Мотиви
към Присъда № 34 от 19.08.2019г. по н.о.х.д.
№ 872/2019г. по описа на ДРС
Добричка районна прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подсъдимите:
-З.Е.Р. за това, че на
неустановена дата през месец октомври 2018г. в гр. Д* склонявала друго лице -
14-годишната С.Р.К. ***, към проституция, като деянието е извършено по
отношение на лице, ненавършило 18 години, а също така и с користна цел –
престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2, вр. ал. 3, вр. ал. 1 от НК
-Н.Н.Г. за това, че на
неустановена дата през месец октомври 2018г. в гр. Д* извършил блудствени
действия с непълнолетно лице, което се занимава с проституция - 14-годишната С.Р.К.
***, поставяйки пениса си в устата й, като К. му направила фелацио, и освен
това извършил съвкупление с К. - престъпление по чл. 154а, ал. 1 НК.
В хода на разпоредителното
заседание, подсъдимите и техните защитници отправиха искане съдебното
производство да продължи по реда на глава 27 от НПК в точност чл. 371, т. 2 от НПК. На основание чл. 252, ал. 1 от НПК, след приключване на разпоредителното
заседание бе постановено незабавно разглеждане на делото по реда на глава 27 от
НПК, в точност чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимите заявиха, че разбират в какво
са обвинени / подсъдимата Р. – за престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2 във вр.
с ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, а подсъдимият Г. – за престъпление по чл. 154а,
ал. 1 от НК /, признават фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и са съгласни да не се събират доказателства за тези факти. Съдът
след изслушване на самопризнанията на подсъдимите, като констатира, че те се
подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с Определение
обяви, че при постановяване на Присъдата ще ползва самопризнанията без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Двамата подсъдими в хода на
съдебното следствие заявиха, че разбират предявените им обвинения, признават се
за виновни и отказват да дават обяснения.
Представителят на Добричка
районна прокуратура поддържа повдигнатите обвинения, като доказани по безспорен
начин от събраните в хода на наказателното производство доказателства, като
пледира с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК съдът да определи
наказанието на подсъдимата Р. при условията на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55,
ал. 1 ,т. 1 от НК, като й наложи наказание „ лишаване от свобода „ за срок от
осем месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за срок
от три години. Предлага съдът да не налага кумулативно предвиденото наказание „
глоба „, предвид материалното положение на подсъдимата и изключително младата й
възраст, при която тепърва й предстои да започне да работи. По отношение на
подсъдимият Г., прокурорът предлага да бъде освободен от наказателна
отговорност, на основание чл. 78а от НК, като му се наложи административно
наказание „ глоба „ в размер на 1000лв.
Защитникът на подсъдимата в хода
на съдебните прения изразява съгласие с представителя на държавното обвинение
относно вида и размера на наказанието, което следва да й бъде наложено.
Защитникът на подсъдимия Г. също
се солидаризира с представителят на държавното обвинение.
На дадената им последна дума, и
двамата подсъдими изразяват съжаление за стореното.
След като обсъди и прецени
събрания доказателствен материал съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
През месец октомври 2018г. двамата
подсъдими поддържали приятелски отношения. По същото време Р. се запознала с 14-годишната
С.Р.К. *** - ученичка в Професионална гимназия по туризъм „П.К. Яворов“ гр. Д*.
През следващите няколко дни Р. и К. се виждали в обща компания.
Така на неустановена дата през
месец октомври 2018г. Р. и Г. ***. Р. споделила на Г., че познава момиче, което
може да се съвкупи с него срещу заплащане. Подсъдимата обяснила на Г., че
момичето е непълнолетно и е с малко име „С.“. Подсъдимият изразил някои
резерви, предвид ниската възраст на К.. Въпреки това се съгласил, и Р. се
обадила на К. по телефона, за да я убеди да извърши проституция. Р. обяснила на
К., че е намерила мъж с малко име „Н.“, готов да заплати 40 лв., за да извърши
сексуални действия с нея. К. отначало не била съгласна, но Р. все пак успяла да
я убеди да извърши сексуални услуги срещу заплащане. Освен това още в този
момент Р. смятала да вземе поне половината от уговорените 40 лв. за себе си.
На следващия ден, отново
неустановена дата през месец октомври 2018г., Р., Г. и К. се срещнали в центъра
на гр. Д*, като с тях бил и Ж*П*М*. Четиримата се запътили към офис, намиращ се
в гр. Д*, на ул. „***. Р. имала ключ, тъй като офисът бил на нейни познати,
които й разрешавали да ходи там понякога. Стигнали до офиса, където подсъдимият
и пострадалата К. влезли вътре, а Р. и М* останали да изчакат отпред. В офиса Г.
и К. се съблекли, след което подсъдимият поставил пениса си в устата на
момичето, което му направило фелацио. К. била непълнолетна (родена на ***г.).
След това Г. извършил и съвкупление с К.. По време на половия акт Р. на няколко
пъти влизала в офиса, като видяла съвкуплението между Г. и К..
След като половият акт приключил,
подсъдимият и пострадалата облекли дрехите си, като в този момент Р. отново
влязла в офиса. К. излязла пред сградата при М*, а Р. останала вътре при Г..
Там Г. дал на подсъдимата уговорената сума от 40 лв. Впоследствие от тези пари Р.
дала на К. 10 лв.
Описаната фактическа обстановка безспорно се
доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да ползва
съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, а именно:
-гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетелите С.К., Р.Р., ***.
-изготвените СППЕ на М. С* и
подсъдимата.
Документите,
съдържащи факти от значение за изясняване на обстоятелствата по делото: Справка
за характеристични данни на двамата подсъдими, свидетелства за съдимост,
справки за образувани досъдебни производства в ОСлО при ОП гр. Д* и ОД на МВР
гр. Д* спрямо двамата подсъдими;
Съдът изцяло
кредитира събраните гласни доказателства, обективирани в Протоколите за разпит
на свидетели, като обективни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се.
Предвид
гореизложеното съдът прие, че с действията си:
- подсъдимата З.Е.Р.
е осъществила състава на престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2, вр. ал. 3, вр.
ал. 1 от НК, като на неустановена дата през месец октомври 2018г. в гр. Д*
склонявала друго лице - 14-годишната С.Р.К. ***, към проституция, като деянието
е извършено по отношение на лице, ненавършило 18 години, а също така и с
користна цел.
В правната теория и
съдебната практика е прието, че изпълнителното деяние на престъпното склоняване
на лице от женски пол към проституция се изразява във въздействие върху
психиката му, целящо да го мотивира да осъществява полови контакти с
неограничен брой лица срещу материални облаги (т.е. да проституира), като
мотивационното въздействие може да има различни проявни форми, една от които е
и обещание за материална облага. За съставомерността на деянието не е
необходимо склоняваното лице да се е съгласило, а още по-малко - да е започнало
да проституира, т.е. престъплението е на просто извършване. Мотивационното
въздействия в случая се изразява в предлагане на пострадалата на парични
средства. От субективна страна подсъдимата е действала при форма на вина пряк
умисъл – осъзнавала е, че пострадалата няма навършени 18 години, както и че
отправеното от нея предложение за сексуални действия срещу пари, е от естество
да я мотивира да ги извърши и е целяла именно това. Налице е и допълнителният
квалифициращ елемент от субективна страна – користна цел, тъй като подсъдимата
е мотивирала пострадалата да проституира, за да набави за себе си имотна
облага, изразяваща се в получаване на част от изкараните пари от свидетелката.
- подсъдимият Н.Н.Г.
е осъществил състава на престъпление по чл. 154а, ал. 1 от НК, като на
неустановена дата през месец октомври 2018г. в гр. Д* извършил блудствени
действия с непълнолетно лице, което се занимава с проституция - 14-годишната С.Р.К.
***, поставяйки пениса си в устата й, като К. му направила фелацио, и освен
това извършил съвкупление с К.. От обективна страна Г. осъществил
изпълнителното деяние чрез действия, първо извършвайки блудствено действие с К.,
като поставил пениса си в устата на пострадалата, която му направила фелацио, а
след това извършил и съвкупление с 14-годишната пострадала, занимаваща се с
проституция срещу парични средства. От субективна страна подсъдимият действал
при форма на вината пряк умисъл, в чийто интелектуален момент се включвало
познание за всички признаци от обективната страна на престъплението. Съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал неговите общественоопасни последици и
искал тяхното настъпване.
По отношение определяне на
наказанието на двамата подсъдими за извършените от тях престъпления, съдът взе
предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 373,
ал. 3 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.
371 т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е длъжен да определи наказание
на подсъдимата за извършеното от нея престъпление при приложението на чл. 58а от НК. Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимата престъпление по чл.
155, ал. 5, т. 2 във вр. с ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК е „лишаване от свобода“
от три до десет години и „глоба“ от десет хиляди до двадесет и пет хиляди лева.
Като взе предвид чистото й съдебно минало, добрите характеристични данни, оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина по делото, изразеното съжаление
за стореното, както и младата й възраст съдът прие, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК. Така
мотивиран и на основание чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК настоящият
съдебен състав й наложи наказание „ лишаване от свобода „ за срок от осем
месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за срок от три
години като прие, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето
й не е необходимо да го изтърпи ефективно. На основание чл. 55, ал. 3 от НК не
й наложи по-лекото наказание „ глоба „, предвидено в санкцията на чл. 155, ал.
5, т. 2 във вр. с ал. 3 от НК.
За извършеното от подсъдимият Г. престъпления
по чл. 154а, ал. 1 от НК е предвидено наказание “ лишаване от свобода “ до три
години. Г. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност и от
процесното престъпление не са причинени имуществени вреди, поради което на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК, съдебният състав го освободи от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание „ глоба „ в размер на
1000лв., като прие, че в този размер ще изпълни целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК
Като призна двамата подсъдими за
виновни, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът ги осъди да заплатят по
½ от сторените по делото разноски, а именно по 492,66лв. по сметка на
Първо РУ гр. Добрич и на основание чл. 309, ал. 4, пр. 2-ро от НПК отмени взетата
спрямо подсъдимата мярка за неотклонение „ Парична гаранция „, като на
основание чл. 61, ал. 8 от НПК освободи внесената гаранция в пари в размер на
500лв.
По горните съображения съдът
постанови Присъдата си.
Председател:
/ М. Кирчева /