№ 19516
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110112210 по описа за 2025 година
Производството е първоинстанционно, исково, по реда на ГПК от 2007г.
Ищците Б. М. В., В. Р. Г., Г. Н. Г. твърдят в съвместната искова молба, че са в
Управителния съвет на „Българска агенция за експортно застраховане“ /БАЕЗ/ ЕАД,
акционерно дружество с едноличен собственик на капитала държавата, представлявана от
министъра на икономиката и индустрията. Б. В. и В. Г., са членове на Управителния съвет,
а Г. Г., е председател на Управителния съвет, Б. В. и Г. Г., са и изпълнителни директори на
дружеството. В. Г. е и директор на дирекция „Ликвидация и управление на вземанията“
2023 г. и 2024 г. , както и дългогодишни уважавани специалисти в своята професионална
сфера (банково дело и застраховане) - с изграден с вложени усилия и работа авторитет в
обществото. Твърди се, че на 10.01.2025 г. във вестник „Уикенд“, издание на „Ню Медиа
Плюс“ ЕООД, е публикувана на цяла страница очерняща и злепоставяща статия срещу
тримата ищци, съпроводена и с техни снимки - „Хакерска атака занули държавна фирма за
милиони“. Според твърденията в исковата молба, информацията, изнесена в статията, се
отнася именно до тримата ищци, което личи не само по снимките им в нея, но и по
обясненията в текста на самата статия, където за въвеждане в темата на материала те са
посочени като „ръководните органи в лицето на членовете на Управителния съвет Г. Г., Б. В.
и В. Г., като първите двама са и изпълнителни директори“.
В статията е записано по отношение на тримата ищци:
„...самата платформа, с която се работи двустранно между БАЕЗ и застрахованите
юридически лица, не е била защитена с необходимите програми, като се посочва изрично, че
това е пропуск на ръководния състав в опит да бъдат отклонени средства от бюджета на
държавната фирма, най-вероятно за лични цели“;
1
„... в самата БАЕЗ тримата шефове - двама от които изпълнителни директори, водят
политика на пълно обезкървяване на агенцията чрез системно гонене на експертния
персонал и назначаването на парашутисти и свои хора на негово място“;
„Под мантрата, че Г., В. и Г. са триото на президента Румен Радев, те колели и бесели
наред, а сред малкото останали професионалисти в сферата на оценката на риска,
застрахователното право и експортния контрол в БАЕЗ се е настанил повсеместен страх
поради оказаните от въпросните репресии“;
„... и Г. заедно с В. и Г. упорито навсякъде плашат, че са хора директно на държавния
глава и Кирил Петков“;
„Триото начело на БАЕЗ тормози служители и прикрива данни под сянката на
президента“;
„Ръководството на малката агенция за застраховане коли и беси с шуробаджанащина“.
Твърденията за всеки един от тях, че: пропуска да изпълни задълженията си в опит да
бъдат отклонени средства от бюджета на държавната фирма, най-вероятно за лични цели; че
води политика за обезкървяване на дружеството чрез системно гонене на експертния
персонал и назначаването на парашутисти и свои хора; че „коли и беси“ наред и оказва
репресии на професионалистите в БАЕЗ ЕАД; че упорито навсякъде плаши, че е човек на
президента и Кирил Петков; че тормози служители и прикрива данни под сянката на
президента; че „коли и беси“ с шуробаджанащина, са неверни и позорящи, злепоставящи
пред обществото, увреждащи авторитета на всеки един от тримата ищци. Те им създават
негативен образ пред обществото. Още повече, че като се твърди, че всеки от ищците прави
опит за отклоняване на средства от бюджета на държавна фирма, че оказва репресии, плаши,
тормози служители и оказва репресии, всъщност се приписват престъпления, което в още
по-голяма степен засяга авторитета и обществения облик на Б. В., В. Г. и Г. Г..
Посоченото се оспорва като невярно, като се твърди, че платформата БАЕЗ-нет, за
която се говори в статията, е всъщност подсигурена с множество защити, ръководството на
дружеството е осигурило обслужването й чрез доставчик на облачни услуги, която е
осигурила тези множество защити. Няма „отклонени“ от който и да е от ищците средства на
БАЕЗ ЕАД. Ищците сочат, че всъщност хакерска атака е имало, но не към БАЕЗ ЕАД, а към
доставчика на облачни услуги „Стоун компютърс“ АД и от тази хакерска атака за БАЕЗ ЕАД
няма настъпили вреди като загуба на информация или финансови такива. Единствените
негативни ефекти са били затрудняване на дейността на служителите във връзка със
задействането на Плана за непрекъсваемост на бизнес процесите и прехвърлянето им към
резервния доставчик на съответните услуги. Със задействането на този план дори разходите
по ползване на услугите от пострадалия доставчик са оптимизирани чрез намиране на по-
ниска цена при съпоставимо и леко повишено качество при алтернативен доставчик.
Оспорват като невярно твърдението, че водят политика за обезкървяване на
дружеството чрез системно гонене на експертния персонал и назначаването на парашутисти
и свои хора, като твърдят, че за периода 30.01,2023 г. — 30.01.2025 г. от дружеството са
2
освободени 5 служители (двама — поради съкращаване на щата, един - поради липса на
качества за ефективно изпълнение на работата, двама - на основание чл. 328, ал. 2 от КТ) и
са назначени 24, като тези 24 са назначени единствено и само на база ясни критерии за
подбор на служители и при отчитане на техните качества, опит и познания. Роднина на нито
един от ищците не работи по трудов или граждански договор в БАЕЗ ЕАД, независимо че в
статията невярно се твърди обратното - че за шофьор на БАЕЗ ЕАД бил назначен роднина на
първия ищец Б. В., а и нейна племенница също „колела и бесела“ в застрахователното
дружество. По отношение на останалите твърдения, твърдят, че не познават лично
Президента , като не са изтъквали соченото за Кирил Петков.
Твърди се, че изданието е с тираж 324000броя-посочено на заглавната му страница,
както и че след публикацията, статията е препечатана от други издания. Изложените
твърдения, станали достояние на неограничен кръг хора, причинило сериозни
неимуществени вреди на всеки един от тримата ищци, изразяващи се в морални страдания в
резултат на дълбокото огорчение от неверните и петнящи доброто му име твърдения. Всеки
от тях изпитва стрес, безпомощност и унижение от публичното си опозоряване, от
накърняването на доброто си име в обществото и в професионалните среди. Всеки от тях
страда от потиснатост, постоянна напрегнатост и изнервеност от неоснователно насочения
към него обществен интерес и необходимостта постоянно да опровергава твърденията за
себе си в статията пред принципала на БАЕЗ ЕАД, пред Комисията за финансов надзор, пред
близки, познати и колеги. Всеки от тях се притеснява за отражението на клеветническите
твърдения върху работата му и професионалното му развитие завбъдеще. Всеки от тях е
смутен и от негативното влияние на тези клеветнически твърдения върху семейството и
близките му.
Описаните неимуществени вреди всеки един от ищците оценява на по 5000 лева, като
всеки ищец предявява осъдителен иск за сочената сума, която претендира от ответното
дружество, в качеството му на издател на печатното издание, което има качеството
възложител на работата, заедно със законната лихва от датата на публикуване на статията –
10.1.2025г. до плащането.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 ГПК се сочи,че
дружеството е с предмет на дейност издаване на вестници и списания, като има обществена
роля да информира читателите. Позовава се на свободата на печата по чл.40 КРБ. Твърди се,
че публикацията е била в седмичния брой на вестник „Уикенд“ за период 10.1.2025г.-
17.1.2025г. Ответникът сочи, че обективен факт, разпространен в публичното пространство,
което се признава и от ищците, че представляваното от тях дружество към 1.2025г. е било
обект на хакерска атака, осъществена в началото на месец 1.2025г., чрез обслужващата ги
фирма за облачни услуги „Стоун Компютърс“ АД, като самите ищци посочват, че за нея е
уведомена ГДБОП. Ответното дружество счита за спорно дали вследствие на хакерската
атака е изтекла информация относно клиентите на дружеството,сключените с тях договори и
тяхната стойност и в тази връзка – относно финансовото състояние и възможности на
клиентите на дружеството и на самото дружество.
3
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражение на страните,
съдът е прие, че безспорни са всички твърдения на ищеца, с изключение на твърдението на
ответното дружество, че вследствие на хакерската атака е изтекла информация относно
клиентите на дружеството,сключените с тях договори и тяхната стойност и в тази връзка –
относно финансовото състояние и възможности на клиентите на дружеството и на самото
дружество; както и Размерът на евентуално дължимото обезщетение.
Видно от представеното копие на вестник, на 10.01.2025 г. във вестник „Уикенд“,
издание на „Ню Медиа Плюс“ ЕООД е публикувана статия, на цяла страница, със заглавие
„Хакерска атака занули държавна фирма за милиони“. В текста е записано „ ръководните
органи в лицето на членовете на Управителния съвет Г. Г., Б. В. и В. Г., като първите двама
са и изпълнителни директори“.
И
„...самата платформа, с която се работи двустранно между БАЕЗ и застрахованите
юридически лица, не е била защитена с необходимите програми, като се посочва изрично, че
това е пропуск на ръководния състав в опит да бъдат отклонени средства от бюджета на
държавната фирма, най-вероятно за лични цели“;
„... в самата БАЕЗ тримата шефове - двама от които изпълнителни директори, водят
политика на пълно обезкървяване на агенцията чрез системно гонене на експертния
персонал и назначаването на парашутисти и свои хора на негово място“;
„Под мантрата, че Г., В. и Г. са триото на президента Румен Радев, те колели и бесели
наред, а сред малкото останали професионалисти в сферата на оценката на риска,
застрахователното право и експортния контрол в БАЕЗ се е настанил повсеместен страх
поради оказаните от въпросните репресии“;
„... и Г. заедно с В. и Г. упорито навсякъде плашат, че са хора директно на държавния
глава и Кирил Петков“;
„Триото начело на БАЕЗ тормози служители и прикрива данни под сянката на
президента“;
„Ръководството на малката агенция за застраховане коли и беси с шуробаджанащина“.
В рамките на самата статия е публикувана снимка на ищцата, под която
е написано „В. и изпълнителният директор“ и снимка на ищеца Г.ов.
Ответникът се брани със защитно възражение, че публикуваната информация е
дословна препечатка от друга интернет медия. Това възражение е неоснователно – в горната
част на статията, непосредствено след заглавието, на страницата е отбелязано, че статията е
авторска, чрез посочването „ Мая Стефанова“, посочена на последната страница на вестника
като отговорен редактор, никъде в статията не е посочено, че същата съставлява
препечатка. От неоспорена от ищеца / оспорена от ответника/ компютърна експертиза,
4
работила с доставчика на облачни услуги БАЕЗ ЕАД, приета от СРС, е видно, че на
1.1.2025г. около 00,15 часа, доставчикът е установил мащабен пробив в сигурността на
системата на БАЕЗ ЕАД, съставляващ хакерска атака тип Ransomware, което съставлява
криптиране на данните на системата с цел изнудване за пари. Вещото лице обяснява
механизма на същата: данните остават на сървъра, на който се намират, хакерите нямат
достъп до тях, те не се извличат. Самите данни, на сървъра, на който се намират, се
криптират, като потребителят е изнудван да даде пари, за да му се предостави код от
хакерите, след въвеждане на който, криптирането отпада. Предприети са мерки и на
9.1.2025г. е възстановена работата, като е възложено въвеждането на допълнителни мерки за
сигурност. Вещото лице не е установило изтичане на данни. Атаката е била насочена към
доставчика на облачни услуги „Стоун компютърс“ сочи вещото лице в о.с.з., като пострадали
са и други негови клиенти.
По оспорването, направено от ответника, следва да се добави, че мотивът съдът да не
разреши да се работи по данните, събрани на досъдебното производство е изключване на
непосредствеността на процеса, както и пълната забрана вещо лице да събира доказателства
вместо страните. Вещото лице има задача да даде на съда специални знания, с които
разполага, което е сторено в настоящия случай. Относно твърдението, че вещото лице е
работило по данни на БАЕЗ ЕАД – дружество, с което ответникът има правен спор, то
следва да се посочи, че друг начин на работа е невъзможен, поради характера на самата
атака – видно от заключението, хакерската атака е била към дружеството за облачни услуги,
с което вещото лице се е свързало и е взело необходимата информация, както посочи вещото
лице в о.с.з., освен работата по системите на БАЕЗ ЕАД. Тоест, възражението е
неоснователно. На основание чл.172 ГПК, при съобразяване на предявения от това
дружество иск против същия ответник, за същата случка, съдът, като прецени, че
изложеното от вещото лице не се оборва от нито едно друго доказателство по делото,
поради което намира, че експертизата следва да се кредитира изцяло.
Поради изложеното, се налага извод, че наведеното твърдение в статията, че
вследствие на хакерската атака са изтекли данни, е напълно недоказано от ответника.
Съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията
на Република България и чл. 10, § 2 от Европейската конвенция за правата на човека,
свободата на словото не е абсолютна. Тя се разпростира до предели, преминаването на които
засяга други конституционно защитени ценности. Такива са личното достойнство,
репутацията и неприкосновеността на личната сфера на гражданите. Свободата на
изразяване на мнение, твърдение, оценка или на данни с негативен подтекст чрез печатно
произведение е изключена. Приема се още, че във всеки отделен казус е нужно посредством
преценка на съответните релевантни обстоятелства да се установи наличието, респ. липсата
на баланс между свободата на словото и доброто име на гражданите, тъй като и двете
представляват ценности, които са обект на закрила както на конституционно, така и на
международноправно равнище. Отговорността на собственика на интернет издание, при
накърняване на личното достойнство, репутация и неприкосновеност на личността, се
5
ангажира, дори да не може да се установи със сигурност авторът на публикацията , при
условие, че изявлението е публикувано в интернет медията, с посочване, че медията е нейн
автор, е категорична.
На следващо място, съгласно задължителната съдебна практика, установена по реда
на чл. 290 ГПК, съдържаща се в решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на
ВКС, ІV г.о., при спор за причинени вреди от изнесена от журналист информация, съдът е
длъжен в мотивите да посочи кое в статията представляват твърдение за факти и кое -
оценка на фактите. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те
могат да ангажират отговорността на журналиста само ако позорят адресата и са неверни.
Именно в изпълнение на соченото задължение, съдът оцени твърдението за изтичане на
данни вследствие на хакерската атака, за недоказано от ответника.
Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не
представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират
отговорността на журналиста само ако представляват обида. В мотивите си съдът е
длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от
журналиста, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква
оценка, съответно дали фактите са позорни и неверни и дали оценките са в рамките на
свободата на словото по чл. 39, ал. 1 Конституцията. Той трябва да посочи конкретно кои
действия ангажират отговорността на деликвента и кои са правомерно извършени.
Съдът намира, че изложеното в статиите представлява опозоряващо твърдение. На
първо време следва да се очертае, че обстоятелството, че напълно неотносимо обстоятелство
е дали действително са изтекли данни от страна на БАЕЗ – от значение за фактическия
състав е как тази информация е поднесена. В контекста на изложеното, следва да се посочи,
че изразът, използван в статията” платформа, с която се работи двустранно между БАЕЗ и
застрахованите юридически лица, не е била защитена с необходимите програми, като се
посочва изрично, че това е пропуск на ръководния състав / цитиран по – горе в статията, с
посочване на имената на ищците- бележка на съда/ в опит да бъдат отклонени средства от
бюджета на държавната фирма, най-вероятно за лични цели”, както и изразите: „... в самата
БАЕЗ тримата шефове - двама от които изпълнителни директори, водят политика на пълно
обезкървяване на агенцията чрез системно гонене на експертния персонал и назначаването
на парашутисти и свои хора на негово място“;
„Под мантрата, че Г., В. и Г. са триото на президента Румен Радев, те колели и бесели
наред, а сред малкото останали професионалисти в сферата на оценката на риска,
застрахователното право и експортния контрол в БАЕЗ се е настанил повсеместен страх
поради оказаните от въпросните репресии“;
„... и Г. заедно с В. и Г. упорито навсякъде плашат, че са хора директно на държавния
глава и Кирил Петков“;
„Триото начело на БАЕЗ тормози служители и прикрива данни под сянката на
президента“;
6
„Ръководството на малката агенция за застраховане коли и беси с шуробаджанащина”,
отклонява четящия от излагане на факти за самата хакерска атака, като се набляга на два
момента – първият, че ръководният състав на държавната фирма „за милиони”/според
заглавието/ е сключило договор за защита на платформата с цел отклоняване на средства за
себе си, което съставлява твърдение за извършване на престъпление по служба от страна на
ищците, следователно съставлява клевета, прикрита под предлог, че на читателя се поднася
информация; и втори – заради политически зависимости на ръководния състав на БАЕЗ,
същият уволнява професионалисти в областта, назначени в дружеството, и назначава на
тяхно място „свои хора”, останалите работещи в дружеството са под страх от страна на
ръководителите на същото. Вторият аспект съставлява индиректна атака към
професионалните и морални качества на ищците, във връзка с работата им, като същият е
годен да урони престижа им в професията, включително със съдържащия се в статията намек
за некадърност на ищците.
Цялостното усещане, внесено с цитираните изрази, води на извода, че ищците са
под „политически чадър”, което им дава възможност да осъществяват недопустим натиск
върху служителите на дружеството, възползването от ръководната длъжност, за да
уволняват хора, които са експерти в областта.
По втория аспект, същият съставлява „твърдение”, с изключение на намека за
професионалните качества на ищците. Твърдението е напълно недоказано от ответника.
От представените от НОИ и самите ищци писмени документи е видно, че трудовите
правоотношения на определени служители са били прекратени. На собствено основание,
дори да се обсъди посоченото на заповедите за прекратяване на правоотношенията поради
липсата на качества на служителите, не са ангажирани, от ответника, никакви
доказателства, че тази преценка, извършена от ищците, от името на работодателя, е била
вследствие на „политически чадър”. Не са ангажирани никакви доказателства за назначени
нови хора впоследствие. От там, твърдението остана напълно недоказано от ответника.
На собствено основание, твърдението в статията, че вследствие на хакерската
атака е застрашена сигурността на данните е и недоказано – съгласно изложеното от
съдебния експерт, атаката е била насочена против Стоун Компютърс, във вид да кодира
данните за откуп и атакуващото лице няма достъп до тях. Ето защо, едновременно с
неотносимостта на твърдението, предвид начина на поднасяне на информацията –
читателят не е информиран за самата атака, няма подробности за нея, наблегнато е за
политическата обвързаност на ищците, на злоупотреба с власт, е налице и недоказаността
на твърдението в статията.
За да се изключи противоправно поведение и ответникът да не носи отговорност
за нанесените с публикацията вреди, обаче, според приетото в практиката на ЕСПЧ, да е
направена добросъвестна проверка на информацията, която медията изнася в обществото,
като добросъвестно извършената проверка да се основава на официални източници /
прессъсобщения на МВР, прокуратурата, или друг официален източник/, каквато проверка
не се установи да е извършена (Решение. по гр. д. № 449/2012 г., III г. о., Решение. по гр. д.
7
№ 1486/2011 г., IV г. о., Решение. по гр. д. № 6009/2007 г., III г. о, Решение. по гр. д. №
7040/2014 г., III г. о.) . Такива доказателства не се ангажираха от ответника – следва да се
посочи, че твърдение за извършена проверка на изнесените твърдения преди
публикуването им не са наведени и в отговора.
Относно клеветата, следва да се посочи, че стандартът и добрият тон, изведени от
ЕСПЧ в решения като решението по дело Барил, Карман срещу Русия от 14.12.2006 г. и
др., който стандарт позволява на автора на публикация да спекулира при наличие на
основателни съмнения за правонарушение, е прекрачен – тук се набляга на неморалното
поведение на ищците, а не на информираност на обществото, при наличие на
„основателни съмнения“ за правонарушение – тези съмнения биха възникнали вследствие
на статията, а не обратното – тя да отразява информация, която да е довела до
основателното съмнение.
Следващата предпоставка за уважаване на иска е доказването на настъпили вреди
и дали между тях и поведението на лицата, на които ответникът е възложил конкретната
работа, съществува пряка и непосредствена причинна връзка. Обстоятелството, че
ищците, като публични личност, следва да търпят критика с по – висок праг, не следва да
се взема предвид, тъй като на ищците се приписва извършването на престъпления, а това
приписване не съставлява „критика”,която ответникът – доставчик на медийна услуга, е
допуснал, а като възложител на работата на журналистическия екип, взел решението да
отпечата статията, носи отговорност, на основание чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД. Същото
обстоятелство, би било от значение относно твърденията, които не съставляват клевета, но
само ако не беше преминат добрия тон.
Несъмнено е, че посредством процесната публикация, в частност – с изразите,
обособени от съда, са били засегнати в негативен аспект честта и доброто име на ищеца,
което е рефлектирало върху психическото му състояние и се отразило на личния му и
професионалния му живот. Нормално и житейски логично и обосновано е всяко лице да
се засегне по посочения начин.
Ето защо съдът намира, че по делото се доказва осъществяване на фактическия
състав на чл. 49 ЗЗД по отношение на ответника – издател на печатното издание, с
публикуването на статията, за която не се установи да е препечатана от друга медия, още
по – малко този източник да е посочен в нея. Размерът на обезщетението, което трябва да
се присъди предполага съобразяване на принципа, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Според
възприетото в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието
справедливост по смисъла на цитираната разпоредба не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид от съда във всеки отделен случай. Анализът на материалите по делото
дава основание да бъдат изведени следните релевантните обстоятелства, имащи
отношение към репарирането на понесените от всеки ищец вреди:
Б. В. и В. Г., са членове на Управителния съвет на БАЕЗ, а Г. Г. е председател на
Управителния съвет, Б. В. и Г. Г., са и изпълнителни директори на дружеството към датата
8
на публикацията – тези твърдения са отделени за безспорни.
Следва да се съобрази заглавието и посочването в него “… ръководните органи в
лицето на членовете на Управителния съвет Г. Г., Б. В. и В. Г., като първите двама са и
изпълнителни директори”, и публикуваната снимка, под която пише - „В. и
изпълнителния директор” и снимка на Г.ов. При съвкупното обсъждане на двете, се налага
извод, че статията е насочена и към тримата ищци, макар на пръв поглед да изглежда, че
цитирането на името и насочването на вниманието на читателя да е само към В. и Г.ов.
Този извод следва от обсъждането на самото заглавие, ведно със снимката и ясното
обозначение на всеки ищец в тях. Ето защо, следва по отношение на тримата ищци да се
приложи един и същи критерий при определяне на дължимото от ответника обезщетение
за причинени вреди, които са в причинна връзка с публикацията.
В конкретния случай съдът съобразява , че всяко лице, дори не публична личност,
би търпяло описаните в исковата молба вреди след публикуване на статиите, с които се
осъществява уронване на репутацията и доброто му име, в медия с висока четаемост,
които са станали достояние на широка част от българското общество, предвид тиража на
вестника. Съобразно критериите на чл. 52 ЗЗД и като отчита конкретните обстоятелства
свързани с публикациите и предвид доказване на твърдените неблагоприятни последици
от процесния деликт, времето, при съобразяване на широкия отзвук, намерен в
обществото. Като релевантно обстоятелство за по – висок размер на обезщетението,
следва да се прецени, че с публикацията, на ищците се приписват престъпления,
извършени по служба и във връзка със заемания към момента на изданието пост, от
свидетелските показания се установи отражението върху живота на всеки един от ищците-
свидетелката Г.а сочи на съда, че хора питали за статията, изразявали съмнение дали
написаното е вярно, което се случвало след публикуването й, както и седмици след това,
което разстройвало баща й, ведно с обясненията, които давал пред службите във връзка с
изложеното. Свидетелката Шопова сочи коментари на колежки, които, след прочитане на
статията, сочили ищцата В., като човек, който е направил нещо нередно, а свидетелката
Г.а сочи, че съпругът й, ищецът Г., бил обект на обаждания със запитвания дали наистина
е направил изложеното, той се притеснил как ще се отрази изложеното на сина му. Съдът
не кредитира изложеното от тримата свидетели внушение, че тримата ищци са загубили
работата си вследствие на публикацията – трудовите им правоотношения са прекратени
по данни на свидетелите, както и че имат затруднение за намиране на работа в тази сфера
- изложеното от свидетелите е тяхно заключение, мнение на свидетелите, поради което и
не може да се приеме за доказателство по делото.
Изложеното за влошеното емоционално състояние на ищците се приема от съда
като достоверно, както и обосновано – всеки човек на сходна позиция, би претърпял
изложеното от свидетелите.
Поради изложеното, съдът, съобразявайки изложените обстоятелства, приема че
справедливо обезщетение за неимуществените вреди на всеки ищец е сумата по
3000лева, и искът е основателен за тази сума. При определянето му, съдът съобразява
9
следните допълнителни обстоятелства: установи се претърпени вреди в рамките на
обичайните от всеки ищец, не се установи вследствие на същата статия ищците да
продължават да търпят вреди за по – продължителен период. Установи се, че статията е
била препечатана, за което ответното дружество не може да бъде държано отговорно –
тази отговорност е на останалите медии. Не се взема предвид изложеното от ответното
дружество при задаване на въпросите към свидетелите, че ищците не са потърсили
ответника за опровержение. Ето защо, при съобразяване на икономическата обстановка в
страната към началото на 2025г., средната заплата по данни на НОИ от 2433 лева, то и
искът следва да се уважи, като на всеки ищец се присъди сумата от по 3000лева, ведно
със законна лихва от датата на публикацията – 10.1.2025г./ чл.84,ал.3 ЗЗД/, както е
поискано.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски от 200 лева за държавна такса и сумата 1000 лева
адвокатско възнаграждение, платено от всеки ищец – общо, по 1200 лева, от които,
съразмерно на основателната част от иска, на всеки ищец се следва сумата от 720 лева.
Ответното дружество е сторило разноски от 500 лева, депозит за експертиза, от които
му се припада сумата от общо 200 лева, или по 66,66 лева на всеки ищец. Не са представени
доказателства за платено адвокатско възнаграждение, само пълномощно, което не съдържа
белезите на договор за правна защита и съдействие, още по – малко в него има отбелязване
за плащане на възнаграждение.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ню Медиа Плюс“ ЕООД ЕИК ********* с адрес град София, улица
Г.С.Раковски№ 99 да заплати на Б. М. В. ЕГН ********** с адрес град София, улица
Професор Никола Михайлов № 7, етаж 1, ап.2 на основание чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД,
сумата от 3000лева обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на публикация на
10.1.2025г във вестник „Уикенд“, „Хакерска атака занули държавна фирма за милиони“;
заедно със законната лихва от 10.1.2025г. до плащането и сторените по делото разноски от
720 лева, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над сумата 3000лева, до пълния му
предявен размер от 5000лева.
СУМАТА е платима от ответното дружество по сметка: BG21UBBS80021040673110.
ОСЪЖДА „Ню Медиа Плюс“ ЕООД ЕИК ********* с адрес град София, улица
Г.С.Раковски№ 99 да заплати на В. Р. Г. ЕГН ********** с адрес град София, улица
Родопски извор 72, вход Б, етаж 3, ап.14 на основание чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД, сумата
от 3000лева обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на публикация на 10.1.2025г
във вестник „Уикенд“, „Хакерска атака занули държавна фирма за милиони“; заедно със
10
законната лихва от 10.1.2025г. до плащането и сторените по делото разноски от 720 лева,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над сумата 3000лева, до пълния му предявен
размер от 5000лева.
СУМАТА е платима от ответното дружество по сметка:BG43BPBI8170663252.
ОСЪЖДА „Ню Медиа Плюс“ ЕООД ЕИК ********* с адрес град София, улица
Г.С.Раковски№ 99 да заплати на Г. Н. Г. ЕГН ********** с адрес град София, улица Вежен
№ 25, вход Д, ап.9 на основание чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД, сумата от 3000лева
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на публикация на 10.1.2025г във вестник
„Уикенд“, „Хакерска атака занули държавна фирма за милиони“; заедно със законната лихва
от 10.1.2025г. до плащането и сторените по делото разноски от 720 лева, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над сумата 3000лева, до пълния му предявен размер от
5000лева.
СУМАТА е платима от ответното дружество по сметка: BG35UNCR76301003025200.
ОСЪЖДА Б. М. В. ЕГН ********** с адрес град София, улица Професор Никола
Михайлов № 7, етаж 1, ап.2 да заплати на „Ню Медиа Плюс“ ЕООД ЕИК ********* с адрес
град София, улица Г.С.Раковски№ 99 сторените по делото разноски от 66,66 лева.
ОСЪЖДА В. Р. Г. ЕГН ********** с адрес град София, улица Родопски извор 72, вход
Б, етаж 3, ап.14 да заплати на „Ню Медиа Плюс“ ЕООД ЕИК ********* с адрес град София,
улица Г.С.Раковски№ 99 сторените по делото разноски от 66,66 лева.
ОСЪЖДА Г. Н. Г. ЕГН ********** с адрес град София, улица Вежен № 25, вход Д,
ап.9 да заплати на „Ню Медиа Плюс“ ЕООД ЕИК ********* с адрес град София, улица
Г.С.Раковски№ 99 сторените по делото разноски от 66,66 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11