Н.К. *** АД за доставена и потребена вода на делбения имот,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА П.К.П., ЕГН **********,*** на основание чл. 78 да заплати по сметка
на Районен съд Бургас държавна такса за уважените искания по сметки в размер на
270,29 лева /двеста и седемдесет
лева и деветдесет стотинки/.
ОСЪЖДА П.К.П., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Районен съд
Бургас държавна такса за извършване на делбата в размер на 812,67 лева /осемстотин и дванадесет лева и
шестдесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на
Районен съд Бургас държавна такса за извършване на делбата в размер на 812,67 лева /осемстотин и дванадесет лева и
шестдесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА Н.К.К., ЕГН ********** и Т.Р.К., ЕГН ********** - двамата с постоянен адрес: *** да заплатят
солидарно по сметка на Районен съд Бургас държавна такса за извършване на
делбата в размер на 3 250,67 лева /три хиляди двеста и петдесет лева и шестдесет и
седем стотинки/.
ОСЪЖДА П.К.П., ЕГН **********,*** да заплати на Н.К.К., ЕГН ********** и Т.Р.К.,
ЕГН ********** - двамата с постоянен
адрес: *** сумата в размер на 114,92
лева /сто и четиринадесет лева о деветдесет и две стотинки/, представляваща
сторените от ищците разноски в производството.
В частта касаеща претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК,
съдебният акт има характер на определение и подлежи на обжалване пред БОС в
едноседмичен срок от съобщението.
В останалата част решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: