№ 1103
гр. Стара Загора, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20255530103317 по описа за 2025 година
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.331, ал.2 КТ, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Ищецът А. Ф. Н. твърди в исковата си молба, че на 24.06.2024 г. бил сключен
Договор за наемане на ... между А. Ф. Н. и "ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ БЕРОЕ
- СТАРА ЗАГОРА" ЕАД, със срок до 31.05.2025 г. или до последния официален мач от
футболния сезон 2024/2025 г., което от двете настъпело последно, на основание чл. 67, ал.1,
т. 2 от КТ във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, съгласно който ищецът изпълнявал в
„ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ БЕРОЕ - СТАРА ЗАГОРА“ ЕАД длъжността „...“.
Видно от договора, между страните било уговорено нетно месечно възнаграждение в размер
на 5 600,00 лева. На 20.02.2025г. между страните било сключено допълнително
споразумение към Договор за наемане на ..., с което трудовото правоотношение било
прекратено на основание чл. 331 от Кодекса на труда, считано от 20.02.2025 г., а в чл. 2 от
споразумеН. ответното дружество се задължило да заплати на ищеца обезщетение в общ
размер на 37 800,00 лв. нето по следния начин: сумата от 17 800,00 лв. нето следвала да се
заплати в срок до 01.03.2025 г., а сумата в размер на 20 000,00 лв. нето - в срок до 30.06.2025
г. Също така в чл. 6 от допълнителното споразумение страните се договорили, че при
забавяне на която и да е от дължимите суми с повече от 5 дни след падежа (в т.ч. липса на
SWIFT потвърждение), ответното дружество дължало неустойка в размер на 25% от целия
непогасен остатък от дължимото плащане. В случая целият непогасен остатък към датата на
забавата бил именно 20 000 лева. Следователно размерът на неустойката възлизал на 5 000
лева (20 000 х 25%). На 22.02.2025г., в изпълнение на чл. 3 от допълнителното споразумение
към договор за наемане на ... от 20.02.2025г., бил изготвен приемо-предавателен протокол за
1
предаване на вещите между ищеца и В.П.П., в качеството му на служител на ответното
дружество. Към момента на подаване на исковата молба, ищецът получил само сумата по чл.
2, т. 2.1. от допълнителното споразумение в размер на 17 800,00 лв., докато сумата по чл. 2,
т. 2.2. от допълнителното споразумение все още не била заплатена от ответното дружество.
Ищецът работил по договор за наемане на ..., имащ характер на трудов договор, за ответното
дружество в периода от 24.06.2024 г. до 20.02.2025 г. На 20.02.2025 г. ищецът сключил с
ответното дружество допълнително споразумение към договор за наемане на ... и съобразно
същото ответното дружество в чл. 2 се задължило да изплати на ищеца обезщетение в общ
размер на 37 800,00 лв. на два транша - като първата част от сумата в размер на 17 800,00 лв.
щяла да бъде изплатена в срок до 01.03.2025 г., а остатъка в размер на 20 000,00 лв. - в срок
до 30.06.2025 г. Ищецът признавал, че първият транш бил изпълнен от ответното дружество
като същият получил сумата в размер на 17 800,00 лв. Към днешна дата обаче сумата по
втория транш в размер на 20 000,00 лв. все още не била изплатена от ответното дружество.
С подписване на допълнителното споразумение от 20.02.2025 г. между страните ответното
дружество поело конкретно парично задължение да изплати обезщетение в общ размер на 37
800 лева, разпределено в две части с конкретни падежи. НеизпълнеН. на тази договорна
престация, макар и частично, пораждала отговорност у ответното дружество по чл. 79, ал. 1
от ЗЗД - за реално изпълнение на дължимото плащане. В случая ответното дружество поело
ангажимент да заплати на ищеца сума в размер на 20 000,00 лв., представляваща втора
вноска по чл. 2, т. 2.2. от Допълнителното споразумение, в срок до 30.06.2025 г., който към
днешна дата бил изтекъл. Това неизпълнение на изискуемо парично задължение
обосновавало основателността на предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за реално
изпълнение на дължимото плащане. Към настоящия момент задължеН. по чл. 2, т. 2.2 от
Допълнителното споразумение не било изплатено от ответното дружество на ищеца. С оглед
на това ответното дружество следвало да носи отговорност в размер на законната лихва
върху неизплатеното обезщетение от деня, следващ падежа на съответното задължение до
датата, предхождаща датата на подаване исковата молба в съда. Това било така, тъй като в
сключеното допълнително споразумение бил определен моментът, в който дължимото
обезщетение ставало изискуемо и съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД и не било необходимо ищецът
да отправя нарочна покана до ответното дружесто за изплащане на това обезщетение, а
последният изпадал в забава с настъпване на съответната определена дата в допълнителното
споразумение. Към момента на предявяване на настоящия иск ответното дружество било в
забава и дължало заплащане на лихва за забава за периода от 01.07.2025 г. до деня преди
предявяване на исковата молба в съда - 04.08.2025 г. в размер на 231,56 лв. Съгласно чл. 6 от
допълнителното споразумение от 20.02.2025г, в случай на неполучаване на SWIFT
потвърждение за цялостно или частично плащане на която и да е от сумите в чл. 2 от това
споразумение с повече от 5 (пет) дни от изтичането на уговорените срокове, ответното
дружество дължало на ищеца неустойка в размер на 25 % от целия непогасен остатък от
дължимото плащане. Съгласно подписаното между страните допълнително споразумение
ответното дружество се задължило да изплати на ищеца обезщетение в общ размер на 37
800,00 лв. нето на два транша, както следва: първи транш: 17 800,00 лв. нето, платими до
2
01.03.2025 г. и втори транш: 20 000,00 лв. нето, платими до 30.06.2025 г. Първият транш бил
изпълнен от ответното дружество, но вторият към датата на подаване на настоящата искова
молба - не бил изпълнен, а падежът на плащане бил до 30.06.2025 г. Основно правило при
неизпълнение на договорите било това на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, според което изправната страна
можела да иска от неизправната обезщетение за неизпълнеН.. Когато била уговорена
неустойка като форма на договорна отговорност, тя можела да се търси всякога щом
елементите от фактическия състав, който я пораждал били осъществени. Неустойката
представлявала договорно или нормативно предварително определяне на отговорността на
длъжника при неизпълнение на задължеН. - забавено, лошо или частично. Предпоставки за
възникване на неустойката били съществуването на договор/споразумение и неустоечна
клауза и неизпълнение на задължеН. по причина, за която длъжникът отговарял. При
преценка на съдържаН. на Допълнителното споразумение, в частност на клаузата на чл. 6,
нейното систематично място, както и с оглед предмета и целта на самото споразумение,
ставало ясно, че страните уговорили следното: при неполучаване на SWIFT потвърждение за
плащане, изцяло или частично, на която и да е от сумите, посочени в чл. 2 от споразумеН., с
повече от 5 дни след крайния договорен срок, ответното дружество дължало на ищеца
неустойка в размер на 25% от целия непогасен остатък от дължимото плащане. Нямало
съмнение кое главно задължение се обезпечавало с неустойка и как се определял размерът
на неустойката. Прогласената от закона договорна свобода на страните допускала
дължимата парична неустойка да била определена като абсолютна цифрова величина, както
и да била определяема според зададени от страните показатели, какъвто бил настоящия
случай. Непогасеният остатък от дължимото обезщетение била сумата по чл. 2, т. 2.2. от
Допълнителното споразумение, която била в размер на от 20 000,00 лв., респ. неустойката,
равняваща се на 25% от целия непогасен остатък от дължимото плащане, възлизала на 5
000,00 лв. Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечавала изпълнеН. на задължеН. и
служела за обезщетение на вредите от неизпълнеН., без да било нужно те да се доказват.
Освен присъщите обезпечителна/ да стимулира и гарантира точното изпълнение на поетите
със споразумеН. задължения/ и обезщетителна /да обезщети кредитора за вредите от
неизпълнеН., без да е нужно те да се доказват/ функции, от съществено значение била и
санкционната й функция, тъй като кредиторът бил в правото си да претендира неустойка и
когато не били настъпили вреди в предвидения размер. В този случай ответното дружество
следвало да заплати неустойка и тя щяла бъде санкция за неговото неизпълнение. В
настоящия случай претенцията за сумата от 5000,00 лева, равняваща се на 25% от целия
непогасен остатък от дължимото обезщетение и представляваща дължима неплатена
неустойка, предвидена в чл. 6 от Допълнителното споразумение, била Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ БЕРОЕ -
СТАРА ЗАГОРА" ЕАД да заплати на А. Ф. Н., гражданин на Испания с дата на раждане
********** г. 1. Сумата в размер на 20 000,00 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща
неплатено обезщетение по чл. 2, т. 2.2 от Допълнително споразумение към договор за
наемане на ... от 22.02.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на настоящата
искова молба в съда до погасяване на задължеН. в пълен размер; 2. Сумата в размер на
3
231,56 лв. /двеста тридесет и един лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща лихва
за забава за периода от 01.07.2025 г. до 04.08.2025 г.; 3. Сумата в размер на 5000,00 лв. /пет
хиляди лева/, представляваща неустойка в размер на 25% от непогасения остатък от
дължимото плащане, съгласно чл. 6 от Допълнително споразумение към договор за наемане
на ... от 22.02.2025 г. Претендира всички съдебно-деловодни разноски във връзка с
образуване и водене на настоящото производство.
Ответникът „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ БЕРОЕ – СТАРА ЗАГОРА“
ЕАД, гр.Стара Загора не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното.
От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му
в съдебно заседание. Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Видно от представения по делото Договор за наемане на ... от 24.06.2024 г., ищецът е
работил по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжността „...".
Разпоредбата на чл.331, ал.2 КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото
правоотношение по инициатива на работодателя последният дължи на работника или
служителя обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното
получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-
голям размер на обезщетеН.. По делото е представено Допълнително споразумение към
договор за наемане на ... от 20.02.2025 г., с което страните са съгласили, че дължимият на
ищеца размер на обезщетеН. по чл.331, ал.2 КТ е 37800 лв., платими както следва: 17800 лв.
- до 01.03.2025 г., и 20000 лв. - до 30.06.2025 г. По делото е налице признание от ищеца за
заплащане на сумата 17800 лв., като няма данни ответникът да е изпълнил останалата част
от задължеН. си в размер на 20000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Страните са
определели конкретен ден, до който е следвало да бъде заплатена частта от обезщетеН. по
чл.331, ал.2 КТ в размер на 20000 лв. - 30.06.2025 г. Следователно съобразно чл.84, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.72 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава на 01.07.2025 г. и дължи на ищеца обезщетение
за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД от тази дата до предявяване на иска. Съдът, като взе
предвид разпоредбата на чл.единствен, ал.1, т.1 от Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения,
както и размера на основния лихвен процент за периода на забавата, намира за доказан
размера на лихвата за забава, претендиран в исковата молба – 231,56 лв.
Съгласно чл.6 от Допълнително споразумение към договор за наемане на ... от
20.02.2025 г. при липса на извършено плащане над 5 дни ответникът дължи на ищеца
неустойка в размер на 25% от целия непогасен остатък от дължимото плащане. В случая
4
забавата на ответника надхвърля посочения срок, поради което същият дължи на основание
чл.92 ЗЗД заплащането на неустойка за забавено изпълнение в размер на 5000 лв.
От горепосочените писмени доказателствени средства съдът намира за вероятно
наличието на неизпълнени задължения на ответника към ищеца в посочените в исковата
молба размери. Ето защо предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, заедно със
законната лихва върху обезщетеН. по чл.331, ал.2 КТ от датата на предявяване на иска -
05.08.2025 г., до окончателното изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 3400 лева. На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт сумата 809,26 лв., представляваща държавна
такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ БЕРОЕ – СТАРА ЗАГОРА“ ЕАД,
гр.Стара Загора, площад Берое, Стадион Берое, Административна сграда, ЕИК *********,
представлявано от М.Е.К., да заплати на А. Ф. Н. (...), гражданин на Испания, роден на
********** г., паспорт № ..., валиден до 25.04.2027 г. с адрес: ..., врата Н. ..., Мадрид,
Испания сумата 20000 лева, представляваща обезщетение по чл.331, ал.2 КТ, ведно със
законната лихва върху тази сума от 05.08.2025 г. до окончателното й изплащане, сумата
231,56 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода
01.07.2025 г. – 04.08.2025 г., сумата 5000 лева, представляваща неустойка по чл.6 от
Допълнително споразумение към договор за наемане на ... от 20.02.2025 г., както и сумата
3400 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ БЕРОЕ – СТАРА ЗАГОРА“ ЕАД,
гр.Стара Загора, площад Берое, Стадион Берое, Административна сграда, ЕИК *********,
представлявано от М.Е.К., да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
сумата 809,26 лева, представляваща държавна такса.
РешеН. не подлежи на обжалване.
Препис от решеН. да се връчи на ответника, на основание чл.240, ал.1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5