ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 469
гр. Велико Търново , 18.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Любка Милкова
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500281 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.420 ал.3 вр. чл.278 ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „ СИЙ САЙД“ ЕООД със седалище
Козаревец, община Лясковец, чрез пълномощника му адв.Ч. от ВТАК, против Определение
№7/07.01.2021г., постановено по Чгр.д.№341/2020г. по описа на РС – Елена, с което е
отказано спиране на изпълнението по изпълнително дело №20208090400861 по описа на
ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС. Изложени са оплаквания, че с искането по
чл.420 ал.1 ГПК, имащо характер на молба, частният жалбоподател е изложил съображения,
които поддържа и с настоящата частна жалба, а именно, че: 1/неправилно е издадена заповед
и ИЛ, защото с искането за издаването им заявителят „Финмарк Комерсиал“ ЕООД не е
представил нито един от визираните в чл.417 ГПК документи, 2/представеното
Споразумение от 26.03.2019г. не може да служи за издаване на ИЛ по реда на чл.417 ГПК,
3/в това споразумение не е отразено кое задължение по кой договор е и с какъв падеж е.
Твърди, че в допълнение, с частната жалба представя справка от счетоводството на
длъжника „Агрокрафт“ ЕООД с.Родина с дата 21.01.2021г., от която е видно, че
„Агрокрафт“ ЕООД е погасило задълженията си по споразумението чрез предоставяне на
продукция – ечемик реколта 2019г. и слънчоглед 2019г. Твърди, че от гореизложеното
ставало ясно, че към настоящият момент заявителят „Финмарк Комерсиал“ ЕООД няма
парично вземане спрямо длъжника по споразумението „Агрокрафт“ ЕООД, следователно
отговорността на поръчителя „Сий сайд“ ЕООД е отпаднала, и изпълнителното дело следва
да бъде спряно. Позовава се на подадено заявление по чл.417 ГПК след изтичане на
шестмесечният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, на което основание отговорността му като
поръчител е отпаднала и изпълнителното дело следва да бъде спряно. Моли съда, да
постанови определение, с което да отмени обжалваното Определение №7/07.01.2021г.,
постановено по Чгр.д.№341/2020г. по описа на РС – Елена, с което е отхвърлено искането
му по чл.420 ал.2 т.1 от ГПК за спиране на изпълнението по изпълнително дело
№20208090400861 по описа на ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС, вместо
което постанови друго, с което спре изпълнението по изпълнително дело №20208090400861
по описа на ЧСИ Силвия Косева. Не претендира съдебни разноски.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от
другата страна – заявител „Финмарк Комерсиал“ ЕООД със седалище гр.Свищов.
Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, съобразно инвокираните
оплаквания, запозна се с данните по делото, приема за установено от фактическа страна
1
следното:
Въз основа на уважено заявление по чл.417 ГПК, предмет на Чгр.д.№341/2020г. по
описа на РС – Елена, и съгласно постановено Разпореждане №459/18.11.2020г. за незабавно
изпълнение, е допуснато издаване на Заповед №229/18.11.2020г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и ИЛ №81/18.112020г., по силата на
които длъжниците „А.“ ЕООД със седалище с.Р., общ.З., Д. З. Т., с ЕГН ..., „СИЙ САЙД“
ЕООД със седалище с.Козаревец, община Лясковец, Т.М.Т., с ЕГН ..., М.Т. М., с ЕГН ., и Д.
Т. М., с ЕГН ., ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на кредитора „Ф. К.“ ЕООД със седалище
гр.Свищов, ЕИК ., сумата 196565,29лв., представляваща главница с падеж 20.06.2019г.,
която е част от сумата 444719,45лв. /по Договор за търговска продажба на отложено
плащане №15/26.03.2019г., Договор за търговска продажба на отложено плащане
№4/14.02.2018г., Договор за заем от 13.12.2017г. и Договор за заем от 19.07.2018г./ съгласно
представен документ по чл.417 т.3 ГПК - Споразумение от 26.03.2019г. с нотариална заверка
на подписите с рег.№1789/26.03.2019г. на Нотариус Иванка Ангелова с №295 в регистъра на
Нотариалната камара и район на действие РС – Свищов, сумата 28 119,76лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 21.06.2019г. до 16.11.2020г. съгласно чл.3 от
Споразумение от 26.03.2019г. с нотариална заверка на подписите с рег.№1789/26.03.2019г.
на нотариус Иванка Ангелова с №295 в регистъра на Нотариалната камара и район на
действие РС – Свищов, ведно със законната лихва върху главницата 196565,29лв., считано
от 16.11.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата 4 493,71лв., представляваща
ДТ, и сумата 3 770лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Паричното вземане по горепосочените издадени заповед за незабавно изпълнение и
ИЛ по Ч.гр.д.№341/2020г. по описа на РС – Елена срещу длъжниците по тях /в т.ч. и срещу
поръчителя и настоящ жалбоподател „Сий Сайд“ ЕООД/ е присъединено с Разпореждане от
24.11.2020г. на ПЧСИ за събиране по образувано изпълнително дело №20208090400861 по
описа на ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС.
Служебно известен на съда факт, който на основание чл.155 ГПК съобщава на
страните е, че с влязло в сила определение №465/17.05.2021г., постановено по В.ч.гр.д.
№280/2021г. по описа на ВТОС, по реда на чл.419 ал.3 ГПК е отменено Разпореждане
№459/18.11.2020г. за незабавно изпълнение по Чгр.д.№341/2020г. по описа на РС – Елена
спрямо поръчителя и настоящ частен жалбоподател „Сий Сайд“ ЕООД и е обезсилен
издадения срещу него ИЛ.
С обжалваното с настоящата частна жалба Определение №7/07.01.2021г.,
постановено по Ч.гр.д.№341/2020г. по описа на РС – Елена, е отхвърлено като
неоснователно и недоказано направеното в рамките на едномесечния срок от връчване на
заповедта за незабавно изпълнение искане по чл.420 ал.2 т.1 от ГПК на „СИЙ САЙД“ ЕООД
с.Козаревец, общ.Лясковец, с ЕИК *********, за спиране на принудителното изпълнение по
изпълнително дело №20208090400861 по описа на ЧСИ Силвия Косева с район на действие
ВТОС.
За да постанови обжалваното определение по искането за спиране,
първоинстанционният съд е приел, че не са налице предвидените в чл.420 от ГПК
предпоставки за спиране на изпълнението, в т.ч. молителят не представя никакви писмени
доказателства по см. на чл.420 ал.2 т.1 ГПК, че не дължи сумите по изпълнителния лист,
поради което искането, имащо характер на молба, се явява неоснователно и недоказано,
както и че съображенията на длъжника, изложени в искането за спиране, са неотносими в
производството по чл.420 ГПК.
Обжалваното Определение №7/07.01.2021г. по Ч.гр.д.№341/2020г. по описа на РС –
Елена е връчено на длъжника – частен жалбоподател на 18.01.2021г., респ. настоящата
жалба е подадена по пощата на 22.01.2021г., т.е. в рамките на едноседмичният срок по
чл.420 ал.3 вр. чл.275 ал.1 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
2
Частната жалба срещу определението по искането за спиране е подадена от активно
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките
на преклузивният едноседмичен срок за обжалване, поради което е процесуално допустима
и подлежи на разглеждане. Независимо от отмяната по реда на чл.419 ал.3 ГПК по
отношение на длъжника и частен жалбоподател „СИЙ САЙД“ ЕООД на постановеното
разпореждане за незабавно изпълнение срещу него и на обезсилване на издадения ИЛ срещу
него по Чгр.д.№341/2020г. по описа на РС – Елена, е налице правен интерес у
жалбоподателя от настоящата жалба срещу определението по искането му за спиране, който
съществува до произнасяне по реда на чл.433 ал.1 т.3 ГПК от съдебния изпълнител с влязло
в сила постановление за прекратяване на изпълнителното производство спрямо „Сий Сайд“
ЕООД, наличието на който правен интерес обуславя и допустимостта на частната жалба.
Разгледана по същество същата е неоснователна и недоказана, като правните
съображения за това са следните:
Предпоставките за спиране на изпълнението са регламентирани в чл.420 ал.1 и ал.2
ГПК. Съгласно чл.420 ал.1 ГПК, възражението срещу заповедта за изпълнение не спира
принудителното изпълнение в случаите по чл.417 т.1-9 ГПК, освен когато длъжникът
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД. По
аргумент от чл.420 ал.1 ГПК, подаденото от длъжника „Сий Сайд“ ЕООД възражение срещу
заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в настоящия случай по
чл.417 т.3 ГПК, доколкото и не е представено от длъжника надлежно обезпечение за
кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД, поради което и не е налице основание за
спиране на изпълнението по чл.420 ал.1 ГПК.
На основание чл.420 ал.2 ГПК, съдът, постановил незабавното изпълнение, може да
го спре, и без да е необходимо обезпечението по ал.1, когато е направено искане за спиране,
подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2/вземането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; и 3/неправилно е изчислен
размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
В процесният случай паричното вземане не се основава на договор, сключен с
потребител, поради което и не следва да се обсъжда наличието на предпоставки за спиране
по чл.420 ал.2 т.2 и т.3 ГПК.
Частният жалбоподател, както с направеното искане за спиране по чл.420 ал.2 ГПК,
така и с настоящата частна жалба, се основава на наличието на основание за спиране на
изпълнението по чл.420 ал.2 т.1 ГПК – когато е направено искане за спиране, подкрепено с
писмени доказателства, че вземането не се дължи, което в случая не е налице, поради което
частната жалба се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без
уважение, респ. обжалваното определение, с което е отхвърлено като неоснователно и
недоказано искане по чл.420 ал.2 т.1 от ГПК на „СИЙ САЙД“ ЕООД с.Козаревец за спиране
на принудителното изпълнение по изпълнително дело №20208090400861 по описа на ЧСИ
Силвия Косева с район на действие ВТОС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
В процесният случай искането за спиране от длъжника – частен жалбоподател не е
подкрепено с никакви писмени доказателства, че вземането не се дължи, поради което не е
налице основание по чл.420 ал.2 т.1 ГПК за спиране на изпълнението. Развитите доводи,
както в частната жалба, така и в направеното искане за спиране, че заявителят не е
представил нито един от визираните в чл.417 ГПК документи и че Споразумение от
26.03.2019г. с нотариална заверка на подписите на страните не може да служи за издаване на
ИЛ по реда на чл.417 ГПК и че в споразумението не е отразено кое задължение по кой
договор е и с какъв падеж е, са релевантни за производство по чл.419 ал.3 ГПК, респ. са
неотносими в настоящото производство по чл.420 ал.3 ГПК.
Представената с частната жалба Справка от длъжника „Агрокрафт“ ЕООД от
21.01.2021г., според която паричните задължения на „Агрокрафт“ ЕООД по процесното
Споразумение от 26.03.2019г. с нотариална заверка на подписите на страните са изплатени
3
чрез предоставяне на продукция – ечемик реколта 2019г. и слънчоглед – реколта 2019г.,
доколкото съставлява частен свидетелстващ документ за изгодни за издателя си факти не се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не съставлява
писмено доказателство, че към настоящия момент заявителя „Финмарк Комерсиал“ ЕООД
няма парично вземане спрямо длъжника по споразумението „Агрокрафт“ ЕООД, а от там и
не съставлява писмено доказателство, че вземането не се дължи и от поръчителя „Сий Сайд“
ЕООД, поел под формата на поръчителство с клаузата на т.6 от процесното споразумение да
отговаря за изпълнение на задълженията на длъжника по споразумението. Следва да се има
предвид и че съгласно т.5 от процесното споразумение купувачът е поел задължението да
плати уговорените суми чрез средства от продажба на засетите към момента от същия
селскостопански култури в землището на с.Родина, общ.Златарица, като въпросът дали чрез
даване вместо изпълнение е погасен паричния дълг може да е предмет на правен спор между
страните, който следва да се разреши в исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК.
Позоваването на изтекъл преклузивен шестмесечен срок по чл.147 ал.1 ЗЗД към
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК и от там на прекратяване на поетото от
„Сий Сайд“ ЕООД поръчителство е релевантно в производство по чл.419 ал.3 ГПК, но в
настоящото такова по чл.420 ал.3 ГПК не обосновава извод за наличие на основание за
спиране на изпълнението по чл.420 ал.2 т.1 ГПК, доколкото въпроса дали е изтекъл крайния,
преклузивен шестмесечен срок по чл.147 ал.1 ЗЗД към датата на подаване на заявлението
по чл.417 ГПК може да е предмет на правен спор между страните и следва да бъде разрешен
в исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК и в този смисъл не е налице хипотеза на
подкрепено с безспорни писмени доказателства направено искане за спиране, т.е. не е
налице твърдяното основание по чл.420 ал.2 т.1 ГПК за спиране на изпълнението, предвид
което частната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По разноските:
Съдът не е сезиран от частния жалбоподател с претенция за съдебни разноски за
настоящото производство, поради което съдът не дължи произнасяне.
Съгласно т.8 от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, настоящото въззивно
определение, постановено в заповедното производство, не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от изложените съображения, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №7/07.01.2021г., постановено по Ч.гр.д.
№341/2020г. по описа на РС – Елена, с което е отхвърлено като неоснователно и
недоказано искане по чл.420 ал.2 т.1 от ГПК на „СИЙ САЙД“ ЕООД със седалище и адрес
на управление с.Козаревец, общ.Лясковец, ул.“Хан Аспарух“ №9, с ЕИК *********, за
спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело №20208090400861 по описа
на ЧСИ Силвия Косева с рег.№809 с район на действие ВТОС.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4