Решение по дело №466/2022 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 59
Дата: 20 февруари 2023 г.
Съдия: Ангелина Гергинова Гергинска
Дело: 20221890200466
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Сл., 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Сл., VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20221890200466 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. В. Д. с ЕГН: *** от гр.Сл., ул.““Кл.“ №11,
с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП №
**********/05.03.2020г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева за нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е извършил вмененото му
нарушение, т.к. на инкриминираната дата е разполагал с валидна винетка,
което можело да се провери в системата. На самостоятелно основание излага
доводи относно непълното описание на нарушението в процесния ЕФ, поради
което претендира отмяната му. Прави възражение за изтекла давност
съгласно разпоредбата на чл.34 ЗАНН. Не представя доказателства. В съдебно
заседание, редовно призован не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна- Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
призована, се представлява от юрк. Д., който оспорва жалбата. Представя
писмено становището си. Счита за безспорно установено, че за използвания
пътен участък е дължима винетна такса. По отношение въведеното
възражение за изтекла давност по чл.34 ЗАНН, счита същата не намира
приложение по отношение на ЕФ, позовавайки се на ТР 1/2014г. по
т.д.1/2013г. на ВАС. Претендира възнаграждение в размер на 100,00лв.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
1
На 05.03.2020 г. в 07:19 часа, с устройство № 40672, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на
път I-8 км. 41+234, е установено движение по път I-8 км. 41+234 , нарастващ
километър на пътно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ***, допустима максимална маса от 2095, за
което не е заплатена пътна такса ППС по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП според
категорията на пътното средство.
Горното е квалифицирано като нарушение на нарушение на чл. 139, ал.
6 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП на
жалбоподателя в качеството на собственик с обжалвания електронен фиш е
наложено наказание глоба в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, а
именно: извлечение от електронната система на АПИ, 2 броя снимки,
извлечение от интернет спраницата https://web.bgtoll.bg, справка за
собственост на МПС.
Писмените доказателства са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно
фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в
срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, и срещу обжалваем (подлежащ на
съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява
процесуално допустима.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият отговаря на образеца
на електронен фиш, приет с протокол № 28765/21 от заседание на УС на
Агенция „Пътна инфраструктура“.
Същият отговаря на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него.
Нарушението, макар и несъвсем прецизно посочено, може да се извлече от
съдържащите се в електронния фиш данни (фактическа и посочени правни
норми). Прави впечатление, че липсва изрично посочване, че нарушителят в
качеството на водач не е заплатил винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП за
съответния тип ППС, което може да се направи извод, че е вмененото
административно нарушение. За по-голяма прецизност
административнонаказващият орган следва да посочва видът на
незаплатената такса, субекта на АНО и конкретното изпълнително деяние,
тъй като при определени категории МПС или в хипотези на различен
собственик и ползвател на ППС, това е възможно да е решаващо за
2
законосъобразността на производството.
Препис от електронния фиш е връчен на наказания, с което е изпълнена
процедурата по чл. 189ж от ЗДвП. От изложеното следва извод, че при
издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси
за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства -
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение
на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса
до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса. В чл. 10, ал.
7 от Закона за пътищата е предвидено, че това са моторните превозни
средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз
на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко четири
колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с
повишена проходимост. В ал. 9 на чл. 10а от Закона за пътищата е посочено,
че когато пътно превозно средство, за което се дължи винетна такса се движи
с прикачено ремарке, собственикът или ползвателят е длъжен да заплати
допълнителна винетна такса за същата категория пътно превозно средство,
независимо от броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на платената
пътна мрежа от пътното превозно средство с прикаченото ремарке, когато
общата допустима техническа маса на състава надвишава 3,5 тона. Като
продължение на тази нормативна уредба в чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за
таксуване на ППС е предвидено, че при заплащане на винетна такса
собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното
превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетната
такса, съгласно периодите, посочни в чл. 4, ал. 2, като същата важи само за
пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил
деклариран от съответното лице.
Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139,
ал. 6 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно
средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство.
В случая жалбоподателят не е заплатил годишна винетна такса за лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. № *** със срок на
валидност към 05.03.2020ч., факт, който по същество не се оспорва от
нарушителя.
3
По отношение възражението за изтекъл срок по чл.34 ЗАНН, съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП, където е дадена
легална дефиниция на ЕФ, той представлява „електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи“. Като електронно изявление по този специален закон /§ 6, т.63 от
ДР на ЗДвП/, не се изисква присъствие на контролен орган и нарушител при
издаването на електронен фиш /видно от редакцията – чл.189, ал.4 от ЗДвП/,
поради което при електронния фиш няма наказващ орган по общите правила
на ЗАНН. Относно процедурата по издаване на електронни фишове няма и
текст, подобно на чл.189, ал.14 от ЗДвП, който да препраща към правилата на
ЗАНН.
В производствата по чл. 189 от ЗДвП няма как да намерят приложение
правилата по чл. 34 от ЗАНН, каквито искания поставя жалбоподателя, тъй
като в случая се издава направо ЕФ, а не два отделни акта – АУАН и НП.
Съобразно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВАС – ОСС
от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, са приложими правилата за
давност за наказателно преследване по НК. Тези срокове могат да бъдат
изчислени, тъй като в съдържанието на ЕФ е отразена датата на извършване
на нарушението. В настоящия случай не са минали три години от датата на
съставянето на клипа – 05.03.2020г., а и връчването на ЕФ (на 03.06.2022г.)
прекъсва този срок.
По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна
като обжалвания електронен фиш следва да бъде потвърден.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по
реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът потвърди
обжалвания административен акт въззиваемата страна има право на разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.37
ЗПП. В случая въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт. В
конкретния случай, предвид факта, че юрисконсулта се е явявал в съдебно
заседание, представил е писмена защита, то размера на претендираното
възнаграждение в размер на 100,00лв. е към минимума, предвиден чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ и е съответно на обема от
свършена работа по делото. Ето защо на жалбоподателя се дължи
заплащането на сторените разноски с оглед изхода на делото.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № **********/05.03.2020г., издаден от
4
Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя, Г. В. Д. с ЕГН:
*** от гр.Сл., ул.““Кл.“ №11 е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 300 лева за нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. В. Д. с ЕГН: *** от гр.Сл., ул.““Кл.“ №11 да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Македония“ № 3, сумата от 100,00(сто) лева – разноски по
делото.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано
от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба
пред Административен съд – София област по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Сл.: _______________________
5