РЕШЕНИЕ
№ 4177
гр. Варна, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря С.ка М. Г.ева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110115338 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Я. Р. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ******, чрез процесуалния му представител –
адв. Й. А., срещу С. П. А., ЕГН **********, и Ж. С. А., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. Варна, ******, иск с правно основание чл. 48, ал. 1 вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на
солидарност сумата 2772.62 лв., представляваща частичен иск от целия в
размер на 4502.42 лв. /след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение
в размера на иска вместо първоначалния за сумата 100 лв., частичен иск от
целия в размер на 4502.42 лв./, съставляваща обезщетение за причинените на
ищеца имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на спойлер ляв
опашка, държач под седалка, кора лява опашка горна, седалка предна, мигач
заден ляв, кора лява резервоар, рама, планка предна лява степенка и гума
задна на собствения му мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РА“, с рег. № ******,
вследствие реализирано на 03.08.2024 г. ПТП в гр. Варна по вина на К. С. А.,
ЕГН **********, непълнолетен към датата на настъпване на процесното ПТП,
отговорност за които вреди носят родителите му – ответниците А.и, ведно със
законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 02.12.2024 г. до окончателното изплащане
на задължението.
В исковата си молба и уточняващата молба към нея ищецът Я.Р.П..
излага, че на 03.08.2024 г., около 12:10 часа, в гр. Варна, ******, управлявайки
собствения си мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РА“, с рег. № ******, бил блъснат
от тротинетка, управлявана от К. С. А.. Поддържа, че произшествието
1
настъпило при следните обстоятелства: с мотоциклета си се движил по
******, в посока училище „Е.П.“. На кръстовището с ул. ****** намалил
скоростта, за да пропусне преминаващ пешеходец и изведнъж бил блъснат от
тротинетка, управлявана от К. А.. За настъпилото произшествие били
уведомени контролните органи, които след като изяснили механизма на ПТП
и участниците в него издали Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Тъй като водачът на тротинетката бил непълнолетен, полицейските служители
извикали баща му С. А., на който съставили АУАН. Посочва, че в началото
ответникът А. обещал да заплати щетите, но впоследствие отказал. Излага, че
подал молба за обезпечение на доказателствата във връзка с нанесените щети
по мотоциклета, по която било образувано ч. гр. д. № ******2024 г. по описа
на ВРС, 16 състав. Поддържа, че вследствие на инцидента собственият му
мотоциклет е получил следните увреждания: спойлер ляв опашка, държач под
седалка, кора лява опашка горна, седалка предна, мигач заден ляв, кора лява
резервоар, рама, планка предна лява степенка и гума задна. Ремонтът на
мотоциклета възлиза на 4502.42 лв. Твърди, че родителите, които упражняват
родителски права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са
навършили пълнолетие и живеят при тях, на основание чл. 48 ЗЗД. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира
разноски, включително тези, сторени в производството по ч. гр. д. №
******2024 г. по описа на ВРС, 16 състав.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците С. П. А. и Ж. П.а А., редовно
уведомени, са депозирали писмен отговор на исковата молба, чрез
процесуалния им представител – адв. И. Г.. Поддържат становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорват изцяло
твърденията на ищеца относно механизма на ПТП и наличието на причинно-
следствена връзка на твърдените имуществени вреди с механизма на ПТП.
Твърдят липса на основния елемент на фактическия състав на деликта –
противоправно поведение. Считат, че водачът К. С. А. не е нарушил
императивните разпоредби на ЗДвП и Правилника за прилагането му,
съответно не е причинил виновно процесното ПТП. Посочват, че вина за
настъпване на инцидента има ищецът. Оспорват констатациите на КП за ПТП,
доколкото в него е записано, че е съставен на 03.07.2024 г., а в исковата молба
се твърди, че произшествието е настъпило на 03.08.2024 г. Поддържат, че
ищецът не е собственик на процесното МПС към датата на ПТП 03.07.2024 г.,
съответно не е материално-правно легитимиран да предяви иска. Твърдят, че
действително между страните е настъпило ПТП в гр. Варна, на ****** и ул.
******, но не по начина, описан в исковата молба и КП за ПТП от 03.07.2024
г., и не по вина на К. С. А., който се е движел по ****** с тротинетка „Куго
Кирин“ най-вдясно на пътното платно, когато е приближил движещия се пред
него мотоциклет, с рег. № ******, който е започнал да спира. Намалявайки
скоростта, К. А. вижда, че мотоциклетът ще спре движението си, тъй като не е
подал никакъв сигнал, че ще завива и се опитва да го подмине отляво.
Подминавайки мотоциклета отляво, внезапно същият завива рязко наляво в
посока ул. ****** и блъска управляваната от К. тротинетка, като го събаря на
пътя. Поддържат, че К. А. няма вина за настъпване на ПТП, тъй като ищецът
му е пресякъл пътя на движение, правейки непозволен завой наляво към ул.
******. Излагат, че ответникът С. П. А. е подал жалба срещу издаденото му
НП от 12.11.2024 г. на началник сектор ПП към ОД на МВР – Варна, по която е
образувано АНД № ******2024 г. по описа на 36 състав на ВРС. По
изложените съображения молят предявеният иск да бъде отхвърлен. В
2
условията на евентуалност правят възражение за съпричиняване на ПТП от
страна на ищеца и молят обезщетението да бъде намалено. Претендират
разноски.
В проведеното по делото на 29.10.2025 г. открито съдебно заседание
ищецът се представлява от адв. Й. А., който заявява, че поддържа предявения
иск и моли същият да бъде уважен.
Ответникът се представлява от адв. И. Г., който поддържа становище за
неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 48, ал. 1 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът при
условията на пълно и главно доказване да установи, че на посочената дата
03.08.2024 г. е реализирано ПТП по вина на непълнолетния към този момент
К. А., в резултат на който е увредено негово собствено МПС – мотоциклет,
при посочения от него механизъм на настъпване на произшествието; че е бил
собственик на мотоциклета към датата на инцидента – 03.08.2024 г., какви
вреди са настъпили върху собствения му мотоциклет и какъв е размерът им;
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния
резултат; че ответниците са родители на непълнолетния К. А., като последният
живее при тях.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно
и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ответниците
С. П. А. и Ж. С. А. са родители на непълнолетния К. С. А., който живее при
тях.
В представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица е
посочено, че участник 1 – тротинетка, управлявана от непълнолетния К. С. А.,
поради неспазване на дистанция блъска спиращият пред него участник 2 –
мотоциклет „Хонда ЦБР“, с рег. № ******
Спорно на първо място между страните е на коя именно дата е
настъпило произшествието – на посочената в протокола за ПТП такава –
03.07.2024 г. или твърдяната от ищеца в исковата молба – 03.08.2024 г. Съдът
намира, че датата на произшествието е 03.08.2024 г., доколкото именно на тази
дата е подаден сигнал към тел. 112 за настъпилия инцидент, видно от
предоставената информация от Дирекция „Национална система 112-МВР“ с
писмото от 27.05.2025 г. Прави впечатление още, че въпреки посочената в
протокола за ПТП /л. 9 от делото/ дата – 03.07.2024 г., в самия протокол
относно записването в графа „взето отношение към участник“ е посочено, че е
съставен АУАН от 03.08.2024 г. по отношение на бащата на участник 1 – С. А.
– един от ответниците в настоящото производство. В самия АУАН от
03.08.2024 г. /л. 76 от делото/ е посочено, че инцидентът е настъпил именно на
03.08.2024 г.
Впоследствие така съставения протокол за ПТП е поправен, като
поправката касае датата – 03.08.2024 г. вместо посочената 03.07.2024 г., видно
от приложения на л. 52 от делото протокол за ПТП. В този смисъл са и
показанията на свидетеля К. Богданчев Е., съгласно които той именно е
извършил корекцията в протокола за ПТП.
3
Ето защо и направените възражения от страна на процесуалния
представител на ответниците, че датата на настъпване на процесното
произшествие не е 03.08.2024 г., са неоснователни. Още повече, че същите не
оспорват настъпване на инцидента, а единствено възразяват относно датата на
събитието, без конкретно да посочват на коя дата е реализирано същото.
От представения договор за покупко-продажба /л. 51 от делото/ на МПС
от 29.07.2024 г. се установява, с нотариална заверка на подписа, че ищецът е
придобил собствеността върху мотоциклет „Хонда ЦБР 1000“ РА, с рег. №
******
Неоснователни в този смисъл са възраженията на ответниците, че към
датата на настъпване на ПТП – 03.08.2024 г. този мотоциклет не е бил
собственост на ищеца, а на трето лице, съответно, че ищецът не е материално-
правно легитимиран да води настоящия иск.
Именно малкият изминал период от момента на закупуване на
процесното МПС – 29.07.2024 г. до момента на настъпване на инцидента –
03.08.2024 г. обяснява и защо към датата на ПТП превозното средство е
отразено с предходния му рег. № ****** а не с промененото му такова от
ищеца след надлежната му регистрация в КАТ – ******, видно от
представеното свидетелство за регистрация, част I, от 20.08.2024 г. /л. 4 от
делото/. Тоест, обстоятелството, че реализираното произшествие е с
мотоциклет с рег. № ****** по никакъв начин не обосновава извод, че става
дума за друг мотоциклет, извън процесния, собствен на ищеца, в който смисъл
са възраженията на ответниците. Напротив. Касае се за едно и също МПС.
Във връзка с оспорване механизма на произшествието по делото са
изслушани свидетелските показания на водените от ответниците свидетели
Веселина Чавдарова П.а и К. С. А..
Съгласно показанията на свидетелката П.а, същата си спомня за
процесното ПТП, реализирано през лятото на 2024 г. С К. А. се движели с
тротинетка по пътното платно на ******. Тя и К. били заедно на тротинетката,
возела се зад него. Пред тях имало мотор, който увеличава и намалявал
скоростта си. К. предприел изпреварване, моторът тръгнал да завива наляво,
спрял рязко и те се чукнали в него. След това продължили по улицата, по
която мотористът тръгнал да завива. Те бутали тротинетката, а той карал
мотора. Поискал личните им карти. К. отишъл да си вземе документите, тъй
като не били в него. След като К. се върнал, тя отишла до магазина, при което
той й се обадил, че не е нужно да чака полицаите. Посочва, че са се движили с
нормална скорост. Моторът нямал никакви светлини, за да видят дали ще
завива или какво ще прави. Спрял рязко и те се чукнали в него. Не бил
направо на платното спрял, тоест напред, а все едно за завиване в тази улица,
на която, според свидетелката било забранено да се завива. Моторът нямал
мигач. Спрял по средата на двете ленти. Пред него нямало нищо, което да
пропуска. При ударът мотористът не паднал на земята. Тя самата паднала
върху К., който също паднал на земята и бил с охлузено коляно.
Съгласно показанията на свидетеля К. А., син на ответниците, които
съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, с оглед заинтересоваността му от
изхода на спора, същият си спомня за ПТП, станало през лятото на 2024 г.
Моторът, който се движел пред него спирал напред и назад, давал газ и накрая
спрял през забранената улица. Той щял да го изпревари от лявата страна, като
при изпреварването мотористът завил и той го чукнал. Така станало ПТП-то.
4
После на ход влезли зад блока, през забранената улица. Искал на момичето,
което било с него, В.П., личната й карта, снимал я. После снимал и неговата
лична карта, като момичето вече си било тръгнало. Дошли Сигма полицаи,
направили протоколи, описали щетите. Посочва, че преди ударът моторът
нямал мигал, а само стоп светлини. Един зад друг карали в продължение на 2-
3 км. Неговата скорост към момента на удара била до 5 км./час. Моторът вече
бил спрял, когато той го ударил. Не знае защо е спрял моторът, пред него
нямало нито човек, нито кола, и зад тях нямало кола. Решил, че ще го
изпревари, но се ударили, блъснал го отстрани, в задната гума на мотора, в
лявата част, защото завил точно в края на момента. Когато се блъснали,
моторът бил разположен странично на пътното платно. Тъкмо тръгвал да
прави ляв завой, спрял, завил и тогава се ударили. Той паднал на коляно,
момичето зад него се хванала за него. Другият участник не паднал на земята.
След удара завили на ляво, там където е забранено.
Във връзка с оспорения механизъм на ПТП по искане на ответниците е
допусната СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Г. Д.. Съгласно заключението,
на 03.08.2024 г. /пр. № 993/05.08.2024 г./, около 12:10 часа, мотоциклет „Хонда
CBR 1000 RA“, с рег. № ******, с водач Я.Р.П.., се движи по ******, в посока
училище „Е.П.“. Тротинетка „Куго Кирин“, управлявана от К. С. А., се е
движела зад мотоциклета. На „Т“-образното кръстовище на ****** с ул.
****** мотоциклетът е застигнат и блъснат отзад от тротинетката.
Експертизата приема като механизъм на настъпване на произшествието –
процесният мотоциклет при намаляване скоростта/спиране в „Т“-образното
кръстовище на ****** с ул. ****** поради неспазване на дистанция е блъснат
от тротинетката, управлявана от К. А..
В обясненията си, дадени в проведеното на 09.07.2025 г. открито
съдебно заседание, вещото лице Д. посочва, че ударът на мотоциклета е само в
задната му лява част. Това означава, че предната част, дори да е била под
някакъв ъгъл, то ударът, който не е бил много силен, е само в задната лява
част, където са светлините. Вещото лице не може категорично да каже в какво
точно съС.ие се е намирал мотоциклетът. Съгласно свидетелските показания,
мотоциклетът е бил в средата, тоест между двете пътни ленти. Дори да е
завивал, разС.ието до дясната част на пътната лента в тази посока, имало е
още около 2.20 м. разС.ие, за да има разминаване между двете превозни
средства. Експертът обяснява, че на мястото, където е станало ПТП-то, по
знаци не е възможно ляв завой. Ако мотоциклетът е бил перпендикулярно по
посока на движението на тротинетката, или под някакъв ъгъл за завиване
наляво, тези увреждания е възможно да настъпят, но вероятно мотоциклетът,
щом е бил спрял, би трябвало да падне на пътното платно, а това не се е
случило, защото когато ударът е страничен, запазването на равновесието е по
трудно. В случая обаче ударът е в крайната задна лява част.
Така приетото заключение е оспорено от процесуалния представител на
ищеца и по негово искане по делото е допусната повторна тройна САТЕ,
изготвена от вещите лица инж. С. Я. М., инж. Л. И. М. и Р. К. С.. Според трите
вещи лица, механизмът на настъпване на ПТП е следният: На 03.07.2024 г.,
около 12:10 часа, в гр. Варна, ****** в района на кръстовището с ул. ******, в
посока към средно училище „Е.П.“, се движи мотоциклет, управляван от
ищеца, който намалява и увеличава скоростта си на кратки периоди. В този
момент зад него в същата пътна лента се движи тротинетка, управлявана от К.
С. А., с един спътник на борда. Водачът на тротинетката не управлява
5
достатъчно внимателно, предвид движението на мотоциклета пред него. На
описаното кръстовище мотоциклетът намалява скоростта си по-значително,
при което водачът на тротинетката не подхожда с нужното внимание и не
намалява зад него на безопасна дистанция, а предприема изпреварване на
мотоциклета в рамките на същата пътна лента на технически безопасна
странична дистанция от него, при което и поради несъобразена дистанция зад
него се блъска с предната си част в задната лява част на мотоциклета,
приплъзва по повърхнините му около 70 см, излиза от контакт и водача на
тротинетката пада на подлежащата асфалтова повърхност на коляното си,
мотоциклетът спира.
Според вещите лица, уврежданията на мотоциклета изключват
технически твърдението на свидетелите за страничен удар, тъй като
технически при такъв удар уврежданията няма да се получат по този начин.
Уврежданията показват, че ъгълът, заключен между надлъжните оси на ППС е
бил много малък и тротинетката се е ударила в задна лява част на
мотоциклета, приплъзнала е по него и е излязла от контакт. Твърденият
страничен удар не кореспондира точно и с падането на водача на тротинетката
на коляното веднага след удара – при страничен удар коляното му ще се удари
в мотоциклета, а водачът след това може и да не падне на коляното си. Също
така при страничен удар вероятно мотоциклетистът е щял да загуби
равновесие и да падне, което не се е случило.
Вещите лица при изслушването им в проведеното по делото на
29.10.2025 г. открито съдебно заседание и по-специално вещото лице М.
посочва, че мотоциклетът е бил успореден на евентуалната осева линия, макар
че маркировката е трудно видима в този участък, като дори да е имало леко
отклонение, градусите са минимални спрямо тази успоредност. Мотоциклетът
не е извършвал ляв завой, но хипотетично е възможно да се е подготвял за
такъв /хипотетично всичко е възможно/.
От съвкупния анализ на така коментираните доказателства относно
механизма на произшествието съдът намира, че в случая може да бъде
направен обоснован извод, че водачът на тротинетката К. А. има вина за
настъпване на инцидента, доколкото не е спазил необходимата дистанция от
движещия се пред него мотоциклет, съответно не е спазил такава дистанция и
при предприетата от него маневра „изпреварване“, при което е блъснал в
задната лява част МПС-то, управлявано от ищеца, с което е нарушил
правилата за движение по пътищата.
Относно щетите по автомобила съдът кредитира неоспореното от
страните в тази му част заключение по повторната тройна САТЕ, съгласно
което при извършения на 25.07.2025 г. оглед на мотоциклета са констатирани
следните увреждания, а именно: спойлер горен опашка, спойлер долен
опашка, мигач заден ляв, седалка водач и задна централна част на опашката.
Тези повреди са следствие от процесния инцидент, тоест установена
безспорно е и причинно-следствената връзка между събитието и вредоносния
резултат.
За пълнота на изложението в тази връзка следва да се отбележи, че
прави впечатление, че вещото лице А.В., което е изготвило заключение по
приетата САТЕ по ч. гр. д. № ******2024 г. по описа на ВРС, 16 състав, е
констатирало повече увредени детайли, поради което и определеното от него
обезщетение за отстраняването им е в по-висок размер. Още вещото лице Д.
обаче при изготвяне на единичната САТЕ обяснява, че при разговор със
6
собственика на мотоциклетът, същият обяснил, че при извършване на първия
оглед /от вещото лице Василев/, той е отсъствал от страната и друго лице е
предоставил мотоциклета, поради което там има описани детайли, които не са
във връзка с това събитие.
Относно размера на щетите съдът отново кредитира неоспореното от
страните заключение по повторната експертиза в тази му част, съгласно което
стойността на ремонта за възстановяването на мотоциклета от уврежданията в
следствие на процесното ПТП по средни пазарни цени към 03.08.2024 г. с
оригинални нови части е 2772.62 лв. с ДДС. Калкулация с алтернативни части
не може да бъде направена, тъй като вещите лица не са могли да намерят
такива части.
Съдът намира, че не следва да коментира въпросите относно пазарната
стойност на мотоциклета и запазените му части, доколкото в случая не е
установено наличието на „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД родителите, които
упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата
им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
Отговорността между родителите е солидарна, а не разделна.
Именно такъв е и настоящият случай. Ответниците в качеството им на
родители на непълнолетното им дете К. А. следва да понесат отговорността си
пред ищеца за претърпените от него имуществени вреди от виновно
причиненото от сина им ПТП.
Ирелевантно за ангажирането на гражданската отговорност на
ответниците е обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение №
******2025 г. по НАХД № ******2024 г. по описа на ВРС, 36 състав, е
отменено наказателно постановление № ******2024 г. на началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с което на основание чл. 53 ЗАНН
за нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП на С. П. А. /ответника по делото/ е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. Още повече,
че основният мотив за отмяната му е, че родителите на
малолетните/непълнолетните носят административно наказателна
отговорност, когато умишлено са допуснали лицата, за които отговарят, да
извършат административни нарушения, какъвто умисъл в действията на
родителя не е установен в хода на делото.
Гражданската отговорност на родителите по чл. 48, ал. 1 ЗЗД обаче е
различна от административно-наказателната такава.
Отговорността по чл. 48, ал. 1 ЗЗД не е отговорност на децата, а на
техните родители затова, че не са изпълнили задълженията си за тяхното
възпитание и за осъществяване надзор над поведението им. Тази отговорност
е презумптивна и се разкрива като гражданскоправна санкция за занемарен
родителски дълг по възпитанието и контрола на ненавършилото пълнолетие
дете. С посочената законова разпоредба родителите се стимулират към
изпълнение на задълженията си по възпитанието и контрола на децата. Ако
тези задължения не са изпълнени добре, родителите ще отговарят за
обезщетяване на вредите, причинени от техните деца. Прието е, че родителите
отговарят не само за това, че не са упражнили конкретен контрол върху
поведението на непълнолетния тогава, когато е извършено непозволено
увреждане, но и затова, че в един по-ранен период не са изпълнили своя дълг
по възпитанието му. Това тяхно неизпълнение на задълженията по
7
възпитанието, контрола и надзора, е благоприятствало извършването на
непозволеното увреждане. /така Определение № 454/11.05.2016 г. по гр. д. №
1742/2016 г. по описа на ВКС, IV гр. о/.
При определяне на конкретното обезщетение, съдът дължи произнасяне
и по направеното в условията на евентуалност от страна на ответниците
възражение за съпричиняване.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл
за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Приносът на
пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е
направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията
на пълно и главно доказване, а е само предполагаем.
При съвкупния анализ на всички подробно коментирани по-горе в
изложението доказателства относно механизма на настъпване на
произшествието съдът намира, че в случая може да бъде направен обоснован
извод, че водачът на мотоциклета е допринесъл в голяма степен за настъпване
на вредите. Същият, без каквато и да е причина, рязко е намалил скоростта си
на движение, като на практика е спрял, в който смисъл са показанията на
свидетелите П.а и А.. В самият Протокол за ПТП е посочено, че мотоциклетът
е „спиращ“ пред тротинетката, движеща се зад него. Не се установяват
твърденията на ищеца, че е намалил скоростта си, за да премине преминаващ
пешеходец. Такова доказване липсва, въпреки че ищецът е ангажирал
съответни доказателства за установяване на твърдения от него механизъм на
произшествието, в това число Протокол за ПТП и експертни заключения. За
съда е и изключително житейски нелогично, изхождайки от схемата на ПТП,
отразена в изготвения Протокол за ПТП /л. 9 от делото - гръб/, на това място,
на което е настъпил инцидента, да е преминавал пешеходец. Ето защо съдът
кредитира изцяло показанията на водените от ответниците свидетели,
съгласно които моторът е спрял рязко, без да е имало каквато и да е обективна
причина за това му поведение /пред него не е имало човек или кола/. С това си
рязко действие, на прав участък на движение по път с предимство, без каквото
и да е препятствие пред него, ищецът грубо е нарушил правилата за движение
по пътищата /рязко е намалил скоростта си/, като по този начин е способствал
за настъпване на инцидента. Тези действия на ищеца са довели до
невъзможността непълнолетният водач на тротинетката /който е и без
достатъчен опит/ да съумее да реагира адекватно в дадената ситуация и да
спре на безопасно разС.ие от мотоциклета. С тези си действия ищецът е
създал опасност за движението и е благоприятствал настъпването на
конкретното ПТП.
Да, установено е по делото, че ударът не е страничен, както посочват
експертите в заключението си. Ударът обаче е в задната лява част на
мотоциклета, при местоположение на последния по средата на двете пътни
платна. Същият въпреки че е намалил рязко скоростта, като дори е спрял, не е
сигнализирал за това обстоятелство по никакъв начин – не е подал дори ляв
мигач, въпреки изразеното от него по недвусмислен начин, според показанията
на свидетелите П.а и А., намерение да направи забранен ляв завой на
процесното кръстовище. Това намерение се потвърждава и от предприетите
действия след удара – такъв ляв завой е бил реализиран, след което
участниците са спрели, за да може ищецът да снеме документите за
самоличност на водача на тротинетката и на спътницата му. Тоест,
8
участниците в ПТП не са спрели вдясно на платното за движение по ******, а
именно подканяни от ищеца са извършили забранения ляв завой. Не на
последно място, това намерение проличава и в самите действия на ищеца –
рязкото му намаляване на скоростта и спирането му в кръстовището, без
някакво препятствие пред него да продължи направо. В този смисъл, ако
ищецът беше продължил правомерно движението си по ******, то и
инцидентът нямаше да настъпи.
Всичко посочено дава на съда основание да заключи, че така
направеното възражение за съпричиняване е основателно и доказано.
Процентът на съпричиняване от страна на ищеца съдът приема, че в случая е
50 %.
Следователно, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
солидарно на ищеца сумата 1386.31 лв. /2776.62 лв. : 2/, представляваща
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат на
настъпилото ПТП, отчитайки конкретния принос на всеки един от
участниците в него. Така предявеният частичен иск е основателен и следва да
бъде уважен. За разликата над тази сума до претендираната в размер на
2776.62 лв., частичен иск от целия в размер на 4502.42 лв. претенцията е
неоснователна и подлежи на отхвърляне. Основателно е искането за
присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение, като върху
сумата 100 лв. /първоначалния размер на частичния иск/ същата е дължима,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.12.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, а върху сумата 1286.31 лв.,
съответстваща на увеличения уважен размер на иска – от датата на
увеличение на исковата претенция по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК – 29.10.2025 г.
до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора, отговорността за разноски следва да бъде
разпределена по следния начин:
Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства
за извършени такива, както следва: 1420 лв. по ч. гр. д. № ******2024 г. по
описа на ВРС, 16 състав, в това число: 20 лв. – държавна такса, 500 лв. –
депозит вещо лице и 900 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение с
вкл. ДДС, а в настоящото производство – 2400.91 лв., от които: 160.91 лв. –
държавна такса, 1200 лв. – депозит вещи лица, 50 лв. депозит свидетел и 990
лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 21.10.2025 г. Следва
да се отбележи, че в случая дължимата държавна такса е в размер на 111.07
лв., съобразно цената на иска. От страна на процесуалния представител на
ответниците е направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК, което обаче съдът намира за неоснователно, предвид действителната
правна и фактическа сложност на делото, многобройните възражения на
страните, ангажирания в производството доказателствен материал,
проведените 3 открити съдебни заседания и проявената активност от страна
на процесуалния представител на ищците. Още повече, че възнагражденията
на ищеца и на ответниците са идентични по размер, отчитайки и
обстоятелството, че претендираните суми от ищеца са с вкл. ДДС. По
изложените съображения и след извършените изчисления съдът приема, че в
полза на страната са дължими разноски, както следва: сумата 710 лв. – в
производството по ч. гр. д. № ******2024 г., както и сумата 1175.54 лв. – в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с
9
уважената част от предявения иск.
Ответниците също представят списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива, както следва: 750 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение за защита в производството по ч. гр. д. №
******2024 г. по описа на ВРС, 16 състав, 800 лв. – такова за защита в
настоящото производство и 350 лв. – депозит вещо лице. С оглед изложените
по-горе съображения съдът намира за неоснователно направеното от
процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност. Така след
направените изчисления съдът намира, че в полза на ответната страна са
дължими разноски, както следва: 375 лв. – в производството по ч. гр. д. №
******2024 г., и 575 лв. – в настоящото производство, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. П. А., ЕГН **********, и Ж. С. А., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. Варна, ******, да заплатят солидарно на Я. Р. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ******, сумата 1386.31 лв. /хиляда триста
осемдесет и шест лева и тридесет и една стотинки/, представляваща
частичен иск от целия в размер на 4502.42 лв., съставляваща обезщетение за
причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
спойлер горен опашка, спойлер долен опашка, мигач заден ляв, седалка водач
и задна централна част на опашката /пластмасова основа калник заден/ на
собствения му мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РА“, с рег. № ******, вследствие
реализирано на 03.08.2024 г. ПТП в гр. Варна по вина на К. С. А., ЕГН
**********, непълнолетен към датата на настъпване на процесното ПТП,
отговорност за които вреди носят родителите му – ответниците А.и, ведно със
законната лихва върху сумата 100 лв. /първоначално предявения размер на
частичния иск/, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
02.12.2024 г. до окончателното й изплащане, и ведно със законната лихва
върху сумата 1286.31 лв. /съответстваща на уважения увеличен размер на
претенцията/, считано от датата на изменение на иска – 29.10.2025 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 48, ал. 1 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
като ОХВРЪРЛЯ иска за разликата над сумата 1386.31 лв. до претендираната
сума 2776.62 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 4502.42
лв.
ОСЪЖДА С. П. А., ЕГН **********, и Ж. С. А., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. Варна, ******, да заплатят на Я. Р. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ******, сумата 710 лв. /седемстотин и десет лева/ ,
представляваща сторени в производството по ч. гр. д. № ******2024 г. по
описа на ВРС, 16 състав, съдебно-деловодни разноски, както и сумата 1175.54
лв. /хиляда сто седемдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/ ,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от
предявения иск.
ОСЪЖДА Я. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, да
заплати на С. П. А., ЕГН **********, и Ж. С. А., ЕГН **********, и двамата
с адрес: гр. Варна, ******, сумата 375 лв. /триста седемдесет и пет лева/,
10
представляваща сторени в производството по ч. гр. д. № ******2024 г. по
описа на ВРС, 16 състав, съдебно-деловодни разноски, както и сумата 575 лв.
/петстотин седемдесет и пет лева/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от предявения иск.
Начин на плащане: по банков път, по банкова сметка с IBAN
BG**************, специална сметка с титуляр адв. Й. К. А..
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11