№ 38
гр. гр.Несебър, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100766 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „******” ЕАД срещу А. Х. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на сумата от 103,94 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, както и на сумата от 28,50 лв. – лихва върху главницата за периода 25.10.2019г. –
12.07.2022г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и
пречистена вода през отчетен период 05.09.2018г. – 28.08.2019г. до имот, находящ се в к. к.
„********“, ж. с. кв. „****“, ***, ап. D-3, с идентификатор ********, аб. № ******. Изложено е, че
ищецът и ответникът са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на
което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите цени,
одобрени от КЕВР, възлизат на 103,94 лв., за което е издадена фактура № ********** от
25.09.2019г. Наведено е, че дължимата по фактурата сума не е заплатена в предвидените срокове.
С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е депозиран отговор на
исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Излага се, че не са
представени доказателства за действаща между страните облигационна връзка, в това число
писмен договор. Сочи се, че не може да се установи как точно е отчетена консумацията. От съда се
иска да отхвърли претенциите. Обръща се внимание на недължимостта на лихва за забава по
смисъла на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците от него. Отправя се искане в
случай на определяне на възнаграждение за юрисконсулт в полза на ищеца, същото да бъде към
минимума, като се сочи, че същият следва да е от 50 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
1
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
процесния период до процесния адрес, на който се намира собствен на ответника имот, е
извършено водоподаване във фактурираните количества. Ищецът следва да докаже изискуемостта
и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е
да докаже погасяване на дълга.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 50 – л. 51 от делото) се
установява, че ответникът придобил на 07.08.2012г. собствеността върху имот, находящ се в к. к.
„********“, ж. с. кв. „****“, ***, ап. D-3, с идентификатор ********.
Видно от фактура № ********** от 25.09.2019г. (на л. 18 от делото) за посочения имот
била открита партида с аб. № ******. От справка извлечение от електронния карнет за посочения
аб. номер (на л. 7 от делото) е видно, че на монтирания в имота водомер (********) са правени
отчитания на 05.09.2018г. и 28.08.2019г., като старото показание е било от 482 куб. м., новото от
512 куб. м. (потребление от 30 куб. м.), а от разпределение са начислени още 5,77 куб. м. (справка
за начисленото в сградата количество „от разпределение“ от централния водомер с номер 1490/101
е представена по делото – на л. 9). От справката се установява, че на 28.08.2019г. водомерът бил
„видян“ от отчетника. От цитираната фактура се установява, че количествата потребена били
остойностени (общо 30 куб. м. и 5,77 куб. м. „от разпределение“).
Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2019г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води –
0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. От Решение Ж-34 от 15.12.2017г. се
установява, че тези цени за 2018г. били, както следва: за доставяне - 1,335 лева на куб. м., за
отвеждане на отпадъчните води – 0,380 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,559 лв. на куб. м. Във
фактурата, касаеща периодите 2018г. и 2019г., били начислени суми според посочените цени.
Налага се извод, че имот, находящ се в к. к. „********“, ж. с. кв. „****“, ***, ап. D-3, с
идентификатор ********, за процесния период (05.09.2018г. - 28.08.2019г.) е доставено
фактурираното количество вода. По делото се установява, че между страните е действал договор за
доставка на вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения клиентски номер.
Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по
силата на която ответникът (в качеството си на собственик на процесния недвижим имот, което е
доказано с представения нотариален акт) е бил потребител на вода. Наред с това не са оспорени и
са общоизвестни за страните Общите условия, действали за процесните периоди, поради което
съдът намира за доказано, че за процесните периоди са действали общите условия и същите са
обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответника. От представения нотариален
акт се доказа и качеството на ответника – собственик на процесния самостоятелен обект, като не е
било необходимо сключването на писмен договор.
В случая отчитането на водомера е станало на 05.09.2018г. и 28.08.2019г. Както се
установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, при обекти, имащи сезонен характер е
допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Следва да се обърне внимание и на
разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, която дава възможност дори за отчитане и в
рамките на по-дълги периоди – от една година (в случай на липса на достъп до процесните
обекти). С оглед обстоятелството, че се касае за обект, който се ползва от чужд гражданин, то е
2
напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 23, ал. 1, т. 3 и чл. 24, ал. 4 от
Общите условия. Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй като след
като отчетникът е „видял“ показанията на водомера, на практика са отчетени действително
потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се
начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали
на реалното потребление. Налага се извод, че процесното отчитане е извършено при спазване на
чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия и в рамките на сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ, като са
избегнати по-неблагоприятни последици за ответника (отчитане по чл. 49 от ОУ) и е отчетено
действително потребеното количество вода.
Непосредствено след извършване на отчета е издадена и съответната фактури – на
25.09.2019г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия
сумите по фактурите са станали изискуеми на 26.10.2019г.
Съдът намира, че се доказа и реално потребление. Очевидно за процесния апартамент е
въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова
електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Отразеното в справката и фактурата следва да се кредитира от съда. Както се
установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който лично е видял водомера.
Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на ответника
са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на неплатени
задължения възлиза общо на 103,94 лв., поради което искът се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава за посочения период – 25.10.2019г. – 12.07.2022г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадената
фактура е с краен срок за плащане до 25.10.2019г., поради което ответникът действително е
изпаднала в забава още към 26.10.2019г. За посочения в исковата молба период размерът на
дължимата лихва е от 28,50 лв. (съобразена с действалото ограничение за начисляване на лихва в
периода 13.03.2020г. – 08.04.2020г.), поради което и този иск следва бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 200 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответника. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
3
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
(тук съдът е съгласен с изложеното от особения представител, че възнаграждението следва да се
определи към минимума, но в случая този минимум е от 100 лв., а не от 50 лв.) Т.е. общият размер
на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Х., роден на 29.07.1993г., гражданин на ****, с постоянен адрес в к.к.*****
ПИ *********, ет. 5, ап. **, БУЛСТАТ: *******, да заплати на „******” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. **********, представлявано от изпълнителния директор –
Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 103,94 лв., представляваща незаплатена
стойност по издадена фактура № ********** от 25.09.2019г., за доставена, отведена и пречистена
вода до имот, находящ се в к. к. „********“, ж. с. кв. „****“, ***, ап. D-3, с идентификатор
********, аб. № ******, с отчетен период 05.09.2018г. – 28.08.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.07.2022г., до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 28,50 лв. –
лихва върху главницата за периода 25.10.2019г. – 12.07.2022г., а на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сумата от 400 лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които 100 лева
държавна такса, 200 лв. – внесен депозит за особен представител на ответника и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ – клона *****, IBAN: **** **** ***** 1006 **** 00, BIC: **********
Решението може да бъде обжалвано пред *****ки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4