Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 05.08.2021 г.
В
И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юли през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното съдията гр.д. №13246/
2020 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с частичен иск с
правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
30 000 лв., представляващи част от вземане в общ размер на 80 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 01.12.2017 г. до окончателното изплащане.
ИЩЕЦЪТ- Н. М. Г., ЕГН **********, адрес ***, със съдебен адрес:***,
чрез адв. Ю.Л.Д. твърди, че с постановление от 21.01.2010 г. е бил привлечен
като обвиняем по пр.пр. 3-776/2009 г. по описа на СРП, ДП № 12/2014 г. по описа
на ДАНС( с предишен номер ДП № 338/2009 г. на 01отдел ГД ДП на МВР) с
обвинение, че е извършил престъпление по чл. 149, ал.1 НК. Впоследствие с ново
постановление обвинението било променено в извършване на престъпление по чл.
157, ал.3 НК. Сочи, че с постановление
от 21.01.2010г. е задържан под стража за срок от 72 часа, а по искане на П.
съдът е взел спрямо него и постоянна мярка задържане под стража, потвърдена с
определение от 29.01.2010 г. по НЧД № С-98/2010 г. Мярката е била изпълнявана
половин година, след което е била изменена с по – лека с определение на СРС, НО, 95 с-в по НЧД №
133/2010 г., влязло в сила на 01.07.2010 г., когато е бил освободен от следствения
арест. Ищецът излага, че независимо от липсата на престъпление, по внесен от
СРП обвинителен акт против него на два пъти е образувано съдебно производство
за престъпления по чл. 157 НК. И двата пъти същото е прекратявано от СРС, НО,
поради допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.
След второто връщане на делото на СРП от СРС-НО продължилото над пет години
наказателно производство срещу него в крайна сметка било прекратено с постановление на СРП от 26.03.2015 г. Той обжалвал
постановлението по отношение на мотивите за прекратяване на наказателното
производство, поради което същото влязло в сила след произнасянето на СГС - на
30.11.2015 г. С определение от 30.11.15 г. на СГС, НО по НЧД № С- 114/15 г. постановлението на СРП от
26.03.2015 г. за прекратяване на производството е окончателно потвърдено.
Поддържа, че през цялото време докато траело наказателното производство
изпитвал силни отрицателни емоции, страхувал се, че ще бъде осъден за нещо,
което не е направил, било уронено достойнството и доброто му име в обществото.
В тази връзка излага, че воденето наказателно производство е било широко
отразено от медиите, като включително били давани интервюта от страна на
полицейски служители и представители на П.. Чрез множеството медийни публикации
станало широко известно в обществото, че срещу него е повдигнато обвинение за
извършване на силно укорими от обществото действия – че е педофил, че е
участвал в педофилска група, упояване на деца и изнудване. Заявява, че и до
днешен при търсене на името в интернет излизат именно статиите, с които е
обрисуван като престъпник. Поради това и досега в обществото, както и сред
близките, познатите и съседите му съществува съмнение, че е извършил тези
дейния, въпреки че наказателното производство срещу него е прекратено. Твърди,
че наказателното производство е сложило край на нормалния живот, който водел до
този момент. Освен това поддържа, че докато спрямо него е изпълнявана
наложената мярка „ задържане под стража“, е изживял много тежки моменти, тъй
като условията в следствения арест били унизителни и нарушаващи човешките му
права. Поради задържането му бил лишен и от възможност да изпълнява
задълженията си към банки. Предвид изложеното намира, че ответникът следва да
бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като
твърди неговият размер да е 80 000 лв., като в настоящето производство
претендира само част от него в размер на 30 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 01.12.2017 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски
за производството по делото.
ОТВЕТНИКЪТ- П.НА Р.Б., гр.
София, бул. ********, оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че наказателното производство срещу ищеца е прекратено, но
оспорва причината за това да е, че деянието не съставлява престъпление. Оспорва
твърдените от ищеца вреди, както и наличието пряка причинно-следствена връзка
между тях и процесното наказателно производство. Излага, че не следва да носи
отговорност за това как медиите са отразили задържането и повдигането на
обвинение срещу ищеца. Оспорва и размера на претендираното обезщетение като
неотговарящо на изискванията на чл. 52 ЗЗД. Оспорва претенцията за присъждане
на законна лихва. Заявява възражение за погасяване на претенцията за главница и
лихва по давност.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
доказателствата по делото в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235
от ГПК, намира от фактическа страна следното.
С
представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, съдържащи
се в досъдебно
производство № 12/2014г. по описа на ДАНС (предишен номер ДП № 338/09г. на 01
Отдел ГД „ДП“ - МВР ); наблюдателните материали по пр. пр.№ 3 - 776/09 по описа
на СРП; НЧД № 5861/2015г. на СРС, НО, 6 състав и приложено към него ВНЧД № С -
114/2015г. по описа на СГС, НО, 13 въз. Състав, а именно- писмо от СРП от 11.04.17 г. по
пр.пр. 3-776/09 г.;постановление на СРП от 26.03.15 г. за прекратяване на
пр.пр. 3-776/09 г.; определение от 30.11.15 г. на СГС, НО по НЧД № С-114/15 г.;
постановления за привличане на ищеца като обвиняем; постановление на СРП за
даване указания за извършване на прецизно привличане на ищеца като обвиняемо
лице; разпореждане по НОХД № 21427/12 г. на СРС, НО; обвинителен акт по НОХД
12585/14 на СРС, НО, 93 с-в; протокол от ОСЗ по НОХД 12585/14 на СРС, НО, 93
с-в; протокол от ОСЗ по ВНЧД С-98/10 год. на СГС-
София се установяват фактическите
твърдения, изложени от ищеца в ИМ, свързани с воденото срещу него наказателно
преследване.
За установяване на
неимуществените вреди са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Н. И.В.установява, че
незаконното
призводство срещу ищеца е причина за сериозни проблеми в личния му живот – не се чувствал добре, психически също. Не можел да спи, да яде.
Доказателства за други факти от
значение по делото не са събирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.
По иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 30 000 лв.,
представляващи част от вземане в общ размер на 80 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 01.12.2017 г. до окончателното изплащане:
От приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се в досъдебно производство № 12/2014г.
по описа на ДАНС (предишен номер ДП № 338/09г. на 01 Отдел ГД „ДП“ - МВР );
наблюдателните материали по пр. пр.№ 3 - 776/09 по описа на СРП; НЧД №
5861/2015г. на СРС, НО, 6 състав и приложено към него ВНЧД № С - 114/2015г. по
описа на СГС, НО, 13 въз. състав - се установяват фактическите твърдения, изложени от ищцата в ИМ, свързани с
воденото срещу ищеца наказателно преследване, приключило с постановление за
прекратяване.
Тези фактически констатации са достатъчни да ангажират
отговорността на посочения ответник, който
дължи да обезщети ищеца, срещу който
нак. преследване е било прекратено.
Основателността на исковата
претенция предпоставя произнасяне по направеното от П. на Р България възражение
за погасяване на иска по давност. Възражението е основателно. Вземането за
обезщетяване възниква и става изискуемо от момента, в който е влязла в сила
оправдателната присъда, съответно от влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство при иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. От този момент държавните органи изпадат в забава и от този момент
започва да тече погасителната давност за вземането /В този смисъл т. 4 от ТР
3/22.04.2005 г. / В случая наказателното производство спрямо ищеца е прекратено
с
постановление на СРП от 26.03.2015 г. Ищецът е обжалвал постановлението
по отношение на мотивите за прекратяване на наказателното производство, поради
което същото е влязло в сила след произнасянето на СГС - на 30.11.2015 г. С определение
от 30.11.15 г. на СГС, НО по НЧД № С-
114/15 г. постановлението на СРП от 26.03.2015 г. за прекратяване на
производството е окончателно потвърдено. Тази дата - 30.11.15 г.- е и
началната дата, от която е станало изискуемо вземането на ищеца за обезщетяване
на вреди от незаконно обвинение като към момента на депозиране на исковата
молба- 02.12.2020 г. петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД за
упражняване на правата на ищеца по заявената претенция е изтекъл- на
01.12.2020г. Исковата молба е депозирана един ден след изтичане на давностния
срок.
Предвид това, съдът намира, че
правото на ищеца да търси обезщетение за вреди, е погасено по давност, което
обуславя извод за неоснователност на исковата претенция, което е и достатъчно
основание за нейното отхвърляне.
С оглед на изложените съображения
съдът намира предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за неоснователен,
поради което следва да бъде отхвърлен, като в тази връзка на ищеца не му се
следват и разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Н. М. Г., ЕГН **********, адрес ***, със съдебен
адрес:***, чрез адв. Ю.Л.Д. против
П. на Р.Б.- град София иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за
заплащане на сумата о 30
000 лв., представляващи част от вземане в общ размер на 80 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 01.12.2017 г. до окончателното изплащане, като
неоснователен /погасен по давност/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СГС двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: