РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Балчик, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на четвърти март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20253210200023 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: ****, против Електронен
фиш Серия К № ****, издаден от ОД на МВР - Добрич, с който за нарушение по чл. 21, ал.
2, вр. ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 300 лв.,
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Жалбоподателят намира издадения електронен фиш за незаконосъобразен, като
излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на
материалния закон. Оспорва фактическата обстановка. Твърди, че не си спомня да е
управлявал автомобила на посочените във фиша дата и място. Сочи, че не е спрян за
проверка и не му е съставян АУАН. Излага, че към ел. фиш липсвал протокол за извършено
нарушение и снимка на разположението на камерата, заснела нарушението. Наред с това
сочи, че доколкото нарушението не е било установено със стационарно техническо средство,
което да е предварително обозначено и да функционира в отсъствие на контролен орган е
следвало да се състави АУАН и евентуално НП. По изложените съображения отправя искане
електронният фиш да бъде отменен.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. До даване ход на делото пред въззивната инстанция е постъпила молба от
жалбоподателя, в която са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш поради допуснати съществено нарушение на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон.
1
Въззиваемата страна – ОД на МВР – Добрич не изпраща представител в откритото
съдебно заседание. Към съпроводителното писмо е приложена писмена защита от
въззиваемата страна, чрез юриск. М. Ж., с която е изразено становище за законосъобразност
на обжалвания електронен фиш. Отправено е искане за потвърждаване на електронния фиш
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На **** г. в **** часа, в обл. Добрич, общ. Балчик, на главен път I-9 кръстовище за
ГРМП била засечена скорост на движение на лек автомобил марка и модел "****" с рег. №
**** от 98 км/час при въведено ограничение на скоростта от 60 км/час, обозначено с пътен
знак В26.
Посочената скорост била засечена от преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ****
**** *** с № ****, използвана на посочените в обжалвания електронен фиш място и време.
Към процесната дата лек автомобил марка и модел "****" с рег. № *** бил
регистриран като собственост на жалбоподателя Б. Г. Б..
Въз основа на тези данни от ОД на МВР – Добрич бил издаден обжалваният
електронен фиш Серия К № ****, с който на собственика на автомобила Б. Г. Б. на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП била наложена глоба в размер на 300
лв. за извършеното нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП - управление на МПС извън
населено място с превишена скорост от 38 км/час. При издаването на електронния фиш бил
приспаднат толеранс от 3 км/час, като жалбоподателят е бил наказан за това, че е управлявал
с 98 км/час, т. е. с 3 км/час по-малко от засечената скорост от 101 км/час.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се потвърждава от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: справка от Система за управление
на административнонаказателната дейност с отразена дата на връчване на ЕФ; снимка на
нарушението; копие от протокол ведно със снимка за точното местоположение и
позициониране на системата за контрол; справка за собственост от АИС КАТ – Регистрация
на ППС и собствениците им; копие на протокол от проверка; копие на удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и приложение.
Събраните по делото писмени доказателства съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в предвидения в чл. 189, ал. 8 ЗДвП 14-
дневен срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
2
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от министъра
на вътрешните работи образец и съдържа посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити
– данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
респективно ползвателя, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане.
От друга страна, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил административно
нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, тъй като на посоченото място и в
посоченото време е управлявал лек автомобил със скорост от 98 км/час при ограничение на
скоростта, въведено с пътен знак В 26 "Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената" от ППЗДвП – 60 км/час. Следователно правилна е квалификацията на
нарушението като такова по смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 188, ал. 1 ЗДвП
отговорността е реализирана спрямо собственика на автомобила, който не се е възползвал от
правото си, в случай че той не е управлявал автомобила, да подаде писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът е
съзнавал общественоопасния характер на нарушението, тъй като жалбоподателят Б. Г. Б. е
следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи по пътя,
намиращ се извън населено място, с разрешена скорост от 60 км/час, като въпреки това е
неглижирал установените правила и наличното ограничение с пряката си цел да управлява
своето МПС с избрана от него самия скорост.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е
превишаване на разрешената скорост с 38 км/час, следователно обществената опасност на
това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда
да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
По възраженията на въззивната страна:
На първо място краткото описание на нарушението не е довело до ограничаване на
процесуалните права на жалбоподателя, защото в обжалвания електронен фиш са посочени
всички съставомерни обстоятелства – датата и място на извършване на нарушението,
собственикът на автомобила, управляваният автомобил, разрешената стойност на скоростта,
установената стойност на скоростта и превишената стойност на скоростта.
На второ място легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в §
6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
3
средства или системи. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.
189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва
името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято
територия е извършено нарушението (Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по
т. д. № 1/2013 г.
На трето място относно възражението, че липсва яснота в обжалвания електронен
фиш за мястото на извършване на нарушението, както и доказателства за това, съдът
намира, че мястото на нарушението е индивидуализирано ясно и недвусмислено – в обл.
Добрич, общ. Балчик, на главен път I-9 (извън населено място), кръстовище за ГРМП, като
са представени и доказателства за това, че нарушението е извършено именно там –
протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система; снимката,
удостоверяваща мястото на поставяне на средството за измерване на скоростта, и снимката,
удостоверяваща движението на превишаващото скоростта пътно превозно средство.
На четвърто място съдът намира, че е спазено изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, доколкото
към протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система е
приложена снимка на разположението на уреда.
На пето място следва да се отбележи, че не е налице задължение за контролните
органи да спират засечения с превишена скорост автомобил, нито да установят неговия
водач, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител. Следователно не е било необходимо спирането на превозното средство,
установяването на водача и предприемането на каквито и да е било действия на контролните
органи.
На шесто място съдът намира за неоснователно възражението на въззивната страна,
че липсват доказателства, че средствотото за измерване притежава удостоверение за одобрен
тип, доколкото съгласно приложеното към административнонаказателната преписка
удостоверение процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип **** **** *** е вписана в
регистъра под № ****, като удостоверението за одобрен тип е издадено на ***** г. и е със
срок на валидност **** г.
4
На следващо място възражението, че жалбоподателят не е управлявал засеченото със
автоматизираното техническо средство моторно превозно средство остана недоказано. В
тази връзка следва да бъде посочено, че електронният фиш се издава след протичане на
съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер,
като изразът "в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 от
ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. В този смисъл законодателят е
предвидил възможност съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП собственикът/регистрираният
ползвател в 14 -дневен срок от получаването му да предостави в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. В настоящия случай, не е подадена съответната декларация по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП.
За неоснователно се възприема и възражението на въззивната страна, че приложената
снимка не отразява реално фактическата обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал.
2, т. 6 от ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат
право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или
системи – заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани
датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила,
представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от
ЗДвП.
Поради горните съображения, според настоящия съдебен състав не са допуснати
съществени процесуални нарушения, нито нарушения на материалния закон при издаване на
електронния фиш.
По отношение на наказанието:
В санкционната част законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4
ЗДвП, относима към нарушението, с оглед на установеното превишаване на разрешената
скорост извън населено място с 38 км/ч., попадащо в границите, визирани в посочената
разпоредба. Поради това размерът на глобата от 300 лв., който е фиксиран в посочената
разпоредба, е определен в съответствие със закона.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да
бъде потвърден изцяло като законосъобразен.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна ОД на МВР -
Добрич, която претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед
разпоредбите на чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН чл. 37 ЗПрП и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ и представянето само на писмена защита по делото от
въззиваемата страна съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция е в размер на по 80.00 лв., което следва да бъде заплатено в полза
5
на ОД на МВР – Добрич.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № ****, издаден от ОД на МВР -
Добрич, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП на Б. Г. Б., ЕГН **********,
с адрес: ****, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 /триста/ лева,
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Б. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на ОД на МВР –
Добрич сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Добрич.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
6