Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.8.03.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
` ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИНКО МИНЧЕВ
при секретаря МАРИЯНА ДИМОВА
…………………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело №00306 описа за 2017г.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявена е искова молба от С.С.М.
ЕГН ********** ***. С.” №10, вх.А, ет.2, ап.3, чрез пълномощник адв. Д. Ч. с адрес за призоваване гр.Г.Т., ул. „В. А. ”
№8, срещу „С.-1” ЕООД ЕИК ************ със седалище и адрес на управление с. В., общ. Г.Т.,
със законен представител С.Р.С.. Предявено е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9 999, 75 лв., представляваща част от
цялата претенция на ищеца в размер на 15
999, 60 лв., представляваща дължимо
арендно възнаграждение за
стопанската 2015/2016г. за поземлен имот
- земеделска земя –нива имот №020001 с площ от 83, 00 лв. в землището на с. Ч.,
общ. Г.Т.и поземлен имот - земеделска земя-нива имот № 022016 с площ от 116,
995 дка в землището на с.Ч.,общ. Г.Т.,
ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата н
предявяване на исковата молба – 1.08.2017г. до окончателното изплащане.
Претендират се сторените разноски по делото.
В законоуС.овения едномесечен срок от получаването на
съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, с който
оспорва исковата претенция по основание и размер. Претендира сторени разноски
по делото.
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.8 от ЗАЗ във вр.с чл. 86 от ЗЗД.
Искът е допустим.
В хода на съдебното производство е допуснато изменение на иска чрез неговото
увеличение за сумата от 15 999, 60 лв.
В проведеното на 20.02.2018г. съдебно заседание е
допуснато изменение на иска чрез неговото намаляване, като размерът на
претендираната главница е в размер на сумата от 13 047, 67 лв.
От приложените по делото доказателства съдът намира за уС.овена
следната фактическа обС.овка:
Посочените земеделски земи са собственост на ищеца, като за
стопанската 2015/2016г. са обработвани от ответника на основание договор за
аренда с рег.№2384/7.08.2013г. за срок от четири стопански години, считано от
стопанската 2013г./14г. до края на стопанската 2015/16г. Уговорено е арендно
възнаграждение в размер на 35% от паричната стойност на продукцията,
дължимо след изтичането на всяка стопанска година и след реализацията на продукцията, но не по-късно от десет месеца
след края на стопанската година.
От назначените по делото съдебно-счетоводни експертизи се
уС.овява, че размерът на арендното възнаграждение, според договора в размер на
35% от продукцията, е в размер на сумата от 13 047, 67 лв. или по 65, 24 лв./ дка.
Видно от приложената по делото вносна банкова бележка с
дата 12.01.2018г. по сметка на ищеца е била приведена от ответника сумата от
9 999, 75 лв. рента 2015-2016г.
Предвид изложените
обстоятелства съдът намира, че дължимото по договора арендно възнаграждение в
общ размер на сумата от 13 047, 67 лв. е заплатено на ищеца частично в
размер на сумата от 9 999, 75 лв. с посочената банкова бележка на
12.01.2018г.
Поради това искът е доказан и основателен в частта на
дължимата разлика в размер на сумата от 3 047, 92 лв., като ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца посочената сума, ведно със законната
лихва, считано от 1.08.2017г./датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното изплащане.
Извършеното частично плащане на дължимото арендно
възнаграждение в размер на сумата от 9 999, 75 лв. е извършена на
12.01.2018г., след завеждането на исковата молба на 1.08.2017г.
Поради това върху тази сума от 9 999, 75 лв. е
дължимо претендираното от ищеца обезщетение за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД, считано от 1.08.2017г. до 12.01.2018г., която е дата на плащането, в
размер на сумата от 458, 36 лв., представляваща законната лихва за посочения период.
Предвид изложеното искът е доказан и основателен до
размера на сумата от 3 047, 92 лв. главница, като в частта над тази разлика до
претендирания размер от 13 047, 67 лв. искът по главницата е неоснователен
и в тази част подлежи на отхвърляне.
Ищецът претендира сторените разноски по делото в
настоящото съдебно производство както
следва: сумата от 639, 98 лв. за
държавна такса, сумата от 1 020, 00 лв. адвокатско възнаграждение и сумата от 230,
00 лв. възнаграждения на вещи лица.
Ответникът е направил искане за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Това искане е неоснователно, тъй като адвокатското
възнаграждение, с оглед увеличаването размера на иска по главницата, е определено според правилата на
чл.7,ал.2,т.4 от наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а предвид
факта на четирите съдебни заседания по делото и съгласно разпоредбата на
чл.7,ал.6 от същата наредба.
В случая обаче сторените от ищеца разноски следва да
бъдат определени съразмерно с уважената част от иска, като в конкретния случай
искането на ищеца за сторените по делото разноски е основателно до размера на
сумата от 441, 50 лв.
В отговора на
исковата молба ответникът е поискал сторените по делото разноски. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая разноските на ответника са в размер на сумата от 839, 00 лв. за
адвокатско възнаграждение и съгласно посочена разпоредба ищецът дължи на
ответника сумата от 646, 03 лв., сторени
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
С оглед на изложеното съдът :
Р Е Ш И :
Осъжда „С.-1” ЕООД ЕИК ***********
със седалище и адрес на управление с. В., общ. Г.Т., със законен представител С.Р.С.
да заплати на С.С.М. ЕГН ********** ***.
С.” сумата от 3 047, 92 лв. /три хиляди четиридесет и седем лева и
деветдесет две стотинки/, представляваща дължимо арендно възнаграждение за стопанската 2015/2016г. за поземлен имот - земеделска земя –нива имот
№020001 с площ от 83, 00 лв. в землището на с. Ч., общ. Г.Т.и поземлен имот -
земеделска земя-нива имот № 022016 с площ от 116, 995 дка в землището на с.Ч.,общ. Г.Т., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от
датата н предявяване на исковата молба – 1.08.2017г. до окончателното
изплащане, като отхвърля предявения иск в частта на разликата над уважения
паричен размер за сумата от 3 047, 92 лв. до претендирания с исковата
молба паричен размер за сумата от 13 047, 67 лв.
Осъжда „С.-1” ЕООД ЕИК ************** със седалище и адрес на
управление с. В., общ. Г.Т., , със законен представител С.Р.С. да заплати на С.С.М. ЕГН ********** ***. С.” сумата от 458, 36 лв./четиристотин
петдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/ , представляваща обезщетение
за забавено плащане върху сумата от 9 999, 75 лв. за периода от
1.08.2017г. до 12.01.2018г.
Осъжда „С.-1” ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление с. В., общ. Г.Т., , със законен представител
С.Р.С. да заплати на С.С.М. ЕГН **********
***. С.” сумата 441, 50 лв. сторените от него разноски, съразмерно с уважената
част на иска.
Осъжда С.С.М. ЕГН ********** ***. С.” да заплати на „С.-1” ЕООД ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление с. В., общ. Г.Т., , със законен представител С.Р.С.
сумата от 646, 03 лв., сторени по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен
срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :