Решение по дело №417/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 16
Дата: 27 януари 2023 г.
Съдия: Станислав Петров Георгиев
Дело: 20225000500417
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Пловдив, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора И. Хр. П.
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500417 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 5257/01.07.2022 г. от П. Ж. П. ЕГН
********** (уточнена с въззивна жалба вх. № 18723/13.07.2022 г.) против решение №
860/20.06.2022 г., постановено по г. д. № 1343/2021 г. по описа на ОС – Пловдив, с което са
отхвърлени исковете, предявени от П. Ж. П. ЕГН ********** против П. на РБ, РС - Х. и ОС
- Х. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер общо на 300 000.00 лева,
представляващи 1/2 ид. част от стойността на незаконно отнетия му недвижим имот и на
наема за гарсониера в гр. Х., кв. „К.“, който е бил принуден да заплаща за периода от края на
2004 г. до лишаването му от свобода през 2018 г., както и за обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 200 000.00 лева, изразяващи се в претърпян силен психически стрес
поради загубата на единственото му жилище, което е довело до трайни увреждания на
сърдечно-съдовата му система, дископатия, безсъние, уронване на достойнството му, в
следствие на разгласа на невярна информация и позорящи го обстоятелства, загуба на вяра в
институции, в резултат на неправомерното поведение А. И. П., който се представял за
съдебен изпълнител, а всъщност в този момент е бил прокурор от ОП - Х.; изпълнителното
производство е проведено от държавен СИ, който не е бил служител на РС - Х., в
неприсъствен ден, както и, че този съд не е уважил молбите на ищеца срещу
незаконосъобразните действия на Д**, както и в резултат на неправомерните действия на
ОС - Х., който не е отменил незаконосъобразните актове на РС - Х. във връзка с действията
1
на Д** и постановлението за възлагане на имота.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи
предявените искове.
Ответниците считат, че жалбата е неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени от П. Ж. П. ЕГН ********** против П. на РБ, РС - Х. и ОС - Х..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатят разделно парични суми, както следва: обезщетение за неимуществени вреди от П. –
66 668.00 лева, от РС - Х. – 66 666.00 лева и от ОС - Х. – 66 666.00 лева; обезщетение за
имуществени вреди от всеки ответник отделно по 100 000.00 лева, както следва: за наем на
гарсониера в гр. Х., кв. „К.“ за периода 01.01.2005 г. – 31.07.2018 г. – 5 000.00 лева и
95 000.00 лева, представляваща 1/2 ид. част от стойността на отнетия недвижим имот.
Този начин на формулиране на исковите претенции е направен с молба вх. №
9326/29.11.2022 г. (получена по пощата с дата 28.22.2022 г.) от ищеца (л. 122).
С обжалваното решение са отхвърлени исковете, предявени от П. Ж. П. ЕГН
********** против П. на РБ, РС - Х. и ОС - Х. за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер общо на 300 000.00 лева, представляващи 1/2 ид. част от стойността на
незаконно отнетия му недвижим имот и на наема за гарсониера в гр. Х., кв. „К.“, който е бил
принуден да заплаща за периода от края на 2004 г. до лишаването му от свобода през 2018г.,
както и за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000.00 лева.
Очевидно е налице съществено разминаване между произнасянето на
първоинстанционния съд и исковите претенции, уточнени от ищеца.
Налице е хипотезата на чл. 270, ал. 3, изречение трето от ГПК - произнасяне по
непредявени искове.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото да бъде
върнато за произнасяне по предявените искове, както са уточнени с молба вх. №
9326/29.11.2022 г. (получена по пощата с дата 28.22.2022 г.) - л. 122.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 860/20.06.2022 г., постановено по г. д. № 1343/2021 г.
по описа на ОС – Пловдив.
ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне от друг състав по предявените
искове, както са уточнени с молба вх. № 9326/29.11.2022 г. (получена по пощата с дата
2
28.22.2022 г.).
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3