Р Е Ш Е Н И Е
№
212
30.10.2023г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Михаил
Крушовски от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 187 по описа за 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Юрисконсулт
Д.Р. като пълномощник на ДИРЕКТОРА НА НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ КЪМ АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Македония“ № 3 и съдебен адрес:*** обжалва решение №243/21.06.2023г.
по а.н.д.№1016/2022г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане свързва с редовно проведено производство по ЗАНН и доказано
противоправно деяние. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за ответника.
Ответникът
И.Н.Г. *** чрез адв.И.Б. не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че оспореното
съдебно решение е правилно и обосновано, поради което моли да се остави в сила.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №BG01032022/5800/Р8-245/29.08.2022г.
на директора на Национално тол управление /НТУ/ към АПИ, с което на И.Н.Г. на
основание чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 1 800лв.
От
събраните по делото доказателства районният съд е установил от фактическата
страна на спора, че на 01.03.2022г. в 19:40:40 часа в направление излизане от
територията на страната, на ГКПП Кулата е пристигнало ППС с рег.№** във вид на
влекач, модел М Т с обща техническа допустима максимална маса над 12 т.,
управлявано от нарушителя. След извършена проверка, контролните органи са
консатирали, че на 18.02.2022г. в 07:34:24 часа посоченото ППС е засечено по
път А-3, км. 52+049, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за това
ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП. За
извършеното нарушение е генериран доказателствен запис от електронната система
по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, съдържащ статични изображения във вид на снимков
материал, представляващ доказателство за процесното ППС, регистрационния номер,
датата, часа и мястото на движение от участъка от пътя в обхвата на платената
пътна мрежа.
От
правна страна съдът е установил, незаконосъобразност на оспореното НП. Според
съда, в хипотеза, когато нарушението е установено от електронна система за
контрол по чл.167а, ал.1 от ЗДвП, от която е видно, че АНО не е установил
водача на МПС, е дължимо санкциониране на собственика на превозното средство по
реда на чл.187а, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и едва след възражение на собственика, НП
може да се издаде на водача. Съдът е констатирал нарушение на чл.42, ал.1, т.5
и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН досежно АУАН и НП. По посочените правни доводи съдът
е отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон решението е правилно като краен резултат. Съображенията за
това са следните:
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на
закона.
Правилен
е извода на съда за процесуална незаконосъобразност на оспореното НП, но по
различни правни изводи. Касационният съд констатира, че е допуснато съществено процесуално нарушение в
съдържанието на АУАН и НП досежно реквизита по чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1,
т.6 от ЗАНН поради липса на посочена нарушена законова разпоредба, като отделно
от това е налице и неясно обвинение досежно субекта на нарушението в
съдържанието на НП.
Правната
квалификация на деянието съдържа нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която е
санкционна такава. Относимото нарушено правило за поведение се съдържа в
нормата на чл.139, ал.7 от ЗДвП. Неоснователно е възражението на касатора, че
нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП съдържа едновременно нарушеното правило за
поведение и санкцията. Сходното съдържание на двете правни норми не санира
пропуска за прилагане на относимото за деянието правило за поведение поради
самостоятелното действие на двете норми. Липсата на посочена относима към
деянието правна квалификация представлява съществено нарушение на процедурата
по административно наказване досежно императивно предвиденото съдържание на
АУАН и НП, нарушава правото на защита на дееца и е самостоятелно основание за
отмяна на НП.
Отделно
от горното, в обвинението по НП не е посочено качеството на наказаното лице като
водач на МПС, в което качество това лице може да бъде субект на отговорността
на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Съдържанието на НП по този признак е общо и без
конкретика. Вписаното в АУАН качество на дееца като водач не може да санира
пропуска в съдържанието на НП, т.к. законът допуска обратната връзка между АУАН
и НП по см. на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Независимо от горното, неоснователно е
възражението в касационната жалба за доказано авторство на деянието.
Нормата
на чл.179, ал.3а от ЗДвП въвежда като субект на отговорността водача, който
управлява ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което ППС не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминато разстояние, съгласно изискванията на ЗП за участъка от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС. Обвинението
срещу дееца е в първата хипотеза на санкционната норма – за това, че на
посочените дата, място и час управлява ППС в обхвата на платена пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Доказателствата
по делото на районния съд установяват обективните съставомерни елементи от
състава на чл.179, ал.3а от ЗДвП, но не и авторството на деянието на датата по
обвинението. Не е доказано управление на 18.02.2022г. на посоченото ППС от
наказаното физическо лице. Непредставянето на пътен лист или друг заместващ
документ не позволява установяване на авторството на дееца, поради което е
необоснован извода на АНО за управление на наказания субект. Липсата на
доказано авторство на деянието води до незаконосъобразност на оспореното НП.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Поради
изхода от спора касаторът няма право на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №243/21.06.2023г.
по а.н.д. №1016/2022г. на РС – Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.