О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е-26
Видинският окръжен
съд,
гражданско отделение
В закрито заседание на пети
март,
две хиляди и двадесета
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.
ЧЛЕНОВЕ:1.С. С.
2.Г. Й.
при секретаря
…. и с участието на
прокурора
изслуша докладваното
от съдията М.
в. ч. гражданско дело № 40
по описа за 2020 година
и за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по частната жалба на „А. за к. на п. з.“ЕООД, гр.С., против
разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №2244 от 20.11.2019г. по гр.д.№3195/19 по описа на Видински
районен съд, с което е отхвърлено искането за присъждане на сумата 197.50 лв. –
разходи за извън съдебно събиране и за сумата над 65.00 лева до 200.00 лева
възнаграждение за юрист консулт.
Поддържа се в частната жалба, че
разпореждането е неправилно, тъй като съдът не се е съобразил с целта на
производството и се е произнесъл по отношение на въпрос, който би бил от
компетентност в бъдещ исков процес, съобразно представените в такова
производство доказателства. Само на това основание е поискано да се отмени
разпореждането и се издаде Заповед за изпълнение и за отхвърлените суми.
Окръжният съд, след като се
запозна с оплакванията в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е подадена от
надлежна страна и в законния срок, поради което съдът приема същата за
допустима.
По същество частната жалба е
неоснователна.
Със заявлението молителят е
поискал да бъде издадена Заповед за изпълнение
за дължими суми по Договор за кредит, както и дължими суми за разходи за
извън съдебно събиране на вземането, които изчислени, съобразно клаузите по
договора, възлизат на сумата 197.50 лева. В заявлението се посочва, че сключеният между страните договор е за кредит
в максимален размер на 200.00 лева, като дължимата главница към момента на
подаване на заявлението е в размер на 199.72 лева.
Районният съд е отхвърлил заявлението,
като се е обосновал, че претендираната
сума от 197.50 лева – разходи за извън съдебно събиране е приложил разпоредбата
на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК и е приел, че е задължен служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. Позовал се е
на противоречие със Закона за защита на потребителите, тъй като е била нарушена
забраната за прекомерно обременяване на потребителя.
Окръжният съд приема тези изводи
за законосъобразни и обосновани, а оплакванията в частната жалба за
неоснователни.
Неоснователни са твърденията в
частната жалба, че съдът не разполага със законова възможност да извършва
проверка, относно неравноправни клаузи в производството по издаване на Заповед
за изпълнение. В разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК изрично е посочено, че
съдът не издава заповед за изпълнение в случай, че искането е в противоречие
със закона и с добрите нрави, като разпоредбата на т.3 от този текст към
момента на издаване на заповедта все още не е действала, но към разглеждане на
частната жалба към настоящия момент е действаща и тази разпоредба задължава
съда да не уважава искането за издаване на заповед за изпълнение в случай, че
същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или
е налице обоснована вероятност за това. В настоящия случай може да се направи
извод за обоснована вероятност, с оглед размера на отпуснатия кредит – 200.00
лева и задължение на кредитополучателя за сумата 197.50 лева – разходи и такси
за извън съдебно събиране, която сума е почти в същия размер като отпуснатия
кредит.
На това основание Окръжният съд приема, че обжалваното
разпореждане ще следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно,
за което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане,
инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№2244 от 20.11.2019г. по гр.д.№3195/19 по описа на Видински районен съд, с
което е отхвърлено искането за заплащане на сумата 197.50 лева – разходи и
такси за извън съдебно събиране на основание чл.411,ал.2,т.2 от ГПК.
Определението не подлежи на
обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.