№ 205
гр. Благоевград, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Коева
при участието на секретаря И.на Стоименова
като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20241200900125
по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от С. Г. Х., с ЕГН
**********, с адрес: гр.П., с която против „З.Б.И.“ АД, с ЕИК *, със седалище
и адрес на управление гр. С., представлявано от С. С.П. и К.Д.К. -
изпълнителен директор е предявен осъдителен иск - за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на ПТП, ведно със законна лихва за забава
върху сумата от датата на завеждането на доброволната покана - 04.01.2024г.,
до окончателното плащане на обезщетението.
Постановена е размяна на книжа. В срока за отговор по чл.367 вр. с чл.131
от ГПК ответното дружество е подало писмен отговор. В срока за отговор, на
основание чл.219, ал.1 от ГПК, ответникът е поискал привличане на трето
лице - помагач на лицето И. К. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П..
В същия срок, при условията на евентуалност от уважаване на иска срещу
ответника срещу това трето лице е предявен и Обратен иск от ответника
срещу третото лице - помагач - за заплащане на спорната сума от 26 000 лева,
при евентуално осъждане на ЗД „Б.И.” АД, и след като заплати обезщетение
1
по първоначалния иск по гр. дело № 125/2024 г. по описа на ОС - Благоевград,
за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева причинени от ПТП
настъпило на 15.02.2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми,
както и разноските по делото.
С определение № 454/16.09.2024г., на основание чл.219 ГПК по искане на
ответника е допуснато привличане на трето лице помагач на тази страна -
лицето И. К. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П..
Със същото определение - при условията на евентуалност при уважаване на
главния иск е допуснато за съвместно разглеждане Обратен иск, предявим от
ЗД „Б.И.“АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.С., срещу И. К.
М. с ЕГН: ********** от адрес: гр. П..
След отстраняване на нередовностите по обратния иск е постановена и
извършена размяна на книжата и по този иск.
Твърди се от ищеца по главния иск С. Х., че на 15.02.2023 г., около 19; 15
часа, в гр.П.”, като пешеходец е пресичал улицата, прибирайки се към дома си,
когато е блъснат от л.а. марка ”Н.", модел „М.” с рег.№ *, управляван от
правоспособния водач И. К. М. от гр.П.. Сочи, че инцидента е посетен от
служителите на МВР и е образувано ДП№314-ЗМ-74/2023г. по описа на РУ-
П.. Ищецът сочи, че е бил веднага приет в при МБАЛ” Ю.Б."ООД-гр.П., като
му поставили диагноза - Консервативно лечение при остри коремни
заболявания. Травма на няколко интрааабдоминални органа, фрактура на 11,8
и 9 ребро но аксиларните линии. Сочи, че е бил в болница до 20.02.2023г., след
което продължил лечението си в къщи. Сочи, че не можел да става от леглото
още около две три седмици, като за него се грижела съпругата му. Поради
липса на подобрение в съС.ието бил хоспитализиран в МБАЛ „С.С.“, в
клиниката по „Ортопедия и травматология за периода от 24.03.2023г. до
27.03.2023г., където провел допълнителни лечебни интервенции и процедури
и отново продължил лечение вкъщи. В следствие на получената фрактура в
областта на ребрата, всяко движение било свързано със силни болки. В
първите седмици след инцидента бил трудно подвижен, прикован на легло и
изпитвал силни болки при дишане. Първите два месеца изпитвал
изключително силни болки в гръдният кош особено при всеки опит за
движение. Счупените ребра не му давали да спи пълноценно , болката се
2
засилвала при кашлица и дълбоко поемане на въздух. Инцидента се отразил и
на психическото му съС.ие, чуствал поС.на тревожност и нарушение на
вниманието. Изпитвал страх да излиза на улицата и да пресича пътното
платно без придружител. ПоС.но говорил за катастрофата с близките си и
изпитвал страх да се вози в автомобил.
Сочи се, че от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№ 314р-
16853 /29.08.2023г. по описа на РУ-П., отговорността на водача на л.а. марка
"Н.’’ модел „М. с рег.№ *, е била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност в ЗД „Б.И. АД, със застрахователна полица №
ВО/02/122000915472, валидна до 27.03.2023г.
Сочи, че с Молба с Вх. № ОИ-0719а/04,01.2024г. е завел претенция срещу
ответното дружество, с която е поискал изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като в тримесечния срок
от застрахователя не е постъпил отговор на претенцията ,с което обоснова
правен интерес от предявяване на иска.
Сочат се писмени доказателства, иска се допускане едни свидетел при
довеждане, допускане и назначаване на СМЕ и САТЕ с посочени задачи, както
и на основание чл. 190 ГПК да се задължи ответника да представи заверено
копие на застрахователна полица № BG/02/122000915472, валидна до
27.03.2023 г., сключена между него и собственика на л.а. марка, валидна към
датата на процесното ПТП, а при непредставяне на такава, на основание чл.
161 ГПК, да се приеме за установено и доказано наличието на застрахователен
договор към датата на ПТП.
В срока по чл.131 ГПК от ответната страна по главния иск е постъпил
писмен отговор. Искът се оспорва по основание и размер. Не се оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесния лек автомобил
„Н. М.", с pen № *.
Оспорва се механизма на ПТП, както и че е налице осъществен деликтен.
Твърди се липса на елементи от фактическия състав на деликта -
противоправност и вина в поведението на водача на МПС „Н. М.", с peг № *.
Твърдим, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за него
не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати
настъпването на вредите. Оспорва се противоправно поведение от страна на
3
водача на МПС „Н. М.", с pen № *, изразяващо се в нарушения на правилата за
движение от ЗДвП, както и наличието на причинна връзка между това
поведение и вредите.
Твърди се съпричиняване на вредоносния резултат от поведение на самия
ищец - чл.51, ал.2 ЗЗД, изразяващо се в пресичане на пътното платно на
необозначено за това място, без да се увери в собствената си безопасност и
преди да навлезе на пътното платно не е съобразила разС.ието до
приближаващото се МПС, както и неговата скорост на движение, с което е
нарушил чл.113 и чл.114 ЗДвП.
Оспорват се твърдените вреди по вид и размер. Правят се доказателствени
искания.
По допълнителната ИМ от ответния застраховател в срока по чл.367 ГПК е
постъпил отговор с вх.№ 14256/28.10.2024г.. Поддържат се оспорванията в
първоначалния отговор. Поддържа се искането за допускане привличане на
трето лице - помагач, като се изразява становище относно доказателствената
стойност на представените и изготвени по ДП експертизи с посочване на
конкретни аргументи - за изготвянето им по различно производство и над 2
месеца след настъпване на ПТП.
С отговора към ДИМ се иска допускане изготвяне на съдебно -
токсикологична експертиза с посочване на задачи.
По делото е приет за съвместно разглеждане предявен при условията на
евентуалност от уважаване на евентуално на главния - Обратен иск /ОИ/,
подаден от „З.Б.И.“ АД срещу И. К. М..
Твърди се от ищеца по ОИ, че на 15.02.2023г. в района на гр.П., на
кръстовище между ул.С. и Д. е станало ПТП с участието на МПС „Н. М.“ с
рег.№ *, управляван от ответника и пешеходеца С. Г. Х., който е пресичал
кръстовището. Сочи се, в съставения протокол за ПТП с пострадали лица №
р.16853/29.08.2023г. причините за произшествието се дължат на поведението
на водача на МПС под въздействие на наркотични вещества - амфетамин и
като последица на пешеходеца са причинени неимуществени вреди - болки и
страдания от увреждания - коремна и гръдна травма, фрактури на 11-то, 8-мо
и 9-то ребро.
Твърди се, че МПС, управлявано от ответника е било застраховано по
4
застраховка ГО при ищеца , но по заведената щета застрахователят е отказал
да плати. Във връзка с образуването на исково производство за това ищецът
обосновава правния си интерес от привличане на причинителя на вредата като
трето лице и предявяване срещу него на обратния иск за заплащане на сумата
от 26 000 лв., като водач, виновен за настъпване на ПТП при условията на чл.
500, ал.1, т.1 КЗ.
Доказателствените искания на ищеца по ОИ са за допускане на САТЕ с
посочени задачи, изискване на материалите по образуваното ДП по описа на
РУ П..
Препис от ОИ е връчен на ответника по този иск, който в срока за отговор е
подал писмен такъв. Възразява се, че ОИ е недопустим. Предявеният иск се
оспорва и по същество, като неоснователен, както по основание,така и по
размер.
Не оспорва, че на 15.02.2023г. е настъпило ПТП при управление от негова
страна на МПС Н. М. с посочения рег.номер, не оспорва образуването на
наказателно производство по описа на РУ П., както и че е имал валидно
сключена с ищеца застраховка ГО към датата на ПТП. Оспорва се, че ПТП е
причинено по негова вина, оспорва, че е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества, както и че са налице условията на чл.500, ал.1, т.1 КЗ.
Иска се отхвърляне на иска, оспорва се отразеното в КП, че е управлява под
въздействие на наркотични вещества. Не възразява по изискването на ДП и за
назначаване на САТЕ. Сочи писмени доказателства.
Препис от отговора е връчен на ищеца по ОИ, който е подал ДИМ.
Поддържа се ОИ и доказателственото искане за допускане изготвяне на
съдебно - химикотоксикологична експертиза.
Препис от ДИМ по ОИ е връчена на ответника по този иск, който е подал
отговор, с който изцяло оспорва и допълнителната искова молба на ищеца по
ОИ.
Ищецът по главния иск , редовно и своевременно призован, не се явява.
Представлява се от пълномощник, който поддържа иска.
Ответният застраховател, редовно призован, не се явява представител, чрез
писмени становище се подържат оспорванията в подадените отговори.
Ответникът по предявения обратен иск, редовно и своевременно призован,
5
не се явява, не се представлява.
По делото са приети писмени доказателства. Събрани са гласни такива.
Допуснати и назначени са съдебно – техническа и медицинска експертизи и са
приети заключения на вещи лице.
Анализът на събраните доказателства, във връзка с фактическите доводи на
страните, сочи на установено следното от фактическа страна:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № р-16853/29.08.2023г.
по описа на РУ П., издаден от полицейски орган към РУ П., се установява, че
на 15.02.2023г. около 19:15 часа в гр.П., ул.“Д.“ е настъпило ПТП между –
ППС, марка ”Н.", модел „М.” с рег.№ *, управляван от правоспособния водач
И. К. М. от гр.П., отразен като участник 1 и физическото лице С. Г. Х.,
посочен като участник 2. В протокола е отразено още, че при извършената
проверка и за двамата участници, както за водача на автомобила, така и за
пешеходеца не е установено наличието на алкохол, но за водача на МПС е
установено наркотично вещество – амфетамин, а за пешеходеца – канабис. В
протокола е отбелязано още, че пешеходеца е пострадала, със счупени ребра, а
като обстоятелства и причини за настъпване на ПТП е блъскане на
пешеходеща от ППС 1, поради неправилно пресичане на пешеходеца
/отнемане на предимство/.
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № 314-ЗМ-74/2023г. по
описа на РУ П. /приобщено като доказателство по делото/, което е
приключило с Постановление за прекратяване от 15.11.2023г., поради
подадено от пострадалия С. Г. Х. искане за това, но при указания до
полицейските органи за преценка евентуално ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водача по ЗДвП.
По това производство са допуснати и изготвени химически експертизи, с
предмет изследване кръвта, както на водача, така и на пешеходеца.От
Протокол от химическа експертиза № 60 от 17.02.2013г., изготвена за ДП, се
установява,че в кръвната проба, иззета от лицето И. К. М. не се констатира
наличие на етилов алкохол, а със съдебна химикотоксикологична
/токсикохимична/ експертиза е заключено, че от извършените изследвания на
биологичните проби от лицето И. К. М. не е установено наличието на алкохол
/етанол/, наркотични и/или упойващи вещества и техните аналози. Такова е
заключението и относно изследваните проби и от пешеходеца.
6
Видно от епикриза, издадена от МБАЛ „Ю.Б.“ ООД, се установява, че за
периода 15.02.2023г. до 20.02.2023г. /6 дни/ ищецът е бил приет за болнично
лечение в посочената болница с поставена в епикризата окончателна диагноза
– консервативно лечение при остри коремни заболявания, травма на няколко
интраабдоминални органа, без открита рана в корема. В епикризата е
отразено, че е установена фрактура на 11, 8 и 9 ребро по аксиларна линия.
За периода 24.03.2023г. – 27.03.2023г. /4 дни/ ищецът е бил приет отново в
болница – МБАЛ „С.С.“ - епикриза, издадена от посочената болница, с основа
диагноза – изкълчване на друга и неуточнена част от гръдния кош. В същата
болница ищецът е постъпил за лечение за периода 13.06.2023г. – 26.06.2023г.
за лечение на друга диагноза /л.23 и сл./.
С писмо вх.№ 11172/14.07.2025г. от ВМА София уведомява съда, че
биологичните проби, иззети от лицето И. К. М. са унищожени с протокол от
22.07.2024г., поради изтекъл срок на съхраняването им, съгласно чл.26, ал.4 от
Наредба №1/2017г. На това основание съдът е оставил без уважение искането
на ответния застраховател с молба с вх.№ 14256 от 28.10.2024г. за допускане и
назначаване на съдебно химикотоксикологична експертиза – за изследване на
иззетия от водача на автомобила И. К. М. биологичен материал, поради липса
на предмет на изследване.
В срока за отговор ответното дружество изрично е заявило, че не оспорва
фактът, че за процесния автомобил „Н.о М.“, с рег.№ *, е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищецът е предявил пред ответния застраховател претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени от това ПТП имуществени и
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. с молба с вх.№ ОИ-
07193/04.01.2024г.
От събраните гласни доказателства се установява следното:
Св.И. С.ов – родина по сватовство с ищеца, сочи, че от близки разбрал за
инцидента. Посетил ищеца на следващия ден в болницата, в която бил
настанен веднага след инцидента. Имал оплакване, че го боли в кръста и в
корема около ребрата. Имал наранявания по тялото, охлузвания по дясната
ръка. Ищецът споделил, че вечерта не могъл да спи от болки. Било му е
„много терсене“. Пет дни след престоя в болницата го изписали, но нямало
подобрение, като според свидетеля дори се влошил. Оплаквал се от кръста и
7
около ребрата в дясно, че го боли. Като го посетили вкъщи не можел да върви,
на една страна спял, на другата, където бил ударен споделил, че не могъл.
Докторите казали, че има счупени ребра. Няколко дни след изписването се
влошил, халюцинирал и отново отишли на лекар, на бърза помощ, където
дори бил носен.Тъй като нямало подобрение го завели в болница в София,
където му направили преглед и видели, че имал засегнати две ребра 6 и 7,
даже циментация на ребрата му правили. И след изписването от София пак
си имал болки, не можел да отива до тоалетната, не можел да слиза до двора.
След връщането от София почнал постепенно да прохожда, да излиза на
двора, до пътя, до тротоара, имал още болки. Болял го кръста, ребрата. Близо
две седмици след изписването от София имал нужда от чужда помощ, но към
настоящия момент се обслужва сам, но имал проблем в връзването на
обувките и имал нужда от помощ. Повече халюцинации преди това не е
получавал. Преди да го блъсне колата физически е бил активен, като е по
време на пандемията е помагал на свидетеля и семейството му като били в
карантина им качвал дърва. Кръста си го боли, не говори за инцидента, сега
някой трябва да му помага, за да си върже обувките, не мое да върви дълги
разС.ие, боли го, трябва да спре, да си прави почивки.
Според приетата СМЕ вещото лице сочи, че от данните в делото и
приложената медицинска документация на името на С. Г. Х., че счупването на
три ребра в лявата гръдна половина му е причинило трайно затруднение на
движенията на снагата за около 2,5-3 месеца. Контузията на меки тъкани на
коремните стени му е причинило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Установените травматични увреждания - счупване на
ребра, контузии на меки тъкани - са в причинно-следствена връзка с
претърпяното на 15.02.2023 г. ПТП. Придружаващите заболявания-
артериална хипертония, карцином на дебелото черво, счупване на XII гръден
прешлен и др. не са в причинноследствена връзка, както и нямат отношение
към настъпването на травмата и съществено съществено значение за
възстановителния процес. Установените травматични увреждания, добре
отговарят да са получени по механизма блъскане на пешеходец, от движещ се
с неголяма скорост лек автомобил. Установени са съпътстващи заболявания -
Артериална хипертония Хипертонично сърце без недостатъчност, вит. В12-
дефицитна анемия, Хронична злоупотреба с алкохол, Хипертрофия на
простатата. Възможно е някои от тези заболявания (анемия) да забавят
8
възстановяването, но без големи отклонения от обичайния срок. В обичайния
срок счупванията на ребра се възстановяват за около 2,5-3 месеца. Този срок е
достатъчно за възстановяване на движенията на снагата. Възможно е и
особено при по тежка физическа работа, пострадалия да изпитва болка и след
този период - до около 4-6 месеца.
Контузията на меки тъкани оздравява и се възстановя за около 3 седмици.
В приетата и неоспорена по делото САТЕ се описва следния възможен
механизъм на процесното ПТП:
На 15.02.2023г. в тъмната част от денонощието по суха асфалтова настилка,
водачът И. М. е управлявал лек автомобил Н. М. с рег.№ * по улица „С.“ в
посоката към центъра на град П.. В същото това време пешеходецът С. Х. е
излязъл от дом № 4 на улица „С.“ и е предприел движение по тротоара от
страна на четните номера на улицата, също в посока към центъра на П.. Около
19:15 часа лек автомобил Н. М. вече се е намирал непосредствено преди
кръстовището с улица „Д.“ е бил момента, в който водачът М. взима решение
и предприема ефективни действия за изпълнение на маневрата за завИ.е в
посока наляво, по улица „Д.“. В момента когато лек авт. Н. се е намирал на
около 7,90 метра преди линията на удара лек авт. Н. със скорост от около 17,1
км/ч, се е отклонил в посока наляво. Към момента, в който лек авт. Н. се е
отклонил в посока наляво, пешеходеца Хажиев се е намирал на около 2,05
метра от мястото на удара и върху тротоара, като е продължил да се движи със
спокоен ход към мястото на удара.
Водачът М. въпреки, че разполагал с пряка техническа видимост към
пешеходеца от улично осветление и от осветлението на бизнес срадата в дясно
от движението му ( виж снимки с № 5, № 7 и № 8 от ДП ) е продължил да
управлява със същата скорост към улица „Д.“ и към мястото на удара. В
момента когато автомобила се е намирал на около 7,10 метра, а пешеходеца на
около 1,34 метра преди мястото на удара, водачът е реагирал на опасност, като
технически закъснително е предприел ефективни действия за спиране на МПС
чрез задействане на спирачната уредба на МПС.
Поради закъснителното предприетите действия от водача М. за спиране,
автомобила е изминал разС.ието до удара и със скорост от около 17,1 км/ч с
лявата страна на предната броня е ударил отдясно пешеходеца Х.. Вследствие
от удара с предната броня в зоната отдясно на долните крайници, тялото на
9
пешеходец Х. е загубило равновесие и е залитнало към предната част на
автомобила. Почти веднага след мястото на удара спирачките блокират и
автомобила е започнал да спира, като е последвало съвместно движение на
автомобила „ возещ “ и бутащ пешеходеца по улица „Д.“ в посоката към
магазин „Лидъл“. След като лек автомобил Н. движейки се напред води до
бързото изравняване на скоростта на автомобила с тази на тялото на Х., а
поради слабото триене между дрехите с повърхностите от автомобила е
довело до падането на пешеходеца в ляво и пред автомобила. При
последвалото изпадане на пешеходеца, автомобила е продължил да спира
ефективно в посока напред, като е изминал около 1,84 метра след мястото на
удара, като нулева скоростта му е достигнала до нулева стойност. С
достигането на скоростта на лек автомобил Н. до нула, кенетичната му
енергия се е погасила напълно, а МПС се е установило неподвижно в обхвата
на мислената несрещна лента от улица „Д.“, гледано в посока към магазин
„Лидъл“.
След падането на пешеходеца Х. върху асфалтовата настилка е последвало
кратко плъзгане и установяване неподвижно, отпред и отляво на предната
броня от МПС, на най - вероятното място посочено от свидетеля водач.
От техническа гледна точка, причината за настъпване на ПТП е закъснение
от минимум 0,39 секунди от страна на водача М. при предприемането на
ефективни действия за спиране на лек авт. Н. преди мястото на удар в
пешеходеца, при налична възможност за това.
Преди мястото на настъпване на удар в пешеходеца, водачът на М. е
разполагал с техническа възможност да възприема движението и действията
на пешеходеца Х.. От техническа гледна точка при изпълнението на маневрата
за завой наляво без предимство , за водача е съществувала техническа
възможност за спиране без да настъпи ПТП. Пешеходецът Х., при движение
направо в посока кръстовището, към момента на отклоняването на лек
автомобил Н. не е разполагал с техническа възможност своевременно да
възприеме завИ.ето на автомобила. ЗавИ.ето на автомобила технически е
започнало в момента когато пешеходеца вече се е намирал с гръб към него и
не е имал пряк визуален контакт, за да установи изпълнението на маневрата за
завИ.е.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
10
По допустимостта на иска и правната квалификация:
Твърдените факти, на които се основава главния иск и искането за защита,
сочат на предявен осъдителен иск - прекия иск на третото увредено лице
срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал.
1 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД вр. с чл.52, ал.1 ЗЗД. Налице активна, респ.пасивна
процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на иска.
Установена е и специалната процесуална предпоставка /условие/ за
допустимост на иска - В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ законодателят е
въвел изискването увреденото лице да е отправило към застрахователя на
деликвента писмена застрахователна претенция при условията и по реда,
предвидени в чл. 380 КЗ. В процесния случай от представените от ищеца
доказателства е видно, че последният, в качеството си на увредено лице, на
04.01.2024г. /преди предявяване на иска на 25.06.2024г./, е подал до
застрахователя писмено искане за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди.
В срока по чл.496 от КЗ - 3-месечен, считано от сезирането застрахователят
не е определил и изплатил поисканото обезщетение.
По изложеното - искът е допустим.
По същество:
Отговорността на застрахователя в хипотезата на прекия иск на увреденото
лице чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие - ТР - 2 - 2012 - ОСТК.
Фактическият състав на прекия иск на увреденото лице срещу
застрахователя на причинителя на вредата включва установяване наличието на
валидно застрахователно правоотношение между водача на автомобила,
причинил увреждането и ответния застраховател, както и наличието на
фактическия състав на основния деликтен състав по чл.45 ЗЗД - деяние
/действие или бездействие/, извършено виновно, което да е противоправно /да
се нарушава императивна правна норма или общото правило да не се вреди
другиму/, да са причинени вреди /имуществени и/или неимуществени/, които
да са в пряка причинно - следствена връзка с деянието. Прякото право
възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е
11
функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако
третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на
застрахования.
Няма спор по делото, че към датата на настъпване на процесното ПТП –
15.02.2023г. между причинителя на вредата и ответника, в качеството му на
застраховател е имало валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ .
Налице са предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ - за ангажиране пряката
отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените
на ищеца неимуществени вреди.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, от САТЕ и СМЕ се
установява механизма на настъпване на ПТП на 15.02.2023г. в тъмната част
от денонощието – около 19:15 часа по суха асфалтова настилка, водачът И. М.
е управлявал лек автомобил Н. М. с рег.№ * по улица „С.“ в посоката към
центъра на град П.. В същото това време пешеходецът С. Х. е излязъл от дом
№ 4 на улица „С.“ и е предприел движение по тротоара от страна на четните
номера на улицата, също в посока към центъра на П.. Водачът М. е взел
решение и предприел ефективни действия за изпълнение на маневрата за
завИ.е в посока наляво, по улица „Д.“. В момента когато лек авт. Н. се е
намирал на около 7,90 метра преди линията на удара лек авт. Н. със скорост от
около 17,1 км/ч, се е отклонил в посока наляво. Към момента, в който лек
автомобил Н. се е отклонил в посока наляво, пешеходеца Хажиев се е намирал
на около 2,05 метра от мястото на удара и върху тротоара, като е продължил да
се движи със спокоен ход към мястото на удара. Водачът М. въпреки, че
разполагал с пряка техническа видимост към пешеходеца от улично
осветление и от осветлението на бизнес сградата в дясно от движението му е
продължил да управлява със същата скорост към улица „Д.“ и към мястото на
удара. В момента когато автомобила се е намирал на около 7,10 метра, а
пешеходеца на около 1,34 метра преди мястото на удара, водачът е реагирал на
опасност, като технически закъснително е предприел ефективни действия за
спиране на МПС чрез задействане на спирачната уредба на МПС. Поради
закъснителното предприетите действия от водача М. за спиране, автомобила е
изминал разС.ието до удара и със скорост от около 17,1 км/ч с лявата страна
на предната броня е ударил отдясно пешеходеца Х.. Вследствие от удара с
12
предната броня в зоната отдясно на долните крайници, тялото на пешеходец
Х. е загубило равновесие и е залитнало към предната част на автомобила.
Почти веднага след мястото на удара спирачките блокират и автомобила е
започнал да спира, като е последвало съвместно движение на автомобила „
возещ “ и бутащ пешеходеца по улица „Д.“ в посоката към магазин „Лидъл“.
След падането на пешеходеца Х. върху асфалтовата настилка е последвало
кратко плъзгане и установяване неподвижно, отпред и отляво на предната
броня от МПС.
Според САТЕ причини за ПТП са действия на водача М., който е разполагал
с пряка техническа видимост към пешеходеца от улично осветление и от
осветлението на бизнес сградата в дясно от движението му, но е продължил да
управлява със същата скорост към мястото на удара и късно е предприел
действия чрез задействане на спирачната уредба на автомобила.
С оглед установения от вещото лице механизъм и причини за настъпване на
ПТП следва да се приеме, че с действия си водачът на лекия автомобил е
извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в
ЗДвП, както следва : чл.119, ал.1 вр. с чл. 116 ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП вр. с
§ 1, т.54 /“Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не
с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за
преминаване на пешеходци. На кръстовища в населено място пешеходни
пътеки са и продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за
движение, когато то е с не повече от две пътни ленти, от които не повече от
една във всяка посока“/ от ДР на ЗДвП. Водачът на автомобила не е пропуснал
движещия по мисленото продължение на тротоара и пресичащ на това място
пешеходец, като не е избрал и съобразил подходящата за това скорост,
въпреки, че е имал техническа възможност и достатъчно видимост за това.
Независимо, че на водача на автомобила няма данни а е ангажирана
наказателна или административно-наказателна отговорност във връзка с
процесния инцидент, обстоятелството дали същият носи белезите на
противоправно деяние по основния деликтен състав на чл.45 ЗЗД и на правило
за движение по ЗДвП няма пречка да бъде установено и от гражданския съд с
всички допустими по ГПК доказателства.
Деянието е виновно извършено /по непредпазливост/, доколкото по арг. на
чл.45, ал.2 от ЗЗД е установена оборима презумпция, разместваща
13
доказателствената тежест в лицето на ответната страна, която не ангажира
доказателства, да я опровергае.
В резултат на настъпилото ПТП на ищеца са причинени телесни
увреждания, установени от СМЕ, както следва: счупване на три ребра в лявата
гръдна половина, контузии на меките тъкани на корема и коремни органи с
проведено медикаментозно и консервативно лечение. Според вещото лице
счупването на трите ребра е причинило на ищеца трайно затруднение на
движенията на снагата за около 2,5 – 3 месеца, а контузията на меки тъкани на
коремните стени е причинило временно разстройство на здравето му,
неопасно за живота. Тези вреди според експертизата са в пряка – причинно
следствена връзка с ПТП, предвид механизма на настъпването му.
Възстановителния период е около 2,5 – 3 месеца, достатъчно за
възстановяване движенията на снагата. При тежка физическа работа е
възможно пострадалия да изпитва болка и след този период за около 4-6
месеца.
На това основание следва да се приеме за установен и фактът на причинени
на ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането.
При претърпени неимуществени вреди се дължи обезщетение.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. По отношение на съдържанието на понятието справедливост
по см. чл. 52 ЗЗД, е налице задължителна съдебна практика, обективирана в
ППВС № 4/1968 г., решение № 177 от 27.10.2009, т. по гр. д. № 14/2009 г. на
ВКС, II т. о., решение № 334 от 10.10.2012 г. по гр. д. № 1б09/2011 г. на ВКС,
IV г. о. и мн. др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Според съдебната
практика справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги съобразяването на конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които
носят обективни характеристики. Принципът за справедливост изисква в най-
пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип
изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени конкретно за
ищеца, като се имат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки,
14
установени по делото.
Следва да бъде съобразено с конкретните критерии, съдържащи се в ППВС
№ 4/68 г. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната
икономическа конюнктура (така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т.
д. № 708/2009 г., II т. о., ТК). От значение да определяне на размера на
обезщетението по справедливост следва да се отчетат установените от
страните по делото конкретните обективни факти и връзки между тях,
конкретните обстоятелства, при които е настъпил инцидента, механизма на
причиняване на вредите, вида, естеството на вредите, интензитета и
продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалия,
характера и тежестта на увреждането, обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване и проявление на неимуществените
вреди, вероятната прогноза за отзвучаването на травмите и възстановяване на
вредите, евентуални загрозявания, осакатявания и др., за това по какъв начин
за в бъдеще претърпените вреди ще се отразят върху начина на живот на
пострадалия, конкретното поведение на причинителя на вредата, респ. на
пострадалия и др. обективни данни и обстоятелства /така решение № 276 от
12.12.2018 г. по т.д. 2346/17 г. и решение № 33 от 7.11.2018 г. по т.д. 2236/17г. и
мн.др./.
Исковата претенция е за възмездяването на всички неимуществени вреди от
настъпилото застрахователно събитие. Предмет на спора е един деликт и
настъпили от него физически и душевни болки и страдания, които са
неделима цялост и представляват съвкупност от негативни преживявания на
пострадалия, независимо от установените в случая множество наранявания по
тялото му - хематом по главата и дясното бедро, счупване на пети пръст на
дясната ръка. При получаване на няколко физически травми, осъществяващи
медико-биологичните признаци на няколко леки и/или средни телесни
повреди, във всички случаи претенция е една. Исковете по всяка от телесните
повреди нямат характер на обективно съединени самостоятелни претенции
/така решение № 689/03.01.2011 год. по гр.д.№ 557/2009 год. на ВКС, IV ГО/ и
съответно - съдът следва да присъди едно общо обезщетение за всички
15
увреждания. Следователно при получени повече телесни наранявания следва
да се отчете като обстоятелство, имащо значение в насока определяне на по-
висок размер обезщетение, но сами по себе си не представляват отделни,
самостоятелни искове за защита.
При съобразяване на горните критерии, относими към определяне на
конкретен размер обезщетение по справедливост, съдът счита, че в случая с
оглед на получените няколко телесни наранявания – счупване на три ребра и
контузия на меките тъкани на корема и коремни органи, при преценка на
определеният от вещото лице период, необходим за възстановяване от около
2,5 – 3 месеца, фактът, че ищецът през горния период не е бил обездвижен
трайно, а е имал нужда от помощ само в първоначалния период на
възстановяване, но е могъл да се обслужва, макар и със затруднения, фактът,
че е бил хоспитализиран, но е проведено само медикаментозно и
консервативно лечение, при липса на данни за влошаване на здравословното
съС.ие на ищеца по повод на конкретно получените от ПТП травми и липсата
на данни за негативна прогноза относно получените наранявания, съдът счита,
че дължимото обезщетение следва да се определи в размер на 18 000 лв.
Естеството на самото увреждане, колкото и да е неприятно и болезнено като
преживяване не е било свързано с трайно ограничаване на движението му, не
е било опасно за живота, не е провеждано оперативно или друго по- сложно
лечение.
Неудобствата за ищеца са били от битово естество във връзка с търпени
болки и страдания от увреждането на части от тялото, но болковия и
оздравителен процес са съвпадали и продължили за период от време от около
2,5 – три месеца, а контузията на меките тъкани – за около три седмици, като
нараняванията не са били от такова естество, извън болничния престой, че да
са наложили необходимост на ищеца да се оказва непрекъсната и поС.на
помощ от близки, във връзка с ежедневното му обслужване. Не се установи
трайно засягане на функцията на който и да било орган.
При съобразяване на всички изброени обстоятелства относно вида, броя и
естеството на получените телесни наранявания, продължителността на
търпените болки и страдания, липсата на траен и продължителен
оздравителен процес и на трайно обездвижване на орган и затруднения и
ограничения на ищеца по ежедневните битови нужди от една страна, но от
16
друга липсата на данни за трайни последици от увреждането и другите
заболявания на ищеца, имащи отношения към по-бавният, по - продължителен
и болезнен процес на възстановяване, съдът счита, че именно сумата от 18
000,00 лева се явява справедливо парично възмездяване на всички претърпени
от ищеца неимуществени вреди в резултат на ПТП.
Този размер обезщетение съответства на определянето на обезщетение за
неимуществени вреди при сходни, близки случаи /например Решение №
50139/10.01.2023г. по т.д. № 545 по описа за 2022г. на ВКС, 2 т.о. 15 000 лв., в
който казус няма счупване/.
От ответното дружество е направено своевременно възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика - т. 7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г.,
Пленум на ВС. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/
15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на II т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т.
д. № 1117/2009 г. на II т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009
г. на II т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на II т. о.,
решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на I т. о., решение №
153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. №
762/2010 г. на II т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., на
ВКС, ТК, II ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е
застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт,
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва
неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на
вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от
съществено значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
17
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение
на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението,
което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7
на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК
решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС,
II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II ТО,
решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение №
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д.
№ 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, т.е. във
всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл.
432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице.
С оглед данните от САТЕ съдът намира направеното възражение за
съпричиняване за неоснователно. Вещото лице е категорично, че вина за
причиняване на ПТП има изцяло водачът на лекия автомобил, който не е
съобразил скоростта , с която управлява и предприема маневра завой на ляво,
както и не е пропусна движещия се правомерно по платното и с предимство
пресичащ пешеходец. От САТЕ не установено противоправно поведение на
ищеца или такова, което може да се определи като нарушение на правило за
движение по ЗДвП. Изрично в техническата експертиза вещото лице
подчертава фактът, че ищецът, при движение направо в посока кръстовището,
към момента на отклоняването на лек автомобил Н. не е разполагал с
техническа възможност своевременно да възприеме завИ.ето на автомобила.
ЗавИ.ето на автомобила технически е започнало в момента когато пешеходеца
вече се е намирал с гръб към него и не е имал пряк визуален контакт, за да
установи изпълнението на маневрата за завИ.е. Ето защо не е налице
основание за намаляване на така определеното обезщетение за
неимуществени вреди при условията на съпричиняване от пострадалия, който
не се установи да е нарушил правило в ЗДвП, както и обективно не е могъл да
възприеме своевременно извършващия маневрата завой на ляво автомобил.
18
По искането за лихва:
Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са
предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ - да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна за разлика от
КЗ (отм.); новият КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / в чл. 429, ал. 3, изр. 2 изрично
лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които
текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на
предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане
на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие.
До приемането на новия КЗ съгласно правилото на чл. 227, т. 2 КЗ (отм.);
застрахователят има право на регресен иск спрямо застрахования за
заплатените на увреденото лице дължими от застрахования лихви за забава от
датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаването
на същото на застрахователя от застрахованото лице или до датата на
предявяване на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); от увредения.
Следователно, така посочените лихви за забава за периода от увреждането
до уведомяването се включват в застрахователното обезщетение, респ. в
19
застрахователната сума по реда на КЗ (отм..);. В КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /
липсва аналогична норма на тази по чл. 227, т. 2 КЗ (отм.); , а по отношение на
правото на регрес на застрахователя спрямо застрахования в чл. 433 КЗ и чл.
500 КЗ е регламентирано, че в определени от закона случаи застрахователят
може да търси всичко платено, включително платените от него на увреденото
лице лихви и разноски, без изрично да се посочва началната дата на
начисляване на лихвата за забава.
Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото
лице обезщетение за забава от делинквента на осн. чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и
от застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с оглед
изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с
новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск
на увреденото лице спрямо застрахователя на деликвента по застраховка
„Гражданска застраховка“ на автомобилистите на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл.
432, ал. 1 КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. След предявяване на претенцията по чл.
498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне
по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на
застрахователно обезщетение е свързано с две последици - изпадане на
застрахователя в забава - чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай дължи
лихва за собствената си забава, и с възможност увреденото лице да предяви
пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Предвид така изложеното, следва да се посочи ,че в хипотезата на пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016 г. /
се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение
за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от
момента на увреждането. в този смисъл реш.№ 167/30.01.2020г. на ВКС по т-
.д. № 2273/2018 г.,второ т.о,реш. № 50101/20.10.2022 г. на ВКС по т.д. №
1428/2021 г. на второ т.о. на ВКС ,реш. № 72/29.06.2022 г. на ВКС по т.д. №
1191/2021 г. ,първо т.о. ,ТК и множество други .
Относно тази лихва конкретната начална дата на начисляването се определя
от съда съгласно нормите на Кодекса на застраховането според установените
20
факти по спора, според поисканото от ищеца и без ограничаване относно
крайния момент на предявяване на това искане /така решение № 36/12.05.2014
г. по т. д. № 1065/2013 г. на ВКС, I т. о. /.
В случая, с оглед частичната основателност на главния иск води до
основателност и на акцесорната претенция за лихва върху сумата, която
следва да се присъди, считано от 05.04.2024г. /датата на изтичане на
тримесечния срок за застрахователя за определяне на застрахователно
обезщетение и от която дата застрахователят е изпаднал в забава за заплащане
на процесното плащане/ - арг. чл.497, ал.1, т.2 вр. с чл. 496, ал.1 вр. с чл.380
КЗ. За поискания по-ранен период искането за лихва следва да се отхвърли
като неоснователно.
По обратния иск:
По правната квалификация – искът е осъдителен и с правна квалификация
по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ.
Искът е процесуално допустим – предявен е от страна, която е обосновала,
както активната, така и пасивната процесуална легитимации и наличието на
правен интерес.
По същество:
Съгласно чл.500, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал превозното средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка
за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
За основателността на иска на поддържаното основание следва да са налице
в кумулативна следните елементи от фактическия състав на спорното право:
валиден договор за гражданско застраховане, причиняване от застрахования
на застрахователно събитие по покрит от застрахователя риск, причинени
вреди /имуществени и/или неимуществени/, причинноследствената връзка
между противоправното поведение и претърпените вреди, вина на
21
причинителя на вредата, както и плащане от застрахователя на застрахования
на застрахователно обезщетение в претендирания размер, както и
обстоятелството, че към момента на настъпване на застрахователното събитие
ответникът не е управлявал превозното средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или
други упойващи вещества.
Съдът намира, че регресното право в полза на застрахователя не е
възникнало, тъй като в казуса са налице в кумулативност изброените по-горе
предпоставки. Не е установен по делото фактът, че към момента на
управление на МПС на 15.02.2023г. водачът на лекия автомобил И. М. е
управлявал под въздействие на наркотици или други упойващи вещества. Това
обстоятелство не е установено по наказателен ред. Отделно от това, иззетите
към датата на инцидента биологични проби от лицето към датата на
предявяване на обратния иск срещу него са били унищожени, поради изтичане
на срока за съхраняването им на основание чл. 26, ал.4 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техните аналози, според който текст
пробите за наркотични вещества и контролните към тях се съхраняват до 12
месеца, считано от взимането им. Ето защо този елемент от фактическия
състав на регресния иск е останал недоказан и на това основание искът – за
главницата и за акцесорната претенция за лихва, следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По разноските:
По главния иск:
И двете страни по този иск са направили и поискали разноски.
Ищецът е направил разноски за заплатена държавна такса от 1040 лв.,
съобразно уважената част на тази страна от ответника се дължат разноски от
720 лв.
Ответното дружество е направило общо разноски от 5960 лв. /3360 лв. за
адв.възнаграждение и 2600 лв. за експeртизи/. С оглед отхвърлената част на
иска, на ответното дружество от ищеца се дължат разноски от 1833,85 лв.
22
Страните не са направили изявление за прихващане на вземанията за
разноски, поради което съдът не дължи служебно произнасяне по въпроса за
компенсирането им.
Ищецът е упълномощил адвокат, който е осъществил защитата му при
условията на чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38,ал.1 ЗА, обвързват съда и
той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза /така
определение № 515/02.10.2015г. по ч.т.д.№ 2340/2015г., 1 т.о., ТК на ВКС/.
При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в някоя от хипотезите на
чл.38 ЗА съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от
предвидения в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /сега с променено загл. Наредба №1/09.07.2004г. за
възнаграждение за адвокатска работа/, с оглед вида и размера на спорния
материален интерес дължимото адв.възнаграждение е в размер на 2730 лв.
/арг. чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата/. От ответното дружество е направено
възражение за прекомерност на възнаграждението, в случай, че същото
надвишава минималните размери по цитираната Наредба, поради което се
поддържа становище за присъждане на такова съобразно тези минимални
размери и в съответствие с уважената част от иска. Или в случая на
пълномощника на ищеца, осъществил защитата на тази страна по реда на
чл.38 от ЗА, от ответната страна се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 1890 лв.
По обратния иск – от ответника по този иск са поискани разноски, но до
приключване на устните състезания тази страна не е представила
доказателства за направени такива по основание и размер, поради което
независимо от отхвърляне на иск на тази страна не следва да се присъждат
разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С.,
представлявано от С. С.П. и К.Д.К. - изпълнителен директор да заплати на С.
23
Г. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр.П. сумата от 18 000,00 /осемнадесет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на получени телесни
увреждания при ПТП от 15.02.2023г., ведно с лихвата за забава върху горната
сума, считано от 05.04.2024г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска над уважения размер до претендирания от 26 000 лв.,
както и за лихва за забава, считано от 04.01.2024г. до 04.04.2024г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З.Б.И.“ АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. С., представлявано от С. С.П. и К.Д.К. - изпълнителен
директор срещу И. К. М. с ЕГН: ********** от адрес: гр. П. обратен
осъдителен иск с пр.основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000 лв., представляваща
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 15.02.2023г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до изплащането, като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С.,
представлявано от С. С.П. и К.Д.К. - изпълнителен директор да заплати на С.
Г. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр.П. сумата от 720 /седемстотин и двадесет/
лева разноски, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА С. Г. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр.П. да заплати на З.Б.И.“
АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от С.
С.П. и К.Д.К. - изпълнителен директор сумата от 1833,85 /хиляда осемстотин
тридесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/ лева разноски, съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА З.Б.И.“ АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С.,
представлявано от С. С.П. и К.Д.К. - изпълнителен директор да заплати на
адвокат И. Я., БАК, със съдебен адрес: гр.П. - за осъщественото по реда на
чл.38 ЗА процесуално представителство на ищеца по делото С. Г. Х., сумата в
размер на 1890 /хиляда осемстотин и деветдесет/ лева адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
Делото е постановено с участието на трето лице помагач на ответника ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК * – И. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр.П..
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му пред Апелативен съд София.
24
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
25