№ 523
гр. Кърджали, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динчер Хабиб
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №
20255140100157 по описа за 2025 година
Предявени са субективно съединени искове от А. Р. Р., ЕГН **********,
с адрес: *******, представлявана от адв. Е. И. против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър
център”, ет. 2, офис 40- 46, представлявано от управителя С. К. К. - за
признаване за установено в отношенията между страните, че договор за
паричен заем № ******* от 06.06.2023 г. е недействителен на основание чл. 22
ЗПК; както и против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул.
„Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център”, ет. 2, за признаване за
установено, че сключеният между страните акцесорен договор за
предоставяне на гаранция № ******* от 06.06.2023 г. е нищожен поради
противоречие с добрите нрави и липса на основание.
В исковата молба по същество се твърди, че ищецът е сключил договор
за паричен заем с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като в него договореният
годишен лихвен процент бил в размер на 40 %, с което се нарушавали
добрите нрави, както и се внасяло неравноправие между правата и
задълженията на потребителя и на доставчика на финансова услуга. Сочи, че
действително приложеният ГПР бил различен от посочения в договора. По
този начин кредиторът бил заблудил потребителя, и използваната
заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката
за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни
последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на
задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит
по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
1
Изтъква се, че уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е
разход по кредита и следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите, тъй като е индикатор за общото оскъпяване на кредита.
В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
Твърди, че посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора
размер на ГПР от 49,23 % съставлявало невярна информация, която заблудила
ищеца относно действителния размер на разходите, които следвало да се
направят по време на действие на договора. Освен това не били спазени и
изискванията на чл. 5 от ЗПК, тъй като на ищеца не било разяснено по ясен и
разбираем начин преди сключването на договора какъв е размера на всички
разходи, които следва да заплати. Неинформираността довела до
неравноправност в кредитното отношение.
Излага подробни доводи, че сключеният договор за предоставяне на
гаранция от 06.06.2023 г. на собствено основание бил нищожен и уговорката
за заплащане на възнаграждение за гарант не била породила правни
последици. Сочи, че поставянето на изискване за заплащане на
възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта
на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Твърди, че на основание чл. 16
от ЗПК ответника е имал задължение преди сключването на договора за
кредит да направи оценка на кредитоспособността на ищеца. Изтъква, че тази
договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща
правни последици за потребителя, тъй като бил изпълнен общия фактически
състав на чл. 143 от ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на
предпоставките за неравпоправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл.
143 ЗПК/.
Сочи, че съгласно погасителния план по предоставения кредит ищецът
се е задължил да погасява възнаграждението на поръчителя разсрочено.
Твърди, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер, и можело да
съществува валидно единствено, при условие, че съществувал действителен
главен дълг. Поради нищожност на сделката по главния дълг, и сключеният
договор за учредяване на поръчителство не бил породил правно действие.
Прави доказателствени искания. Представя договор за прана защита и
съдействие за оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
С Определение № 244/ 25.06.2025г. по в.гр.д. № 157/2025г. по описа на
Окръжен съд – Кърджали на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищцата А. Р. Р. е
освободена от заплащане на държавна такса по исковете в общ размер на 100
лева.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в който прави възражение
относно редовност на исковата молба. Излага подробни съображения за
недопустимост на предявените установителни искове, поради липса на правен
интерес за ищеца от предявяването им. Твърди, че към момента на сключване
2
на договора, по времето на неговото изпълнение/действие и до
приключването му спор между страните не е съществувал и всяка от страните
е изпълнила своите задължения, и правното положение на ищеца нямало как
да бъде смутено. Изтъква, че преценката на съда относно допустимостта на
установителния иск зависи не от спорното право, а от степента на засягането,
което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Сочи
константна съдебна практика в тази насока, и моли производството по
предявените установителни искове да бъде прекратено.
Алтернативно на следващо място излага подробни съображения за
неоснователност на иска. Оспорва твърдението за недействителност на
договора за паричен заем, поради нищожност на клаузата за възнаградителна
лихва.
Сочи, че лихвеният процент по договора за паричен заем е в
съответствие с изискванията на ЗПК.
Оспорва становището, че възнаградителна лихва по договора следвало
да бъде отнасяна или съпоставяна със законната лихва.
Твърди, че лихвеният процент по договора бил фиксиран и ясно посочен
в него, както и условията за прилагането му.
Възразява относно твърдението на ищеца, че договора за паричен заем
не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК, като излага
доводи в подкрепа на становището си.
Твърди, че ищецът се е съгласил и задължил в срок до три дни от
сключването на договора за паричен заем и получаването на заемната сума да
предостави избраното от него обезпечение, поради което същият бил в
синхрон, както с националното, така и с европейското законодателство. Сочи,
че ответникът във връзка с исканите обезпечения имал единствено
задължение да предостави информация за тях в СЕФ и договора. Възразява и
относно твърдението, че ответника не е направил оценка на
кредитоспособността преди сключване на договора за паричен заем.
Възразява по повод допускането на съдебно-счетоводна експертиза.
Прави искане за присъждане на разноски, както и неприсъствено
решение при условията на чл. 238, ал. 2 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Вторият по делото ответник „Файненшъл България“ ЕООД също
представя отговор в срока по чл. 131 от ГПК, като излага подробни доводи
относно нередовност на исковата молба. Моли производството по отношение
на установителния иск да бъде прекратено, тъй като същият бил недопустим
поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването му, излага доводи
в подкрепа на твърдението си. Сочи, че в петитума на исковата молба
липсвали каквито и да е твърдения във връзка с нищожността на договора за
предоставяне на гаранция. Твърди, че договора за предоставяне на гаранция е
валиден, тъй като отговарял на изискванията на закона, бил сключен валидно
3
– между лице, което било вписано в Регистъра на БНБ. Оспорва твърденията
на ищеца, че договорът за предоставяне на гаранция бил с акцесорен характер,
същият противоречал на добрите нрави, бил уговорен неравноправно в негов
ущърб. Сочи, че сключеният между ищеца и него договор е с характер на
двустранен договор, по който се предоставя услуга, съответно ищеца трябвало
да заплати възнаграждение.
Прави искане за присъждане на разноски, както и неприсъствено
решение при условията на чл. 238, ал. 2 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ищеца
поради липсата на правна и фактическа сложност на делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа
на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр.
1 и 2 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК:
Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД, нищожни са договорите,
които противоречат на закона и които противоречат на добрите нрави.
Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
За основателност на исковете в тежест на ищцата при условията на
пълно и главно доказване е да докаже следните предпоставки: 1. сключването
на процесния договор за кредит и свързан с него договор за поръчителство, 2.
съдържанието на процесните клаузи, 3. както и че договора, респ. клаузите са
нищожни на заявените в исковата молба основания – нарушаване на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, респ.
нарушаване на изискванията за добросъвестност;
Не се оспорва от ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД, а и от
представения по делото договор за паричен заем № ******* от 06.06.2025 г.,
се установява, че между ищцата като заемополучател и ответника "Изи Асет
Мениджмънт" АД като заемодател е сключен договор за заем. По силата на
този договор ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 300 лева, а
ищцата се е задължила да я върне съгласно погасителен план на дванадесет
вноски в срок до 29.08.2023 г., заедно с възнаградителна лихва. Уговорен е
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40 % и годишен процент на
разходите – 49,23 %. Общият размер на всички плащания е 315,24 лева.
По делото е представен и договор за предоставяне на гаранция №
******* от 06.06.2023 г., сключен между ищцата и втория ответник
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. По силата на този договор
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се е съгласил да поръчителства за
изпълнение на задълженията на ищцата по договора за паричен заем като
сключи договор за гаранция с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В чл. 3 от
договора е уговорено и възнаграждение за поръчителя в размер на 104.76
4
лева, платими разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 8,73 лева и
дължима на падежа на погасителните вноски на договора за заем.
Следователно налице е първата предпоставка за уважаване на
исковете.
На следващо място трябва да се установи дали тeзи договори
противоречат на закона или го заобикалят.
Сключеният между "Изи Асет Мениджмънт" АД и ищцата договор,
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от
ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на този закон. В чл. 4 от
договора за заем длъжникът се е задължил в срок до три дни да предостави на
заемодателя едно от посочените обезпечения, измежду които и одобрено от
заемодателя дружество, което предоставя гаранционни сделки. Вследствие на
това между длъжника и втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
е сключен и договора за предоставяне на поръчителство срещу уговорено
възнаграждение, което е платимо на вноски, дължими на падежа на плащане
на вноските по договора за паричен заем. При служебно извършена справка в
ТР по партидата на заемодателя и поръчителя се установява, че двете
дружества са свързани – едноличен собственик на капитала на
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е именно "Изи Асет Мениджмънт" АД,
което е индиция за знание у заемодателя за наличие на допълнителни такси
под формата на възнаграждение за поръчителство още към момента на
сключване на договора. Чрез въвеждането на тази клауза се цели
заобикалянето на закона и въвеждането на допълнителни разходи за
длъжника.
На следващо място клаузата на чл. 4 от договора за заем е в
противоречие с добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1
от ЗЗП, тъй като от една страна води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца, предоставящ кредити по занятие и тези
на потребителя, от др. страна вменява на потребителя фактически
неизпълними задължения за осигуряване на едно от трите вида обезпечения в
изключително кратък срок. Обезпечението на кредита е свързано с
процедурата по отпускане на кредита, респ. действия на кредитора по
усвояване и управление на кредита, за които съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК на
същия не се дължи заплащане на такси и комисионни. Освен това уговореното
възнаграждение за поръчителство е с необосновано висок размер с оглед
размера на отпуснатия заем.
На следващо място доколкото договорът за поръчителство е сключен с
дружество свързано с дружеството заемодател (заемодателят е едноличен
собственик на капитала на дружеството поръчител), то следва изводът, че
"Изи Асет Мениджмънт" АД е поръчител на длъжника по собственото си
вземане (опосредено чрез дружеството поръчител „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД) и единствената цел на този договор е увеличаване на
задълженията на длъжника. Отделно от това длъжникът е бил ограничен в
5
избора си на поръчител, тъй като същият следва да бъде дружество одобрено
от заемодателя. Действително, предвидена е възможност поръчители да бъдат
и физически лица, но са предвидени завишени изисквания към тях, които на
практика принуждават задълженото лице да избере за поръчител дружество,
одобрено от заемодателя. Предварително наложената идентификация от
кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от него заеми като
обезпечение, не отчита интереса на потребителя, а само този на
кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на
страните. В случая правата на длъжника не са защитени, защото той няма
свободата и неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез
който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си
учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за
предоставяне на поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя
на поръчителя. По тези съображения съдът счита, че договорът за
поръчителство е сключен в противоречие с добрите нрави и е нищожен, а
уговореното в него възнаграждение – недължимо.
Същевременно, кредиторът не е включил възнаграждението по
договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да
заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка следва да се посочи
още, че съгласно чл. 11 ЗПК задължителен реквизит от договора за кредит е
лихвеният процент по кредита. Именно лихвата по договора е
възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Съгласно чл. 19, ал.
4 ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва и клауза, надвишаваща този размер, се счита
за нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съобразно § 1, т. 1 ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Предвид
изложеното, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
кредитополучателят трябва да заплати, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи. В конкретния случай от съдържанието на договора не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин се
формира същият. Предвид предпоставките, при които се предоставя
поръчителството, то сумата която се дължи е с характер на възнаграждение и
е следвало стойността да бъде включена изначално при формирането на ГПР
/в този смисъл е и т. 7 от решение от 13.03.2024 г. по дело С-337/23 на СЕС/. В
6
случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя
се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания
финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че това е следвало да се включи
в процента на разходите по кредита. Следователно в процесния договор за
кредит е налице несъответствие между действителния и отразения в договора
ГПР и включените в него компоненти. По този начин е нарушен чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК. Затова следва да се приеме, че договорът е недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК /в този смисъл е и т. 8 от решение от 13.03.2024 г. по
дело С-337/23 на СЕС/
По изложените аргументи съдът счита, че договорите са
недействителни и предявените искове следва да бъдат уважени.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата,
която не е сторила разноски в производството. По делото ищцата е била
освободена от задължението за заплащане на държавна такса с Определение
№ 244/25.06.2025 г. по в. ч. гр. д. № 157/2025 г. по описа на Окръжен съд
Кърджали, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени поравно да заплатят в полза и по сметка на РС – Кърджали
дължимата държавна такса по предявените искове в общ размер от 100 лева.
Ищецът е била представлявана безплатно в производството по делото
от адв. ******* "Е. И." съгласно представен Договор за правна защита и
съдействие от 27.01.2025 г., поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в
полза на адв. ******* "Е. И." следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, което да се заплати разделно
поравно от ответниците. При определяне на размера на дължимото адвокатско
възнаграждение съдът взе предвид изводите в Решение на СЕС по дело С-
438/22 от 25.01.2024 г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на
СЕС следва да откаже приложението на националната правна рамка,
определяща размера на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и да определи
размер на адвокатско възнаграждение съобразно фактическата и правна
сложност на делото. В случая на обстоятелството, че се касае за
взаимосвързани правоотношения - прогласяване недействителност на
договори за кредит. Съдът отчита обстоятелството, че са предявени два
кумулативно съединени иска, делото е приключило в едно съдебно заседание,
без изслушване на свидетели и вещи лица, както и че се касае за дело с
обичайна за този тип дела сложност, като в проведеното съдебно заседание не
са присъствали представители на страните. С оглед на което съдът намира, че
възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС отговаря на фактическата и
правна сложност на делото, както и на извършените от процесуалния
представител правни действия, изразяващи се в подаване на искова молба и
молби-становища. Това е така, тъй като при присъждането на възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат,
регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв,
7
вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС (така
Определение № 490 от 19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. на ВКС, II т.о.). В
настоящия случай е направено и изрично възражение за прекомерност на
възнаграждението на насрещната страна, което е съобразено от съда.
Водим от горното, Районен съд - Кърджали
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за недействителен договор за паричен заем № *******
от 06.06.2023 г., сключен между А. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: ******* и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул. „Джавахарлал Неру” №
28, „Силвър център”, ет. 2, офис 40- 46, по предявения от А. Р. Р. срещу "Изи
Асет Мениджмънт" АД, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за предоставяне на гаранция №
******* от 06.06.2023 г., сключен между М. Ш. Е. и „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър
център”, ет. 2, по предявения от А. Р. Р. срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет. 2, ап. 40-46, да заплати на ******* „Е. И.“ ЕИК *******, със съдебен адрес:
*******, на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 240 лева с ДДС, представляваща
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по
делото на А. Р. Р..
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет. 2, ап. 40-46, да заплати на ******* „Е. И.“ ЕИК *******, със съдебен адрес:
*******, на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 240 лева с ДДС, представляваща
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по
делото на А. Р. Р..
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет. 2, ап. 40-46, да ЗАПЛАТИ по сметка на КРС държавна такса от 50 лева.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет. 2, ап. 40-46, да ЗАПЛАТИ по сметка на КРС държавна такса от 50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
9