№ 102
гр. Дупница, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Алексиева
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно
наказателно дело № 20221510201324 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
В. А. Х., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Д, обл.К, ул."В. п." № *** обжалва
Наказателно постановление № 22-0348-000843 от 24.11.2022 г., издадено от Началник група
в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., с
което на основание чл.179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
,,глоба” в размер на 200.00 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. В. С. излага доводи, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно
изложени в жалбата и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в съдебно
заседание. В съпроводителното писмо към жалбата изразява позиция за неоснователност на
същата. Прави възражение за прекомерност на разноски за адвокатско възнаграждение, като
моли такива да бъдат присъдени в минимален размер съгласно ЗА ако съдът приема жалбата
за основателна и отмени атакуваното наказателно постановление.
На 07.11.2022 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия
GA № 766552 от Б. Д. на длъжност ,,младши автоконтрольор“ при ОДМВР Кюстендил в
присъствието на свидетеля И. З. за това, че на същата дата около 09:30 ч. на път II – 62 при
км. 53+500 в посока гр. Сапарева баня управлява лек автомобил "Ф. ф." с Рег.№ ******
собственост на А.Б.Х..а като не съобразява скоростта си на движение с пътните условия
вследствие на което губи контрол над управляваното МПС, преминава през платното за
насрещно движение и се преобръща извън пътното платно в крайпътна канавка, като
1
реализира ПТП с материални щети по МПС и фрактура на ключица на водача. Въз основа на
така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, в което е възпроизведена описаната и
в акта фактическа обстановка и допълнително е посочено, че: ,,Водачът не избира скоростта
на движение съобразно с атмосферните условия, релефа, с условията на видимост,
интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие
или създадена опасност за движението. ПТП”. Мл. автоконтрольор Д. е съставил
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който в графа ,,обстоятелства и причини
за ПТП“ е посочил, че участник 1 - водачът В. Х. не съобразява скоростта си на движение и
пътните условия и интензивността на движение, блъска изскочило на пътя животно (куче),
губи контрол над управляваното МПС, преминава през платното за насрещно движение и се
преобръща извън пътното платно в крайпътна канавка.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетели бяха разпитани
актосъставителят Б. Д. и И. З., които заявяват пред съда, че се отзовали на подаден сигнал за
настъпило ПТП. При отиването им на мястото на произшествието там имало други два
спрели автомобила, като пътниците в тях били помогнали на водача да излезе от
автомобила. Жалбоподателят им казал, че причината за произшествието е внезапното
появяване на куче на пътното платно. Водачът предприел маневра да избегне удара, но не
успял, блъснал кучето, след което навлязъл в насрещнатото платно и последвало
преобръщане на автомобила. Полицейските служители действително установили, че в
близост до мястото на пътния инцидент отстрани на пътя имало поставена паметна плоча и
остатъци от храна. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя и свидетеля
като безпротиворечиви и последователни, напълно установяващи релевантните по делото
обстоятелства.
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
При съставянето на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение на
разпоредбата на 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като при липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяване на нарушението, или при невъзможност акта да се състави в
тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на други двама свидетели, като това
изрично се отбелязва в него. В конкретния случай, АУАН е съставен в присъствието само на
един свидетел /полицейски служител/, който е присъствал само при съставяне на акта. Не са
разпитани свидетели очевидци, не са снети писмени обяснения, изобщо не е отбелязано има
ли такива или не, доколкото актосъставителя и свидетеля по акта отишли по подаден
сигнал. Това нарушение е съществено процесуално, водещо до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя и опорочава процедурата по издаването на НП и водещо до
неговата отмяна /виж ППВС № 10/1973 г./. Поради тази причина АУАН не може да се
ползва с доказателствената сила предвидена в чл. 189, ал. 2 от ЗДП.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание се основава на
разпоредбата на чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП, предвиждаща налагане на санкция на
водач на ППС, който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно
2
произшествие. Следователно, причиняването на ПТП е съставомерен елемент на деянието за
квалифицирането му като административно нарушение по чл.179, ал.2, предл. първо от
ЗДвП. В случая изложената в наказателното постановление фактическа обосновка е
непълна, като непълнотата касае обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава
на нарушението, които не само, че са основен елемент от императивния реквизит на
наказателното постановление по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и
пределите на административното обвинение от фактическа страна. Описанието на
нарушението не съдържа всички факти и обстоятелства от съставомерен характер - не е
изрично посочено в какво точно се изразява ПТП по смисъла на легалната дефиниция на
понятието по §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Непосочването на всички релевантни факти и
обстоятелства за наличието на съставомерните елементи на деянието, има за последица
фактическа необоснованост на административнонаказателното обвинение. Недопустимо е
тези фактически обстоятелства да се извличат по пътя на формалната, правната или
житейската логика – същите е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на
наказателното постановление при описанието на нарушението. С презумптивната
материална доказателствена сила на АУАН по чл.189, ал.2 от ЗДвП е обвързан единствено
административнонаказващият орган, като в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила.
Относно приложението на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, касаещо несъобразената скорост, се
изисква освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и
посочил констатация за всички характеристики на пътната обстановка и движението на
процесното МПС, именно с оглед доказване на твърдението за несъобразена скорост. Следва
да се посочи, че то не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване
и доказване. В обстоятелствената част на наказателното постановление и акта, въз основа на
който той е издаден, на практика липсва посочване на конкретни действия или бездействия
от страна на жалбоподателя и съответно обуславящи извършване на вмененото му
нарушение. Налице е нарушаване на чл. 42, т.4 от ЗАНН и съответно чл. 57, т.5 от ЗАНН,
като в тази насока не е описано нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено. В конкретния случай не се касае за виновно противоправно поведение на
водача, тъй като от събраният доказателствен материал не може да се направи никакъв
извод относно скоростта, с която същият се е движил в посочения участък от пътя и
съответно да бъде направена преценка доколко тя е съобразена с пътнотранспортните
особености. В административнонаказателния процес действа презумпцията за невинност на
лицето, посочено в съответния акт и нарушението следва да бъде доказано по несъмнен
начин, а не да се предполага извършването му. Тежестта на доказване на извършеното
нарушение лежи върху органа, който е издал наказателното постановление. Той е длъжен да
докаже, че е извършено административно нарушение, и че е извършено от конкретно лице.
В процесния случай наказващият орган не е ангажирал доказателства, установяващи
твърдяното в наказателното постановление нарушение от страна на жалбоподателя.
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН,
3
според която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Като не е отразил правилно обстоятелствата
по нарушението, актосъставителят е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, което е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя, който е бил
лишен от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършил и
да се защитава пълноценно по него. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните
правила е пренесено и в атакуваното наказателно постановление, в което отново не е
отразено в пълнота фактическата обстановка по нарушението. Като не е извършил проверка
на обосноваността на акта за административно нарушение, преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на чл. 52,
ал.4 от ЗАНН.
Не на последно място настоящия съдебен състав намира за необходимо да посочи,
че съгласно чл. 20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Това е примерно изброяване на
факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за
движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното
влияние на тези фактори, като в същото време да е такава, че да позволява превозното
средства да бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т.е. при пътни
условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за
настъпване на транспортно произшествие.
Съдът намира, че така възникналото ПТП не е в причинна връзка със скоростта на
движение на автомобила, управляван от жалбоподателя. Безспорно излизането на животни
на платното, тяхната скорост и посока на движение са непредвидими обстоятелства и не
могат да бъдат съобразени изначално от водачите на ППС. Такава възможност, респективно
и задължение би възникнало за водача, ако опасността от диви и домашни животни е била
сигнализирана с предупредителните пътни знаци А21 и А22 - ,,Възможна е поява на
домашни животни“ и ,,Възможна е поява на диви животни“. В тази ситуация за
жалбоподателят са липсвали обективни предпоставки, които да формират у него знание или
поне предположение, че на пътното платно ще излезе животно и ще пресече пътното платно,
и като участник в движението не е бил длъжен да очаква появата на животното, за да
възникне за него задължение да се съобрази с такова препятствие. От изложеното следва
извода, че жалбоподателят не само не е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, но и не е бил длъжен и не е могъл да предвиди общественоопасните му последици, т.е.
не е налице виновно поведение от негова страна, в нито една от двете му форми - умисъл
или непредпазливост, което определя нарушението като несъставомерно поради липса на
субективна страна.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и
опита се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този
закон не се предвижда друго. Едно от обстоятелствата, изключващи отговорността
законодателят е посочил в разпоредбата на чл. 15 от НК, отнасяща се за т. нар. ,,случайно
деяние“. Според този текст от НК, не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил
длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Съдът
приема, че настоящия случай е именно такъв и попада в хипотезиса на посочената норма на
чл. 15 от НК, изключваща отговорността на дееца, поради липса на вина.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП е издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, поради което
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0348-000843 от 24.11.2022 г., издадено
от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на В. А. Х., ЕГН **********
с постоянен адрес: гр.Д, обл.К, ул."В. п." № ***, на основание чл.179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 200.00 (двеста) лв. за нарушение
по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5