Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Харманли, в публично
съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при
участието на секретаря Т. Ч., като разгледа докладваното от съдия Ирена
Аврамова гр. д. № 783 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от А.П.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, против
Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***
В исковата молба се твърди, че от
2011 г. ищецът започнал работа на длъжност „водач на специален автомобил
и пожарникар” в ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението” МВР, УПБЗН - Маджарово към РСПБЗН – Харманли. В периода
от 29.07.2016 г. до 29.07.2019 г. изпълнявал служебните си задължения съгласно
месечни графици при сумирано отчитане па работното време на тримесечие /по
правилата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР/, като отработил 201 смени по 24 часа с
положен труд между 22:00 и 06:00 часа. Посочва, че съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 ч., за полагане на
труд на официални празници и за времето на разположение. Изтъква, че за
посочения период въз основа на законова делегация по чл. 187, ал. 9 от ЗМВР са
били действащи последователно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., в сила от
01.04.2015 г., Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, както и Наредба №
8121з-908 от 02.08.2018 г., в сила от 14.08.2018г., за условията и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР
на държавните служители в МВР. Първата
наредба била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016
г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано, като в периода
до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776 /02.08.2016 г./ е
действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. В чл. 31, ал. 2 от последната
изрично се предвиждало, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143. Такава разпоредба за преобразуване на часовете положен нощен
труд липсвала в Наредба № 8121з-592
и Наредба № 8121з-776, което обаче не следвало да се възприема като законова
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен /каквато изрична забрана според ищеца би била и
противоконституционна/. Всъщност ставало въпрос за празнота в уредбата на реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Потвърждение на
това било и приемането на изричната Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г.
за условията и реда за изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд,
която също не регламентирала начина и коефициента на превръщане на нощния труд
в дневен. Според ищеца наличието на подобна непълнота в специалната уредба за
служителите в МВР следвало да води до субсидиарно приложение на общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата. В на чл. 9, ал. 2 от
същата се предвиждало при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Разпоредбата на чл. 140 от КТ съдържала легално
определение на понятието „нощен труд“, като съгласно ал. 1 нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Според ал. 2 нощен е трудът,
който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. При това положение коефициентът се
определял като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на
нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143. В такъв случай
положеният от ищеца нощен труд от 22.00 до 06.00 часа за периода 29.07.2016 г.
- 29.07.2019 г. бил в размер на 1608 часа, които следвало да бъдат приравнени
към дневен труд с коефициент 1.143 и да му бъдат изплатени 1838 часа. Ищецът
поддържа, че такова преизчисляване не било направено от работодателя -
ответник, поради което не му били изплатени 230 часа положен нощен труд,
представляващи допълнително възнаграждение в размер на 1 322 лв.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР да
заплати на ищеца А.П.Д. сумата от 1 322 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа за периода
29.07.2016 г. - 29.07.2019 г., сумата в размер на 140 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение -
допълнително възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на
месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска,
ведно със законна лихва върху сумата по главния иск, считано от датата на
подаване на исковата молба - 29.07.2019 г. до окончателно изплащане.
Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си адв. В. В.,
която поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове. С молба
на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е направено изменение на исковете, като с
протоколно определение от 28.11.2019 г. съдът е допуснал исканото изменение
чрез увеличение размера на предявените искове от 1322 лв. на 1539,36 лв. за иска по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и от 140 лв.
на 201,90 лв. за иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при МВР, в който се застъпва становище, че предявените
искове са допустими, но неоснователни и недоказани. Не се оспорва, че през
процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника, възникнало
на основание ЗМВР. Аргументите за неоснователност на главната претенция се
състоят в това, че НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на
§ 1, т. 2 от ДР на КТ независимо от формата на собственост и източниците па
финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2. ал. 2 от НСОРЗ). Сочи
се, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено
в специалния ЗМВР.
Ответникът поддържа, че
правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се
прилагало за работещите по трудово правоотношение, доколкото КТ уреждал
различна нормална продължителност на дневния труд /съгласно чл. 136, ал. 3 от КТ - до 8 часа/ и на нощния труд /съгласно чл. 140. ал. 1, изр. 2-ро от КТ - до
7 часа/. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от специалния ЗМВР регламентирала
нормална продължителност на работното време на държавните служители в МВР от 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал. 3 от същата
се предвиждало, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. От тази норма се прави извод, че
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа, поради което
се Претендира, че не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.
Според ответника прилагането на правилото за преизчисляване с посочения от
ищеца коефициент, получен от съотношението на продължителността на дневния и
нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за работещите по трудово
правоотношение, означава да се допусне с подзаконов нормативен акт да се
дерогира действието на законовата норма, а именно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
Изложени са съображения,
че в действащите през процесния период Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., на които и ищецът се позовава, в чл. 3,
ал. 3 и от двете е регламентирано, че за държавните служители
в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, което съответствало на уредбата на този въпрос в чл. 187. ал. 3 ЗМВР.
Според ответника ставало въпрос за специфична законова уредба, различна от
общата, поради което не била налице твърдяната от ищеца празнота. Въз основа на
това ответникът прави извод, че по ЗМВР съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния
труд е 8 часа : 8 часа, равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7
часа, което е равно на 1,143. Изтъква, че за държавните служители, какъвто е
ищецът, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, когато положеният
нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в
дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните
работи по 0,25 лв. на час. Сочи, че по време на действието на Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. действително се е извършвало преизчисляване на часовете
положен нощен труд към дневни, което е било в несъответствие с ЗМВР и поради
това е било поправено с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г.
На следващо място са наведени доводи за
неоснователност на претенцията на ищеца, че часовете нощен труд, получени като
разлика между броя на положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент
1,143 и реално отработените и заплатени часове следвало да му бъдат заплатени
като извънреден труд. В ЗМВР се правело ясно разграничение между извънреден и
нощен труд, като допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащали
по различен ред и размерът им бил регламентиран в различни нормативни актове.
Разпоредбата на чл. 179 от ЗМВР регламентирала правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд, чиито размер се определял със
заповед на министъра на вътрешните работи. От друга страна чл. 187, ал. 5 от ЗМВР уреждал извънредния труд като работа извън редовното работно време до 280
часа годишно, при което служителите, работещи на смени, какъвто е ищеца, се
компенсирали с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение /ал. 6/.Ответникът изтъква,
че за да има извънреден труд и за да е налице право за заплащане на
допълнително възнаграждение за този труд е необходимо служителят да е полагал
дневен или нощен труд над или извън установеното работно време. Сочи, че дори
съобразно КТ и НСОРЗ часовете в повече, които се получавали при преобразуването
на нощен в дневен труд не се явявали извънреден труд, като съгласно Писмо изх.
№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП превръщането на нощните часове в дневни
целяло увеличено заплащане на нощния труд, а не заплащане на извънреден труд.
В заключение ответникът посочва, че положеният
от ищеца нощен труд в периода 29.07.2016 г. - 29.07.2019 г. е правилно отчетен,
размерът на полагащото му се допълнително възнаграждение е определен и заплатен
съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните
работи по 0,25 лв. на час, поради което ответникът е изпълнил задълженията си
като работодател и претенцията на ищеца е неоснователна. По отношение на иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се сочи, че предвид акцесорния му
характер и недължимостта на главната претенция, също се явявал неоснователен.
Възразява се срещу искането за присъждане на разноски по делото.
По изложените в отговора съображения се иска отхвърляне на предявените
искове като неоснователен и недоказани, както и присъждане на сторените
деловодни разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от старши юрисконсулт С.С.,
който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, като моли да
бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите
на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По делото е отделено за безспорно, че през процесния период от 29.07.2016 г. до 29.07.2019 г.
между страните е съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на
което ищецът А.П.Д. е заемал длъжността „водач на
специален автомобил и пожарникар” в УПБЗН – Маджарово
към РСПБЗН –
Харманли при ответника ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” МВР,
като е изпълнявал задълженията си на
24-часов сменен режим. Това обстоятелство се потвърждава от приложената
служебна бележка с рег. № 125700-546/19.08.2019 г., издадена от Директора на
РДПБЗН – Хасково.
От приетите като писмено доказателство по делото
графици за осъществяване на дежурство от държавните служители в РСПБЗН –
Харманли и протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00
ч. се установява, че за процесния период
от 29.07.2016 г. до 29.07.2019 г. ищецът е отработил 197,50 смени, в които е положил нощен труд от
общо 1580 часа. Видно от представените платежни бележки за този период
на ищеца е заплатено възнаграждение в размер на 0,25 лв./ч. за отработените
часове нощен труд.
Видно от представената Заповед № 8121з-791 от
28.10.2014 г., издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл. 179,
ал. 2, вр. ал. 1 от ЗМВР, за всеки отработен нощен час или част от него между
22.00 и 06.00 часа, на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
В хода на производството по делото е назначена
съдебно счетоводна експертиза, от чието заключение, неоспорено от страните, се
установява, че броят на отработените от ищеца А.П.Д. смени, в които е полагал нощен труд между
22.00 и 06.00 часа за процесния период
29.07.2016 г. - 29.07.2019г. е 197,50
смени, като положените от него часове нощен труд без преобразуването им в
дневни е 1580 часа, а след
преобразуването им с коефициент 1.143 - 1805,94
часа. Посочено е, че за процесния период на ищеца са изплащани
допълнителни възнаграждения за отработения нощен труд в размер на 395 лв., което според експертът е
дължимата сума за общо 1580 часа
нощен труд без превръщането им в дневни. Вещото лице е констатирало, че за
процесния период на ищеца не са изплащани допълнителни възнаграждения за
часовете положен нощен труд след преобразуването им в дневни, в който случай
размерът на допълнителното възнаграждение е общо 1539,36 лв. Изчислено е, че размерът на мораторната лихва
върху допълнителното възнаграждение след преобразуването на часовете нощен труд
в дневни възлиза на сумата от 201,90 лв.,
а без преобразуване на нощния труд в дневен лихва за забава не се дължи. В
заключението е установено, че отработеният от ищеца нощен труд не е превръщан в
дневен с коефициент /1.143/, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Съдът кредитира заключението на изслушаната
съдебно счетоводна експертиза като изготвено компетентно и безпристрастно, с
нужните професионални знания и опит, съответстващо на
останалите доказателства, относими към предмета на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявения иск с правно
основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР е обусловена от кумулативното наличие на
следните предпоставки – наличие на служебно правоотношение между страните през процесния период от 29.07.2016 г. до 29.07.2019 г., по време на който служителят е
положил труд през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа. Процесуалното задължение
да докаже тези предпоставки принадлежи на ищеца, а с оглед отхвърляне на
исковата претенция ответникът следва да установи, че е заплатил допълнително
възнаграждение за положения нощен труд.
По делото не е спорно правнорелевантното
обстоятелство, че през процесния период от 29.07.2016 г. до 29.07.2019 г. страните
са били обвързани от валидно служебно правоотношение, при което ищецът А.П.Д., в качеството си на държавен
служител съобразно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е изпълнявал на 24-часов
сменен режим длъжността „водач на специален автомобил и пожарникар” в УПБЗН – Маджарово към
РСПБЗН – Харманли при ответника ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” –
МВР. Наред с това е безспорно, като от събраните писмени доказателства и
заключението на назначената съдебно счетоводна експертиза се установява, че в
същия период ищецът А.П.Д. е отработил 197,50 смени, при които е положил нощен труд между 22.00 и 06.00 часа в общ
размер от 1580 часа.
Спорен по делото е въпросът относно начина за
определяне на допълнителното възнаграждение за нощен труд. Отговорът на този
въпрос обуславя преглед на приложимата за процесния период 29.07.2016 г. - 29.07.2019 г.
нормативна уредба. Съобразно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, в
редакцията от 27.06.2014 г., размерът, условията и редът за изплащане на
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа се определят със заповед на министъра на вътрешните
работи. Касае за представената по делото Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г., съгласно
която за всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 и 06.00 часа,
на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв. В редакцията към 05.12.2017 г. и 23.04.2019 г. на чл. 179,
ал. 2 от ЗМВР е предвидено, че условията и редът за изплащане на допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00
до 06.00 часа се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
размерът – с негова заповед. Въз основа на изричната законова делегация е
издадена Наредба
№ 8121з-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на
труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници,
за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. В
чл. 9 от наредбата е регламентирано, че за всеки отработен нощен час или част
от него от 22.00 до 06.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд. По отношение на неговия размер приложение намира
Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, която
подобно на Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. предвижда допълнително
възнаграждение от 0,25 лв. При това положение следва, че съобразно действащата
за процесния период нормативна уредба, на държавните служители се изплаща
възнаграждение за положения нощен труд между 22.00 и 06.00 часа в размер на
0,25 лв./час.
По наведените в исковата молба доводи за
определяне размера на допълнителното възнаграждение чрез преизчисляване на
часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 1.143 по реда на чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/,
настоящият съдебен състав намира следното:
В чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен нощен труд за отчетния период се
умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Тази наредба е отменена, считано от 01.04.2015 г., с
издаването на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. /отм. ДВ, бр. 59 от
29.07.2016 г., с Решение
№ 1512/11.02.2016 г. на ВАС по а. д. № 7493/2015 г. и Решение № 8585/11.07.2016
г. на ВАС по а. д. № 5450/2016 г./, уреждаща същата
материя, в която не се съдържа разпоредба подобна на цитираната. В последващата
и действаща за процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. също не е
регламентирано изчисляване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
След извършен анализ на издадените подзаконови нормативни актове съдът счита,
че се касае за промяна в регламентацията, последователно прокарана в Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., като
правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г. е по-скоро
изключение, намерило приложение за сравнително кратък период от време. В този
смисъл не е налице празнота
в специалната уредба, касаеща държавните служители в МВР, която да обосновава
субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Тази наредба се прилага за работниците и служителите по трудово
правоотношение по смисъла на КТ /чл. 2, ал. 2 от НСОРЗ/, а в случая става
въпрос за държавен служител по служебно правоотношение, за което се прилага
ЗМВР /чл. 142, ал. 2 от ЗМВР/, който е специален спрямо ЗДСл и КТ. Друг
аргумент за неприложимост на НСОРЗ е разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР,
изрично предвиждаща делегация на министъра на вътрешните работи относно редът
за организацията, разпределянето, отчитането на работното време на държавните
служители към МВР чрез издадената от него наредба по тези въпроси - Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г., както и разпоредбите на чл. 179, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, също предвиждащи делегация на министъра на вътрешните работи относно
определянето на условията, реда и размера на допълнителните възнаграждения за
нощен труд чрез издадените от него Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. и
съответно Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.
На следващо място, в разпоредбата на чл. 9, ал.
2 от НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Това правило е приложимо за работещите по трудово правоотношение,
доколкото съгласно чл. 136, ал. 3 от КТ нормалната продължителност на работното
време през деня е до 8 часа, а през нощта съобразно чл. 140, ал. 1 от КТ е до 7
часа. В този случай от съотношението на нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време /8:7/ се получава коефициент 1.143. Същевременно за
държавните служители в МВР нормалната продължителност на работното време е 8
часа дневно /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/, а при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3
от ЗМВР/. Аналогична разпоредба се съдържа в Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. - чл. 3, ал.
3 и от двете. Изложеното води до неприложимост на правилото на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, доколкото за държавните служители в МВР при съотношението на дневно и
нощно работно време /8:8/ се получава коефициент 1. В заключение настоящият
съдебен състав намира, че със субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
би се стигнало до недопустимо
заобикаляне на обсъдената по-горе правна уредба за условията и реда за
определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения за нощен труд на
служители в МВР.
Що се касае до заявеното
в писмената защита от пълномощника на ищеца, че допълнителното възнаграждение е
за положен извънреден труд, получен при преизчисляване на нощния труд в дневен
с коефициент 1.143, следва да се посочи следното:
Поначало съдът е
компетентен да определи правната квалификация на предявения иск, като изхожда
от изложените в исковата молба
твърдения. В случая липсват твърдения за полагане на труд извън
установеното работно време, като формулираният в исковата молба петитум касае
единствено допълнително възнаграждение за положен труд през нощта от 22.00 до
06.00 часа за процесния период 29.07.2016 г. - 29.07.2019 г. Освен това с
молбата за изменение на иска по чл. 214, ал. 1 от ГПК не е релевирано изменение
на основанието или искането, а само на размера на предявения иск. Недопустимо е
едва в писмената защита да се прави искане за заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 от ЗМВР. За да е налице извънреден труд следва да се установи, че реално
отработеното време за съответния период на отчитане надвишава редовното работно
време за същия период. В случая липсват както твърдения, така и доказателства
за положен извънреден труд. Преобразуването на нощните работни часове в дневни не
може да обоснове извод за осъществен труд над установеното работно време, тъй
като самото увеличаване по този начин на броя отработени часове реално не
отговаря и не съответства на действително отработените часове.
В контекста на
изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че искът с правно
основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение за
положен труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа за периода 29.07.2016 г –
29.07.2019 г., се явява неоснователен. Съобразно направения анализ на действащата за
процесния период нормативна уредба, на държавните служители се изплаща
възнаграждение за положения нощен труд между 22.00 и 06.00 часа в размер на
0,25 лв./час. В заключението на приетата съдебно счетоводната експертиза е посочено,
че за процесния период броят на положените от ищеца часове нощен труд без
преобразуването им в дневни е 1580 часа. Според вещото лице допълнителното
възнаграждение за 1580 часа нощен труд без превръщането им в дневни възлиза на сумата
от 395 лв. Този
размер се получава като общият брой часове нощен труд се умножи по 0,25 лв.
съгласно Заповед
№ 8121з-1429 от 23.11.2017 г. и Заповед №8121з-791 от 28.10.2014 г. /отм./ на Министъра
на вътрешните работи. От заключението се установява също така, че
за отработените от ищеца общо 1580 часа нощен труд са изплатени допълнителни
възнаграждения именно в размер на сумата от 395 лв. При това положение съдът
намира за доказано, че дължимото на ищеца А.П.Д. допълнително възнаграждение за положен труд през нощта от 22.00 до 06.00
часа за периода 29.07.2016 г – 29.07.2019 г. е заплатено от ответника ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението” – МВР, поради което предявеният иск по чл.
179, ал. 1 от ЗМВР следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното неоснователен се явява и
акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от общо 201,90
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от общо 1539,36 лв.
– допълнително възнаграждение за нощен труд, считано от първо число на месеца,
следващ месеца на дължимото плащане, до предявяване на иска на 29.07.2019 г.
Лихва за забава би се дължала единствено в случай на доказано неизпълнение на
задължението на ответника да заплати дължимите на ищеца допълнителни
възнаграждения за нощен труд, което не се установи по делото. Съобразно
заключението на съдебно счетоводната експертиза без
преобразуване на нощния труд в дневен лихва за забава не се дължи. Ето защо като неоснователен
следва да се отхвърли и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на
ответника ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР следва да се присъдят направените по
делото разноски. Съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПрП и чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ дължимото юрисконсултско
възнаграждение следва да се определи в размер на 100 лв., което да бъде
възложено в тежест на ищеца А.П.Д..
С оглед чл. 83, ал. 3 от ГПК и чл. 126
от ЗДСл, както и предвид т.23 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, държавните такси по делото и разноските
за вещо лице следва да останат за сметка на съда, доколкото държавните
служители в МВР са освободени от заплащането им по граждански дела, свързани с
техните служебни правоотношения.
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.П.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, против Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ****, иск с правно основание чл. 179, ал. 1
от ЗМВР за заплащане на сумата от 1539,36 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен труд през нощта
от 22.00 до 06.00 часа за периода 29.07.2016 г – 29.07.2019 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяване на иска на 29.07.2019 г. до изплащането, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.П.Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***, против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***,
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от общо 201,90 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от общо 1539,36 лв. - допълнително възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо
число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до предявяване на иска на
29.07.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК А.П.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при
МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, сумата от 100
лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: