№ 13195
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110139459 по описа за 2022 година
Производството е исково по молбата на „Т..“ ЕАД, ЕИК: ..,
представляван от изпълнителния директор, гр.С/АДРЕС/ против М. С. Б. с
ЕГН: **********, за постановяване на решение, с което да се установи, че
дължи на „Т..” ЕАД, сумата от 1447.45 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2020г., 240.45 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до
07.01.2022 г,, както и сума за дялово разпределение в размер на 22.09 лева -
главница за периода 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г. и 4.48 лева - мораторна
лихва за периода 31.08.2019 г. - 07.01.2022 г., начислена върху главница за
извършена услуга дялово разпределение ведно със законните лихви върху
двете главници, считано от датата на сезиране на съда до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена и оспорена заповед по чл.410
от ГПК от 03.02.2022г. по гр.дело с № 3509/ 2022г.
Поддържа се, че ответницата е собственик на топлоснабден имот с
абонатен № 108160 с адрес в гр. София, п,к, 1612, О/АДРЕС/ като през
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г, е ползвала топлоснабдителни услуги,
стойността на които не е заплатенс. Излага се още, че сградата - етажна
собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Б..” ООД, което
дружество е конституирано като трето лице – помагач на ищеца при правен
1
интерес на основание чл.219, ал. 1 ГПК се търси.
Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено, че ответницата му дължи претендираните суми. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който се
оспорва исковата молба като нередовна – не били ясни сумите по месеци и
стойности, което възражение съдът намира за неоснователно тъй като съдът е
преценил, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност; оспорва
се качеството й на носител на вещно право върху имота; навежда се давност;
оспорва с е изборът на топлинен счетоводител, за което оспорване си има
специален и срок; оспорват се доставките на количеството топлоенергия,
оспорват се и претенциите за лихви, както и част от доказателствата на
ищцовата страна. Ангажират се доказателства.
Третото лице – помагач на ищеца не изразява становище.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
Страните спорят досежно обстоятелството дали ответникът е
потребител в качеството си на носител на право на собственост или друго
2
вещно право върху вещта, като съобразно разпределената от съда
доказателствена тежест, в тежест на ищеца бе да установи тези обстоятелства.
В хода на процеса и въпреки указанията на съда, ищецът не ангажира
доказателства, които да удостоверят качеството на ответника като потребител
на топлофикационни услуги, което дава основание на съда да приеме, че
искът като недоказан следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът няма
право на сторените от него в исковото и заповедното производство разноски.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Т..“ ЕАД, ЕИК: .., представлявано от
изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б против М. С. Б. с ЕГН: **********, с назначен по делото
особен представител за установяване на вземане в полза на „Т..” ЕАД за
следните суми: 1447.45 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020г.,
за сумата от 240.45 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до
07.01.2022 г,, както и сума за дялово разпределение в размер на 22.09 лева за
периода 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г. и 4.48 лева - мораторна лихва за
периода 31.08.2019 г. - 07.01.2022 г., начислена върху главница за извършена
услуга дялово разпределение ведно със законните лихви върху двете
главници, считано от датата на сезиране на съда до окончателното изплащане
на сумите, за които суми е издадена и оспорена заповед по чл.410 от ГПК от
03.02.2022г. по гр.дело с № 3509/ 2022г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Б..” ООД със седалище гр.София и може да се обжалва
пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3