№ 722
гр. Варна, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20253110201709 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на Д. Д. М. срещу наказателното
постановление, с което са наложени административни наказания глоба и лишаване от
правоуправление.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.
С жалбата въззивницата сочи, че е налице неправилна квалификация на
нарушението по т.2 от НП. По отношение т.1 от НП счита, че не са установени имуществени
вреди, както и липсват доказателства за създадена опасност за живота и здравето на хората.
Моли съда да отмени наказателното постановление.
В с. з. въззивницата поддържа жалбата си чрез процесуален представител.
По същество поддържа основанията за отмяна на наказателното постановление,
наведени с жалбата и моли съда да отмени НП. Претендира разноски.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба е изразил становище по
основателността на жалбата и претендира възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
На 22.11.2024г., около 16,00 часа, в гр. Варна, въззивницата М. управлявала л.а.
„Шкода Фабия“ с рег. №В6718РН в кв. „Виница“, като на ул. „Цар Борис ІІІ“, до №28, в
района на магазин „Бандерол“, извършила маневра при движение на заден ход.
При движението си с автомобила, въззивницата блъснала поставена пред магазина
пейка, като я повредила, след което напуснала мястото.
По постъпил сигнал за случилото се, полицейски служител- св. М. извършил оглед
на мястото на нанасяне на щетата, след което издирил и въззивницата М.. Тя от своя страна
обяснила, че действително е блъснала пейката, но след като слязла и огледала, си тръгнала.
Св. М. приел определен механизъм на настъпване на ПТП с виновен водач- въззивницата М..
По АНП били снети писмени обяснения.
Срещу въззивницата М. бил съставен акт за установяване на административно
1
нарушение. В съдържанието на акта били описани обстоятелствата на извършване на
нарушение по допускане на ПТП, неуведомяване на органите на МВР и напускането му и
била посочена правна квалификация на нарушенията по ЗДП. Акта бил надлежно предявен
на въззивницата, която не вписала в съдържанието му възражения.
В срок по административнонаказателната преписка постъпили възражения, но
били преценени като неоснователни.
На 17.03.2025г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, като видно от
съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН
фактическа обстановка. Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.5 ал.1 т.1 от
ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДП и били наложени съответни административни
наказания, съобразно чл.185 от ЗДП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване
на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства –
показанията на св. М.; писмените доказателства, приложени по
административнонаказателната преписка – справка, обяснения , АУАН и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид основателността на
доводите, наведени с нея, като констатира следното:
По отношение на т.1 от НП, за да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид
основателността на възраженията, наведени с жалбата и в съдебно заседание по отношение
на обстоятелствата на нарушението и правната квалификация на деянието.
Така , с АУАН и НП е било възприето, че въззивницата, при управление на
автомобила и движение на заден ход, е осъществила същото без да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен, вследствие на което блъснала намиращата се пред магазина
метална пейка. Описаното нарушение е било квалифицирано като такова по чл.5 ал.1 т.1 от
ЗДП, като е възприето, че въззивницата като участник в движението е създала пречки за
движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората.
Описанието на нарушението възвежда обстоятелство, че въззивницата се движи
назад, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен.
Непосредствено след това, спрямо въззивницата е повдигнато обвинение, че е
създала пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на
хората.
При това съдържание възниква сериозно затруднение за обвиненото лице да
разбере конкретното обвинение и да организира защитата си срещу него, тъй като се
вменяват различни факти, една част от които не са изводими като състав на нарушение по
чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП, а друга част – относими към друг текст от ЗДП /напр. чл.40 от ЗДП/.
Основателни са и доводите по отношение на т.2 от НП по отношение на
обстоятелствата на нарушението и правната квалификация на деянието.
С АУАН и НП е било възприето, че въззивницата, като участник в ПТП, не остава
на място и не уведомява контролните органи на МВР при ПТП с материални щети.
Описаното нарушение е било квалифицирано като такова по чл.123 ал.1 т.2 б.“А“ от ЗДП,
като е възприето, че въззивницата като участник в ПТП не уведомява компетентната служба
на МВР.
Описанието на нарушението възвежда обстоятелство, че въззивницата е участник в
ПТП с материални щети.
Непосредствено след това, спрямо въззивницата е повдигнато обвинение, че когато
при произшествието са пострадали хора не е изпълнила задължението си да уведоми
2
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи.
При това съдържание възниква сериозно затруднение за обвиненото лице да
разбере конкретното обвинение и да организира защитата си срещу него, тъй като се
вменяват различни факти, една част от които не са изводими като състав на нарушение по
чл.123 ал.1 т.2 б.“А“ от ЗДП, а друга част – относими към друг текст от ЗДП /напр. чл.123
ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДП/.
Допуснатите нарушения са съществени и пряко нарушават правото на защита на
въззивницата, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено като
необосновано и незаконосъобразно.
С решението си съдът присъди възнаграждение на адвокат, съобразно
приложеното адвокатско пълномощно, отчитайки разпоредбите на чл.6; чл.18 ал.1 ал. 2 и
ал.3 НМРАВ №1 ОТ 09.07.2004г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №24-0460-001982/17.03.2025г. на ВПД началник група в ОДМВР
Варна, РУ 05 Златни пясъци, с което на Д. Д. М. са наложени административни наказания
ГЛОБА в размер на 20 лева на осн. чл.185 от ЗДвП, както и ГЛОБА в размер на 50 лева и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ на осн. чл.175
ал.1 т.5 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР- Варна да заплати на Д. Д. М., ЕГН ********** направените
по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 500 / петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3