Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     №

                                        Гр. София, ………….2021 год.

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на  двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ.СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова  гр. д. № 5220/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение от 14.11.2019г., постановено по гр.д. № 22996/ 2019 г. по описа на СРС, съдът признава за установено, на основание чл. 124, ал. 1 , вр. чл. 439 , ал. 2 ГПК, че ищецът В. С.В. с ЕГН: ********** не дължи на М.К. ООД, ЕИК ******** главница в размер на 19.90 лв. и лихви в размер на 6.06лв. за периода от 17.06.2012г. до 12.06.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 15.07.2015г. по гр. д. № 329/15г. на PC - Панагюрище, въз основа на който е образувано  ИД 20188410403293 по описа на ЧСИ Н. М., поради погасяване по давност, като отхвърля иска за недължимост на сумата в размер на 175 лв., присъдена със заповедта за изпълнение и съставляваща разноски по по гр. д. № 329/15г. на PC – Панагюрище.

Недоволен от съдебното решение, в неговата отхвърлителна част, е останал ищецът В. С.В., който в срок е подал настоящата въззивна жалба, с която излага, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че сумата от 175 лв., представляваща разноски по заповедното производство не е погасена по давност. В тази връзка поддържа становище, че вземането за разноски по заповедното производство е акцесорно вземане, поради което след като главното вземане е погасено по давност, погасено е и акцесорното.

Моли съдът да отмени съдебното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да признае за установено, че той не дължи на ответника сумата от 175 лв. разноски по заповедното производство  на основание чл. 439 ГПК поради погасяване по давност.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се твърди, че решението е правилно и законосъобразно в обжалваната част. Излага се подробно становище и се иска същото да бъде потвърдено.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Софийски   градски   съд,   като   обсъди   събраните   по   делото  доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване.  

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му  –  в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивна правна норма.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, в обжалваната част, а по отношение на нейната правилност, съдът намира следното:

От представените по делото доказателства се установява, че по заявление на М.К. ООД, ЕИК ******** е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.06.2015 г. по гр.д. № 329/2015 г. по описа на РС – Панагюрище срещу В. С.В. за сумите от 19,90 лв. главница, 6,06 лв. лихва за периода от 17.06.2012г. до 12.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2015 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 175 лв. разноски по заповедното производство, включващи 25 лв. заплатена държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение не е подадено възражение и същата е влязла в сила на 07.07.2015 г., след което въз основа на нея е издаден и изпълнителен лист срещу длъжника от 15.07.2015 г.

По молба на М.К. ООД, ЕИК ********, подадена на 17.08.2018 г. на основание издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20188890401562 по описа на ЧСИ Д.С.с рег. № 889 и район на действие Окръжен съд Пазарджик. С молбата за образуване, взискателят е поскал извършването на изпълнително действие- налагане на запор на вземания и банкови сметки на длъжника и опис на движими вещи, находящи се в дома му. Поискано е и извършването на справки за имуществото на длъжника. С протокол от 12.09. 2018 г. изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ Неделчо М. с рег. № 841 и с район на действие СГС, който е образувал изпълнително дело № 20188410403292.

От представените материали по изпълнителното дело се установява, че на 29.01.2019 г. ЧСИ е наложил запор на банковите сметки на длъжника при банка ДСК АД. На същата дата е наложен запор и на банкови сметки в ЦКБ АД, а покана за доброволно изпълнение е връчена на 22.03.2019 г. На 30.05.2019 г. изпълнителното производство е спряно въз основа на издадена от съда обезпечителна заповед по гр.д. № 22996/2019 г. до решаването на настоящия правен спор.

При така установеното съдът намира от правната страна  следното:

Заповедното производство е вид съдебно производство, предвид което присъдените в него разноски имат характер на съдебни разноски. Последните имат самостоятелен характер и не са част от спорното право. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 67 от 03.04.2014 г. по гр. д. № 2944/2013 г. на Върховния касационен съд, IV г. о. отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото и може да бъде реализирана само във висящия исков процес. Страната, по отношение на която е постановено неблагоприятно решение или производството по предявения от нея иск е прекратено, дължи на основание чл. 78 ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото. Отговорността за разноски не е обусловена от предмета на спора, а от неговия изход. Тази отговорност е функция на процесуалното поведение на страните.( определение № 190 от 20.04.2018 г. по ч. т. д. № 740/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС).

С оглед горното повдигнатото от въззивника възражение за неправилност на съдебното решение в отхвърлителната му част, тъй като вземането за разноски има акцесорен характер, подобно на лихвата и съответно се погасява с погасяването на главното задължение е неоснователно. Вземането за съдебни разноски има самостоятелен характер и се погасява с пет годишна погасителна давност.

От събраните по делото доказателства се установи, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 07.07.2015 г., от който момент е започнала да тече петгодишната давност за погасяване на присъденото с нея вземане за съдебни разноски. Същата е била прекъсната с поискването на изпълнителни действия от страна на взискателя и извършването им от ЧСИ съответно на 17.08.2018 г.  и на 29.01.2019 г. и видно не е изтекла към датата на подаване на исковата молба – 19.04.2019 г.

Предвид приетото съдебното решение е правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Въззиваемата страна е претендирала разноски в размер на 450 лв. адвокатско възнаграждение, срещу което своевременно е направено възражение за прекомерност. При преценката на фактическата и правна сложност на правния спор, процесуалното поведение на представителя на страната и материалния интерес на въззивното производство, съдът намира, че възражението по чл. 78, ал.5 ГПК е основателно и разноските в полза на въззиваемия следва да бъдат намалени до установения от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум от 300 лв.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

                                                      

                                                            Р  Е  Ш И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 14.11.2019г., постановено по гр.д. № 22996/ 2019 г. по описа на СРС, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от В. С.В. с ЕГН: ********** срещу М.К. ООД, ЕИК ******** иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимост на сумата от 175 лв., присъдена с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.06.2015 г. издадена по гр.д.№ 329/2015 г. по описа на РС – Панагюрище. 

В останалата част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, В. С.В. с ЕГН: ********** да заплати на М.К. ООД, ЕИК ******** сумата от 300 лв. разноски за въззивното производство.

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        

 

 

          ЧЛЕНОВЕ : 1.             

 

 

                                  2.