РЕШЕНИЕ
№ 11350
Пловдив, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XVII Състав, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ТАТЯНА ПЕТРОВА |
При секретар БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 20257180702321 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството по делото е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба на Й. Г. Г., с [ЕГН], с адрес посочен в жалбата [населено място], [улица], ***, против Отказ за разсрочване на здравноосигурителни вноски, обективиран в Писмо изх. № 54-16-11122#1/03.10.2025 г., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП Пловдив – И. В..
В жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания административен акт. В тази връзка жалбоподателят се позовава на чл. 52 от Конституцията на Република България, чл. 35 от Хартата на основните права на ЕС, чл. 3 и чл. 8 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, на принципите на пропорционалност и социална защита, на решения на ЕСПЧ. Иска се процесният отказ да бъде отменен, да бъде наредено на НАП да преразгледа искането на Г. с оглед социална защита и възможност за плащане чрез разсрочване на здравните ме вноски, както и възстановяване на здравноосигурителните му права.
3. Ответникът по жалбата – Зам. Директорът на ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, излага становище за недопустимост на жалбата и в тази връзка иска прекратяване на производството по делото. Алтернативно счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същата. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок, срещу годен за оспорване административен акт и от лице, имащо правен интерес, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
5. Във връзка с възражението на ответника, че процесното писмо има уведомителен характер и не представлява административен акт, поради което не подлежи на обжалване, е необходимо да се съобрази следното:
Не наименованието, а съдържанието на един документ определя дали последният ще бъде квалифициран като административен акт или не. В конкретния случай, процесният акт макар от външна страна да е оформен като „… отговор на … писмо … вх. № 54-16-11122/30.09.2025 г. …“, същият на практика съдържа отказ за разсрочване на здравноосигурителни вноски, в каквато връзка е отправено изрично искане от жалбоподателя до ТД на НАП Пловдив. Това от своя страна пряко засяга неговите права и законни интереси.
При това положение, следва да се приеме, че обжалваното пред настоящата съдебна инстанция писмо съдържа белезите на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и в този смисъл подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
ІІІ. За фактите:
6. Административното производство е започнало по Молба вх. № 54-16-11122/30.09.2025 г. (л. 6) до ТД на НАП Пловдив, с която жалбоподателят е поискала дължимата от него сума за задължения за ЗОВ да бъде разсрочена като му бъдат възстановени здравноосигурителните права.
7. В отговор на тази молба, Зам. Директора на ТД на НАП Пловдив е издал процесното Писмо изх. № 54-16-11122#1/03.10.2025 г., чието съдържание се свежда до следното:
„В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се уреждат производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители.
За задълженията за здравно осигуряване като вид публични задължения се прилага ДОПК, но едновременно с това разпоредби, касаещи задължението за здравно осигуряване са регламентирани в Закона за здравното осигуряване (330).
Съгласно чл. 183, ал. 7 от ДОПК, не се разрешава отсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на случаите по чл. 186 (при стихийни бедствия - пожари, земетресения, градушки, катастрофи и други подобни) и влезли в сила ревизионни актове.
Визирате чл. 52 от Конституцията на Република България, съгласно който гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ. и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, и чл. 35 от Хартата на основните права на ЕС, съгласно който всеки има право на достъп до здравна профилактика и да ползва медицински грижи при условията, установени от националните законодателства и практики.
И двете разпоредби насочват към 330, който урежда здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения.
В Закона за здравното осигуряване не е предвидено разсрочване на задължителните здравноосигурителни вноски.
В чл.109, ал. 1 и 2 от 330 е посочен редът за прекъсване и възстановяване на здравноосигурителните права. Съгласно цитираните разпоредби здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Същите се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца. 60-месечният период се променя всеки месец и към настоящия момент е от септември/2020 до август /2025.“.
ІV. За правото:
8. С оглед задълженията на съда по чл. 168, ал. 1 от АПК за служебна проверка на всички основания за законосъобразност по чл. 146 от АПК, независимо от липсата на възражения в тази насока и непредставянето на доказателства за компетентността на органа издал оспорения отказ, независимо от изрично дадените указания на ответника за това (л. 11), съдът констатира, че оспореният административен акт се явява нищожен като издаден от некомпетентен орган. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за този извод.
9. За разрешаването на конкретния административноправен спор е необходимо да се посочи следното:
За да е нищожен един публичноправен акт, какъвто безспорно е процесният, същият трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност, когато съдът констатира такъв акт следва да го отстрани от правния мир. Правно средство за това е обявяване на неговата нищожност. Правомощие за това дават разпоредбите на чл. 168, ал. 2 и ал. 3 АПК, съгласно които съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това, като нищожността може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК, според която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Цитираните разпоредби намират приложение в производствата по отсрочване и разсрочване на задължения, установявани от Националната агенция за приходите по препращане от § 2 от ДР на ДОПК.
В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира в кои случаи съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Основното разграничение на порочните (недействителните) актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента на същественост на порока (дефекта), от който е засегнат акта. Общоприето е становището в теорията и съдебната практика, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта.
10. Каза се, в случая релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално некомпетентен орган. В тази насока е необходимо да се съобрази следното:
10.1. Процедурата по отсрочване и разсрочване на публични задължения е регламентирана в Глава двадесет и втора, Раздел I, чл. 183 – чл. 187 от ДОПК. Според чл. 183, ал. 1 от кодекса, по искане на длъжника, подадено до компетентния орган, може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло, до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен погасителен план. В чл. 184, ал. 1 от ДОПК е предвидено разрешенията за отсрочване или разсрочване да се издават от:
1. териториалния директор - за задължения за данъци, с изключение на акциз и задължителни осигурителни вноски общо в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски до 10 000 лв. се издава след получаване на писмено съгласие от ръководителя на компетентното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а за разсрочване на вземания от 10 001 до 100 000 лв. - от управителя на Националния осигурителен институт;
2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите - за задължения за данъци, с изключение на акциз или задължителни осигурителни вноски общо в размер от 100 001 до 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за срок до две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт;
3. министъра на финансите - за задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски общо в размер над 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за повече от две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
10.2. Следователно, за да е валидно разрешението или отказът за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване, следва да бъдат издадени от някои от изброените по-горе административни органи в зависимост от размера на конкретните задължения.
Очевидно настоящия случай попада в хипотезата на чл. 184, ал. 1, т. 1 от ДОПК, съответно компетентността за произнасяне по депозираното от жалбоподателя искане за разсрочване на здравноосигурителни вноски принадлежи на териториалния директор.
Процесният отказ обаче е издаден от Зам. Директора на ТД на НАП – Пловдив.
10.3. В тази връзка, независимо че не се твърди Териториалният директор на ТД на НАП Пловдив да е делегирал правомощията си по чл. 184, ал. 1, т. 1 от ДОПК на Зам. Директора на дирекцията, за пълнота е необходимо да се констатира, че в ДОПК (в частност в чл. 184, ал. 1, т. 1 от ДОПК) не е предвидена възможност за делегиране на правомощието на териториалния директор за издаване на разрешения за отсрочване или разсрочване на публични задължения, а за да е налице възможност за делегация, тя трябва да е установена от закона.
По делото също така не се твърди и не се установява, оспореният отказ да е издаден от Зам. Директора на ТД на НАП Пловдив и при условията на заместване. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, с оглед необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. (Така Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС).
10.4. При това положение следва да се приеме, че Зам. Директорът на ТД на НАП Пловдив не разполага с правомощия да издава актове от категорията на процесния.
11. Липсата на материалноправна компетентност за административния орган да издаде конкретен индивидуален административен акт има във всички случаи за последица неговата нищожност. В конкретния случай обжалваният отказ се явява нищожен именно като издаден от некомпетентен административен орган и следва да бъде обявен за такъв, без да се обсъждат изложените доводи за неговата незаконосъобразност и събраните доказателства.
На основание чл. 173, ал. 2 АПК във връзка с § 2 от ДОПК, това налага преписката да бъде изпратена на Териториалния директор на ТД на НАП Пловдив за произнасяне по Молба вх. № 54-16-11122/30.09.2025 г. на Й. Г. Г., с [ЕГН], съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Отказ за разсрочване на здравноосигурителни вноски, обективиран в Писмо изх. № 54-16-11122#1/03.10.2025 г., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП Пловдив – И. В..
ИЗПРАЩА преписката на Териториалния директор на ТД на НАП Пловдив за произнасяне по Молба вх. № 54-16-11122/30.09.2025 г. на Й. Г. Г., с [ЕГН], съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в настоящия съдебен акт.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |