МОТИВИ към Присъда № 86/07.05.2019
г. по НЧХД 5350/2018г. по описа на РС-Бургас
Производството по делото е
образувано въз основа на частна тъжба на С.В.Ж., ЕГН: **********, с която
против Н.С.К., ЕГН: **********, е повдигнато обвинение за извършено от него
престъпление, както следва –за това, че на 20.10.2018 г., около 20.30 часа, в
гр.Бургас, кв. „*”, вилна зона „Гробищен парк” 85, в стаята на вила, обитавана
от *, подсъдимият е нанесъл на тъжителя лека телесна повреда в следствие удари
с прът в гърба и главата, изразяваща се в оток по главата, охлузна
рана в ляво слепоочие, охлузване по челото, световъртеж и болки в дясното рамо,
довели до болки и страдания- престъпление по чл. 130, ал. 2 НК.
В съдебно заседание съдът прие за
съвместно разглеждане и граждански иск от частния тъжител, с който се иска
осъждане на подсъдимия да заплати сумата от по 2500 лева, представляващи
обезщетение за причинени с гореописаното деяние неимуществени вреди от непозволеното
увреждане в резултат от извършеното престъпление.
В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител – адв.
И. – БАК прави детайлен анализ на събрания доказателствен
материал, като застъпва, че деянието е доказано по безспорен начин, както от
фактическа, така и от правна страна, поради което моли за осъдителна присъда и
уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Частният тъжител и граждански
ищец се присъединява към казаното от повереника.
Защитникът на
подсъдимия - адв. С. – БАК, счита, че подзащитният
й следва да бъде признат за невиновен. Прави детайлен анализ на доказателствената съвкупност, като счита, че от същата не
се доказват твърденията в тъжбата. Пледира за постановяване на оправдателна
присъда и отхвърляне на гражданския иск. Алтернативно моли в случай, че съдът
признае подзащитния й за виновен, да бъде приложен
институтът на чл. 78а НК.
В предоставената от
съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че иска да бъде оправдан.
Пред съда, производството по
делото протече по общия ред, като бяха разпитани всички свидетели посочени от
частното обвинение и от защитата и бяха приобщени относимите
и необходими писмени доказателства.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Н.С.К.,
ЕГН: **********, е роден на *** година в гр.Бургас, българин, българско
гражданство, живущ *** клас в ПГ по транспорт, неженен, неосъждан.
На 28.10.2018 г., около 18.30 часа, частният тъжител С.В.Ж. и неговият
баща- св. *Ж., отишли до вилата на *Ж.,***, до гробищния парк, за да нахранят
кучетата, които се намирали там. След като свършили работата си, около 19.00
часа, минали покрай мястото, където живеел св. *, отново в кв. *. Мястото
представлявало бунгало, пред което имало изкарана маса. *поканил С.Ж. и *Ж. на
масата да седнат, като по това време там се намирал и св. *К.- баща на
подсъдимия, който бил отишъл там малко преди това. С.Ж. останал при * и *К., а
баща му отишъл да остави колата, с която се придвижвали и се върнал малко
по-късно. Четиримата употребявали алкохол, като постепенно между тях възникнал
скандал, като *искал да изгони *К.. Междувременно, след около 30 минути, на
мястото пристигнали подсъдимият Н.К., св. *- майка на подсъдимия и *К.- брат на
подсъдимия. Те се опитвали да накарат *К. да си тръгне, като междувременно
разправията между мъжете продължавала. Накрая *К. си тръгнал заедно със
семейството си. Тръгнал си и *Ж., като
на мястото останали * и частният тъжител. Докато вървели, *К. и Н.К. решили да
се върнат, а св. *тръгнала да се прибира към дома си с другия си син, откъдето
позвънила на тел. 112.
Междувременно * стоял отвън на масата пред бунгалото си, а тъжителят Ж. бил
влязъл в бунгалото, за да пусне музика, като вече било около 20.30 часа. В този
момент *видял, че *К. и подсъдимият Н.К. се връщат, като всеки държал в ръка
дървен прът. Подс. Н.К. се насочил към бунгалото, а *К.
се насочил към Чолаков, като последният вдигнал и хвърлил към него масата, като
го съборил на земята. През това време подсъдимият влязъл в бунгалото и нанесъл
удар с дървения прът по гърба, а после и по главата на С.Ж., който бил клекнал
на земята. Когато Ж. паднал на земята, подсъдимият го притиснал с дървения
прът. В този момент пристигнали полицейските служители св. С.Ц., Г.П., В.С., В.К.
и С.Я., които овладяли ситуацията и започнали да
снемат сведения от участниците.
Вследствие на ударите на частния тъжител били причинени в оток по главата, охлузна рана в ляво слепоочие и охлузване по челото, които
отминали за 10-15 дни. На 23.10.2018 г. бил извършен преглед от д-р П.П., който констатирал посочените увреждания и издал
Съдебномедицинско удостоверение № 355/2018г.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка
се установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените
средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: показанията
на св. *Ж. (л. 37-гръб- 38); св. *(л. 38 и 38-гръб) и св. * (л. 39 и 39-гръб), частично
от показанията на св. *, както и показанията на полицейските служители- св. С.Ц.,
Г.П., В.С., В.К. и С.Я..
От писмените
доказателства: Съдебномедицинско удостоверение № 355/2018г. (л. 5); Амбулаторен лист за
преглед на пациент (л. 6 и л. 7); Справка за съдимост (л. 21).
От
експертизите: Съдебномедицинска експертиза (л. 56-60), включително и от отговорите на
вещото лице в съдебно заседание (л. 83-гръб).
Съдът направи оценка на
горепосочените доказателствени източници на основание
чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните
изводи.
Следва да се отбележи, че се
очертават две групи свидетелски показания, като едната покрепя
обвинителната теза, а другата- защитната. Съдът кредитира изцяло показанията на
св. *Ж., св. *и св. *, които намира за последователни, логични и взаимносвързани и които подкрепят изложените в тъжбата
твърдения. С особено внимание съдът анализира изложеното от св. *, доколкото
същият е свидетел-очевидец на случилото се, респективно неговите възприятия
представляват първично и пряко доказателство. Същият е категоричен, че е видял
подсъдимият да нанася удари на тъжителя Ж.. В тези им части показания
категорично се подкрепят от приложените писмени доказателства –
Съдебномедицински удостоверения, както и СМЕ, които потвърждават, че на
тъжителя действително са били причинени телесни увреждания, които могат да
бъдат получени именно по описания от тях начин. Св. *единствен не е в близки роднински
отношения (извън полицейските служители), поради което липсва основание за
дискредитиране на показанията му при положение, че същите кореспондират с
посочените вече писмени доказателства и СМЕ. Нещо повече – въпросните показания
са във взаимна връзка и с изложеното от св. *Ж. и св. *. Последните не са
очевидци на случилото се, но техните показания са ценни от гледна точка на
това, че възпроизвеждат възприятията им непосредствено след инцидента. Същите
потвърждават, че малко след случката тъжителят е изложил пред тях събитията по
същия начин, както пред съда. Вярно е, че относно главния факт – нанесения
побой, показанията на свидетелите се явяват производно доказателство, доколкото
възпроизвеждат не лични възприятия, а преразказ на казаното от частния тъжител,
но вярно е също така, че практиката на касационната инстанция (Решение № 282/09.03.2017г. по к.н.д. №
1222/2016г. на I н.о. на ВКС) се е ориентирала във виждането, че производните
доказателства могат да послужат като средство за разкриване и проверка на
първичните доказателства или да ги заменят тогава, когато първичните
доказателства са недостъпни. В случая е налице втората хипотеза, доколкото по
отношение на частния тъжител– поради невъзможността да бъде разпитан като
свидетел, поради несъвместимост на тези две процесуални качества, същите
успешно могат да се ползват за замяна на неговите възприятия (първичните
доказателства), доколкото последните са „недостъпни”. Изрично в този смисъл е и
Решение №113/23.06.2015 по дело №93/2015
на ВКС, НК, II н.о., където също се приема, че липсва процесуална пречка производните доказателства да бъдат
използвани като средство за разкриване на първични доказателства, за проверка
на първичните доказателства и за замяна на първичните, ако последните са
недостъпни. Действително са налице родствени връзки между св. Ж. и *и тъжителя,
но както бе посочено, техните показания се подкрепят от тези на св. Чолаков,
както и от СМЕ.
Съдът кредитира показанията на
св. * единствено в частта, в която посочва, че е позвънила на те. 112, тъй като
никой друг не твърди да се е обаждал, а на място са пристигнали полицейски
служители.
Съдът кредитира и показанията на
полицейските служители, като всеки от тях допринася в различна степен за
изясняването на обективната истина и техните показания взаимно се допълват.
Наличните разминавания могат да се обяснят с изминалия период от време и
обстоятелството, че службата на тази група свидетели е свързана с посещаване на
множество такива произшествия. Безспорно обаче от техните показания се
установява, че на място не е констатирано да има нож, както твърди защитата,
както и че са констатирани наранявания по частния тъжител.
Съдът не кредитира показанията на
св. *К. и * (извън посоченото по-горе), тъй като от една страна същите
противоречат на горепосочените показания, за кредитирането на които съдът
изложи съображения, а от друга- съдържат и противоречия. Така *К. твърди, че
след като си тръгнали със семейството му, след около 200 метра чули обидни
реплики, но нямало как да се види кой обижда, тъй като караваната била навътре,
но познал гласа на тъжителя Ж.. Майката на подсъдимия обаче твърди, че през
целия път чували обиди и след не повече от 200 метра видяла, че именно
тъжителят Ж. викал и обиждал. Това по мнение на настоящия състав е съществено,
тъй като именно за това обстоятелство се твърди да е провокирало желанието на *К.
за саморазправа. Също така, тези свидетели са родители на подсъдимия, поради
което съдът приема, че е налице заинтересованост от тяхна страна.
Настоящият състав също така не
кредитира и обясненията на подсъдимия К., като същите се явяват оборени от
останалия доказателствен материал и представляват
единствено защитна версия. Същите следва да бъдат отчитани само по отношение на
обстоятелството, че всички лица са били на мястото на инцидента в един момент.
На първо място, както бе посочено, обясненията противоречат на показанията на
свидетелите, чиито показание съдът кредитира. На второ място, обясненията на
подсъдимия се оборват и от съдебномедицинската експертиза и отговорите на
вещото лице в съдебно заседание. При допълнително зададените въпроси вещото
лице поясни, че установените наранявания по тъжителя констатираните увреждания
е възможно да бъдат причинени от падане, но трябва пострадалият да е паднал
няколко пъти. Това още веднъж сочи, че изложеното от К. е защитна версия,
неподкрепена от останалия доказателствен материал.
Съдът цени всички описани по-горе
писмени доказателства. Същите не са оспорени от страните и се оценят от съда
като достоверни.
Съдът цени и приложената по
делото СМЕ. Същата е изготвена по предвидения за това ред, от вещо лице –
специалист в областта на съдебната медицина и се отличава със задълбоченост и
пълнота. Заключението на вещото лице напълно кореспондира с останалия
кредитиран вече доказателствен материал, поради което
и съдът му дава вяра изцяло. Вещото лице посочва, че е възможно констатираните
телесни наранявания да се получат по описания начин, което в комбинация с
кредитираните вече свидетелски показания е напълно достатъчно за настоящия
състав, за да приеме че механизмът на причиняване на нараняванията е изцяло
изяснен.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по
чл. 130, ал.2 НК, като на 20.10.2018 г., около 20.30
часа, в гр.Бургас, кв. „*”, вилна зона „Гробищен парк” 85, в стаята на вила,
обитавана от *, подсъдимият е нанесъл на тъжителя лека телесна повреда в
следствие удари с прът в гърба и главата, изразяваща се в оток по главата, охлузна рана в ляво слепоочие и охлузване по челото, довели
до болки и страдания.
В конкретния случай, от обективна
страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия с активни действия,
изразяващи се в нанасяне на удари с дървен прът по главата и гърба на
пострадалия Ж.. Видно от приложената СМЕ – причинени са оток по главата, охлузна рана в ляво слепоочие и охлузване по челото, което
е причинило болка, без разстройство на здравето, и което е в пряка-причинно
следствена връзка с въпросните активни действия от страна на подсъдимия.
Съдебната практика (ППВС 3/1979г.)
посочва, че болката е краткотрайно преживяване на неприятно усещане,
произтичащо от физическо въздействие.
При извършване на престъплението подс. К. е действал умишлено при форма на вината пряк
умисъл. От интелектуална страна същият е съзнавал, че нанасяйки удари с дървен
прът, неминуемо ще причини на пострадалия телесно увреждане. От волева страна –
подсъдимият е искал засягане на здравето на Ж. и причиняването на телесна увреда.
Съдът обаче намира, че не е
доказано на пострадалия да са причинени световъртеж и болки в дясното рамо. По
отношение на тези увреждания в медицинското удостоверение и изготвената
експертиза е отразено, че за тях е съобщено от Ж., без обаче да са налице други
обективни данни в тази насока. Поради това, съставът намира, че не е доказано
по несъмнен начин причиняването на тези увреждания, поради което подсъдимият
следва да бъде оправдан в тази част на повдигнатото обвинение.
По наказанието:
За извършеното престъпление по
чл. 130, ал.2 от НК законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок
до шест месеца или „Пробация”, или „Глоба” от сто до
триста лева. В същото време по отношение на подсъдимия К. са налице законово
предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл.
78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години, когато е умишлено;
2. с извършеното престъпление не
са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната
дата подсъдимата е неосъждана и не е била освобождавана от наказателна
отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено
спрямо орган на власт; в пияно състояние, нито е свързано с употреба на
наркотични вещества; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; нито са
налице множество престъпления.
Съгласно законовите разпоредби,
когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да
приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1
от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния
размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите
отговорността обстоятелства. В полза на подсъдимия следва да се оцени фактът,
че същият е в много млада възраст, както и че е ученик, т.е. същият все още не
може пълноценно да полага труд и да се издържа сам. Като смекчаващо
обстоятелство следва да се отчете и чистото съдебно минало на К.. Действително,
предпоставка за прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето
да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ
характер. В случая подсъдимият е неосъждан за каквито и да е престъпления,
което следва да бъде отчетено в негова полза при преценката за неговата
обществена опасност.
Като отегчаващо обстоятелство
следва да се отчете единствено използването на средство- дървен прът за
улесняване постигането на целения противоправен
резултат.
С оглед всичко гореизложено,
съдът счита, че размерът на наказанието следва да се определи при превес на
смекчаващите обстоятелства, в минималния предвиден в закона, а именно – „Глоба”
в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така
индивидуализираното наказание в най-голяма степен би
постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По гражданския иск:
За да бъде уважен
граждански иск на деликтно основание по чл. 45 ЗЗД
следва да бъдат установени следните материалноправни
предпоставки: деяние, противоправност на деянието,
вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и виновно поведение.
По отношение на
предявения срещу подс. К. граждански иск за обезвреда на причинените на тъжителя неимуществени вреди в
следствие извършеното престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, съдът намери тази
претенция за безспорно установена и категорично доказана по основание, предвид
решението по въпросите за извършеното престъпление, неговото авторство и вината
на дееца.
При индивидуализация
размера на обезвредата за неимуществените вреди
причинени от престъпното деяние, съдът по реда на чл. 52 от ЗЗД, отчитайки и
задължителните указания, дадени в ППВС
4/1968г., съобрази интензитета на засягане на физическата неприкосновеност
на тъжителя, продължителността на изпитваните болки, както и причинения стрес,
срам и дискомфорт. В този контекст съдът намери
гражданския иск за обезвреда на неимуществените вреди
в следствие извършеното престъпление по чл.130, ал.2 от НК за основателен и
доказан до размер от 800 лева. Съдът съобрази, че се касае за малко на брой
удари, които не са причинили съществени наранявания на тъжителя, като
възстановителният период е в рамките на 10-15 дни, поради което и намери
претенцията за горницата над 800 лева, до пълния размер на предявения иск от 2500
лева за недоказана.
Съдът счита, че с
така уважената претенция в пълнота биха могли да се обезвъзмездят
причинените на пострадалия неимуществени вреди, поради което и размерът се
явява справедлив. Следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на
увреждането- 20.10.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, така както
е поискано изрично от тъжителя.
По разноските:
По делото има сторени
разноски, като с оглед обстоятелството, че подсъдимият е признат за виновен в
извършване на вмененото му престъпление, както и беше уважен частично
гражданският иск срещу него - на основание чл. чл. 88, ал.1 от НПК, вр. чл. 78, ал.6 от ГПК, подс. К.
следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд
- Бургас следващите се по делото държавни такси, а именно: 50 лева - държавна
такса върху уважената част от гражданския иск (съгласно чл. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК), както и на основание
чл. 190, ал.2 НПК - държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване
на изпълнителен лист.
На
основание чл. 189, ал. 4, вр. ал.3 НПК подсъдимият
следва да заплати на тъжителя и сторените и доказани от последния разноски по
делото, в размер на общо 587,00 (петсотин осемдесет и
седем) лева, от които – 12,00 лева държавна такса за образуване на дело, 75 лв.
разноски за експертиза и издаване на съдебно удостоверение и 500,00 лева –
възнаграждение за повереник.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно
с оригинала: Д.Б.