О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260055
гр.Кюстендил, 09.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание
на девети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Евгения Стамова
Членове: Веселина Джонева
мл.с.Калин Василев
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№304/2020г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Делото е
образувано по частната жалба на „*****************************“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в
гр.София, п.к.1527, ул.„Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от управителя ян.ян.,
подадена чрез пълномощника ю.к.ИВ.Т., против разпореждане №361 от 24.01.2020г.,
постановено от Районен съд-Кюстендил по ч.гр.д.№123/2020г. по описа на същия
съд, с което е оставено без уважение депозираното от „*****************************“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу Ф.АТ.Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в
гр.*************************.
В частната
жалба се прави искане за отмяна на разпореждането и за постановяване на съдебен
акт, с който заявлението за издаване на заповед за изпълнение против длъжника
да бъде уважено. Твърди се, че атакуваният съдебен акт е неправилен, поради
необоснованост на изводите на съда и допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Излагат се аргументи в подкрепа на
разбирането за съществуваща процесуална възможност за издаване на заповед за
изпълнение за част от посочените в заявлението суми, поради което се сочи, че
първостепенният съд е могъл да издаде такава за главницата, договорната и законната лихва за забава, вземането за каквито
категорично не произтичало от клаузи с неравноправен характер. Алтернативно се
поддържа, че заключението на първоинстанционния съд, че претендираните суми се
основават на неравноправни клаузи е неправилно, като се възразява да е налице
ротиворечие с нормата на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, доколкото в конкретния случай
договорът за кредит е бил сключен при фиксиран лихвен процент. Счита се също
така, че не е било допуснато и нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като
годишният процент на разходите е бил договорен в размер на 45.9 %, под
максимално допустимия такъв, при посочване на взетите предвид допускания при
изчисляването му. Аргументира се разбиране за липса на неравноправни клаузи в
договора.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Частната
жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и
срещу подлежаш на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 във
вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Преценена по
същество жалбата се явява частично основателна. Съображенията за формирания
извод се заключват в следното:
РС-Кюстендил
е бил сезиран със заявление по чл.410 от ГПК, подадено от „*****************************“ ЕООД против Ф.АТ.Г., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес в гр.*************************, съдържащо искане за издаване на
заповед за изпълнение срещу Герасимова за следните суми: 700.00 лева -
главница, 122.69 лева - договорна лихва за периода от 03.10.2018г. до 31.05.2019г., 330.75 лева – такса за експресно
разглеждане на документи, 330.75 лева - неустойка за неизпълнение на
задължение, 245.00 лева - разходи за извънсъдебно събиране на задължението,
27.50 лева - законна лихва за периода от 04.10.2018г. до 13.12.2019г., всички, произтичащи от договор за паричен заем с №5466228/03.09.2018г., сключен
между „******“ ООД и Ф.АТ.Г., които вземания са били прехвърлени с рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. и
приложение №1 към същия от 01.08.2019г., в полза
на „*****************************“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано
от постъпване на заявлението в съда — 22.01.2020г., до изплащане на вземането, както и сторените
деловодни разноски - 35.13 лева за държавна такса и 200.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт,
от които 50.00 лева по чл.13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане
на дело и 150 лева по чл.26 от НЗПП- за защита по заповедно производство.
Заявителят е
пояснил, че съгласно договора за кредит, кредиторът се е задължил и е предоставил на заемателя паричен заем в размер на 700.00 лева срещу задължението за връщане
на тази сума, ведно с договорна лихва в размер на 122.69 лева, т.е. общо 822.69
лева, платими разсрочено на 9 месечни вноски, с последна погасителна вноска на
31.05.2019г. Посочено е, че Герасимова не е извършила никакво плащане по
договора. Същевременно е посочено, че при попълване на документите
кредитополучателят се е възползвал от допълнителна услуга за експресно
разглеждане на заявлката , за което Герасимова се е съгласила да заплати такса
във фиксиран в договора размер, а именно: 330.75 лева. Дружеството е посочило
още, че длъжникът по договора за кредит е поел
задължение в 3-дневен срок от
подписване на договора да предостави на заемателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно: чрез поръчителство от лице,
което следва да отговаря на определени критерии, като се е съгласил, че при
неизпълнение на това задължение ще дължи неустойка в размер на 330.75 лева,
каквато е била начислена еднократно, поради неизпълнението от страна на
Герасимова. Според заявителя, съгласно договора и/или Тарифата на
дружеството-кредитодател, при забава на плащане на падеж на
погасителната вноска, заемателят дължи на заемодателя суми за действия по събиране на задължението в общ размер на 245.00 лева.
С
обжалваното разпореждане Районен съд – Кюстендил е отхвърлил (оставил без
уважение) изцяло така подаденото заявление, позовавайки се на констатация за
наличие на евентуална неравноправност на клаузи от договора за паричен заем,
поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в ЗПК, а именно –
чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от Закона, тъй като лихвеният процент по заема бил
посочен в абсолютна стойност, без ясно разписване на методиката, по която се
формира годишното оскъпяване.
Настоящата
инстанция намира постановения от РС-Кюстендил съдебен акт, за валиден и
допустим такъв.
Извършвайки
преценка относно правилността на разпореждането, ОС-Кюстендил счита същото
отчасти за неправилно, а разглежданата жалба за частично основателна, поради
следното:
За да бъде уважено искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва
да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и
чл.128 т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане,
както и да отговаря на изискванията,
произтичащи от нормата на чл.411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, която задължава
съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на
добрите нрави или дали не се основава на нервноправна клауза или на клауза, която е вероятно неравноправна.
При анализа
на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед
качеството на кредитополучателя-физическо лице, по своята правна характеристика
това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са
приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на
специалния Закон за потребителския кредит, както и - с оглед качеството на
кредитополучателя на „потребител“ – нормите на Закона за защита на
потребителите.
Дружеството
- заявител е претендирало издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на
основание договор за паричен заем, сключен на 03.09.2018г., вземането по който
му е било прехвърлено с договор за цесия, за суми, представляващи невърната
главница, договорна възнаградителна лихва, обезщетение за забава, такси и
неустойка.
Договорът,
на който заявителят е основал вземанията си, е бил сключен при действието на
Закона за потребителския кредит, поради което при преценката за основателността
на заявлението, която съдът дължи по силата на чл.411 ал.2 т.2 от ГПК, освен
друго следва да бъде съобразено и съответствието на договора с императивните
разпоредби на този закон.
Чл.11 на ЗПК
поставя изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит, а чл.22 от същия закон прогласява, че неспазването на част от
заложените в чл.11 изисквания обуславя недействителност на сключения договор.
При
запознаване с приложения към заявлението договор за паричен заем, представляващ
договор за потребителски кредит се констатира, че същият е изготвен на
разбираем език и съдържа посочване на датата и мястото на сключването му, вида
на предоставения кредит, данни относно страните, данни относно срока на
договора за кредит, посочване на общия размер на кредита и условията за
усвояването му, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, инкорпориран в самия договор, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, информация за
правото на кредитополучателя да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и информация
относно наличието на право на отказ от договора и относно срока и условията за
това.
Според КнРС,
представеният от заявителя договор не отговаря на изискването на чл.11 ал.1 т.9
от ЗПК. Посочената норма въвежда изискване договора за потребителски кредит да
съдържа информация относно лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация да е предоставена за всички
приложими лихвени проценти.
Съставът на
ОС-Кюстендил не споделя застъпеното от КнРС разбиране за неспазване на
горецитираната императивна законова разпоредба. От представения договор за
потребителски кредит, се установява, че кредитодателят е предоставил на
Герасимова сума в размер на 700.00 лева срещу насрещното задължение на същата,
като кредитополучател, да върне сумата, ведно с възнаградителна лихва в размер
на 40.29 % - фиксиран лихвен процент на годишна база, като връщането се извърши
разсрочено, на месечни вноски, общо 9 на брой, с фиксирани дати на плащане,
посочени в договора,.
От
съдържанието на така представения договор, настоящият съд формира извод, че в
договора ясно е посочен годишен лихвен процент – 40.29 %. При положение, че
лихвеният процент е фиксиран, не се е следвало посочване в договора на условия,
процедури, механизми или други обстоятелства, визирани в законовата разпоредба, тъй като те касаят
хипотези на прилагане на различни лихвени проценти в срока на действие на договора,
каквито в случая не са налице. Също така, размерът на възнаградителната лихва
при договорения фиксиран лихвен процент не противоречи нито на закона, нито на
добрите нрави.
Не може да
се сподели и становищено на съда, че в случая не е спазено императивното
изискване на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Според същото, договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа данни относно годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 към
ЗПК начин.
От
представения със заявлението за издаване на заповед за изпълнение договор за
паричен заем е видно, че в същия е посочен годишен процент на разходите,
равняващ се на 49.45 %. В договора е посочено и какви са взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, а също
и общият размер на всички плащания – 1 153.44 лева – главница, договорна
лихва и такса за експресно разглеждане. Наред с това, размерът на договорения
ГПР е в рамките на максимално допустимия от ЗПК размер.
При така
изложените съображения, въззивният съд счита, че при посочените в заявлението
обстоятелства, на които заявителят основава вземането си за главница,
възнаградителна лихва и законна лихва за забава необосновано районният съд е
приел, че претенцията за тези суми следва да се отхвърли поради вероятна
неравноправност на част от клаузите на договора. Не е правилно разбирането на
съда, че липсва възможност заявлението да се уважи отчасти. Напротив, подобна
правна процесуална възможност е изрично уредена от законодателя по аргумент от
чл.413 ал.2 от ГПК. Поради посоченото, КнОС намира, че за търсените в
заявлението суми за главница, договорна възнаградителна лихва и лихва за забава
следва да се издаде заповед за изпълнение.
Следва да се
потвърди разпореждането на КнРС в частите, в която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 330.75 лева, заявена като дължима
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за осигуряване на обезпечение
на сключения договор, както и за сумите, търсени като такси, съответно: 330.75
лева за експресно разглеждане на документи и 245.00 лева за извънсъдебно
събиране.
Съгласно т.3
от ТР №1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите
нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Според чл.5
от договора за кредит, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване
на договора да предостави обезпечение на заемодателя, но изискванията за вида и
срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението на това задължение до степен, то изцяло да се възпрепятства. Същевременно,
кредиторът би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заема още към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по съглашението.
Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните
вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в
погасителните вноски, неустойката по съществото си се е оказала добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за
заемодателя, още повече, че по начина, по който е уговорена, тази неустойка би
се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне
на договорените вноски. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и
насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции,
тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя. Съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК,
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В т.см. посочената клаузата
за неустойка е нищожна, както правилно е констатирал районния съд, и в тази му
част договорът изобщо не е породил правно действие, поради което заявлението е
подлежало на отхвърляне за вземането за неустойка. Поради нищожността на
клаузата като цяло, не може да се поставя въпроса за прекомерността на
дължимата неустойка, а и следва да се има предвид, че в заповедното
производство липсва правна възможност за прилагане на чл.92 ал.2 от ЗЗД.
Правилен е
обжалваният съдебен акт и в частта, в която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за сумите, представляващи такса за експресно
разглеждане ан документи и дължими такси и разходи за извънсъдебно събиране на
задължението. Според чл.10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, като видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. В конкретния случай,
очевидно е, че не се касае за такси за услуги, тъй като не се установява
наличие на хипотеза, при която определено действие да е в интерес на
потребителя. От друга страна видът и действието на тези такси не е ясно
определен, което е в противоречие с чл.10а ал.4 от ЗПК. Може да се заключи, че
се касае за вземания, които също целят облагодетелстване на заемодателя, поради
което попадат в приложното поле на чл.21 ал.1 от ЗПК. При това положение не
може да се приеме, че за заемателя са възникнали валидни задължения за
заплащане на подобни суми.
Изложеното
очертава извода, че разпореждането, в частите, с които е отхвърлено заявлението
за издаване на заповед по чл.410 от ГПК за неустойка, такси и разходи следва да
бъде потвърдено, а в останалите части следва да бъде отменено като неправилно и
да бъдат дадени указания за издаване на заповед за изпълнение за претендираните
суми.
Относно
разноските:
Заявителят е
претендирал и сторените деловодни разноски — 35.13 лева за държавна такса и
200.00 лева юрисконсутско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 от ГПК, от които
50 лева по чл.13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и
150.00 лева по чл.26 от НЗПП за защита по заповедно производство.
Съдът счита,
че на дружеството-заявител не се следва присъждане на възнаграждение по чл.78
ал.8 от ГПК в размер на 200.00 лева, като с оглед фактическата и правна
сложност на делото дължимото възнаграждение следва да възлиза на сумата от
100.00 лева, като при това не се следва отделно възнаграждение за подготовка на
документи за завеждане на дело по чл.13 т.2 от НЗПП, тъй като според тази
Наредба подобно възнаграждение не се дължи в случай на процесуално
представителство по чл.21 т.3 от ЗПП, а дейността се инкорпорира в същото.
Претендираните
от заявителя разноски следва да бъдат присъдени съобразно с уважената част от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение или за сумата от 17.00 лева за
държавна такса от общо заплатения размер и за сумата от 48.40 лева -
юрисконсултско възнаграждение от общо определения размер на последното от 100
лева.
Воден от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане №361 от 24.01.2020г., постановено от
Районен съд-Кюстендил по ч.гр.д.№123/2020г. по описа на същия съд, в частта, в която е отхвърлено
подаденото от „*****************************“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в
гр.София, п.к.1527, ул.„Панайот Волов“ №29, ет.3 заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Ф.АТ.Г., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес в гр.*************************, за следните суми:
700.00 лева - главница, 122.69 лева - договорна лихва за периода от
03.10.2018г. до 31.05.2019г., 27.50 лева - законна
лихва за периода от 04.10.2018г. до 13.12.2019г., всички, произтичащи от договор за паричен заем с №5466228/03.09.2018г., сключен
между „******“ ООД и Ф.АТ.Г., които вземания са били прехвърлени с рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. и
приложение №1 към същия от 01.08.2019г., в полза
на „*****************************“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано
от постъпване на заявлението в съда — 22.01.2020г., до изплащане на вземането, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по подаденото
от „*****************************“ ЕООД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление в гр.София, п.к.1527, ул.„Панайот Волов“
№29, ет.3 заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
Ф.АТ.Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.*************************,
за следните суми: 700.00 лева -
главница, 122.69 лева - договорна
лихва за периода от 03.10.2018г. до 31.05.2019г. и 27.50 лева - законна лихва за периода от 04.10.2018г. до 13.12.2019г., всички, произтичащи от договор за паричен заем с №5466228/03.09.2018г., сключен
между „******“ ООД и Ф.АТ.Г., които вземания са били прехвърлени с рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. и
приложение №1 към същия от 01.08.2019г., в полза
на „*****************************“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано
от постъпване на заявлението в съда — 22.01.2020г., до изплащане на вземането, както и за сторените
деловодни разноски, съобразно уважената част, а именно: за сумата от 17.00 лева - държавна такса и за сумата
от 48.40 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №361 от 24.01.2020г., постановено от
Районен съд-Кюстендил по ч.гр.д.№123/2020г. по описа на същия съд, в останалата част.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Кюстендил за издаване на заповед
за изпълнение съгласно диспозитива на настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.