РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. В., 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:ГАБРИЕЛ П. ЙОНЧЕВ
Н. Д. Н.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛ П. ЙОНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20241300500102 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение № 51 от 19.01.2024 г. по гр. дело № 2348/2023 г. по описа на
Районен съд – В. е оставена без уважение молбата на директор на Дирекция
„Социално подпомагане” - гр. Д. с която се иска прекратяване настаняването
на детето Л. С. Й., ЕГН **********, в семейството на Н. Н. Й., ЕГН
********** и Л. В. Й., ЕГН ********** - баба и дядо по бащина линия и
двамата с адрес: с. С. като настаняването на детето Л. С. Й. продължи при
условията на Решение № 481 от 26.07.2016 г., постановено по гр. дело №
1191/2016 г. по описа на ВРС и съгласно което детето Л. С. Й. е настанена за
отлеждане и възпитание в семейството на Н. Н. Й., ЕГН ********** и Л. В.
Й., ЕГН ********** - баба и дядо по бащина линия, двамата с адрес: с. С. до
навършване на пълнолетие на детето или до промяна на обстоятелствата,
довели до прилагане на мярката за закрила.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от Л. С. -директор на Дирекция за социално подпомагане - Д. чрез К. Й. -
1
старши юрисконсулт в РДСП –В. .
Оспорва се постановеното съдебно решение като неправилно,
необосновано, както и несъобразено с материалния и процесуалния закон,
поради следните съображения:
Твърди се ,че първоинстанционният съд не представял правилно
фактическата обстановка, свързана с правната проблематиката на делото.
Неправилно било направено заключение, че детето Лоренция Й. трябва да
продължи да живее в семейството на бабата и дядото по бащина линия след
настаняването в тяхното семейство с решение № 481/26.07.2016 г. на Районен
съд - В. със срок до навършване на пълнолетие или до промяна на
обстоятелствата, довели до прилагане на мярката за закрила. Г. Й. и г. Й.
нямали реална възможност да полагат необходимите грижи за внучката си,
която на 23.07.2023 г. напуснала пределите на страната с баща си /справка от
ОД на МВР - В./, приложена по делото. В съдебния акт първоинстанционният
съд не бил обсъдил задълбочено поредицата от факти, довели до промяна в
обстоятелствата и издаване на заповедта на директора на ДСП - Д. за
прекратяване на настаняването на детето при неговите баба и дядо. В
изготвения социален доклад, приложен по делото,било отразено, че през
периода на отглеждане на детето в семейството на роднините връзката баща -
дъщеря не е била прекъсвана и че са осъществявани контакти.
Основната дейност на социалните работници в отдел „Закрила на
детето" била да проследяват случаи на деца, отглеждани в рискова среда, от
която да бъдат извеждани с налагане на съответната мярка за закрила по
Закона за закрила на детето. В конкретния случай при създадените
обстоятелства случаят на детето Л. Й. не можел да бъде проследяван от
социалните работници поради факта, че детето не се намира в пределите на
страната и вече не живеело с хората, които са полагали необходимите грижи
до сега - неговите баба и дядо.
Във връзка с гореизложените фактически обстоятелства и направените
правни изводи се иска да бъде постановен съдебен акт, с който да се отмени
Решение № 51 от 19.01.2024 г. по гр. дело № 2348/2023 г. по описа на Районен
съд - В. и да се уважи молбата на директора на ДСП - Д. за прекратяване на
настаняването на детето Л.Й. при нейните баба и дядо.
Заинтересованите страни Н. Н. Й. и Л. В. Й. се явяват в с.з.твърдят ,че са
2
се грижили за детето още от най-малка възраст и че в момента детето е в
чужбина с баща си .
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Делото е образувано по молба на Директор на Дирекция „Социално
подпомагане” - гр. Д., с която се иска постановяване на решение, с което да се
прекрати настаняването на детето Л. С.Й., ЕГН ********** в семейството на
Н. Н. Й., ЕГН ********** и Л. В. Й., ЕГН ********** - баба и дядо по бащина
линия и двамата с адрес: с. С. на основание чл. 29, т. 9 от Закона за закрила на
детето.
Излага се, че детето Л. С. Й. е настанено в семейството на Н. и Л. Й.и -
баба и дядо по бащина линия от с. С. със заповед на Директора на ДСП
Димово, потвърдена с Решение № 481/26.07.2016 г. на Районен съд - В. влязло
в законна сила на 06.12.2017 г., със срок до навършване на пълнолетие на
детето или до промяна на обстоятелствата, довели до прилагане на мярката за
закрила, считано от настаняването му по административен ред.
Поддържа се, че родителите В. М. Л.и С. Л. Й. са разделени от години,
със самостоятелни семейства с местопребиваване в чужбина. Твърди се, че
майката е дезинтересирана спрямо детето и че връзката между тях е
прекъсната. През периода на отглеждане на детето в семейството на
роднините връзката баща-дъщеря не е прекъсвана и са осъществявани
контакти.
Посочва се, че на 16.10.2023 г. семейство Й.и подали молба вх. № СЛ/Д-
ВН-Д/48-020 до директора на ДСП - Д. за прекратяване на настаняването на
детето в тяхното семейство.
Твърди се, че с оглед промяна на обстоятелствата по чл.29, т.9 от Закона
за закрила на детето със Заповед № ЗД/Д-ВН-Д-036/10.11.2023г. на директора
на ДСП-Д. е прекратено настаняването на детето в семейството на бабата и
дядото по бащина линия на основание чл.30, ал.2 от Закона за закрила на
детето.
Процесуалният представител на молителя в съдебно заседание заявява,
че при разговор с бабата и дядото на Л. Й. същите заявили, че имат намерение
да продължат да се грижат за внучката си и изказали желание да оттеглят
3
молбата си за прекратяване на настаняването. Директорът на ДСП - Д. сочи,
че в предходен етап са изготвени социални доклади и детето е било настанено
при бабата и дядото. Излага становище, че са налице всички изискуеми от
закона предпоставки, както и това, че детето е било настанено 2016 г. с
Решение на РС - В. Оттогава за детето се грижели бабата и дядото. Поради
тази причина, процесуалният представител на молителя заявява, че не
поддържа искането си за прекратяване на настаняването на детето Л. в
семейството на Н. и Л. Й.и - баба и дядо по бащина линия.
Н. Н. Й. - баба и Л. В. Й. - дядо се явяват в съдебно заседание и
категорично заявяват, че оттеглят подадената от тях молба за прекратяване на
настаняването на внучка им Л.
Социалният работник изказва становище, че при така изложеното в
съдебното заседание, счита, че няма пречки да се уважи желанието на бабата
и дядото за оттегляне на молбата за прекратяване на настаняването на внучка
им.
По делото са приложени следните доказателства: Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №0372/11.07.2006 г.,съставен
в гр. В. се установява, че детето Л. С. Й., ЕГН **********, родена на
06.07.2006 г. е с родители: В. М. Л. майка и С. Л. Й. - баща; Решение № 481 от
26.07.2016 г., постановено по гр. дело № 1191/2016 г. по описа на ВРС, с
което детето Л. С.Й. е настанено в семейството на Н. Н. Й. и Л. В. Й. - баба и
дядо по бащина линия, до навършване на пълнолетие на детето или до
промяна на обстоятелствата, довели до прилагане на мярката за закрила;
молба с вх. № СЛ/Д-ВН-Д/48-020 от Н. Н. Й. и Л. В. Й. - баба и дядо по
бащина линия до директора на ДСП - Д. за прекратяване на настаняването на
детето в тяхното семейство; Заповед №ЗД/Д-ВН-Д-036/10.11.2023 г. на
директор на ДСП -Д за прекратяване на настаняването на детето Л. в
семейството на Н. Й. и Л. Й.; социален доклад .
С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
4
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
5
С оглед на направените изявления пред Районен съд-В. в съдебно
заседание на 19.01.2024 г. съдът приема, че не са налице основанията на
чл.29, т.9 от Закона за закрила на детето, а именно промяна в обстоятелствата,
свързани с детето ,довели съответно и до прекратяване на настаняването , с
оглед декларираното оттегляне на молбата за прекратяване на настаняването
от Н. Н. Й. и Л. В. Й. - баба и дядо по бащина линия,като в този случай е в
интерес на детето същото да бъде продължено.
При тези данни Окръжен съд-В. счита искането на директор на
Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Д. за прекратяване на настаняването
за неоснователно и че като такова ще следва да бъде оставено без
уважение,като се потвърди решението на Районен съд-В. .В интерес на детето
Л. С.ова Й. е настаняването да продължи при условията на Решение № 481 от
26.07.2016 г., постановено по гр. дело № 1191/2016 г. по описа на Районен
съд-В.. Н. Н. Й. - баба и Л. В. Й. - дядо категорично заявяват в с.з., че оттеглят
подадената от тях молба за прекратяване на настаняването на внучка им
Л..Директорът на ДСП-Д. в с.з.на 21.12.2023 г. също заявява ,че не поддържа
искането си за прекратяване на настаняването .От приложения социален
доклад се установява по категоричен начин ,че настаняването на детето при
бабата и дядото е в негов интерес,тъй като основните битови потребности на
детето са задоволявани от сем.Й.и ,че бабата и дядото са задоволявали
потребностите на детето в съответствие с възрастта и нуждите и ,че са
изпълнявали дейностите ,заложени в плана за действие и грижи в интерес на
детето .В семейната среда на бабата и дядото на детето Л.е осигурена
безопасна и сигурна семейна среда и е упражняван необходимия надзор и
контрол с цел предпазване от негативно влияние,инциденти и въвличане в
рискови за детето ситуации.Констатирана е силна емоционална връзка между
детето от една страна и от друга бабата и дядото.Дядото и бабата са показали
ангажираност и отговорност в цялостното обгрижване на внучката ,спрямо
която не са използвани непозволени методи на възпитание .Детето е
напътвано в правилна посока ,като са му давани правилни съвети и детето е
подкрепяно при възникнали трудности.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51 от 19.01.2024 г. по гр. дело №
2348/2023 г. по описа на Районен съд - В.
Решението не подлежи на обжалване на основание Чл.17 ал.6 Закона за
закрила на детето .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7