Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав,
в публично заседание на шести юли две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 1 251 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ.
В исковата молба на В.К.П. се твърди, че на 25.02.2018 г., в гр. София е
осъществено ПТП от водача на лек автомобил „Опел Фронтера“
с рег. № ********, управляван от В.А.Т., който предприел маневра „изпреварване“
на движещия се пред него автомобил като при завършване на маневрата с прибиране
в лентата за движение загубил контрол над автомобила, навлизане в лентата за
насрещно движение и причиняване на ПТП, при което пострадал ищеца, като водач
на насрещно движещия се автомобил. Твърди се, че от пътното произшествие ищецът
получил кръвонасядане под дясното гръдно зърно и разкъсно-контузни рани на двете ръце, надкондилно
счупване, без разместване на фраментите в лявата лакътна става, счупване на дръжката на гръдната кост, с лекостепенно разместване на фрагментите и счупване на
тялото на гръдната кост с незначително разместване, непълно счупване без
разместване на лопатката на лявата ръка.Същият бил откаран в Университетска
болница „Лозенец“ АД, където му била поставена диагноза „съчетана травма на
гръден кош и горни крайници“. Твърди се, че увредите му причинили болки и
страдания, както и затруднения в
битовото му обслужване. Същата дала негативно отражение върху психиката и
емоционалното му състояние. Сторил и имуществени разходи в размер на 110, 82
лв., представляващи заплатени лекарствени средства и извършени медицински
дейности.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Опел Фронтера“, да му заплати сумата от 26 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му
травматични увреждания, представляваща разликата между платеното по извънсъдебен
ред обезщетение от 30 000 лв. и дължащото му се такова в размер на
56 000 лв., както и сумата от 110, 82 лв. –обезщетение за имуществени
вреди. Претендират се законна лихва и сторените разноски.
Ответникът З. „Е.“ АД, редовно уведомен, е депозирал писмен
отговор, в който са наведени твърдения за неоснователност на предявените искове.
Заявено е възражение за съпричиняване. Претендират се
разноски.
Депозирани са допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор към нея.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от юрк.
М..
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и
ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 27.07.2018 г., като предвиденият тримесечен срок е изтекъл към
датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен
състав намира предявените искове за допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявените искове са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед
представеното споразумение
по чл. 381 от НПК, сключено по нохд
9873/2018 г. по описа на СРС, 129 състав,
което е задължително за настоящия съдебен състав, предвид императивната разпоредба на чл.
300 от ГПК. Съобразно ангажираните
по делото доказателства, настоящият съдебен състав не може да обоснове извод за наличие на поведение у пострадалия, способствало за настъпване на вредоносния резултат, поради което заявеното при проведено насрещно доказване възражение на ответника за съпричиняване е неоснователно. В тази връзка са
категоричните изводи на изслушаната
по делото СМЕ, съгласно които ищецът е пътувал с поставен предпазен колан. Данни, ищецът да е управлявал лекия автомобил с превишена скорост по делото не са ангажирани,
поради което и това възражение за съпричиняване се възприема като неоснователно от настоящия съдебен състав.
Настъпилите вреди за ищеца,
както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице, изготвило
експертизата, д-р К.А.С. е обосновало извод, че при ПТП-то ищецът е получил
счупване на лява мишнична коств
долния й край, счупване на лявата лопатка, счупване на гръдната кост на две
места, охлузване в областта на дъсна гърда, повърхностни
разкъсно-контузни рани по двете ръце. В заключението
е посочено, че ищецът е търпял болки и страдания като същите са били с
по-интензивен характер през първите три седмици след пътния инцидент. Понесените
вреди от ищеца се установяват и от свидетелските показания на свидетелката Е.Б.М.в
съдебно заседание от 18.11.2019 г., които съдът кредитира при съблюдаване
правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените му
травматични увреждания, които са довели до болки и страдания се явяват пряка и
непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца респ. степента и вида на увредите, продължителността
на възстановителния период справедливият размер на обезщетението, според
настоящия съдебен състав, възлиза на сума от 35 000 лв. С оглед заявените
фактически твърдения в исковата молба, ответникът е изплатил извънсъдебно
обезщетение в размер на 30 000 лв., претенцията в настоящото производство,
заявена като разлика между получено и дължимо обезщетение е основателна за
сумата от 5 000 лв. като за горницата до пълния предявен размер от
26 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
С оглед изводите на
СМЕ, претенцията за обезщетение за имуществени вреди е изцяло основателна.
По отношение претенцията
за заплащане на мораторна лихва съдът намира следното: Нормата на чл.
497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за забава върху застрахователно
обезщетение се следва от по-ранната от двете дати – изтичането на 15 работни
дни от представянето на всички изискуеми по чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства
или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва да си има предвид обаче,
че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото
от застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение 128/04.02.2020 г.
по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение 167/30.01.2020 г. по дело
2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т.е. обезщетението за забава се следва от
27.07.2018 г. по отношение на претенцията за неимуществени вреди респ. от
датата на исковата молба – 28.01.2019 г. по отношение претенцията за
имуществени вреди, доколкото за същата претенция застрахователят е уведомен
едва с депозиране на исковата молба.
По разноските: На основание чл. 38 ал.1 т. 3 от ЗА на процесуалния
представител на ищеца се следва адвокатско възнаграждение в размер на 251, 92
лв., съобразно уважената част от иска.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сума в размер на 643,
41 лв. – разноски, съобразно отхвърлената част от иска респ. депозирания списък
по чл. 80 от ГПК, без посочения в него депозит за свидетел от 30 лв., който
подлежи на възстановяване на страната, предвид заличаване на същия, а не следва
да се възлага в тежест на насрещната страна.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 307, 69 лв. – дължима ДТ и разноски, платени от
бюджета на съда, съразмерно с уважената част от исковете
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Е.” АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на В.К.П.,
ЕГН **********,*** – адв. Д.Д.
сумата от 5 000 /пет хиляди/ лв. - обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 25.02.2018
г. в гр. София, представляващи разликата между платеното извънсъдебно
обезщетение и дължимото такова, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 27.07.2018 год. до окончателното й изплащане като отхвърля иска
за горница до пълния предявен размер от 26 000 лв. като неоснователен,
както и сумата от 110, 82 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, представляващи закупени лекарствени средства
и заплатени медицински дейности, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. „Е.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл. 38 ал.1 т. 3 от
ЗА на адв. Д.Д. сумата от
251, 92 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.К.П., ЕГН **********,*** – адв. Д.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Е.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 643, 41 лв. – разноски.
ОСЪЖДА З. „Е.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК
по сметка на СГС сумата от 307, 69 лв. – дължима ДТ и разноски, платени от
бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: