Разпореждане по дело №62062/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 190227
Дата: 30 декември 2024 г. (в сила от 30 декември 2024 г.)
Съдия: Цветина Руменова Цолова
Дело: 20231110162062
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 190227
гр. София, 30.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Частно гражданско дело №
20231110162062 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от Д. Н. С. срещу „А1Б“ ЕАД, с искане за
издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на 51,85 лева – главница за
надвнесена авансово такса по договор, сумата в размер на 25 лева – разноски за
държавна такса и сумата в размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение за
заповедното производство.
На 22.11.2023 г. е издадена заповед за изпълнение за исканите от заявителя суми.
Същото е връчено на длъжника на 28.11.2023 г.
На 28.12.2023 г. е постъпила молба от длъжника „А1Б“ ЕАД, с която се сочи, че
ще представят доказателства за заплащането на сумата по банковата сметка на
заявителя. Изразява се становище за недължимост на присъдените със заповедта
разноски, доколкото длъжникът не бил станал повод за завеждане на делото, поради
което моли съда да отмени заповедта за изпълнение в частта за присъдените разноски.
В случай, че съдът не отмени заповедта по отношение на присъдените разноски,
длъжникът сочи, че молбата следвало да се счита за частна жалба по чл. 413, ал. 1
ГПК.
С Разпореждане от 06.01.2024 г. съдът е разпореди препис от молбата да се
изпрати на заявителя за становище в тридневен срок.
На 09.01.2024 г. е постъпила молба от длъжника, с която се представят
доказателства за платена по сметка на заявителя на сумата в размер на 51,85 лева, като
се моли заповедта да бъде обезсилена в посочената част.
С разпореждане от 11.01.2024 г. съдът е разпореди препис от молбата от
09.01.2024 г. да се изпрати на заявителя за становище в тридневен срок.
На 22.01.2024 г. е постъпило становище от заявителя Д. Н. С., с което заявява, че
не оспорва плащането на сумата в размер на 51,85 лева. Поддържа обаче искането си
за присъждане на разноските в производството, като излага съображения, че
длъжникът е станал повод за завеждане на делото. В случай че молбата на длъжника
бъде възприета за частна, моли становището да се вземе предвид.
С разпореждане от 24.01.2024 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на
разпореждането като доплати дължимата се държавна такса, доколкото длъжникът е
1
подал възражение срещу заповедта.
На 08.02.2024 г. е постъпила молба от заявителя Д. С., чрез адв. С., с която се
моли съда на основание чл. 253 ГПК да отмени разпореждането, с което е дал указания
за предявяване на иск и вместо него да се произнесе, с който да се произнесе по
дължимостта на сторените в заповедното производство разноски. Сочи, че с молбата
от 28.12.2023 г. длъжникът е признал задължението, като бил възразил само срещу
разноските по делото. Намира, че са налице предпоставките, при които съдът да се
произнесе по възражението по смисъла на чл. 414а, ал. 5 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Съдът намира, че следва да бъде отменено разпореждането от 24.01.2024 г., с
което на заявителя са дадени указания за предявяване на иск по следните съображения.
Оспорване на вземането е налице при всяка изразена форма на несъгласие с вземането
по издадената заповед за изпълнение. Оспорване на вземането не е заявено, ако
длъжникът е възразил само относно разноските, присъдени в заповедното
производство, в който случай същият има право да обжалва заповедта за изпълнение
по чл.413, ал.1 ГПК (в този смисъл т. 10а от Тълкувателно решение по т.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС).
Настоящият случай е тъкмо такъв, поради което не е налице оспорване на
вземането.
В същото време, не са налице и предпоставките по чл. 414а, ал. 4, изр. 2 ГПК за
произнасяне по възражение по чл. 414а ГПК, доколкото в срока за възражение
длъжникът не е представил възражение по чл. 414а ГПК с доказателства за извършено
плащане.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника „А1Б“ ЕАД на 28.11.2023 г. В
срока по чл. 414 ГПК – на 28.12.2023 г. е постъпила молба, с която се признава
задължението към заявителя, сочи се, че ще бъдат представени доказателства за
плащане, както и се прави възражение срещу присъдените със заповедта разноски,
като се моли съда да отмени издадената заповед за изпълнение в частта за разноските,
доколкото длъжникът не бил станал повод за завеждане на делото. В молбата се сочи,
че в случай че съдът прецени, че не следва сам да отменя заповедта в частта за
разноските, молбата да се счита за частна жалба.
Едва с молба от 09.01.2024 г. – след изтичане на срока за подаване на възражение
по чл. 414 и по чл. 414а, ал. 1 ГПК длъжникът е представил доказателства за
извършено плащане, което обстоятелство е потвърдено от заявителя.
Предвид изложеното, съдът не намира, че са налице предпоставките за
произнасяне по чл. 414а, ал. 4, изр. 2 ГПК.
В същото време, с признанието на задължението длъжникът реално не възразява
по смисъла на чл. 414 или 414а ГПК, поради което заповедта за изпълнение е влязла в
сила в частта относно присъдената сума в размер на 51,85 лева – главница за авансово
внесена такса.
Доколкото молбата от 28.12.2023 г. съдържа възражения относно присъдените
разноски. Доколкото за съда не съществува възможност сам да измени заповедта за
изпълнение в частта за разноските, молбата от 28.12.2023 г. следва да се приеме за
частна жалба по смисъла на чл. 413, ал. 1 ГПК, в какъвто смисъл има изявление на
самия длъжник в молбата.
Доколкото към молбата няма приложени доказателства за внесена държавна такса
за обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските, на длъжника следва
да бъдат дадени указания да представи такива.
2
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК Разпореждане №13485/24.01.2024 г.,
постановено по ч.гр.д. № 62062/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ молба с вх. № 375346 от 28.12.2023 г. (с характер на
частна жалба срещу разноските по заповедта за изпълнение), подадена от „А1Б“ ЕАД
УКАЗА на „А1Б“ ЕАД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представи доказателства за внесена по сметка на Софийски градски съд държавна
такса в размер на 15 лева.
При неизпълнение на указанията, частната жалба ще бъде върната.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3