РЕШЕНИЕ
№ 1385
гр. Пловдив, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330116209 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени Г. Н. Н. против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 126, 47 лв., представляваща недължимо платена и
получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит №
*****/14.12.2016 г. и сумата от 1 044, 16 лв., представляваща недължимо
платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по
клауза за неустойка по договор за потребителски кредит № *****/14.12.2016
г., ведно със законна лихва върху тези суми от датата на депозиране на
исковата молба – 15.10.2021 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е сключен договор за заем № *****/14.12.2016 г., по силата
на който в полза на ищеца е отпуснат кредит в размер на сумата от 2 600 лв. В
договора било установено, че ищеца следва да върне сумата шестнадесет
погасителни вноски, всяка в размер от 173, 33 лв. – в срок до 06.04.2017 г.
Сочи, че размерът на дължимата възнаградителна лихва не е посочен в
договора, а е установен единствено лихвеният процент - 40 %. С клаузата на
чл. 4, ал. 2 от Договора било установено задължение за заплащане на
неустойка в размер на сумата от 1 044, 16 лв. Твърди, че за периода от
23.12.2016 г. до 09.02.2017 г. погасил сумата от общо 3 770, 63 лв., от която
1
2 600 лв. – за главница, 126, 47 лв. – за възнаградителна лихва и 1 044, 16 лв. –
за неустойка. Поддържа, че процесният договор е недействителен на
специалните основания по чл. 22 ЗПК. Твърди, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗЗП, тъй като
възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва е недействителна, поради противоречието й с добрите нрави, в който
смисъл тази клауза следва да се счита несъществуваща и водеща до липса на
посочен размер на възнаградителната лихва в договора за кредит. Счита, че
при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
тъй като годишният процент на разходите, след включване в последния и на
задължението за заплащане на неустойка, представляваща скрито
възнаграждение по договора, е установен в разрез с разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Твърди, че клаузата за неустойка е недействителна, поради
установяването й в противоречие с добрите нрави и поради нейната
прекомерност. Твърди, че клаузата за неустойка противоречи на материалния
закон, в точност на разпоредбата на чл. 71 ЗЗД, установяваща, че при
непредставяне на обезпечение длъжникът губи преимуществата на срока, като
в случая било установено непредставянето на обезпечение да е свързано с
допълнителни разходи за кредитополучателя – длъжник. Счита, че клаузата за
неустойка противоречи и на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, което води до
нейната недействителност на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че
нищожността на клаузата за неустойка и възнаградителна лихва произтича
както от обстоятелството, че целият договор е недействителен, така и от
недействителността на самите клаузи, установяващи посочените задължения.
По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че не е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в договора за
кредит е уговорен фиксиран лихвен процент, който е посочен в договора и е
ясен за страните. Счита, че не е нарушена и клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като годишният процент на разходите е посочен в договора за
кредит, като последният е в размер от 48, 13 % и не е по висок от пет пъти
размера на законната лихва. Твърди, че годишният процент на разходите в
договора е фиксиран, като е посочена и общата сума за заплащане, а
годишният процент на разходите се определя по формула, която е определена
в Приложение № 1 към ЗПК. Поддържа, че клаузата за неустойка не е
недействителна, тъй като неустойката представлява форма на договорна
отговорност и служи за обезщетение на вредите, причинени от
неизпълнението. В случая неустойката била начислена именно поради
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да представи
обезпечение и съответно не би била дължима при изпълнение в срок на
поетите с договора задължения. Счита, че не са налице хипотезите сочени от
ищеца по цитираната от последния тълкувателна практика, тъй като
2
неустойката има обезщетителна функция. Сочи, че не е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като следвало да се съобрази
разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. В случая не намирала приложение
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като периодът, за който е начислена
неустойката е от изтичане на тридневния срок за предоставяне на обезпечение
до крайния период на договора, като за този период не се претендира
обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в
производството разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установява, като това
обстоятелство е безспорно между страните е сключен договор за паричен
заем № *****/14.12.2016 г., по силата на който ответникът е предоставил на
ищеца сумата от 2 600 лв. срещу насрещното задължение на последния –
кредитополучател, да върне сумата от 2 773, 28 лв. на 16 седмични вноски,
всяка в размер от 173, 33 лв., с падеж на първата вноска на 22.12.2016 г.
Установен е годишен лихвен процент от 40 % и годишен процент на
разходите от 48, 13 %, като в договора е посочено, че при така определения
годишен процент на разходите, са взети предвид допусканията, че договорът
ще е валиден в посочения в него срок и че всяка от страните ще изпълнява
точно и в срок задълженията си, съответно във връзка с изпълнението по
договора няма да бъдат начислявани разходи за събиране на просрочени
задължения, лихви за забава и неустойки за неизпълнение.
В клаузата на чл. 4 от Договора страните са уговорили, че заемателят
поема задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи
обезпечение от две физически лица – поръчители, които да отговарят на
посочените в договора условия за платежоспособност или банкова гаранция в
размер на дължимата сума със срок на действие – 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е
уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата
от 1 044, 16 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните
вноски, към които се добавя сумата от 65, 26 лв.
Договорът между страните не е сключен при отнапред установени от
кредитодателя Общи условия.
От представената от ответника справка за извършени плащания от
страна на потребителя по договора за кредит се установява, че ищецът е
заплатил сумата от общо 3 770, 63 лв. по договора, от които 2 600 лв. за
главница, 126, 47 лв. за договорна лихва, 1 044, 16 лв. за неустойка.
3
По своята правна същност договорът за потребителски кредит
представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена –
арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали
той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или
с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг.
чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от
обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на
паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови
уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на
договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят
връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи
по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
Страните са уговорили, че месечната погасителна вноска е в размер от
173, 33 лв., като е установен месечен лихвен процент от 40 % и годишен
процент на разходите от 48, 13 %.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с
възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента
на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг.
чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на
заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и
използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски
кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При
формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези,
установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит,
но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1
ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или
услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне
4
на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и
3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя.
С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите.
Страните са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита
е в размер на 48, 13 %, като последният се формира от посочените в
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Въпреки, че в клаузите на
договора не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при
формиране размера на годишния процент на разходите при сключване на
договора, последните са изводими от разпоредбите на закона. В случая съдът
установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на
клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 ЗПК и тази на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на
процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на
главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно
която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
По така изложените правни съображения съдът намира, че при
сключване на кредита не е било допуснато соченото от ищеца нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК досежно годишния процент на
разходите по кредита.
Съдът намира, че при сключване на договора обаче е допуснато
нарушение на посочената разпоредба, установяваща част от минимално
необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, тъй като в
договора не е посочен общия размер на задължението на потребителя, а
5
единствено размерът на предоставения за временно и възмездно ползване
финансов ресурс и общия размер на задължението, като същевременно с
клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е установено допълнително задължение за
заплащане на неустойка. По този начин остава неясно какъв е размерът на
задължението на потребителя, след включване на установената в договора
неустойка, която представлява разход по кредита и е установена още към
момента на сключване на договора. Следователно и по така изложените
съображения съдът намира, че правата на потребителя са нарушени, като
договорът е сключен без в последния да е посочено минимално необходимото
съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съдът намира, че липсата на ясното относно общия размер на
задължението води до нарушаване и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
но не поради посочените от страна на ищеца основания.
В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е предвидено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация относно лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на
задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен
принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
В съображение 32 от Директивата е посочено, че с цел осигуряване на
пълна прозрачност, на потребителя следва да се предостави информация
относно лихвения процент както на преддоговорния етап, така и когато се
сключва договорът за кредит. По време на договорното правоотношение
потребителят следва допълнително да бъде информиран за изменения в
променливия лихвен процент и за причинените от тях изменения в
плащанията.
В чл. 10, б. „е“ от посочената Директива е установено, че в договора
следва да се съдържа информация относно лихвения процент, условията за
прилагането на лихвения процент и показателя или базовия лихвен процент,
приложим за първоначалния лихвен процент, ако има такъв, както и
6
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и
ако при различни обстоятелства се прилагат различните лихвени проценти,
горепосочената информация за всички приложими лихвени проценти.
Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата,
съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за
нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират
тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК представлява основание
за недействителност на договора за кредит.
В случая съдът, в настоящия съдебен състав, не възприема цитираната
от ищеца съдебна практика, съгласно която недействителна, поради
противоречие с добрите нрави, е уговорка за лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва по необезпечени кредити. Съдът намира, че
установения в договора лихвен процент от 40 % е установен в съответствие с
нормите на добросъвестността, доколкото като норматив относно
максималният размер на годишния лихвен процент следва да се вземе
предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Въпреки това съдът намира, че в случая при тълкуване на Закона за
потребителския кредит в светлината на цитираната Директива, при
сключване на договора е допуснато соченото от ищеца нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК относно минималното необходимо съдържание.
Това е така, тъй като в договора за кредит е посочен размерът на
установената възнаградителна лихва в процентно съотношение от 40 %, без
да е установен действителният размер на задължението с посочване на
неговата левова равностойност.
Клаузите на договора са неясни по отношение на конкретните
задължения на заемополучателя и общия размер на сумата, която следва да
бъде погасена, тъй като не е налице яснота относно общия размер на всички
задължения по договора за кредит, като се вземат предвид всички допускания
във връзка с възможността за начисляване на допълнителни задължения за
неустойка, като не става ясно как е формирана общата дължима сума,
посочена в договора – налице е препращане към разпоредба на договора,
установяваща допусканията, които се вземат предвид при формиране на
годишния процент на разходите, без да е уточнено кои задължения включва
тази обща сума.
В този смисъл е практиката на Окръжен съд – Пловдив, постановена с
Решение № 260641 от 13.05.2021 г. по в. гр. д. № 1037/2020 г. на Окръжен
съд – Пловдив и Определение № 680 от 16.03.2022 г. по в. ч. гр. д. № 592/2022
г. на Окръжен съд – Пловдив.
Съдът намира за необходимо да изясни, че нормативната цел, която е
установена в Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
7
23 април 2008 г. е осигуряване на максимална информираност на
потребителите, при сключване на договори за кредит при условия, които са
отнапред установени от икономически по-силната страна в
правоотношението. Следователно и при нарушение на разпоредбите,
установяващи необходимото съдържание на договора за потребителски
кредит, следва да намери приложение установената в чл. 22 ЗПК санкция,
единствено в случаите, когато за потребителя би останал неясен размера на
задължението по кредита и начина на неговото формиране. В процесния казус
такава неяснота е налице по отношение на приложимия лихвен процент,
поради което е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК.
Следователно и по така изложените съображения съдът намира, че
процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22
ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, поради което приложение следва
да намери разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която постановява, че при
недействителност на договора за паричен заем в горепосочената хипотеза,
потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита.
От представената от страна на ответника – кредитор справка за
заплатени задължения по договора за паричен заем се установява, че
длъжникът – ищец е погасил сумата от общо общо 3 770, 63 лв. по договора,
от които 2 600 лв. за главница, 126, 47 лв. за договорна лихва и 1 044, 16 лв. за
неустойка.
По така изложените съображения предявените искове за недължимо
заплатени суми за неустойка и възнаградителна лихва са основателни в
пълния им предявен размер – за сумата от 126, 47 лв., представляваща
недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно
основание по клауза за възнаградителна лихва по договор за потребителски
кредит № *****/14.12.2016 г. и сумата от 1 044, 16 лв., представляваща
недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно
основание по клауза за неустойка по договор за потребителски кредит №
*****/14.12.2016 г.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски,
съобразно изхода на правния спор в размер на сумата от 100 лв. за заплащане
на държавна такса.
В производството по делото ищецът е бил представляван на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът определи сумата от 311, 94 лв. на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й
действаща към момента на определяне на възнаграждението от съда, тъй като
при сключване на договора последното не е определено с оглед приложение
на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Възнаграждението следва да бъде
определено за един иск, тъй като недължимостта на сумите по двете клаузи на
8
договора за паричен заем се претендира на едно основание, като следва да се
посочи, че разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата не следва да се съотнася с
определянето на вида и броя на предявените искове, съобразно правилата,
установени в процесуалния закон, а с осъществените действия от страна на
процесуалния представител във връзка с основанието, от което произтича
твърдяното спорно право. Следователно и с оглед изхода на правния спор,
предмет на производството по делото в полза на адвокатското дружество, с
което е сключен договорът за правна защита и съдействие, следва да бъде
присъдено възнаграждение от 311, 94 лв. с оглед материалния интерес по
делото. Към така определеното адвокатско възнаграждение и на основание § 2
а от Наредбата следва да се начисли данък добавена стойност или следва да
се присъди сумата от общо 374, 32 лв. с ДДС.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да
заплати на Г. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Б“ № ****, сумата
от 126, 47 лв., представляваща недължимо платена и получена от ответника
при начална липса на правно основание по клауза за възнаградителна лихва
по договор за потребителски кредит № *****/14.12.2016 г. и сумата от 1 044,
16 лв., представляваща недължимо платена и получена от ответника при
начална липса на правно основание по клауза за неустойка по договор за
потребителски кредит № *****/14.12.2016 г., ведно със законна лихва върху
тези суми от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2021 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Г. Н. Н., ЕГН **********, сумата от 100 лв.
– съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. № 16209/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на *******, сумата от
374, 32 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по гр.д. № 16209/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
9
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
10