О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Плевен, 11.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на 11.02.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА,
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7755 по описа на съда за 2019г., за да
се произнесе взема предвид:
Делото
е образувано въз основа на депозирана искова молба от П.Б.К., чрез *** от АК – ***,
против Прокуратура на РБ, с която е
предявен иск на основание чл.2 ал.1 т.6 от ЗОДОВ. Претенцията на ищеца е за
присъждане на обезщетение в размер 5000лв. за причинени неимуществени вреди от
датата на освобождаване на ищеца от затвора – *** - 08.08.2019год.
„до пълното й издължаване“, като се претендират и разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба е
изложено, че ищецът е осъден с влязла в сила присъда, постановена НОХД
№275/2008год. по описа на ОС-*** за извършено престъпление по чл.354а ал.1, 2
от НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет
години, с привеждане в изпълнение на друга присъда, по която изтърпяването на
наказанието било отложено. Заявява се, че било зачетено задържането му във вр. с взета мярка за неотклонение задържане под стража и
домашен арест. Изложено е също така, че делото е разгледано в отсъствие на
подсъдимия, обявен за международно издирване и впоследствие екстрадиран от Република
***. Изложено е, че ищецът бил задържан в *** на 28.11.2013год. от
южноафриканските полицейски служби и прекарал в лагер *** девет месеца, като
впоследствие и във вр. с изпълнение на съответните
процедури във вр. с екстрадацията
му бил транспортиран до България и въдворен в затвора – ***. В исковата молба се твърди, че въпреки
всички опити на ищеца престоят му в лагера в *** в рамките на девет месеца да
бъде приспаднат от съответната прокуратура от наложеното му за ефективно изтърпяване наказание
лишаване от свобода в размер 1 година , 1 месец и 4 дни, по окито бил условно
предсрочно освободен по предишна присъда, това не се случило и според него
отказът за това е неправомерен. Именно с
този отказ за зачитане ищецът обосновава претенцията си за заплащане на
обезщетение от страна на ответника-Прокуратурата на РБългария.
Твърди, че в резултат на тези явно
неправомерни действия претърпял вреди –
кризи във вр. със заболяване ,което има от дискова херния и оценява същите на
5000лв.
Макар
в исковата молба фактическите твърдения на ищеца да са непълни, съдът намира,
че същата не следва да се оставя без движение, т.к. е недопустима.
Съгласно чл.2 ал.1 т.6 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при изпълнение на наложено наказание над определения
срок или размер. В случая обстоятелствата, които излага ищецът не осъществяват
фактическия състав на посочената разпоредба на закона /макар това от една
страна да е въпрос по същество/. Ищецът реално не твърди да е изтърпял
наказание лишаване от свобода над определения му срок. Същият твърди, че
получил неправомерен отказ за зачитане на престоя му в лагера в ***. Сочените
оплаквания от действията на прокуратурата обаче представляват основания за
обжалване на съответен акт на прокурор или съд, с който ищецът не е съгласен.
Такива действия не са визирани изрично в изчерпателното посочване на чл.2 от ЗОДОВ, който от своя страна е специален закон, уреждащ отговорността на
държавата за вреди причинени от граждани, и по който единствено следва да бъде
квалифициран предявен срещу ответната страна иск. В случая и според искането,
което отправя ищецът, Районен съд -
Плевен не се явява висшестояща инстанция нито по отношение на прокуратурата,
нито по отношение на който и да било друг съд във вр.
с отказа за зачитане на престоя на ищеца във въпросния лагер.
В настоящия казус, описан в исковата
молба, липсват фактически твърдения за т.6 на ал.1 на чл.2 от ЗОДОВ, липсва
въобще предвидена хипотеза по чл. 2 от ЗОДОВ, липсва също и отменен акт във вр. с искането за зачитане на този престой от девет месеца/не са изложени и
фактически твърдения в тази връзка, освен че не са представени и доказателства/, въз основа на който да се
претендират вреди. Това изключва пасивната легитимация по предявения иск на посочения
ответник.
Твърди се и
е представено доказателство, че с
решение на ВКС на РБ от 20.01.2015год.,неподлежащо
на обжалване, искането на ищеца за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №
217/2010год. по описа на ВТАС е
оставено без уважение, а доводите
за зачитане времето, през което осъденият е бил задържан по ЕЗА и за изпълнение
на наказанието, биха намерили отговор едва при възобновяване на делото при
упражняване компетентността на решаващия съд, който би разгледал същото.
Изложеното
налага извода, че предявеният иск се явява недопустим, поради което следва делото
да бъде прекратено на основание чл.130 от ГПК. Воден
от горното, съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от П.Б.К., чрез *** от АК – ***, против Прокуратура
на РБ, иск с правно основание чл.2 ал.1 т.6 от ЗОДОВ, с цена на иска 5000лв.,
като недопустим и ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130 от ГПК производството по гр.д.
№7755 по описа на съда за 2019г.
Определението
може да се обжалва чрез ПлРС пред ПлОС с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: