№ 121
гр. Момчилград, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20215150100601 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК.
В исковата си молба ищеца твърди, че на 18.06.2019 год. между
ответницата Г.Д. и „Теленор България“ ЕАД е бил сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +********* за срок от 24 месеца по
абонаментен план „Тотал + 31.99 лв. с неограничени национални минути и
изходящ роуминг в зона ЕС“ и стандартен месечен абонамент в размер на
31,99 лв. и промоционален такъв в размер на 27,99 лв. на месец за първите 24
месеца. Д. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 126,75
лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 18.06.2019г. - 24.08.2019г. В следствие на неизпълнението и
съгласно т.11 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер
на 88,55 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и
е начислена във фактура № **********/25.10.2019г. На същата дата -
18.06.2019г. и по повод горепосочения договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*********, „Теленор България“ ЕАД, като лизингодател,
сключва с Г. ЕМ. Д. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който
1
лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство
марка SAMSUNG Саlаху А50 128GВ Dual White за обща лизингова цена в
размер на 574,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от
които в размер на 24,99 лв. По договора за лизинг Д. дължала заплащане на
сума в общ размер на 599,13 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен
период 18.06.2019г. - 24.10.2019г., а именно: 24,99 лв. - лизингова вноска в
пълен размер за отчетен период 18.06.2019г. - 24.06.2019г., начислена във
фактура № **********/25.06.2019г.; 24,99 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 25.06.2019г. - 24.07.2019г., начислена във фактура
№ **********/25.07.2019г.; 24,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 25.07.2019г. - 24.08.2019г., начислена във фактура №
**********/25.08.2019г.; 24,36 лв. - остатък от лизингова вноска след
приспадане на предплатени при сключването на договора за мобилни услуги
суми за отчетен период 25.08.2019г. - 24.09.2019г„ начислена във №
**********/25.09.2019г.; 499,80 лв. - 19 броя лизингови вноски, начислени
накуп, съгласно чл.12 от Общите условия към договора за лизинг, и 1
лизингова вноска, начислена съгласно чл.1, ал. 3 от договора за лизинг, за
отчетен период 25.09.2019г. - 24.10.2019г., начислени във фактура №
**********/25.10.2019г. В следствие на неизпълнението по посочения
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********, Д. дължала
сума в размер на 117,18 лв., начислена във фактура
№**********/25.10.2019г., представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг. Твърдят, че по отношение на
горепосочените задължения за лизингови вноски е била налице обща
изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл. 2 от
същия. Към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена
по договора, предоставеното устройство не е било върнато на мобилния
оператор. Посочените задължения са били индивидуализирани във фактури:
фактура № **********/25.06.2019г. за отчетен период 18.06.2019г,-
24.06.2019г., срок за плащане - 10.07.2019г.. издадена за сумата от 59.51 лв..
представляваща неплатена абонаментна такса и лизингова вноска за
предпочетен номер +*********, както следва: 34,52 лв. - абонаментна такса;
24,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер; фактура №
**********/25.07.2019г. за отчетен период 25.06.2019г. - 24,07.2019г,. срок за
2
плащане - 09.08.2019г. издадена за сумата от 81.75 лв.. представляваща
неплатена абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска за
предпочетен номер +*********, както следва: 56,76 лв. - абонаментна такса и
използвани услуги; 24,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер; фактура №
**********/25.08.2019г. за отчетен период 25.07.2019г. - 24.08.2019г., срок за
плащане - 09.09.2019г., издадена за сумата от 60.46 лв.. представляваща
неплатена абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска за
предпочетен номер +*********, както следва: 35,47 лв. - абонаментна такса и
използвани услуги; 24,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер; фактура №
**********/25.09.2019г. за отчетен период 25.08.2019г. - 24,09.2019г. срок за
плащане - 10.10.2019г. издадена за сумата от 24.36 лв., представляваща
неплатен остатък от лизингова вноска за предпочетен номер +*********.
фактура № **********/25.10.2019г. за отчетен период 25.09.2019г, -
24,10.2019г. срок за плащане - 09.11.2019г., издадена за сумата от 705.53 лв.,
представляваща неплатени неустойка, дължима сума за предоставено
мобилно устройство и лизингови вноски за предпочетен номер +*********,
както следва: 88,55 лв. неустойка; 499,80 лв. лизингови вноски накуп; 117,18
лв. сума за мобилно устройство. С оглед на гореизложеното на 16.07.2021 г.
„Теленор България“ ЕАД подал Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд - гр. Момчилград срещу Г. ЕМ.
Д., в което се претендира: главница в размер на 931,61 лв. (деветстотин
тридесет и един лева и шестдесет и една стотинки) и законна лихва от
подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано е било
ч.гр.д. № 351/2021 г. по описа на РС Момчилград и издадена заповед за
изпълнение. Молят съда да постанови съдебно решение, с което да признае за
установено, че „Теленор България” ЕАД, ЕИК ******** има следните
вземания срещу Г. ЕМ. Д., а именно: суми в общ размер на 931,61 лв.
(деветстотин тридесет и един лева и шестдесет и една стотинки),
представляващи неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка
и дължима сума за предоставено мобилно устройство по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +********* и неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг към него; законна лихва, от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Претендира
деловодните разноски, както в заповедното така и по настоящото исково
производство.
3
В с.з. не се представлява, като от процесуален представител е постъпило
писмено становище, с което моли да бъде постановено решение, с което да
бъде уважен иска така както е предявен. Подробни съображения излага в
същото. Претендира за разноски както в заповедното производство, така и по
настоящето производство съгласно представения списък на разноските
съгласно чл.80 от ГПК.
Ответницата Г. ЕМ. Д. с адрес: с.Чорбаджийско, махала Ветрен, чрез
назначения й особен представител, адв.Дойчо Г. от АК – Кърджали е
представил в срок писмен отговор. Счита предявения иск за допустим,
вероятно и основателен. В с.з. поддържа писмения отговор. Моли съда да
постанови решение съобразно събраните по делото доказателства и
константната практика на съда на дела от подобен род.
Съдът, като обсъди доказателствата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Депозирано е заявление вх.№ 514 от 19.07.2021 год. от „Теленор
България” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК:
******** против Г. ЕМ. Д. с адрес: с.Чорбаджийско, махала Ветрен, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Въз основа на така предявеното заявление е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 351/2021 г.
по описа на РС – Момчилград, с която е разпоредено длъжникът Г. ЕМ. Д., с
ЕГН:**********, с адрес: с.Чорбаджийско, махала Ветрен,да заплати на
кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, сумата: главница в
размер на 931,61 лв ведно със законна лихва от 19.07.2021 год. до изплащане
на вземането; държавна такса в размер на 25.00 лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв.
Вземането произтича от следните обстоятелства: договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ********* и договор за лизинг към него.
Така издадената Заповед е връчена на длъжникът при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК. Ето защо съдът е дал указания на заявителя,че на
основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК може да предяви иск за установяване на
вземането си.
По ч.гр.д.№351/2021 год. по описа на МРС, в срок на 29.11.2021 год. е
4
постъпило доказателство, че заявителят в едномесечен срок е предявил иск за
установяване на вземането си, а именно Искова молба вх.№1371/29.11.2021
год. до РС-Момчилград, въз основа на която е образувано настоящото
производство. В подкрепа на иска си ищецът е представил Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +********* и Договор за лизинг към
него; Общи условия на „Теленор България“ ЕАД и 5 броя фактури с посочени
номера и отчетен период на издаване.
По делото са представени Договор за мобилни услуги от дата
18.06.2019 г., ведно с приложенията към него; Общи условия на Теленор,
както и Фактури за предоставени мобилни услуги.
От представения Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+********* и Договора за лизинг към него, подписан от страните се
установяват възникналите облигационни правоотношения помежду им. В
договора за мобилни услуги Д. е положила подписа си и е изписала
собственоръчно имената си, с което е дала съгласието си той да влезе в сила
при уговорените условия. В договора за мобилни услуги са посочени всички
негови съществени параметри - избраният абонаментен план, размерът на
стандартния месечен абонамент, срокът, за който е сключен, неустоечната
клауза. В приложената ценова листа са посочени цените на мобилните услуги
извън стандартния месечен пакет. Ответницата Г. ЕМ. Д. е подписала и
нарочна декларация, с която е декларирала, че е получила екземпляр от
Общите условия на „Теленор България“ ЕАД и се е съгласила с тях.
В т.8 от договора за мобилни услуги е посочен номерът на активната
СИМ карта за съответния предпочетен номер, която Г. ЕМ. Д. е получила при
неговото сключване, даваща достъп до мобилната мрежа на оператора. От
това следва, че мобилният оператор е изпълнил задълженията си по договора
за мобилни услуги, като е осигурил достъп на ответната страна до своята
мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги. Насрещните
задължения за ответната страна по договора за мобилни услуги са да заплаща
месечните абонаментни такси, както и мобилните услуги извън пакет, когато
такива са използвани. Съгласно т.23, б. „б“ от Общите условия на „Теленор
България“ ЕАД, месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които
е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на
мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съгласно
5
избрания от него абонаментен план. Следователно, месечните абонаментни
такси се дължат по силата на самото сключване на договора за мобилни
услуги, след като Г. ЕМ. Д. е получила достъп до мрежата на оператора.
Относно мобилните услуги извън стандартния месечен пакет, такива са
използвани и начислени във фактури № **********/25.07.2019г. и №
**********/25.08.2019г. Във фактурите са посочени видът и стойностите на
мобилните услуги извън стандартния месечен пакет. В процесния договор за
лизинг са посочени неговите съществени параметри, общата лизингова цена
на предоставеното устройство, броят и размерът на лизинговите вноски,
срокът на договора. Съгласно чл.4 от договора за лизинг, с подписването му
лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава
устройството във вид, годен за употреба и изрядно функциониращо, заедно с
цялата документация, включително гаранционна карта, от което следва, че
договорът за лизинг има значението на приемо-предавателен протокол.
Следователно, мобилният оператор е изпълнил задълженията си, като е
предал устройството марка SAMSUNG Саlаху А50 128GВ Dual White,
предмет на договора за лизинг, на Г. ЕМ. Д.. Задължението за заплащането на
месечните лизингови вноски също произтича от самото сключване на
договора за лизинг. Договорът за лизинг е сключен на 18.06.2019г. за срок от
23 месеца и той е прекратен на 18.05.2021 г. поради изтичането на срока, за
който е бил сключен. Следователно, към датата на подаването на заявлението
по чл.410 от ГПК на 16.07.2021г. падежът на всички лизингови вноски е бил
настъпил и те са дължими и изискуеми на общо основание.
Ответницата Г.Д. не само, че не е заплатила общата лизингова цена на
устройството, но също така не го е върнала в магазин на мобилния оператор.
Процесната неустойка е начислена поради неизпълнението на Г. ЕМ. Д.
да заплати изискуемите абонаменти такси и използвани услуги по договора за
мобилни услуги. В неустоечната клауза - т.11, б. (а) от договора за мобилни
услуги е уговорено, че неустойка се дължи при прекратяването на договора за
мобилни услуги по вина на потребителя или при нарушение на задълженията
на потребителя но него. Неплащането на месечните абонаментни такси и
използвани услуги безспорно се явява такова нарушение, което е уговорено
като самостоятелно основание за начисляването на неустойка. В посочената
неустоечна клауза изрично е предвидено, че неустойката не може да
6
надвишава трикратния размер на стандартния месечен абонамент. Съгласно
трайната съдебна практика, когато в неустоечната клауза изрично е
уговорено, че неустойката не може да надвишава три абонаментни такси, тя
не е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Процесната неустойка е в размер на 88,55 лв., а трикратният размер на
стандартния месечен абонамент е 31,99 лв. * 3 = 95,97 лв., следователно
неустойката не надвишава трикратния размер на стандартния месечен
абонамент.
Сумата, представляваща разликата в цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена, на която е
предоставено, е начислена на основание т.11, б.(б) от договора за мобилни
услуги поради виновното неизпълнение по него от страна на Г. ЕМ. Д. да
заплати изискуемите абонаментни такси и използвани услуги. Тази сума цели
да обезщети мобилния оператор за това, че е направил значителна отстъпка
от пазарната цена на устройството разчитайки, че Д. ще заплаща месечните
абонаменти за срока, за който договорът за мобилни услуги е бил сключен. В
т.7 от договора за мобилни услуги е посочена стандартната цена на
устройството SAMSUNG Саlаху А50 128GВ Dual White без абонамент,
преференциалната цена, на която е предоставено, и размерът на направената
отстъпка. Като е получила устройството на преференциална цена, без да
изпълнява поетите си задължения и без да го върне на мобилния оператор, Г.
ЕМ. Д. се е обогатила неоснователно
Видно е, че претендираната сума за разлика е в по-нисък размер от
действително направената отстъпка, защото е отчетен периодът, през който Г.
ЕМ. Д. е изпълнявала задълженията си по договора за мобилни услуги.
Размерът на претендираните задължения съдът приема да е установен
от самите фактури, при липса на спор относно сключване на договорите за
услуги и лизинг и параметрите на договорите-срок, дължима абонамента
такса, такса за лизинг и др., начислени с фактурите, за които ищецът като
оператор на далекосъобщителни услуги определя цена съгласно договорите и
общите условия, при което предявените искове за паричните вземания
,съгласно представените фактури следва да се признаят за съществуващи в
отношенията между страните, така както и за паричното вземане за неплатени
лизингови вноски на предоставените мобилни устройства на ответника по
7
договора за лизинг, при липса на искане от страна на оператора същото да
бъде върнато от потребителя, каквото право алтернативно е предвидено в
полза на оператора в чл.12 от ОУ към сключения договор за лизинг, както и
при липса на възражение устройството да е върнато от потребителя. В тази
връзка неполучаването на фактура не освобождава потребителя от
задължението му да плати ползваните услуги, в т. ч. и дължимите лизингови
вноски, при липса на възражение услугите, които ищецът претендира да се
заплатят от ответника, да не са предоставени от първия на втория, като
доказателствената тежест за това, както и плащането им, е на ответника.
За посочения период, ответника като потребител не е доказал, че е
изпълнил задължението си да заплати стойността на предоставените му
услуги, както и дължимите месечни лизингови вноски.
Тъй като задължението е парично, констатирана е забава в плащането
на задълженията по посочените фактури, то ответника дължи и обезщетение
за забава, в размер на законната лихва от датата на предявяване на
заявлението пред заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение, а именно от 19.07.2021 год. до окончателното му
изплащане.
С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищцовата страна направените разноски в заповедното производство,
възлизащи на сумата в размер на 385 лв., от които 25лв. д.т. и адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. Следва да заплати и деловодните
разноски по настоящото производство общо в размер на 625 лв., от които
25лв. – д.т., 300 лв. адвокатски хонорар и 300лв. – депозит за особен
представител.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. ЕМ. Д. с
ЕГН:**********, с адрес: с.Чорбаджийско, махала Ветрен, обл.Кърджали, че
съществува вземане в полза на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /предишно
наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, с ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк
8
София, сграда 6 за сумата в общ размер на 931,61 лв. (деветстотин тридесет
и един лева и шестдесет и една стотинки), представляващи неплатени
абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и дължима сума за
предоставено мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +********* и неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг към него, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК – 19.07.2021 год. до
окончателното плащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 351/2021 г.
по описа на РС – Момчилград.
ОСЪЖДА Г. ЕМ. Д. с ЕГН:**********, с адрес: с.Чорбаджийско,
махала Ветрен, обл.Кърджали да заплати на на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
/предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, с ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6, сумата в размер на 385 лв., представляваща разноски
по заповедното производство и сумата в размер на 625 лв., деловодни
разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд
гр.Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
9