№ 26694
гр. София, 11.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110136169 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подадена е молба от М. К. Ж. за изменение на Решение № 1912 от
11.03.2022 г. постановено по гр. д. № 36169/2021 по описа на СРС, 39 състав,
да бъде изменено в частта за разноските.
В молбата се твърди, че са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК,
доколкото е направено признание на иска не е дал повод за завеждане на
делото. Предвид това в тежест на ищеца следва да останат разноските в
размер на 420 лв. С молбата се иска и изменение на решението като в тежест
на ищеца бъдат възложени и разноските сторени от молителя по
отхвърлените като неоснователни искове за възнаградителна лихва и за такса.
Насрещната страна по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е
депозирала становище, в което е посочено, че искането за изменение е
неоснователно, като не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК.
Подадена е и молба от „Юробанк България“ АД за изменение на Решение
№ 1912 от 11.03.2022 г. постановено по гр. д. № 36169/2021 по описа на СРС,
39 състав, да бъде изменено в частта за разноските.
В молбата се твърди, че се прави изявление за прихващане на сумата от
10,07 лв., представляваща разноски, които молителят е осъден да заплати на
М. Ж. с част оот присъдените в полза на „Юробанк България“ АД разноски в
общ размер от 554,03 лв.
Насрещната страна по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е
1
депозирала становище, в което е посочено, че молбата е неоснователна.
Поддържа, че искането за присъждане на разноски по компенсация следва да
бъде направео до приключване на устните състезания, а не с искане по чл. 248
ГПК.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Исканията по чл. 248 от ГПК от М. К. Ж. и от „Юробанк България“ АД
са направени в рамките на законоустановения срок от легитимирана страна,
поради което се явяват процесуално допустими.
С Решение № 1912 от 11.03.2022 г. постановено по гр. д. № 36169/2021
по описа на СРС, 39 състав са отхвърлени предявените от „Юробанк
България“ АД срешу М. К. Ж. обективно съединени осъдителни искове с
правн аквалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД във врл с чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.
86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на М. К. Ж. да заплати на „Юробанк България“ АД
следните суми: сумата от 2540,69 лв. представляваща главница по договор за
кредитна карта BG MC Cash от 10.07.2003г., сумата от 82,67 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 29.10.2020г. до
22.06.2021г., сумата от 5,90 лв., представляваща ткса за периода от
04.12.2020г. до 22.06.2021г., както и сумата от 9,35 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 14.05.2020г. до 22.06.20201г. М. К. Ж. е осъден
да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 117,16 лв., представлявща
законна лихва върху главницата от 2540,69 лв. по договор за кредитна карта
BG MC Cash от 10.07.2003г. за периода от датата на подаване на исковата
молба-23.06.2021г. до датата на плащането на задължението-05.12.2021г. С
решението М. К. Ж. е осъден да заплати „Юробанк България“ АД на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 554,03 лв. разноски в исковото
производство, а „Юробанк България“ АД е осъден да заплати на М. К. Ж. на
основанаие чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 10,07 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Молбата на М. К. Ж. е неоснователна. В практиката на ВКС е прието, че
посочените в чл. 78, ал. 2 от ГПК предпоставки за освобождаване на
ответника от отговорността за разноски по делото са две-ответникът да не е
дал повод за предявяване на иска и да го е признал, като наличието на двете
предпоставки е кумулативно. В мотивите на горепосоченото решение съдът е
2
посочил, че не са налице предпоставките по чл. 78, ал.2 ГПК, като няма
основание за промяна на това становище. Смисълът на разпоредбата е, че
ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение
нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са
оспорени правата на ищеца. Ответникът М. К. Ж. е претендирал разноски в
размер на 420 лв. по отношение иска за главница и за мораторна лихва и
възнаграждение в размер на 300 лв. по исковете за възнаградителна лихва и
такса.
В настоящия случай поведението на ответника е такова, което не дава
основание за съда да приеме, че са налице горепосочените предпоставки. В
подадения отговор на исковата молба М. К. Ж. оспорва иска за
възнаградителна лихва и такси като неоснователни, т.е. не е налице признание
на иска. По отношение претенцията за главница и мораторна лихва, макар да
е налице признание на иска, не се установява поведение на ответника, с което
да не е дал повод за завеждане на делото. Установява се, че към момента на
подаване на исковата молба задължението към банката съществува, като не са
налице данни за отказ на банката да предостави информация по кредита,
предвид което се изключва втората предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът
правилно е възложил направените в производството разноски, изчислявайки
ги по съразмерност и вземайки предвид, че отхвърлянето на иска за главница
и мораторна лихва се дължи на погасяването им в хода на процеса и за тях се
дължат разноски.
С оглед на гореизложеното молбата на М. К. Ж. за изменение на
решението в частта за разноските се явява неоснователна.
Подадена е молба и от „Юробанк България“ АД с искане да се извърши
компенсация на разноските, на които право има всяка страна. Няма пречка
искането да бъде уважено. Съдът не споделя възражението на насрещната
страна за просрочие на искането. Присъждането на разноски след извършване
на компенсация е с оглед улесняване изпълнението на съдебния акт и за
яснота за страните. /Определение № 599 от 5.11.2018 г. на ВКС по ч. т. д. №
787/2018 г., II т. о., ТК/. Предвид изложеното, молбата на „Юробанк
България“ АД е основателна и М. К. Ж. следва да бъде осъден да заплати на
„Юробанк България“ АД сумата в размер на 543,96 лв., получена след
приспадане от сумата от 554,03 лв. на дължимите от банката в полза на М. К.
3
Ж. 10,07 лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 75724 от 14.04.2022 г. от М.
К. Ж. за изменение на Решение № 1912 от 11.03.2022 г. постановено по гр. д.
№ 36169/2021 по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 ГПК Решение № 1912 от 11.03.2022
г. постановено по гр. д. № 36169/2021 по описа на СРС, 39 състав, в частта за
присъдените на страните разноски, като ВМЕСТО: ОСЪЖДА М. К. Ж.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Свобода“, бл.13, вх.Г, ет.4, ап.64
да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата в размер на 554,03 лв. разноски в исковото производство и
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, да заплати на М. К.
Ж., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Свобода“, бл.13, вх.Г, ет.4,
ап.64, на оснвание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 10,07 лв.,
предатвляваща разноски в исковото производство, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. К. Ж., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Свобода“,
бл.13, вх.Г, ет.4, ап.64 да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен
път“ № 260, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал.3 ГПК сумата в размер на 543,96
лв. разноски по компенсация в исковото производство.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4