№ 717
гр. Бургас, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20252120201633 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А. С. Х., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 23-0769-004420 от ******** г., издадено от началник Група към ОД на
МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Поддържа,
че АУАН е издаден след изтичане на давностния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, тъй като
нарушението е било заснето на ******** г., а АУАН е бил съставен на ******** г. Сочи, че
АУАН е бил съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, след като е бил съставен в
отсъствие на нарушителя. Оспорва показанията на техническото средство за контрол на
скоростта. С тези доводи моли НП да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. А., която
поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Навежда възражение за
незаконосъобразност на НП, предвид връчване на жалбоподателя на неподписан екземпляр
от НП от длъжностното лице, което го е издало.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представлява се от юк. Ж..
Оспорва жалбата като неоснователна и поддържа НП да бъде потвърдено като правилно,
обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
С автоматизирано техническо средство е било установено, че на ******** г. в 16:26
часа лек автомобил „Хонда“ с рег. № *******, собственост на С. А. Х. е бил управляван в гр.
Бургас, ПП I-6, км. 495, в посока от кв. „П.к.“ към КПП – 1, с наказуема скорост при отчетен
толеранс 3 % от 113 км/ч при максимално разрешена за движение в населено място до 60
км/ч, въведена с пътен знак В-26. След уведомяване на собственика за констатираното
нарушение, в декларация от ******** г. по чл. 188 ЗДвП, същият е посочил, че на
процесната дата и час автомобилът е бил управляван от жалбоподателя А. С. Х., като
посочил и данни за притежаваното от него СУМПС. По тази причина срещу жалбоподателя
на ******** г. бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, а
впоследствие на ******** г. е било издадено и обжалваното в производството НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на актосъставителя Р.
Д. са последователни, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени
доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон, които да обуславят отмяна на обжалвания в настоящото производство акт.
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са били издадени от компетентни органи
(съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи) в
сроковете по чл. 34 ЗАНН. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението, че
АУАН е бил съставен след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В разпоредбата е
посочено, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически,
данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за
политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите
на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за
дружествата за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните
2
злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни
схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част
трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането, Закона за пазарите на
криптоактиви и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър
БУЛСТАТ - две години. В случая нарушението е било установено с автоматизирано
техническо средство на ******** г., като от тази дата е започнал да тече предвиденият в чл.
34, ал. 1 ЗАНН едногодишен срок за съставяне на АУАН. От фактическа страна се
установява, че с декларация, подадена до компетентния контролен орган на ******** г.
собственикът на автомобила е посочил, кой е управлявал процесното МПС на процесната
дата и час. Следователно от дата ******** г. е станал известен нарушителят, като в рамките
на три месеца от тази дата е следвало да се състави АУАН за констатираното нарушение. В
случая АУАН е бил съставен на ******** г., т.е. били са спазени и двата срока по чл. 34, ал. 1
ЗАНН (до три месеца от установяване на нарушението на ******** г. и до един месец след
установяване на нарушителя – ******** г.).
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Процесното нарушение, както и обстоятелствата, при
които е извършено са описани в пълна степен. Деянието е подробно описано, а именно
управление на МПС в гр. Бургас, с превишена скорост от 113 км/ч при наличие на
разрешена до 60 км/ч в населено място, сигнализирана с пътен знак В-26. Както в АУАН,
така и в НП е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено.
Съдът не споделя и поддържаното възражение за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН
при съставяне на АУАН. В действителност в чл. 40, ал. 1 ЗАНН е предвидено, че АУАН се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при
извършване или установяване на нарушението, но това правило не е абсолютно, като в ал. 2
на същата разпоредба се предвижда възможност за съставяне на АУАН в отсъствие на
нарушителя. Именно тази хипотеза е налице в конкретния казус. АУАН е бил съставен в
отсъствие на нарушителя, след уведомяване на собственика на автомобила и декларираните
от него данни за водача по време на извършване на нарушението. От представени писмени
доказателства се установява, че съставеният срещу жалбоподателя АУАН е бил изпратен за
връчване по местоживеенето му, като е бил връчен на ******** г., видно от разписката,
която представлява неразделна част от АУАН. Тази дата (******** г.) е вписана в АУАН и
като датата на подписване на АУАН от жалбоподателя, но в тази връзка неоснователно е
възражението в жалбата, че датата ******** г. следва да се приеме като дата на съставяне на
АУАН.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението, че при издаване
на НП е била нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 2 ЗАНН. В преписката е наличен
екземпляр на обжалваното НП, подписано от длъжностното лице, което го е издало.
Следователно процедурата по издаване на НП не е била опорочена. В действителност по
делото е наличен и неподписан екземпляр, който е бил връчен на жалбоподателя, като видно
3
от разписката, която представлява инкорпорирана част в бланката на НП, връченият
неподписан екземпляр представлява препис, като законодателно изрично е предвидено в чл.
186а, ал. 3 ЗДвП да се връчва неподписан дигитален образ на НП, стига да съдържа всички
реквизити с изключение на подписа на издалото го длъжностно лице. Именно такава
хипотеза е налице в конкретния случай.
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост за движение по пътищата в населени места, по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, въведена с пътен знак В-26. Правилно в НП е отразена
правната квалификация на нарушението като такова по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. В
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП се регламентира скоростта на движение на превозните
средства предвид тяхната категория и пътния участък, по който се движат (населено място,
извън населено място, автомагистрала, скоростен път). Алинея 2 на същата норма
предвижда възможност да се определи различна разрешена скорост за движение от тази по
ал. 1, която се сигнализира изрично с пътен знак. В случая се касае се за нарушение на
разрешена скорост за движение в населено място, установена с пътен знак В-26. Ето защо
правилно в НП правната квалификация на нарушението е определена като нарушение на чл.
21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като е управлявал на ******** г. в 16:26 часа лек
автомобил „Хонда“ с рег. № *******, в гр. Бургас, ПП I-6, км. 495, в посока от кв. „П.к.“ към
КПП – 1, с наказуема скорост при отчетен толеранс 3 % от 113 км/ч при максимално
разрешена за движение в населено място до 60 км/ч, въведена с пътен знак В-26. Скоростта е
била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято изправност по делото са
представени писмени доказателства (удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
протокол от проверка от 15.06.2023 г., видно от който техническото средство съответства на
одобрения тип.)
От налична в преписката снимка, се установява, че на процесния участък
ограничението на скоростта е било до 60 км/ч, като управляваният от жалбоподателят
автомобил се е движил с превишена скорост от 116 км/ч в населено място, след което е била
отчетена допустимата грешка за техническото средство – 3 % толеранс и скоростта на
управление е била изчислена на 113 км/ч.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В декларация по чл. 188 ЗДвП,
подадена на ******** г. собственикът на процесния автомобил е посочил, че на ******** г.
в 16:26 часа жалбоподателят е управлявал автомобила. По тази причина срещу
жалбоподателя е бил издаден електронен фиш за констатираното нарушение по чл. 21, ал. 2,
вр. ал. 1 ЗДвП.
4
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП към датата на
нарушението (******** г.) предвижда за превишаване над 50 km/h наказание глоба 700 лв. и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. На жалбоподателя е
била наложена „глоба“ в размер на 700 лева при правилно изчисление от страна на
наказващия орган на превишените километри, както и кумулативно предвиденото наказание
„лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от три месеца. Съдът счита, че с така
наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Съдът достигна до извод за неоснователност на подадената жалба. Представителят на
АНО претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 3
ЗАНН. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва
да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Предвид фактическата и правна сложност на
делото в полза на АНО следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-004420 от ******** г.,
издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на
А. С. Х., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение на
чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА А. С. Х., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Бургас сумата от 100
лева, представялваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6