№ 727
гр. Перник, 01.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от Въззивно гражданско дело № 20251700500365
по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 117/13.02.2025 г., постановено по гр.д. № 5762/2024 г., Районен
съд – П. е осъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България да заплати на М. К. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. *** сума в
размер на 9000,00 лева, ведно със законна лихва от 17.10.2023 г. до окончателното
плащане, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
от неоснователно започналото срещу него наказателно преследване и
незаконосъобразно повдигнато обвинение, причинило му несигурност, безсъние,
страх, безпокойство, нежелание да общува с хора, задух, сърцебиене, поради
обвинение в престъпление, което не е извършил, уронване на доброто му име сред
познати, приятели и в обществото в рамките на досъдебно производство № 35/2021г.
по описа на Районна прокуратура П. и последвалите първоинстанционно и въззивно
съдебни производства, като е отхвърлил иска за разликата над 9000,00 лева до
предявен размер от 12000,00 лева /частичен от 20000,00 лева/ като неоснователен. С
решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от В. С. – прокурор
при Районна прокуратура - П., с която се обжалва постановеното от първата инстанция
решение, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно в неговата
осъдителна част. Излагат се доводи, че присъденият размер на обезщетение е
прекомерно завишен, тъй като същият не е съобразен в достатъчна степен с разумната
продължителност на производството, с обвинението за престъпление което не е тежко
по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, както и с взетата най-лека мярка по отношение на Н.,
1
а именно „подписка“. В продължение се сочи, че в хода на производството не са
събрани в необходимия обем доказателства, които да обосноват наличието на
предпоставки за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България.
Въз основа на изложените аргументи се моли съда да постанови решение, с което
постановеният от първата инстанция акт да бъде отменен в частта, с която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. К. Н. сумата от 9000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 17.10.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 907,50
лева, представляваща сторени съдебни разноски. Прави се алтернативно искане за
намаляване размера на присъденото обезщетение, като се определи такъв съобразно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответната страна – М. К. Н., чрез адв. Т. С. Я.-С., с който същата се оспорва изцяло.
Навеждат се твърдения, че изложените в жалбата оплаквания са неоснователни.
Твърди се, че постановеното от първата инстанция решение в атакуваните му части е
правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните разпоредби.
С отговора се описва хронологията на събитията и установената фактическа
обстановка, въз основа на която Районен съд – П. е признал М. Н. за невиновен и
същият е изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение. Допълва, че присъдата на
районния съд е потвърдена с решение № 71 от 17.10.2023 г., постановено по ВНОХД
№ 361/2023 г. по описа на Окръжен съд – П.. Излагат се подробни съображения, че в
резултат на незаконното му обвинение Н. е търпял неимуществени вреди, като
допълва, че в конкретния случай са събрани писмени и гласни доказателства,
обуславящи по-висок размер на обезщетението. За неоснователно се сочи твърдението
на жалбоподателя, че не е следвало да носи отговорност за неимуществени вреди
търпени от Н. в периода от 30.01.2021 г. до 28.06.2022 г. На следващо място за
неоснователни се сочат оплакванията, че районният съд не е обсъдил правилно
показанията на разпитаните в хода на делото свидетели, както и че размерът на
присъденото обезщетение е завишен. Излагат се аргументи, че макар обвинението да
не е тежко по смисъла на закона, то е довело до значителни неудобства, стрес,
безпокойство, здравословни проблеми. Сочи, че наложената мярка за неотклонение
„подписка“ е довела до конкретни неудобства и негативни изживявания. За безспорно
доказана се сочи пряката причинна връзка между воденото наказателно производство
и неимуществените вреди на Н.. Въз основа на изложените съображения се твърди, че
правилно, законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е достигнал до
извода, че от събраните по делото доказателства се установяват трайни негативни
последици за психическото и физическото състояние на Н. причинено от незаконното
му обвинение. По изложените съображения се моли съда да потвърди постановеното
от решаващия съд решение. Прави се искане за присъждане на сторените по делото
разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
2
С въззивната жалба и отговора от страните не е поискано събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 24.09.2025 г. от 11,20 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателя - и препис от отговора на въззиваемия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3