Разпореждане по дело №35/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Настоящото производство е образувано по повод предявена от „Ф. А.” Е., със седалище и адрес на управление в гр. К., ул. “ В. А. № *, бл.” ИТР “, А., представлявано от Г. Х. М., против Б. Б. църква “В. Х., със седалище и адрес на управление в гр. К., ул. “П. д.” № *, представлявана от пастор Х. И. А., искова молба. В същата се твърди, че религиозната организация- ответник, е собственик на недвижим имот - ДВОРНО МЯСТО с административен адрес: град К., У. декември"№ *, с площ от 558 кв.м., съставляващо УПИ У-840, в кв. 46 по плана на града, а по кадастралната карта - с нов идентификационен номер 40 909.104.262. В имота към м.03.2001 година не се намирали постройки.Твърди се, че в началото на месец март 2001 година, „Г. - Г. М.", чийто правоприемник се явявал ищецът „Ф. А." Е. /считано от 14.04.2006 г./, влязъл в преддоговорни отношения с представителя на Божията църква пастор Х. А..На 21.03.2001 година представил на инвеститора -ответник за изграждане на молитвен храм в дворното място, оферта, в която предложил основните параметри на предстоящото строителство - видове СМР, предпроектна стойност на етап идеен проект, срокове, гараÝции и финансови облекчения. Офертата била приета от ответната страна, с което се сключи неформален договор за изработка /договор за строителство/. По първоначално зададените по офертата параметри ”Г.- Г.М." приел да изпълни цялостно изграждане на нов строеж -МОЛИТВЕН ДОМ - едноетажна монолитна сграда със сутеренен етаж, състояща се от зала, офис, клуб, склад и сервизни помещения. Твърди се в исковата молба, че по силата на договора, допълнително появилите се количества подлежали на уточняване между страните в процеса на строителството. На 18.04.2001 година бил одобрен работния проект за изграждането на молитвения дом. На 03.05.2001 година било издадено строително разрешение за изграждане на молитвен дом, а на 13.06.2001 година бил издаден протокол за определяне на С. линия и ниво на строежа. Строителната площадка била открита на 18.06.2001 година, когато „Г. - Г.М." внесъл строителната техника на терена и започнал изкопа. На 25.06.2001 година бригадата от работници на фирмата започнала строително-монтажните работи. Ищецът твърди, че неговият праводател, , изпълнил всички СМР от началото на обекта до окончателното му завършване - до покрив и мазилка, но частично без облицовка от врачански камък по проекта, без външно боядисване на мазилка. Ищецът твърди, че били изпълнени, съгласно одобрените проекти следните СМР : 1. изкопни работи- за основната сграда, за подпорна стена, за външни ВиК, ел. захранване и дъждовна канализация; 2. бетонови работи до кота 0.00-бетонови основи /кофраж, арматура, бетон/; бетонови стени до кота 0, 0 и фундаменти; бетонови плочи на кота -0, 04, на кота -0, 90, кота +2, 22 и на кота +3, 12 и купол от кота +3, 12 до кота +8, 58 - кофраж, арматура и бетон; баластрена настилка и армирана бетонова настилка на кота -2, 71; 3. Зидария /тухлена от решетъчни тухли с дебелина 1 тухла и 1/2 тухла/; 4.Топло- хидро - и пароизолации; 5. Циментови замазки; 6.Вътрешни и външни мазилки; 7. Каменни облицовки по фасада, подови настилки - гранитогрес, теракота и фаянс; 8. Бояджийски работи и гипсови шпакловки по вътрешна мазилка, грундиране и латексово боядисване, силиконови бои по купола на църквата; 9. Дървена покривна конструкция и дъсчена обшивка; 10. Вътрешна и външна ел.инсталация, заедно с допълнителна силова инсталация за захранване на климатици и силова инсталация за външно осветление на покрива и гръмоотводна инсталация; 11. Вътрешна и външна ВиК инсталации; 12. Дъждовна канализация. В първоначалната искова молба се твърди, че в хода на строителството, и по-точно през 2003 година, по настояване на Инвеститора - Б. Б. църква, било извършено допълнително проектиране към първоначалния проект, по силата на което било извършено допълнено застрояване, като в общия обем на сградата се добавили картинна галерия, офис - кафе и избени помещения с крипта. Този технически проект бил одобрен на 15.01.2003 година. Допълнителното застрояване по искане на възложителя увеличило стойността на строително-монтажните работи над предложената оферта и първоначалната стойност на договора и същите възлизали в размер на 104 397.95 лв.с ДДС, и били включени в справката –рекапитулация, съдържаща отразяване на търсената в производството стойност. През м.06.2003 година било извършено допълнително изграждането на подпорна стена - изкоп, кофраж, арматура, бетон и зидария. Ищецът твърди, че пълната стойност на извършените СМР възлизала на 309 423, 80 лв. За изпълнените дейности получил от Възложителя сума в общ размер от 77 483 лева. Така посочената сума била изплатена след издаване на 13 бр. фактури на обща стойност 87 514 лева, с които се фактурирали авансови плащания в началото на отделните видове СМР. Ищецът твърди, че в резултат на извършеното частично плащане останала неизплатена сума в размер на 231 940 лв. Твърди също, че въпреки множеството покани към инвеститора- ответник в производството, тази сума не му била платена. Ищецът в поправената си искова молба твърди, че стойността предложена с офертата и договорена между страните била в размер на 136 078 лв., като върху същата се дължали 98 % допълнителни разходи за СМР или максималната крайна цена била 269 434 лв. Поради изложеното моли съда да осъди ответника- Б. Б. ЦЪРКВА „В. Х.- местно поделение - град К., със седалище: град К., адрес: У. д." № *, представлявана от Пастор Х. И. А., ЕГН *, да заплати на Ф. А."Е., сумата в размер на 231 940 лв., представляваща възнаграждение за извършени строително-монтажни работи. Ищецът претендира заплащане на разноски.

В депозирания в срок по делото отговор на исковата молба, ответникът признава, че е извършено от ищеца строителство на обект „Молитвен дом”, че предложената от ищеца оферта била приети от него, и че съгласно същата при посочени параметри за ценообразуване за СМР- допълнителни разходи 98 %, при часова ставка 1.20 лв. и при времетраене на строителството 15 месеца и 15 дни стойността на обекта възлиза на 136 078 лв., както и че тази сума била договорирана като крупна сума, а не като сбор от цени на отделни СМР-та. Ответникът изтъква, че на 18.07.2006 г. след настоявания от негова страна получил справка за стойността на извършените СМР в размер на 304 411лв., от която ищецът бил приспаднал само 76 483 лв., въпреки, че му били преведени 77 483 лв. В този аспект счита, че посочения като дължим остатък от 227 928 лв., съставлявал сума различна от претендираната с исковата молба сума. Ответникът твърди, че прекратил сключения между страните неформален договор и устно и с писмено предизвестие, считано от 22.11.2007 г., Твърди също, че сумата от 136 078 лв. била цялата договорена сума, която включвала и предвидените 98 % за допълнителни разходи, като неправилно ищецът считал, че същите се начислявали върху договорената сума допълнително. Ответникът счита, че дължи сумата по представената оферта в размер на 136 078 лв., от която следвало да се приспаднат платените 77 483 лв., както иче от тази сума следвало да се приспадне и стойносттана неизвършените от ищеца СМР по основния проект, а именно : ОВ- част /отопление и вентилация/, за която твърди, че не е извършена от изпълнителя, като вместо ОВ възложителят е поставил за собствена сметка климатици; изпълнителят бил поставил само кабели за климатици и то в по-малко количество, довършителни работи в сутерена - полагане на подова замазка и теракот в сутерена – 45.9 кв.м.; полагане на подова замазка и гранитогрес за стълбище водещо към сутерена- 10 кв.м; полагане на цокли – 15 м., полагане на мазилка, фаянс, грудниране на стени и под на тоалетни в сутерена – 33.6 кв.м., монтаж на санитарен фаянс в двете тоалетни, частични кърпежи и замазване с хоросан на прозорци и възстановяване на паднала мазилка в помещенията – 5 кв.м., шпакловка – стени и таван на три ръце – 100 кв.м., боядисване – две ръце по 100 кв.м.; подмяна на счупено и некачествено монтирано главно ел.табло, прозвъняване на ел.инсталация, поставяне на контактни ключове и плафони за осветление; инсталиране на гръмоотвод по първоначален проект, вертикална планировка – изцяло; външна облицовка на фасадата на сградата –вместо 55 кв.м. в действителност били 48 кв.м., а посоченото оформяне на рамки около прозорците 75 кв.м., а первазите били само 14 м., ел.инсталация на сутерена, не извършено поставяне на кабел – трифазен ток, СВТ 3 по 2.5 мм/8 кв., не извършени довършителни работи по двете стълбища-предно и задно не изграждане на подпорна стена от тухлена зидария 25 см -6 бр., тъй като в действителност били изпълнени две тухлени зидарии между три колони. Ответникът счита, че от офертната стойност следвало да бъде приспадната и стойността на ДДС в размер на 20 %, тъй като такъв не се следвал. Претендира разноски.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК, ищецът чрез процесуалните си представители, поддържа исковата си претенция до размера на сумата от 221 930.79 лв. с ДДС.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК, ответникът чрез процесуалните си представители, оспорва исковата претенция.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

Предмет на настоящото производство е предявената и поддържана от ищеца „Ф. А.” Е., гр. К., против Б. Б. църква “В. Х., гр. К., искова претенция с правно основание чл.258 от ЗЗД, с която ищецът цели да бъде осъден ответникът да му заплати възнаграждение за извършените от праводателя му „ Г. - Г. М.”, СМР на обект „М. д.”, на стойност 221 930.79 лв.

Видно от приложеното по делото удостоверение за актуално състояние от 11.04.2008 г., се установява, че ответникът Б. Б. ЦЪРКВА „В. Х. е вписана в регистъра на вероизповеданията при ОС, гр. К., по ф.д. № 295/06 г., като ЮЛ –местно поделение на религиозна институция, със адрес на управление У. декември„№ 3. Представлява се от П. Х. И. А..

Не е спорно в производството, че ответник Б. Б. ЦЪРКВА „В Х., гр. К., е собственик на недвижим имот - дворно място с административен адрес: град К., У. декември"№ 3, с площ от 558 кв.м., съставляващо УПИ У-840, в кв. 46 по плана на града, а по кадастралната карта - с нов идентификационен номер 40 909.104.262., както и че в имота към м.03.2001 година не се намирали постройки. Страните не спорят и че на 21.03.2001 г., праводателя на ищеца „Г.-Г. М.” представил на ответника оферта за строителство на обект „М. д.” и че офертата била приета от ответника. Съдът приема обстоятелството, че с факта на приемането на цитираната оферта, между страните в производството е възникнало неформално договорно правоотношение преповтарящо само клаузите на офертата, но не и на приложения по делото неподписан проекто- договор за строителство. Стойността на обект „М. д.” на площ 244 кв.м., при времетраене на строителството 15 месеца и 15 дни, възлиза на 136 078 лв., при допълнителни разходи -98% и часова ставка 1.20 лв./ч., като за нулев цикъл с продължителност на строителството 3 месеца - стойността била 22 290 лв.;груб строеж над нулев цикъл – 3 месеца и 15 дни- стойност 21 932 лв.;довършителни работи 6 месеца и 15 дни-стойност 70 376 лв.;вертикална планировка - 15 дни- стойност 1 842 лв.;ел.част-вътрешно и външно-1 месец- стойност съответно 5 782 лв. и 2 432 лв.;ОВ част- 15 дни- стойност 7 224 лв.; ВиК част- вътрешно – 15 дни- 4 200 лв. Офертата съдържа и информация, че тъй като не е регистриран по ЗДДС, офертираната сума е освободена от заплащане на ДДС. В производството не е спорно и обстоятелството, че на 18.04.2001 година е одобрен проектът за изграждането на молитвения дом, на 03.05.2001 година е издадено Разрешение за строеж № 60 за изграждане на молитвен дом, и че на 13.06.2001 година е издаден протокол за определяне на С. линия и ниво на строежа, т.е. това е моментът който трябва да се приеме за начало на обекта. Безспорно е в производството и обстоятелството, че след първоначалното проектиране на сградата е било извършено през 2003 г. и допълнително проектиране, което е изискало извършване и на допълнителни СМР, извън първоначално оферираните / разрешение за строеж № 83/10.06.2003 г./.

Спорът в производството, изхождайки и от правната рамка на предявената искова претенция /чл.258 от ЗЗД/, се разпростира върху това изпълнителят по неформалният договор за изработка какви СМР е извършил, на каква стойност, тези СМР изчерпват ли като вид и количество офертираните такива, респ. тяхната стойност надхвърля ли офертираната такава, какво е платил възложителят на изработката и какво още той дължи.

В аспекта на изложеното съдът съобрази следното : праводателят на ищеца „ Г.- Г. М.”, гр. К., е съществувал в това си качество в правния мир до 19.04.2006 г./ решение № 291 по ф.д. № 788/96 г. на КОС/, от който момент е възникнал факта на правоприемството, обуславящ правния интерес на ищеца от воденето на настоящата искова претенция. Съдът приема за установено и изложеното от ищеца в исковата молба обстоятелство, че процесните СМР са извършени по силата на обвързващия страните неформален договор за изработка, преповтарящ клаузите на обсъдената по-горе процесна оферта, и са извършени единствено и само от „ Г. - Г. М.”, което пък означава, че това е станало в периода, считано от 13.06.2001 г. и не по-късно от 19.04.2006 г. В този аспект от приложените по делото Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството и Акт за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството за всички спрени строежи по общия ред и…., подписани от Гл. архитект на Община К. по реда на чл.170, ал.2 от ЗУТ, се установява, че към дата 05.04.2005 г. на строежа са изпълнени носещата конструкция на сградата, направени са топло и хидроизолациите на дървения покрив и купола, монтирана е дограма, стените и таваните са шпакловани и боядисани, направена е настилка от гранитогрес на кота +0.00, изпълнени са вътрешна и външна водопроводна и канализационна мрежа, положена е електроинсталацията, монтирани са санитарните прибори и осветителни тела. По делото е представена изготвена от изпълнителя на строежа „ Г.- Г.М.” /необяснимо как след неговото заличаване като самостоятелен правен субект/, а именно на 18.07.2006 г., справка за изпълнени СМР на строеж „М. д.” на ББЦ-К., според която за изпълнените СМР се дължи от възложителя –ББЦ- сумата в размер на 227 928 лв., съставляваща остатък след приспадане от общо дължимата сума в размер на 304 411 лв./ с ДДС / на платена от възложителя сума от 76 483 лв. Общата дължима сума е посочена в справката като сбор от сумите за всяка фаза на строителството, а именно : за нулев цикъл до кота +0.00 – 75 626 лв.;зала и офис с фоае - 116 339 лв. ;купол-44 273 лв.;покрив и изолации- 46 404 лв.; външно Ел.- 3 069 лв.;външно ВиК – 3 344 лв.;подпорна стена – 1 996 лв.;вътрешно Ел.- 7 020 лв., вътрешно ВиК 4 350 лв.;осветителна инсталация за покрив – 1 005 лв.;силова инсталация за климатици – 985 лв. Съдът обаче приема, че платената от възложителя-ответник сума не е в размер на 76 483 лв., а е в размер на 77 483 лв., тъй като спор за размера на последната сума в производството не съществува. Сумата 77 483 лв. е сума платена по фактурираните с приложените по делото 14 броя фактури, СМР на обща стойност 87 514 лв. / л. 28-37 от т.1 от делото/ . Цитираните фактури са издадени от Едноличния търговец през периода 07.03.2003 г. до 07.04.2006 г. В този аспект по делото е установено, и че е регистриран по ЗДДС, считано от 16.03.2004 г.

За изясняване на делото от фактическа страна, в производството е назначена комплексна съдебно- техническа и икономическа експертиза. От прочита на изготвеното по нея, приобщеното към делото, заключение, се установява, че за обекта „М. д.” към съществуващия първоначален проект одобрен за сграда на един етаж, купол и частичен призем, количествени сметки не са изготвени. Последствие първоначалният проект е допълнен като е предвидено изграждане на етаж под основното ниво, което пък от своя страна е наложило и изграждане на подпорна стена между парцели № V 840 и № ХІІ 841 /разрешение за строеж № 83/10.06.2003 г./. Въз основа на извършени от в.л. инж.Д.Д., геодезически и технически замервания на процесния строеж и предоставената й от проектанти и строители проектна и техническа документация, същата дава като обща стойност на извършените на обекта СМР в размер на 184 000.50 лв., която стойност е сбор от стойността на реално извършените според нея СМР в размер на 153 333.75 лв. и от стойност на ДДС в размер на 30 666.75 лв. Крупната сума е детайлизирана по етапи на строителството.

От прочита на приетото по делото, заключение, изготвено от в.л. инж. М. Г. и в.л. инж. Р. К., изготвено по назначената повторна СТЕ, се установява, че след извършени замервания в присъствието и на двете страни по делото, и извършени въз основа на средните цени за СМР в България по „Стройексперт”, изчисления, и след начисляване и на печалба, дължимите суми за реално извършените СМР на обект ”М. д.” за първоначалния проект са както следва : по основен проект- количествата по представената експертиза, умножени по цените на СЕК и след начислена печалба 7 % /чийто размер е бил предвиден и в офертата/ -сумата възлиза на 99 194.49 лв. /без ДДС/., а по допълнителен проект количествата по представената експертиза, умножени по цените на СЕК и след начислената печалба 7 % -сумата възлиза на 41 896.16 лв. / без ДДС/. Общата стойност и по двата проекта без ДДС според вещите лица възлиза на сумата в размер на 141 090.65 лв. Посочените суми са детайлизирани по етапите на строителството.

По делото е открито производство за оспорване истинността на приложените от ищеца писмени доказателства - 12 броя приложения, издадени по реда на чл.7, ал.3 от Наредба № 7/ 22.05.2001 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството /отм./, а именно : приложение № 6 /25.06.2001 г. ; приложение № 7/ 05.10.2001 г., приложение № 7 /08.03.2001 г., Приложение № 7/ 02.04.2002 г., приложение № 7/20.05.2002 г., Приложение № 6/ 13.06.2003 г.; приложение № 7/14.06.2003 г., Приложение № 7/ 31.07.2003 г., приложение № 12 / 20.08.2003 г., приложение № 12/12.09.2003 г., приложение № 12/30.08.2004 г. и приложение № 12 / 15.10.2004 г. Доколкото описаните документи не съставляват частни документи, като подписани както от строителя, така и от проектанта, от конструктора и инженер -геолога на строежа, както и от лицето осъществяващо строителен надзор на строежа, така допуснатото оспорване остана напълно недоказано от страната върху която в производството лежи тежестта на доказване, а именно от ответника в производството. Доказателства в този аспект ответникът не е ангажирал по делото. Така описаните приложения като истински в производството са кредитирани - същите като доказателства по делото са били взети предвид от вещите лица.

Що се касае до кредитирането на приложения по делото ревизионен акт № 1000266/11.05.20101 г. на НАП, ТД, гр. Пловдив- ИРМ –К., следва да се имат предвид две обстоятелства. Първо същият касае ревизионен период по ЗДДС – 01.11.2006 г. до 30.09.2009 г. /стр.2 /, който определено не се обхваща от процесния такъв, който пък от своя страна касае период от 13.06.2001 г., но не по-късно от 19.04.2006 г. Също така следва да се има предвид и обстоятелство, че актът / стр.16 от същия/ касае констатации, установяващи обстоятелството, че за ревизирания период „Ф. А.” Е., гр. К., е извършвал СМР на обект „М. д.”. Тези констатации правят това доказателство неотносимо към настоящия спор, доколкото с исковата претенция, стояща в основата на съдебното производство, не се претендира заплащане стойност на СМР, извършени от „Ф. А.” Е., а се претендира стойност на СМР, извършени в този обект единствено и само от „Г. – Г.М.”.

В хода не тези констатации съдът изгради своето становище. Приема за установено в производството, че на 21.03.2001 г., праводателят на ищеца „Ф. А.” Е., „Г.-Г. М.” е представил на ответника в производството Б. Б. ЦЪРКВА „В. Х., гр. К., оферта за строителство на обект „М. д.”, и че офертата е била приета от ответника. Съдът приема и обстоятелството, че с факта на приемането на цитираната оферта, между страните в производството е възникнало неформално договорно правоотношение преповтарящо само клаузите на офертата, но не и на приложения по делото неподписан проекто- договор за строителство. Според цитираната оферта стойността на обект „М. д.” на площ 244 кв.м./ по проект застроена площ 179 кв.м. и разгърната застроена площ 258.72 кв.м./, при времетраене на строителството 15 месеца и 15 дни, възлиза на 136 078 лв., при допълнителни разходи -98% и часова ставка 1.20 лв./ч. Безспорно е в производството, че ищецът претендира стойността на извършените само от праводателя си СМР на процесния обект, а именно извършени за периода от 13.06.2001 г. –датата на издаване на протокола за определяне на С. линия и ниво на строежа, т.е. моментът който се приема за начало на строителството, но не по-късно от 19.04.2006 г.- датата на прекратяване съществуването на като самостоятелен правен субект. Безспорно е по делото обстоятелството, че строителството на процесния обект е протекло по два проекта- първоначален- приложен по делото, одобрен на 18.04.2001 г. и по допълнителен проект, за който по делото е представено само разрешение за строеж № 83/ 10.06.2003 г., за изграждане на подпорна стена между парцели №V-840 и ХІІ-841, но за което допълнително проектиране страните не спорят. Установено е по делото и обстоятелството, че е бил регистриран по ЗДДС, считано от 16.03.2004 г. Видно от заключението, изготвено от в.л. инж. М. Г. и в.л. инж. Р. К., изготвено по назначената повторна СТЕ, която съдът кредитира като по-пълна и обективна, се установява, че по основния проект стойността на реално извършените СМР е в размер на 99 194.49лв. /без ДДС/., а по допълнителния проект в размер на 41 896.16 лв. / без ДДС/. Общата стойност и по двата проекта без ДДС, според вещите лица възлиза на сумата в размер на 141 090.65 лв. Доколкото за периода до 16.03.2004 г., не е бил регистриран по ЗДДС, то върху сумата по основния проект не следва да се начислява ДДС. По отношение на допълнителния проект обаче, за който в производството се установява, че е допуснат с разрешение за строеж едва след средата на 2003 г., върху доказаната от вещите лица стойност по експертизата в размер на 41 896.16 лв., се следва начисляване на ДДС в размер на 20 % или + сумата в размер на 8 379.23 лв., като общ резултат се получава стойност по допълнителния проект по представената експертиза в размер на 50 275.39 лв. А общата дължима стойност за реално извършените СМР, след извършените съобразно приложената от в.л. справка –рекапитулация /стр.572 от делото/, изчисления, възлиза на сумата 149 469.88 лв. Следва обаче от така приетата окончателна стойност на реално извършените от праводателя на ищеца, СМР, да бъде приспадната платената от ответника-възложител сума в признатия по делото размер от 77 483 лв. Или дължимата се в производството сума, до размера на която следва да бъде уважена предявената искова претенция възлиза на 71 986.88 лв. Поисканата от процесуалните представители на ищеца в хода на изслушване на устните състезания законна лихва с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, в производството не се следва доколкото такава не е предявена своевременно с исковата молба.

Съобразно резултата на делото, приложените от страните списъци на разноските, и разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, се следват на ищеца разноски в доказания размер от 4 304.07 лв., а на ответника в доказания размер от 2 310 лв., или след извършена компенсация се следват на ищеца разноски в размер на 1 993.80 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорване истинността на 12 броя приложения, издадени по реда на чл.7, ал.3 от Наредба № 7/ 22.05.2001 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството /отм./, а именно : приложение № 6 /25.06.2001 г. ; приложение № 7/ 05.10.2001 г., приложение № 7 /08.03.2001 г., Приложение № 7/ 02.04.2002 г., приложение № 7/20.05.2002 г., Приложение № 6/ 13.06.2003 г.; приложение № 7/14.06.2003 г., Приложение № 7/ 31.07.2003 г., приложение № 12 / 20.08.2003 г., приложение № 12/12.09.2003 г., приложение № 12/30.08.2004 г. и приложение № 12 / 15.10.2004 г.

ОСЪЖДА Б. Б. ЦЪРКВА “В. Х., със седалище и адрес на управление в гр. К., ул. “П. д.” № *, представлявана от пастор Х. И. А., ДА ЗАПЛАТИ НА „Ф. А.” Е., със седалище и адрес на управление в гр. К., ул. “ В. А. № *, бл.” ИТР “, А., представлявано от Г. Х. М., сумата в размер на 71 986.88 лв., представляваща стойността на извършените строително –монтажни работи в обект „М. д.”, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 231 940 лв.

ОСЪЖДА Б. Б. ЦЪРКВА “В. Х., със седалище и адрес на управление в гр. К., ул. “П. д.” № *, представлявана от пастор Х. И. А., ДА ЗАПЛАТИ НА „Ф. А.” Е., със седалище и адрес на управление в гр. К., ул. “ В. А. № *, бл.” ИТР “, А., представлявано от Г. Х. М., сумата в размер на 1 993.80 лв., съставляваща дължими се в производството разноски по компенсация.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Апелативен съд, гр. Пловдив, считано от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :