Р Е
Ш Е Н
И Е
№……
гр.В.Търново, 15.01.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на четиринадесети декември през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.Павлова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№3071 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е
образувано по предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439
от ГПК, чл.124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба и в уточняващата молба се излагат твърдения, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 09.08.2011г. по т.д. 70 от 2009г. по описа на Варненски апелативен съд ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответника ЗКПУ "Р" присъдената законна лихва върху главница в размер на 31 188,12лв., сума в размер на 7974,44лв. присъдени разноски по компенсация по т.д. 70/2009г. и в.т.д. 98/2010г. по описа на Апелативен съд В, както и сумата 1850лв., представляваща адвокатско възнаграждение по т.д. 674/2010г. по описа на ВКС. Сочи се, че с договор за цесия от 01.09.2012г. ЗКПУ "Р" е прехвърлила на другия ответник "Е Е Е Б"ЕООД гр.***** вземане по изпълнителен лист от 09.08.2011г., издадено въз основа на решение №36 от 16.04.2010г. по т.д. 70/2009г. Излагат се твърдения, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 09.08.2011г. дружеството "Е Е Е Б"ЕООД гр.*** в качеството взискател образувало изп.дело №28/2013г. по описа на СИС В.Търново срещу ищцовото дружество. На следващо място се излагат твърдения, че ищецът е кредитор на ответника ЗКПУ "Р" по изпълнително дело №197/2010г. по описа на ЧСИ Р К, по което ищцовото дружество е взискател. Ищецът сочи, че по изпълнителното дело, с протокол от 22.06.2010г. е посочено, че ЗКПУ "Р" дължи на "О И Х" ЕАД сумата 45 499,20лв., изчислена към дата 22.06.2010г. В уточняващата молба ищецът излага твърдения, че вземането му по изп.дело 197/2010г. на ЧСИ Р.К, продължило като изп.дело 381/2016г по описа на ЧСИ В С, с район на действие Плевенски окръжен съд е формирано от вземания по записи на заповед, с посочени в молбата дати на издаване и падежи, въз основа на които били издадени изпълнителни лист по частни гр.дела, посочени в молбата. Сочи се, че по образуваните изпълнителни дела "О И Х" ЕАД е бил конституиран като взискател въз основа на договори за цесия сключени с кредиторите на вземанията по записите на заповед. Ищецът твърди, че след извършване на разпределение на суми от страна на ЧСИ по изп.дело 197/2010г. са останали следните задължения, както следва: по изп.лист от 15.08.2005г издаден по частно гр.дело 229/2005г по описа на ВТРС-17 645,18лв.; по изп.лист от 19.01.2004г. по частно гр.дело 2157/2003г по описа на ВТРС-2 914,29лв.; по изп.лист от 14.01.2004г. по частно гр.дело 2158/2003г.-10 376,23лв. и по изп.лист от 15.02.2005г. по частно гр.дело 88/2005г по описа на Районен съд С- 3 082,62лв. В уточняващата молба ищецът сочи, че след извършване на разпределението останали неизплатени и дължими от страна на ЗКПУ"Р" към ищеца сума в общ размер 58 562,49лв., представляваща главница към дата 18.07.2006г., като според ищеца от тази дата се дължи и законна лихва върху главницата за периода 18.07.2006г-21.06.2010г. в размер на 27 333,91лв. Ищецът заявява, че длъжникът ЗКПУ "Р" не е възразил и оспорил по смисъла на чл.250 от ГПК/отм./или с иск по чл.254 от ГПК/отм./ основателността, размера или погасяване на задълженията. Ищецът твърди, че с посочения непогасен остатък по изп.дело е направено компенсаторното изявление по чл.103 от ЗЗД спрямо ответниците в настоящото производство. Ищецът отправя искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че "О И Х" не дължи на "Е Е Е Б" и на ЗКПУ "Р" сумата 18 592,68лв., включваща сума представляваща законна лихва върху главницата от 31 188,12лв., считано от 26.01.2009г. до окончателното изплащане, която сума към дата 09.08.2011г е в размер на 8 768,24лв., както и направените разноски в размер на 9 824,44лв. по издадения изпълнителен лист по в.т.д. 98/20110г. по описа на Апелативен съд В, предмет на изпълнително дело №28/2013г. по описа на СИС ****** с взискател "Е Е Е БГ"ЕООД поради това, че сумата 18 592,68лв. е погасена чрез извънсъдебно прихващане на насрещни вземания по реда на чл.103 и чл.104 от ГПК от страна на ищеца със задължение на предишния кредитор ЗКПУ "Р" по изп.дело 197/2010г. по описа на ЧСИ Р К, което е в размер на 50 840,41лв., представляващо главница в размер на 45 499,20лв. и законна лихва, считано от 21.06.2010г. до 09.08.2011г. в размер на 5 341,21лв. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговори. Ответникът "Е Е Е Б" ЕООД счита иска за недопустим, с аргумент, че за главницата по същото вземане е воден установителен иск и с влязло в сила решение по гр.дело 1164/2012г по описа на ВТОС иска е отхвърлен, като според ответника в производството по установителният иск ищецът е следвало да изчерпи всичките си възражения. На следващо място счита иска за неоснователен с твърдения, че ищецът няма вземане спрямо ЗКПУ "Р" с.В, поради което не може да извършва прихващане. Сочи, че вземането, което се твърди от ищеца за съществуващо по изп.дело 197/2010г. не е ликвидно и изискуемо. Позовава се на мотивите на т.дело 364/2016г по описа на ВКС, водено от "О И Х"ЕАД срещу ЗКПУ "Р" с.В, по искане за откриване на производство по несъстоятелност, в които мотиви се сочи, че изпълнителните листи по изп.дело 197/2010г. са издадени на извънсъдебно основание и не се ползват със сила на присъдено нещо. Освен това ответникът заявява, че изявление за прихващане направено от страна на "О И Х"ЕАД не е достигнало до управителя на "Е Е Е Б" ЕООД.
Ответникът ЗКПУ Р" оспорва предявения иск и твърденията на ищеца, че има вземане срещу кооперацията по посоченото изпълнително дело по изпълнителни листи въз основа на заповеди за изпълнение. Счита, че ЧСИ **** неправилно формира дължим остатък, като ответникът заявява, че ЧСИ **** на 01. 03.2017г. превела "Е Е Е Б”ЕООД сумата 31 188,12лв. главница, присъдена по т.д.70/2009г. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
С решение от 23.11.2009г. по т.д.70/2009г. на Окръжен съд В, изменено с решение
№36/16.04.2010г. по в.т.д. 98/2010г на Апелативен съд В, ищцовото дружество е
осъдено да заплати на ответника ЗКПУ "Р" с.В сумата 31 188,12лв.,
цена на доставено количество ечемик., както и сумата 7974,44лв. за разноски по
компенсация.
На 09.08.2011г. е издаден изпълнителен лист
по горепосочените дела в полза на ответника ЗКПУ "Р" с.Водолей
за присъдената законна лихва върху главницата от 31 188,12лв.,/ за сумата за
главница е издаден изпълнителен лист от 23.04.2010г., видно от съдържанието на
изп.лист от 09.08.2011г./, считано от подаване на исковата молба-26.01.2009г.
до окончателното изплащане, за сумата 7974,44лв. присъдени разноски по
компенсация по т.д. 70/2009г. по описа на Варненски окръжен съд и въззивно
търговско дело №98/2010г. по описа на Варненски апелативен съд, сумата 1850лв.
адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС по т.д. 674/2010г.по описа
на ВКС.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№193/2010г. по описа на ЧСИ ********, район на действие ВТОС.
Пред ЧСИ ****** е било
образувано и изп.дело №197/2010г.,по което взискател е "О и х"АД гр.В, а длъжник ЗКПУ
"Р" с.В. По делото е представено постановление за прихващане от
21.06.2010г. на ЧСИ ****, видно
от което по двете изпълнителни дела, образувани пред ЧСИ №193/2010г и
№197/2010г. е приела, че по изп.дело с взискател ЗКПУ "Р" с.В вземането е в размер на 33 504,12лв. и такси
в полза на ЧСИ в размер на 2675,10лв. с ДДС, а по изпълнително дело №197/20110г
с взискател "О И Х"АД гр.В към датата на постановлението вземането е в размер на 79 303,32лв. ЧСИ е
извършила прихващане на вземанията по двете изпълнителни дела до размера на
по-малкото и е прекратила изп.дело 197/2010г. до размера на 33 504,12лв., като
го е продължила за остатъка от 45 499,20лв. в полза на взискателя "О И Х"АД
гр.В.
Изпълнително дело №197/2010г. по описа на ЧСИ ******, по което страни са: взискател
"О и х"АД гр.В и длъжник ЗКПУ "Р" с.В е прехвърлено за
продължаване на ЧСИ *****, с
район на действие ПлОС, образувано пред него под номер 381/2016г.
Видно от представената по делото справка с приложен заверен препис от
определение №137 от 01.08.2005г. по гр.дело 455/2005г по описа на Троянски
районен съд, по реда на чл.242 ал.1 от ГПК /отм/ е осъден ЗКПУ "Р"
с.В да заплати на "О И х"АД гр.В сумата 37 008,19лв., представляваща
вземане по запис на заповед от 26.02.2005г. и договор за цесия от 06.01.2005г.,
ведно със законната лихва, считано от 29.07.2005г. до окончателното изплащане,
както и сумата 740,16лв. държавна такса.
По делото е представен заверен препис от изпълнителен лист от 19.01.2004г.
издаден по частно гр.дело 2157/2003г., по описа на ВТРС, по което на основание
чл.237 б"е" от ГПК/отм/ ЗКПУ "Р" с.В е осъден да заплати на
"А"ЕООД сумата 2960лв., по запис на заповед с падеж 18.12.2003г.,
ведно със законната лихва, считано от 29.12.2003г. до окончателното изплащане и
разноски в размер на 39,60лв., който изпълнителен лист е издаден в полза
на "А"ЕООД *******.
По делото е представен заверен препис от изпълнителен лист от 14.01.2004г.
издаден по частно гр.дело 2158/2003г.,по описа на ВТРС, по което на основание
чл.237 б"е" от ГПК/отм/ ЗКПУ "Р" с.В е осъден да заплати на
ЕТ "А" сумата 13 200лв., по запис на заповед издаден на 28.11.2003г,
с падеж 18.12.2003г., ведно със
законната лихва, считано от 18.12.2003г. до окончателното изплащане и разноски
в размер на 134лв., който изпълнителен лист е издаден в полза на ЕТ "А".
Представен е заверен препис от изпълнителен лист от 15.02.2005г. издаден по
частно гр.дело 88/2005г. по описа на Районен съд С, по което на основание
чл.237 б"е" от ГПК/отм/ ЗКПУ "Р" с.В е осъден да заплати на
ЕТ "Р-Б-М Б" сумата 4000лв., по запис на заповед издаден на
21.01.2005г, ведно със законната лихва,
считано от 14.02.2005г. до окончателното изплащане и разноски в размер на
181,50лв., който изпълнителен лист е издаден в полза на ЕТ "Р-Б-М Б"
гр.С.
Представен е заверен препис от изпълнителен лист от 22.02.2005г. издаден по
частно гр.дело 229/2005г. по описа на ВТРС, по което на основание чл.237
б"е" от ГПК/отм/ ЗКПУ "Р" с.В е осъден да заплати на
"З"ЕООД сумата 21 600лв., по запис на заповед издаден на 21.01.2005г, предявен на 21.01.2005г,ведно със законната
лихва, считано от 10.02.2005г. до окончателното изплащане и разноски в размер
на 1632 лв., който изпълнителен лист е издаден в полза на "З"ЕООД
В.Търново.
С договор за цесия от 19.11.2004г. ЕТ"А" и "А***" в качеството цеденти
прехвърлят вземанията си към ЗКПУ "Р" по изп.листи по частно гр.дело
2158/2003г. по описа на ВТРС и по частно гр.дело 2157/2003г. по описа на ВТРС
на цесионера "О И Х"АД гр.Варна. До ЗКПУ "Р" е изпратено
уведомително писмо за извършена цесия, получено на 22.11.2004г.
С договор за цесия от 01.09.2012г. , сключен между ЗКПУ "Р" с.В в качеството цедент и
"Е Е Е Б"ЕООД гр.******* в качеството цесионер, цедента прехвърля на цесионера
задължението на "О И Х"АД гр.В по изпълнителен лист от 09.08.2011г.,
издаден по т.д. 70/2009г. по описа на ВОС за сумите- законна лихва върху
главницата от 31 188,12лв., считано от подаване на исковата молба-26.01.2009г.
до окончателното изплащане, за сумата 7974,44лв. присъдени разноски, сумата
1850лв. адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС по т.д. 674/2010г.
по описа на ВКС.
С уведомление от 01.02.2013г. до ищцовото дружество ответникът ЗКПУ "Р"
с.В е уведомил ищеца "О И Х"АД
гр.В относно извършената цесия от 01.09.2012г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист от 09.08.2011г. и договора за
цесия "Е Е Е Б"ЕООД гр.В.Търново
е поискал образуване на изпълнително дело и е образувано изпълнително
дело №28/2013г. по описа на СИС при ВТРС, по което длъжник е "О И Х"ЕАД
гр.В.
Видно от представените по делото писмени доказателства ищецът е отправил
молби по изп. дело 28/2013г. по описа на СИС при РС ******* и по изп.дело 197/2010г. по
описа на ЧСИ ******, с
която е представено изявление за прихващане на насрещни вземания, като прави
изявление, че извършва прихващане на вземане в размер на 18 592,68лв., дължими
на ЗКПУ "Р" с.В въз основа на издаден изпълнителен лист от
09.08.2011г., прехвърлени с договор за цесия от 01.09.2012г. на "Е Е Е Б"ЕООД
гр.*****, със вземане в размер на 50
840,41лв. на "О И Х"ЕАД гр.В по изпълнително дело 197/2010г. по описа
на ЧСИ *******, по което длъжник е ЗКПУ "Р"
с.В, като се сочи прихващането да се счита извършено на 09.08.2011г/датата на
издаване на изпълнителния лист за вземането в полза на ЗКПУ "Р" с.В/.
В молбата е направено искане за връчване от страна на ЧСИ на взискателя по изп
дело 28/2013г по описа на СИС ******на представеното с молбата изявление за прихващане по реда на чл.103 ал.3
от ЗЗД и за връчване от ЧСИ по изп.дело 197/2010г. до взискателя ЗКПУ "Р"
с.В на изявление за прихващане по реда на чл.103 ал.3 от ЗЗД.
В заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза е
посочено, че по изпълнителното дело, по което взискател е "О И Х"АД гр.Ва към дата 09.08.2011г. вземането възлиза на
сумата 84968,19лв., от които главница 51592,41лв., законна лихва за периода
18.07.2006г-21.06.2010г. в размер на 27 333,91лв. и законна лихва за периода
22.06.2010г.-09.08.2011г. в размер на 6041,87лв. В съдебно заседание вещото
лице поясни, че при изготвяне на заключението не е взето предвид прихващането
направено от ЧСИ ***** с
постановление от 21.06.2010г. В заключението е посочено, че след дата
21.06.2010г. няма данни за погасяване на суми от длъжника по изпълнителното
дело ЗКПУ "Р" с.В.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените искове са допустими. Неоснователно е възражението за
недопустимост направено от ответника "Е Е Е Б"ЕООД, който се позовава
ва воденото гр.дело ****/2012г. описа
на ВТОС, по което дело е постановено влязло в сила съдебно решение. По делото
са представени преписи от съдебни решения по други водени между страните производства,
в т.ч. и посоченото от ответниците гр.дело ****/2012г. по описа на ВТОС, по
което също е бил предявен иск по чл.439 от ГПК, но исковата претенция по това
дело се отнася до претендиране недължимост на сума различна от тази, която е
предмет на настоящото производство. Предявеният иск по чл.439 от ГПК е допустим
и защото ищецът се позовава на нов факт, който твърди, че е възникнал след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден
изпълнителния лист, а именно позовава се на извънсъдебно прихващане, което
прихващане не може да бъде извършено от съдебния изпълнител, поради което
единствената възможност за защита на ищеца-длъжник е чрез предявяване на иск,
като в рамките на исково производство докаже твърденията си за недължимост на вземането на ответниците,
поради сочения от ищеца факт-извършено извънсъдебно прихващане.
Разгледани
по същество, съдът намира предявените искове за неоснователни по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението
въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на
установяване по този иск е липсата на материалното право на взискателя, въз
основа на което е предприето изпълнението. Доказателствената тежест за
настъпване на факти, които да предпоставят наличие на хипотезата на чл.439 от ГПК вр. чл.124 ал.1 от ГПК е възложена
на оспорващия изпълнението.
В
конкретния случай ищецът е поискал да бъде установено, че не дължи на
ответниците сумата в размер на 18 592,68лв., предмет на изп. дело 28/2013г
по описа на СИС при Районен съд ******, като съдът приеме, че същата е погасена по реда на чл.103 от ЗЗД и чл.104
от ЗЗД чрез извършено извънсъдебно прихващане на насрещни вземания от страна на
ищеца със задължение на ответника ЗКПУ „Р” с.Впо изпълнително дело 197/2010г.
по описа на ЧСИ *******, в
размер на 50 840,41лв. с вземане на ответника ЗКПУ"Р" срещу
ищеца по изп.дело 28/2013г., което е прехвърлено от цедента ЗКПУ „Р”с договор
за цесия от 01.09.2012г., сключен с "Е Е Е Б"ЕООД, в качеството
цесионер.
Съгласно чл.103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно заместими вещи,
всяко едно от тях, ако вземането му е ликвидно и изискуемо, може да го прихване
срещу задължението си, като прихващането се извършва чрез изявление на едната
страна, отправено до другата, съобразно чл.104 ал.1 от ЗЗД. Фактическият състав
на правото да се извърши извънсъдебно прихващане предполага наличието на
следните елементи: на първо място необходимо е да съществуват две задължения/вземания/,
които трябва да са действителни. На второ място, за възникване на правото да се
извърши прихващане е необходимо двете вземания да бъдат насрещни, без да е
необходимо същите да бъдат елемент от едно и също правоотношение. Третият
елемент на фактическият състав на правото да се извърши прихващане е
изискването двете задължения да имат за предмет пари или еднородни заместими
вещи. На следващо място е необходимо вземането на страната, която прихваща да е
изискуемо и ликвидно, а пасивното вземане следва да е изпълняемо. Ликвидно е
това вземане, чието основание е безспорно и чийто размер е определен, т.е. вземане,
установено с влязло в сила решение или по отношение, на което не е налице правен спор. По отношение на
неликвидни вземания прихващане може да се извърши чрез насрещен иск или
възражение в хода на висящ процес. В настоящият случай ищецът се позовава на
последиците на извънсъдебно прихващане, но съдът след като взе предвид
събраните по делото доказателства намира, че не са налице всички елементи на фактическия
състав на извънсъдебното прихващане, за да се приеме, че са настъпили последиците
на материалноправното изявление за прихващане. На първо място ищецът не
установи по безспорен начин в настоящото производство, че вземането, с което
извърша прихващане е ликвидно и изискуемо, което му беше указано като
доказателствена тежест в доклада по делото. Твърденията на ищеца са, че
вземането му е сбор от вземания по изпълнителни лист, издадени въз основа на
извънсъдебно изпълнително основание по чл.237 б „е” от ГПК/отм/. Следва да се
има предвид обаче, че издадените изпълнителни листи не се ползват със сила на присъдено
нещо, с която се ползва влязлото в сила съдебно решение. По делото не бяха представени записите на
заповед, от които ищецът твърди, че произтича
вземането му срещу ответника ЗКПУ "Р". Записът на заповед е
документа, който се явява основание за възникнало материално правоотношение
между страните по него и след като тези документи не са представени съдът не
може извърши преценка дали вземането е било изискуемо към момента на
прихващането. Ищецът е представил издадените изпълнителни листи, но те не се
явяват изпълнително основание, а само изпълнителен титул, въз основа на който
се пристъпва към принудително изпълнение. От събраните по делото доказателства
се установи, че въз основа на издадените изпълнителни листи е образувано
изпълнително дело, но доколкото същите са издадени в производство въз основа на
несъдебно изпълнително основание, а не въз основа на влязло в сила съдебно
решение, не може да се приеме, че отразяват ликвидни вземания, при положение,
че е налице спор между страните. Неоснователно ищецът твърди, че ответника ЗКПУ
"Р" не оспорва вземането на ищеца, с което той извършва прихващане.
Видно от представени по делото съдебни актове по други дела между същите
страни, ответниците са оспорвали вземането на ищеца и при положение, че е
налице спор относно вземането, то не може да се приеме, че същото се явява
ликвидно към момента на извършване на прихващането. От друга страна няма
наведени твърдения, че вземането, с което ищецът извършва прихващане е установено с влязло в сила съдебно решение,
за да се приеме, че същото е ликвидно, като установено със сила на присъдено
нещо.
На
следващо място, за да се извърши прихващане разпоредбата на чл.104 ал.1 от ЗЗД
изисква изрично изявление, отправено от едната страна към другата, защото
последиците на прихващането не настъпват по право. Освен изявление фактическият
състав на извънсъдебното прихващане включва и още един елемент-получаване на
изявлението от насрещната страна. В конкретния случай липсват съществуващи към
релевантния за компенсационното изявление на ищеца момент изявления за
извънсъдебно прихващане, направено от ищеца, което да е достигнало до
ответниците. Твърденията на ищеца са, че е отправил изявление за компенсация по
изп.дело 28/2013г. и изп. дело 197/2010г, за връчване чрез съдебния изпълнител
по съответното дело, но в настоящото производство няма ангажирани доказателства,
че тези уведомления са били връчени на ответниците, в каквато насока има
наведено възражение от тяхна страна. Волеизявлението за прихващане е едностранна сделка, която обаче се нуждае
от получаване. Затова то трябва не само да е отправено до другата страна, но и да е достигнало до
нейното знание. Материалноправната компенсация следва да е настъпила извън рамките
на исковия процес и преди него. Това изхожда и от вида на специалния иск по
чл.439 от ГПК, съгласно който длъжникът може да се позовава на факти настъпили
след производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съдът не
споделя доводите на ищеца, че доколкото
изявленията до ответниците за извънсъдебно прихващане са представени и с исковата молба, по която е
образувано настоящото производство и връчени на ответниците с разпореждането по
чл.131 от ГПК, този факт следва да бъде зачетен като факт по смисъла на чл.235
ал.3 от ГПК от значение за спорното право, настъпил в хода на производството. Доколкото
се касае за извънсъдебна компенсация, чието настъпване на последите е
предпоставанено от получаване на компенсаторното изявление, то от това следва
извод, че същото следва да е направено и достигнало до насрещната страна преди
образуване на производството, по което ищецът претендира недължимост на
задължение, като се позовава на
настъпило преди завеждане на делото извънсъдебно прихващане.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че ищецът не установи по безспорен начин, че
преди завеждане на настоящото производство е извършил надлежно извънсъдебно
прихващане със свое вземане към ответника ЗКПУ Р, прехвърлено на ответника
"Е Е Е Б" ЕООД, поради което предявените отрицателни установителни
искове за недължимост на сумата 18 592,68лв. се явяват неоснователни и недоказани и подлежат на отхвърляне.
Ищецът
е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не му се
дължат разноски.
Ответникът
"Е Е Е Б" ЕООД е претендирал присъждане на направените по делото
разноски, поради което с оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да му бъдат присъдени
направените разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в
размер от 1 250 лв.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „О. И. Х.” ЕАД,
ЕИК********, със седалище и адрес на
управление *********,
представлявано от изп.директор С И Д и по пълномощие от адв. Г.Г. срещу „Е. Е.
Е. Б” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище гр*********,
представлявано от управителя Х. Д. Р. и ЗКПУ "Р", ЕИК *******, със седалище с. В, обл.*****, отрицателни установителни искове,
с които се претендира да се приеме за
установено, че ищецът не дължи на ответниците сумата 18 592,68лв./осемнадесет
хиляди петстотин деветдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/,
включваща законна лихва върху главницата
от 31 188,12лв., която законна лихва за периода 26.01.2009г.-09.08.2011г.
е в размер на 8 768,24лв. и разноски в размер на 9 824,44лв. по
издаден изпълнителен лист по в.т.д. 98/2010г по описа на Апелативен съд-В,
предмет на изп.дело №28/2013г. по описа на СИС при ****, по което изп.дело взискател е
ответника „Е Е Е Б” ЕООД, цесионер по договор за цесия от 01.09.2012г. сключен
с цедента- ответника ЗКПУ „Р” с.В, поради погасяването на сумата чрез извънсъдебно прихващане със задължение на
предишния кредитор ЗКПУ „Р” с.В към „О И Х” ЕАД, по изп.дело 197/2010г по описа
на ЧСИ ****, в размер на 50 840,41лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „О. И. Х.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.********,
представлявано от изп.директор С И Д и по пълномощие от адв. Г.Г., ДА ЗАПЛАТИ
на „Е. Е. Е. Б” ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр.*******, представлявано от управителя Х
Д Р сумата 1 250 лв./хиляда двеста и
петдесет лева/, представляваща направени от този ответник разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: