Решение по дело №14/2025 на Районен съд - Сандански

Номер на акта: 90
Дата: 31 март 2025 г. (в сила от 31 март 2025 г.)
Съдия: Рая Димитрова Манолева
Дело: 20251250200014
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Сандански, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20251250200014 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Н. Г., ЕГН – **********, с постоянен адрес
– гр. С., ул.“О.“ № *, вх.*, ет.*, със съдебен адрес: гр. Б., ул.“П. П. П.“ № **,
чрез адв.С. Г., против Наказателно постановление № 23-1116-
004394/22.10.2024г. на Началник група в ОД МВР – Благоевград, Сектор
Пътна полиция - Благоевград, с което на жалбоподателя за извършено от него
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, и на основание чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП му
е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2000/две хиляди/
лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, като на основание
Наредба № I-з-2539/17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо
15 контролни точки.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че се допуснати
съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице. Иска се от съда да отмени атакуваното
НП като неправилно и незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован - се явява
лично и с надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по
изложените в същата съображения. В хода на делото по същество, защитникът
на жалбоподателя пледира за отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура –
Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призовани, не
ангажират представители по делото и не изразяват становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в
протоколите от съдебни заседания, както и гласни такива.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и закона, намира за установена следната
фактическа обстановка:
На 06.10.2024 година длъжностни лица при ОДМВР – Благоевград,
Сектор Пътна полиция – Благоевград - актосъставителят Л. И., в присъствието
на свидетеля П. П., съставили, респ. първия свидетел съставил на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение Серия GA
№ 1401264, затова, че на същата дата /08.10.2024г./ в 00.30 часа по ПП-1 Е 79,
в района на км. 4096 – село С. и с посока на движение от с. Г. към гр. С.,
срещу хотел “К.“, управлява собствения си лек автомобил “Ф. Ш.“ с рег. № *
**** **. При проверката водача Г. бил поканен от полицейските служители да
му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARВВ-0001, като същия отказал да
му бъде извършена такава проверка. Жалб.Г. бил сам в автомобила. На водача
бил издаден и талон за изследване с номер 0169500. Актът е предявен на
нарушителя и му е бил връчен лично, като същия го подписал без възражения.
Въз основа на този акт, Началник група в ОД МВР – Благоевград, Сектор
Пътна полиция, е издал атакуваното НП №23-1116-004394/22.10.2024г., с
което на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.174, ал.3 от
ЗДвП, и на основание чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП му е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 2000/две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца, като на основание Наредба № I-з-
2539/17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 15 контролни
точки.
2
НП е връчено лично на жалбоподателя на 23.11.2024г., видно от
отбелязването в разписката върху самото НП, приложено по делото.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават с показанията на актосъставителя Л. И. и на свидетеля П. П..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените към
административно-наказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства.
Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са
безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и установяват по
несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и
логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-
дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
Постановлението е издадено от компетентен за това орган /в тази насока
се представи Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните
работи, с която на издателя на обжалваният акт – Началника на Сектор "ПП"
при ОДМВР-Благоевград, са делегирани правомощия за контрол по ЗДвП, в
това число и издаване на НП и електронни фишове, при констатиране на
нарушения.
При издаването на НП и АУАН са спазени и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. В двата акта се съдържат основни реквизити по чл. 42 от ЗАНН / за
АУАН/ и респ. по чл. 57 от ЗАНН / за НП/, а именно: дата и място на
съставянето им, дата и място на извършена проверка за твърдените
нарушения, правна квалификация на нарушенията и доказателства за тяхното
установяване.
По същество на нарушението съдът счита, че събраните по делото
доказателства установяват по изискуемия се несъмнен начин, че от обективна
страна на посочените в НП време и място жалб.Г. като водач на лек автомобил
“Ф. Ш.“ с рег. № ***** ** е отказал да му бъде извършена проверка с
3
техническо средство за установяване употребата на алкохол.
Нарушението е от категорията на т. нар. "формални нарушения", като за
съставомерността му по чл. 174, ал. 3 ЗДвП се изисква единствено отказ от
страна на водач на съответното моторно превозно средство да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на
алкохол, или неизпълнение на предписание за даване на проби за химическо
лабораторно изследване за установяването употреба на концентрацията на
алкохол в кръвта и не е необходимо настъпването на каквито и да било
общественоопасни последици.
Съдебният състав приема цялостното поведение на спрения за проверка
водач – жалбоподателят Р. Г. като напълно съзнателно действие по осуетяване
на възможността да му бъде извършена посочената проверка за установяване
на управление на МПС след употреба на алкохол, като пред полицейските
служители същия отказал да бъде тестван с предложеното му техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARВВ-0001, установяващ
концентрация на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.
Изложеното обуславя извод за наличието на заявен категоричен отказ на
жалбоподателя да бъде проверен за установяване на употреба на алкохол в
кръвта, и не е необходимо настъпването на каквито и да било
общественоопасни последици.
В настоящия случай от събраните в хода на административно-
наказателното производство доказателствени материали се установява отказ
на жалбоподателя-водач да бъде изпробван с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта. Същевременно, с отказа си да
посети посоченото му лечебно заведение той се е лишил и от възможността да
обори възникналите съмнения у контролните органи относно наличието
употребата на алкохол. Следва да се има предвид, че нарушението е
довършено с обективиране на отказ за тест на мястото на проверката от
служителите на МВР и именно тогава за възникнали всички предпоставки за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето.
Нормата не предвижда избор на водача дали да бъде тестван с тест на място
или чрез даване на кръвна проба и отказът от тест с техническо средство на
мястото на проверката е самостоятелно нарушение, като върху обществената
опасност на същото би могло хипотетично да се отрази последващото
4
съдействие чрез даване на кръвна проба. В този смисъл следва да се има
предвид, че неявяването му в указаното му в талона за медицинско изследване
лечебно заведение за провеждане на изследване не е елемент от фактическия
състав на нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП в инкриминираната хипотеза -
отказ от тест с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта, а е самостоятелно отделно нарушение, за което жалбоподателят не е
наказан.
Актосъставителят е спазил стриктно приложимия към цитираната дата
ред за установяване употребата на алкохол и наркотични вещества от водачите
на моторни превозни средства, регламентиран на основание чл.174, ал.4 от
ЗДвП в Наредба № 1/19.07.2017г. Според чл.3, ал.1 от същата при извършване
на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се
установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или
техни аналози - с тест, а съобразно чл. 3а от същия подзаконов акт, когато: т. 1.
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство; т.2. лицето не
приема показанията на техническото средство; т. 3. физическото състояние на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест -
(относно употребата на наркотични вещества или техни аналози) - с
медицинско и химикотоксикологично лабораторно изследване. В конкретната
ситуация поради наличие на отказ от тест за употреба на алкохол,
проверяващият полицейски служител е пристъпил към оформяне по
указанията на чл.6, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017г. на талон за изследване по
образец, съгласно Приложение № 1 от Наредба № 1/19.07.2017г., като при
спазване на чл.6, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017г. е вписал в него
обстоятелството по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/19.07.2017г., мястото,
където следва да се извърши медицинското изследване и срока за явяване там,
съобразен с условията на чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1/19.07.2017 г. Изпълнил е
и ангажимента си по чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. да връчи препис
от талона на нарушителя. Следва да се отбележи, че обстоятелството дали е
съобразен изборът на лицето за провеждане на допълнително изследване чрез
доказателствен анализатор, медицинско или химическо изследване, дали е
съобразен часовият интервал, в който се указва посещение в съответното
болнично заведение или структура на МВР за целта, дали са връчени всички
стикери, прилежащи към талона за изследване и дали е съставен протокол за
провеждане на изследване с доказателствен анализатор в случая са
5
ирелевантни, доколкото в тази си част разпоредбите на горецитирания
подзаконов нормативен акт не са относими към хипотезата на чл.174, ал.3 от
ЗДвП, която разглежда единствено отказа на водача да се подложи на
съответен вид изследване.
От своя страна, административно-наказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл.174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП, която предвижда отговорност за водач, който откаже да му бъде
извършена проверка за установяване употребата на алкохол в кръвта, или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му. Налице е пълно съответствие между словесното описание
на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо,
съдът намира, че материалният закон е приложен правилно.
Нарушението, квалифицирано като такова по чл.174, ал.3 от ЗДвП е
извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Г. е съзнавал, че
следва да изпълни указанията на контролния орган и да бъде изпробван за
употреба на алкохол с предложеното му техническо средство, но съзнателно е
отказал да стори това, при отсъствието на уважителни причини за такива
откази.
По отношение на наложените наказания "Глоба в размер на 2 000, 00
/две хиляди/ лева и лишаването от право да се управлява МПС за срок от 24
месеца, съдът намира за необходимо да отбележи, че не съществува
юридическа възможност за тяхното редуциране, тъй като предвидената от
законодателя санкция е абсолютно определена (арг. от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН).
Правилно за нарушението е наложено и кумулативно предвиденото наред с
глобата наказание "Лишаване от право на управление на МПС".
Жалбоподателят е правоспособен водач и би могъл да бъде лишен от права,
които притежава.
По изложените по-горе съображения, издаденият санкционен акт следва
да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 23-1116-
004394/22.10.2024г. на Началник група в ОД МВР – Благоевград, Сектор
Пътна полиция - Благоевград, с което на жалбоподателя Р. Н. Г., ЕГН –
**********, с постоянен адрес – гр. С., ул.“О.“ № *, вх*, ет.*, за извършено от
него нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, и на основание чл.174, ал.3, пр.1
ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
2000/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца,
като на основание Наредба № I-з-2539/17.12.2012г. на МВР е постановено
отнемането на общо 15 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Благоевград, по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________

7