РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Перник, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500706 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 1322/10.12.2018 г., постановено по гр. д. № 1215/2018 г. по описа на
Районен съд Перник, I състав по предявени от „Топлофикация Перник“ АД срещу С. А.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, е признато за установено, че ответника дължи на „Топлофикация
Перник“ АД сумата в размер на 445,51 лева, представляваща незаплатена цена на доставена
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ***, за периода от
13.12.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
13.12.2017 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 81,30 лева, представляваща законна лихва за забава върху
месечните задължения за периода от 08.02.2015 г. до 06.12.2017 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 8627/2017 г. по описа на
Районен съд Перник.
Главният иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ е
отхвърлен за разликата над уважената част от 445,51 лева до пълния заявен размер от 515,83
1
лева, а искът с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата
над уважената част от 81,30 лв. до пълния заявен размер от 101,98 лева.
С решение № 118/12.04.2019 г. по в.гр.дело 100/19 г. състав на окръжен съд Перник е
потвърдил изцяло така описаното по- горе решение.
С решение № 50220/ 30.11.22 г. по гр.дело 493/22 г. състав на ВКС е отменил
решението на въззивния съд, като е приел, че е налице ново доказателство от съществено
значение за спора с което страната /ответника/ не е могла да се снабди своевременно и е
върнал делото за ново разглеждане от фазата по посочване и допускане на доказателствата.
С определение № 878/08.12.22 г. настоящият състав е изготвил доклад по делото и е
приел и приложил, като писмено доказателство удостоверение № 3208/30.11.21 г. по описа
на Топлофикация Перник.
В срока по чл. 259 ГПК срещу решението на районния съд в частта, с която исковете
са уважени, е постъпила жалба от ответника С. А. с твърдения за неговата неправилност.
Твърди се, че в сградата не е имало монтирани отоплителни тела, като се оспорва доставката
на топлинна енергия, както и че начислените суми не съответстват на реалния обем на
неговото жилище. Поддържа, че неправилно районният съд не е разгледал насрещния
осъдителен иск, заявен с отговора на исковата молба и уточненията към него.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ищеца.
Въззивната жалба е допустима и разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства,
включително новоприетото такова и взе предвид наведените във въззивната жалба и съдебно
заседание пороци на атакувания съдебен акт, приема следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд Перник, е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предходните съдебни инстанции в достатъчна степен са изяснили приложимото
право и основанията при които търсената от ищеца защита може да бъде уважена. По
отношение на тях настоящият състав на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите по
предходните съдебни решения, които възприема и като свои. Във връзка с това накратко
трябва да се преповтори следното. Спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да
2
ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Няма спор в съдебната практика, а в този смисъл са и задължителните разяснения,
дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, че правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството
потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва
да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По делото са
приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
– Перник“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния период. Съгласно чл. 1 от
Общите условия страни по тези взаимоотношения са „продавачът на топлинна енергия“ –
„Топлофикация – Перник“ ЕАД и „купувачът на топлинна енергия" – потребител за битови
нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко
физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда.
Няма спор по делото, тъй като това е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че ответникът е собственик на процесния имот през исковия период, като
соченото обстоятелство се установява и от представената по делото декларация по чл. 14
ЗМДТ от 21.05.1998 г., подадена пред надлежен орган, която съдът цени като извънсъдебно
признание относно декларираните в нея обстоятелства.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. От заключението
по нея се установява, че сградата в режим на етажна собственост, в която се намира
процесният имот е топлоснабдена по силата на договор от 06.11.2001 г. за дялово
разпределение с „Техем Сървисиз“ ЕООД, със сключването на който фактически е въведена
и системата за дялово разпределение в сградата. Пред районния съд вещото лице уточнява,
че при посещение на място е установило, че в стълбищната клетка има изграден вертикален
аншлус /присъединяване/, захранващ отоплителните тела, което прави сградата в ***,
реално топлоснабдена. Вещото лице подчертава, че стълбищната клетка се явява част от
сградата, отоплявана индиректно и следва към отопляемия обем на всеки един имот от СЕС.
Съгласно същото заключение в самия имот липсват други отоплителни тела, освен
3
щранг лира в банята, а връзката за топла вода към сградната инсталация е прекъсната, като
след демонтирането на отоплителните тела на ответника (съгласно протокол от 17.07.2006
г.) не е разпределяна топлоенергия, нито са начислявани суми за такива отоплителни тела в
помещенията на апартамента. По време на процесния период 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. в
помещението „Баня“ има работещо отоплително тяло, тип „щранг-лира“ (два броя
стоманени тръби), свързано със сградната инсталация и отдаващо непрекъснато
топлоенергия по време на отоплителните периоди.
Предходните инстанции, към чиито мотиви съгласно чл.272 ГПК настоящия състав се
присъединява изцяло, ясно и в пълно съответствие със закона са посочили, че съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребител в сграда-етажна собственост /какъвто е
ответника/, който прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имота си, остава
потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. Освен собственик или титуляр на вещно право върху
конкретен имот, лицето е съсобственик и на сградната инсталация и следва да поеме
припадащата му се част от разходите за топлинна енергия. След като всички обитатели
участват в ползите, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, така те трябва да участват
и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото количество топлинна
енергия за общите части, респ. за сградната инсталация. По сходен начин законодателно са
уредени правоотношенията, свързани със сградната инсталация в сграда – етажна
собственост в други държави–членки на Европейския съюз. Пълен отказ от ползване на
топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ
– чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната
станция или от нейното самостоятелно отклонение по решение на 2/3 от собствениците и
титулярите на вещно право на ползване (в този смисъл са и Решение № 5/22.04.2010 г. на
Конституционния съд на РБ по к. д. № 15/2009 г., както и мотивите на ТР № 2/25.05.2017 г.
по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС).
В горната връзка неоснователни са доводите в жалбата, развити още с отговора на
исковата молба, че отопление за общите части ответника не дължи. Отоплението за общите
части също представлява реално потребена енергия, която най- общо се начислява като
разлика между сумата от реално потребена енергия отчетена по средствата за индивидуално
отчитане на всеки апартамент и общо доставената топлоенергия по общия водомер на блока.
Без каквото и да е значение за случая е факта дали има монтирани отоплителни тела в
стълбищната клетка или не, тъй като топлоотдаване за общите части се осъществява и по
тръбите /т.нар. щрангове и тип лира за банята/ водещи от абонатната станция до последния
етаж на блока, както ще бъде мотивирано и по- долу.
Поради така изложеното, законосъобразен е изводът на районния съд, че като
собственик на имот в топлоснабдена сграда – етажна собственост, в процесния период,
въззивникът-ответник е придобил качеството потребител на топлинна енергия – страна по
облигационно правоотношение с топлофикационното дружество, от което се поражда и
задължението му за заплащане на доставено количество топлинна енергия.
4
Както се посочи най- общо по- горе топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 5 ЗЕ се разпределят между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. По смисъла
на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 38 ДР на ЗЕ отопляемият обем на имот включва
обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи
се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект. На въззивника са
били начислени суми за отопление за сградна инсталация и за топлинна енергия, отдадена от
щранг-лирата, както и за услугата „дялово разпределение“ в общ размер на сумата от 515,83
лв., в съответствие с действащите през процесния период цени на топлоенергията на
потребителите в гр. Перник и на база отопляем обем на имота от 160 куб.м. В случая в
отопляемия обем на имота по аргумент от § 1, т. 38 ДР на ЗЕ следва да бъде включена и е
взета предвид и съответната част от стълбищната клетка в сградата – като обща част, тъй
като последната се отоплява от изградения вертикален аншлус, който прави сградата
топлоснабдена.
През релевантния период в изравнителните сметки не са били отразени отоплителни
тела, свързани към сградната инсталация, не са начислени суми за топлинна енергия,
отдадена от отоплителни тела в имота, не е отчитан разход за топла вода, не е разпределяна
топлоенергия за битова гореща вода. Начислена е била като дължима само прогнозна
топлоенергия за отопление – такава, отдадена от сградната инсталация, както и от
отоплително тяло тип „щранг – лира“ в помещението баня, като разпределяната до имота
топлинна енергия по действителния отчет на средствата за измерване в СЕС след всеки
отчетен период е била изравнявана с прогнозната, което е отразявано в индивидуалните
изравнителни сметки. В експертизата е отразено, че средството за търговско измерване –
общият топломер, е преминал през съответните метрологични проверки, в частност през
2014 г., 2016 г. и 2017 г. На ответника са начислени суми за отопление – за сградна
инсталация и за топлинна енергия, отдадена от щранг – лирата, както и вноските за услугата
„дялово разпределение“ в общ размер на сумата от 515,83 лв. за целия исков период,
определена в съответствие с действащите в периода цени на топлоенергията и на база
отопляем обем на имота от 160 куб.м.
По делото се установява и фактът на доставена топлинна енергия, съгласно
експертното заключение по изготвената СТЕ, която следва да се кредитира като изготвена
обосновано, изчерпателно и компетентно. Топлоенергията, отдавана от сградната
инсталация, за процесния период е определяна и разпределяна пропорционално на
отопляемия обем на процесния имот, отразен в изравнителните сметки – 160 куб.м.
Районният съд е обсъдил защо приема именно този отопляем обем, като се е позовал
на заключението на вещото лице по СТЕ. Пред настоящият състав се представи и прие, като
писмено доказателство удостоверение № *** по описа на Топлофикация Перник. Видно от
същото процесния апартамент № ** е с кубатура от 146 метра кубични, което се установява
5
с протокол на общото събрание на етажната собственост. Това налага решението на
районния съд да бъде корегирано, а дължимата от ответника сума да бъде изчислена
съобразно реално ползваната от него кубатура на жилището му.
Видно от заключението по СТЕ на в.л. Й. /отговор на задача № 1 формулирана от
жалбоподателя и изготвена таблица № 2 към нея/ стойността на дължимите от
жалбоподателя суми при отопляем обем 146 куб.метра за целия процесен период е 494.50 лв.
Тази сума се формира, като разлика от прогнозно начисления сбор /сума за отопление +
вноска дялово разпределение/ в размер на 676.60 лв. и сбора на изравнителните суми- 182.10
лв.
Районния съд е приел, че възражението за изтекла погасителна давност на месечните
задължения за заплащане на топлинна енергия, като периодични такива по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД, е основателно за вземането за главница за периода от 01.05.2014 г. до
12.12.2014 г. /три години преди датата на депозиране на заявлението/, а за периода от
13.12.2014 г. до 30.04.2017 г. тригодишната погасителна давност не е настъпила и
съответните суми за този период са дължими от въззивника.
Тези изводи на районния съд по отношение на периода са правилни и в точно
приложение на закона. Това налага от по- горе посочената дължима сума 494.50 лв. да се
приспаднат и включените в нея ежемесечни плащания за периода 05.14 г.- 11.14 г.
включително. Съгласно Таблица № 2 на в.л. Й. по СТЕ тази сума е общо в размер на 51.74
лв. /7 Х 0.36 лв. + 49.22 лв./. Или общо дължимата главница от въззивника е в размер на
Решение № 1322/10.12.2018 г., постановено по гр. д. № 1215/2018 г. по описа на Районен
съд Перник, I състав по предявени от „Топлофикация Перник“ АД срещу С. А. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ, е признато за установено, че ответника дължи на „Топлофикация Перник“ АД
сумата в размер на 445,51 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ***, за периода от 13.12.2014 г.
до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 13.12.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
в размер на 81,30 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения
за периода от 08.02.2015 г. до 06.12.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 8627/2017 г. по описа на Районен съд Перник.
Тъй като потребителят не е изпълнил в срок своята насрещна парична престация, той
е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Лихвата за
забава върху приетата от настоящият състав главница от 442.76 лв. се изчисли от съда на
80.80 лв. в който смисъл решението на районния съд също следва да се ревизира, защото
разликата до присъдените от първата инстанция 81.30 лв. не се дължи.
Както е приел и предходния въззивен състав правилно районният съд е отказал да
приеме за съвместно разглеждане насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 208 ЗЗП,
6
след като въпреки многократно даваните указания и въпреки обстоятелството, че
въззивникът е бил представляван от професионален адвокат, претенцията не е била
приведена с изискванията за редовност по чл. 211, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК и уточнена по
основание. Макар и неправилно районния съд да е приел, че постановеното определение не
подлежи на обжалване, в конкретния случай, правата на ответника не са засегнати, тъй като
той може да реализира твърдяното субективно право на парично обезщетение чрез
предявяване на искова претенция в отделно гражданско производство.
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8, вр. чл. 273 ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски за юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер от 100 лв., определен от съда по реда на чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
НЗПП.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 1322/10.12.2018 г., постановено по гр. д. № 1215/2018 г. по
описа на Районен съд Перник, по предявени от „Топлофикация Перник“ АД срещу С. К. А.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, КАТО ГО ОТМЕНЯВА в частта с която е признато за установено, че
ответника дължи на „Топлофикация Перник“ АД сумата в размер на 2.74 лв. /разлика между
присъдената от районния съд главница от 445,51 лева и действително дължимата главница
от 442.76 лв./, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот, находящ се в ***, за периода от 13.12.2014 г. до 30.04.2017 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 13.12.2017 г. до окончателното й
изплащане, КАКТО ГО ОТМЕНЯВА и в частта с която на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, е присъдена сумата 0.50 лв. /разликата между присъдената от районния съд сума
от 81,30 лева и действително дължимата сума от 80.80 лв., представляваща законна лихва за
забава върху месечните задължения за периода от 08.02.2015 г. до 06.12.2017 г./.
Потвърждава решението в останалата му част.
Осъжда С. К. А., със снета самоличност и ЕГН, да заплати на „Топлофикация
Перник“ АД сумата 100 лв. разноски за юристконсулско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8